Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8
с-в в открито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 7478 по описа на състава
за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове, предявени от
„Б.Д.“ ЕАД срещу Д. Д.М.Г. с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че на 13.05.2008г. сключило с
ответника, Договор за кредит за покупка на недвижим имот, съгласно който
предоставило на ответника-кредитополучател банков кредит
в размер на сумата от 35 000 евро. При
сключването на договора, ищецът бил представляван от
пълномощника си К.Д.Ф.. Кредитът бил предоставен
за срок от 300 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатата сума и според постигнатото съгласие между страните, следвало да се погасява при
условията на приложения към договора погасителен план. Страните
постигнали съгласие кредитът да бъде счетоводно
администриран по открита индивидуална заемна сметка, по която да се
отчитат всички извършени плащания от страна кредитодателя и
кредитополучателя. Като падежна дата за
погасяване на дължимите месечни вноски било определено всяко 30-то число на съответния месец. Отпуснатата сума
по кредита била усвоена изцяло на 30.05.2008г. по разплащателна сметка на ответника.
В клаузата на т.7.1 от договора, страните уговорили приложима договорна лихва по кредита в размер 7.00%. С цел
обезпечаване на вземанията по кредита, в полза на ищеца била учредена договорна ипотека върху недвижим
имот, с местонахождение в гр. София, собственост на кредитополучателя. Съгласно
т.19.3 от договора - при
неиздължаване на част или в пълен размер на дължима лихва, остатъкът от кредита
се олихвявал с дължимата възнаградителна лихва, увеличена с наказателна
надбавка от три процентни пункта, считано от падежната дата. При неплащане на
падежна дата на част или в пълен размер на месечна погасителна вноска по
главница, неизплатената вноска се олихвявала с възнаградителна лихва, увеличена
с наказателна надбавка за забава от 10 процентни пункта, считано от падежната
дата. Съгласно т. 22 от договора, кредитополучателят
поел задължение да заплаща такси, комисионни и разходи по обслужването на
кредита, включително и разходи по принудителното събиране на вземанията на
банката. Съгласно чл. 25 от Договора, ответникът се задължил да заплати дължимите суми за
подновяване на застраховката върху предмета на учреденото обезпечение. Според твърденията на ищеца,
задълженията по кредита били редовно погасявани до м. февруари на 2011г., нов последствие той предстанал да изпълнява
задълженията си и към датата на предявяване на иска - ответникът допуснал
просрочие на 54 погасителни вноски от
погасителния план. Допуснатото
договорно неизпълнение мотивирало банката- кредитор да
упражни едностранно правото да обяви кредитното задължение за предсрочно
изискуемо. Това волеизявление било реализирано посредством исковата молба,
чрез която настоящия съд е сезиран и която съдържала конкретно изявление, че ищецът обявява за предсрочно изискуема
непогасената част от кредитното задължение.
При така изложените фактически твърдения - ищцовото дружество претендира да бъде осъден ответника, да
му заплати: сумата от
34 192,52 евро, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 13.05.2008г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 14.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата; да му заплати сумата от 16 768,45 евро,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода 01.01.2011г. –
13.06.2017г.; да му заплати сумата от 374,78 евро,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от датата на последното
плащане по кредита 28.02.2011г. до 13.06.2017г.; както и да му заплати сумата от 271,27 евро,
представляваща дължими но незаплатени такси и разноски за застраховка на обезпечението на кредита. С
оглед очаквания положителен изход от делото, ищецът претендира и за осъждане
на ответника да му заплати направените съдебни и
деловодни разноски.
Ответникът Д.Д. М.Г. оспорва исковете като неоснователни. Чрез назначения в
хипотезата на чл. 48 от ГПК особен представител- ответника оспорва твърдението на ищеца за настъпила предсрочна
изискуемост на кредитното задължение. Релевира
възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните вземания
по кредитното правоотношение поради допуснато бездействие от страна на
кредитора през периода м. 05 2012г. - м.06.2017г. Излага становище за липса на
доказателства за предприети действия от страна на ищеца по уведомяване на
ответника за факта на допусната забава и
за събиране на дължимите суми.
С допълнителна искова молба, подадена по реда на чл. 372 от ГПК ищецът оспорва доводите на ответника, касаещи настъпването на предсрочна
изискуемост по кредита. Поддържа тезата, че ответникът следва
да се счита надлежно уведомен за изявлението
на банката кредитор, по силата на която е предизвикана предсрочна
изискуемост по кредитното правоотношение, независимо,
че исковата молба е била връчена не лично на ищеца, а на неговия особен
представител по чл. 48 от ГПК. Поддържа
тезата, че за процесните вземания е приложима
общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД и
доколкото оспорва тезата на ответника, относно датата на настъпване на
предсрочната изискуемост – по същество оспорва основателността
на възражението за погасяване на вземанията по давност.
Ответникът, чрез своя особен представител, поддържа
първоначалното си становище.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетото като доказателство Пълномощно (в
двуезичен формат, заверено при Консулската служба при Посолството на Република
България в Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия), е
видно, че ищецът Д.Д. М.Г. е упълномощил К.Д. Ф.да извършва всички необходими
действия, свързани с подаване на искане за жилищен кредит пред „Б.Д.“ ЕАД в
размер на 35 000 евро и сключване по нотариален ред на договорна ипотека
за обезпечаване на договора за кредит върху недвижим имот, както и да сключва
от негово име имуществена застраховка за посочения недвижим имот.
Представителната власт при сключването на договора не се оспорва от страните и
поради това, като се отчита правното действие на упълномощаването, съдът
приема, че сключеният договор е породил валидно кредитно правоотношение между
страните в настоящия процес.
Приетите като писмено доказателство Общи условия на „Б.Д.“
ЕАД за предоставяне на жилищни кредити на български и чуждестранни граждани,
действащи към датата на сключване на процесния договор за кредит и погасителен
план, съставляващ неразделна част от договора мотивират извод за съдържанието
на процесното кредитно правоотношение.
От съдържанието на приет като доказателство Договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 13.05.2008г. (стр. 6-10) се установява фактът
на сключването, както
и съдържанието на договорното правоотношение, което е възникнало въз основа на
постигнатото съгласие между кредитора (ищец) "Б.Д." ЕАД и кредитополучателя Д.Д.М., действащ чрез упълномощения
представител К.Д. Ф.. С договора страните са
се съгласили за това "Б.Д." ЕАД да предостави на ответника кредит в размер на 35 000 евро
с цел кредитополучателя да придобие описан в договора недвижим имот. Задължението, включващо
предоставената на кредит сума и уговорената възнаградителна лихва (чл. 7.1 от договора), следвало
да бъдат върнати на кредитора - на равни месечни анюитетни вноски за срок от 300 месеца, съобразно
приложен към договора погасителен план. В чл.19.1 от договора е предвидено
че при нарушаване на договорените условия лихвеният процент
се увеличава с наказателна надбавка от три
процентни пункта, считано от падежната дата. В
чл.19.2 от договора е изрично уредена възможността за реализиране на правото на
банката, да превърне целия размер на кредита в предсрочно изискуем, а също
предпоставките за реализиране на това право (при допускане на забава в
плащанията на главница и/или лихви над 90 дни). В клаузата се посочва, че до
предявяване на исковата молба за събиране на дължимата сума остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка от 10
процентни пункта. Съгласно клаузата на чл.14, б. ж) кредитополучателят е изразил съгласие да поеме изцяло
разноските свързани с подновяване на застраховките върху предоставения като
обезпечение недвижим имот до изтичане на крайния срок по договора съгласно
изискванията на кредитора.
Съдържанието на приетото като доказателство Извлечение по
сметка №0000000015654884 от 19.01.2017г. за периода 01.01.2006г.-31.12.2011г., мотивира
извод за извършването на описаните в него банкови операции, движението и
състоянието на заемната сметка, по която е отчитан процесният банков кредит. Извлечение
по сметка №0000000015505408 от 006.2008г. за периода 01.01.2008г.-02.06.2008г.
и Извлечение от 09.06.2017г. за периода 13.05.2009г. – 09.06.2017г., в които описани
движението и състоянието на разплащателната сметка от която ответникът е
обслужвал кредита не се обсъждат подробно в мотивите на решението, доколкото
счетоводните данни в тях са обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно- икономическа експертиза.
Приетото като доказателство Извлечение от счетоводни
книги по сметка №19270721 от 14.06.2017г. по Договор за кредит от 13.05.2008г.,
отразява дължимите суми от страна на кредитополучателя, но този документ няма
презумптивна доказателствена сила в исковия процес и съдът обсъжда съдържанието
му в контекста на изводите на споменатото вече експертно заключение, което бе
изслушано и прието без оспорване от страните.
Приетите като доказателства преписи от застрахователна
полица „Пожар и други щети на имущество“ №8300019912016665, застрахователна
полица „Пожар и други щети на имущество“ №8300019913016539, застрахователна
полица „Пожар и други щети на имущество“ №8300019915016458 и застрахователна
полица „Пожар и други щети на имущество“ №8300019916015153 установяват размера
на дължимата застрахователна премия, която е платима за покриване на
застрахователните рискове, свързани с предоставения в обезпечение на кредита
недвижим имот.
Заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещо лице С.И., дава заключение в
следния смисъл:
-
На 30.05.2008г. Банката- кредитор е превела
по сметка с IBAN: ***,
открита
на името на ответника Д.Д. М.Г.
за целите на усвояване по договора за кредит сума
в размер на 35 000 евро при посочено основание „усвояване на КСПЖ“
/усвояване на Кредит за строителство и покупка на жилища/;
-
В писмен текст и в табличен вид вещото
лице подробно описва сумите, които са постъпили по сметката на кредитополучателя
за погасяване на кредитните задължения, съответно конкретизирайки ги по размер,
дата на постъпване и отнасянето им към съответната част от дълга;
-
Последното погасяване по кредита от
наличността на разплащателната сметка е за вноската за 30.11.2010г., при което
са погасени лихва в пълен размер от 213,88 евро и частично главница в размер на
27,91 евро, при дължима главница в размер на 48,47 евро;
-
Размерът на непогасената главница
/просрочена и предсрочно изискуема/ към датата на исковата молба –
14.06.2017г., е в размер на 34 192,52 евро;
-
Размерът на неплатената договорна
възнаградителна лихва към датата на депозиране на исковата молба в съда е
16 775,66 евро;
-
Размерът на неплатената договорна
санкционираща лихва към датата на депозиране на исковата молба в съда е 383,82
евро;
-
Произходът на осчетоводените и
претендирани от „Б.Д.“ ЕАД заемни такси са следствие на платени служебно от
страна на банката застрахователни премии за застрахователни полици за периода
28.06.2012г. – 30.06.2012г., както следва: Застрахователна полица „Пожар и
други щети на имущество“ №8300019912016665 с валидност
28.06.2012г.-27.06.2013г., сключена с „Г. з.“ ЕАД в размер на 62,51 евро, Застрахователна полица „Пожар и други щети на
имущество“ №8300019913016539 с валидност 29.06.2013г.-28.06.2014г., сключена с
„Г.з.“ ЕАД в размер на 62,08 евро, Застрахователна полица „Пожар и други щети
на имущество“ №8300019914015686 с валидност 01.07.2014г.-30.06.2015г., сключена
с „Г.з.“ ЕАД в размер на 60,86 евро. Застрахователна полица „Пожар и други щети
на имущество“ №8300019915016458 с валидност 01.07.2015г.-30.06.2016г., сключена
с „Г.з.“ ЕАД в размер на 43,47 евро и Застрахователна полица „Пожар и други
щети на имущество“ №8300019916015153 с валидност 01.07.2016г.-30.06.2017г.,
сключена с „Г.з.“ ЕАД в размер на 42,35 евро. Общият размер на платените
застрахователни премии от страна на „Б.Д.“ ЕАД възлиза на 271,27 евро;
-
Броят на падежиралите непогасени
погасителни вноски е 78 с размер на всяка от 262,36 евро, като разпределението
между лихва и главница към датата на исковата молба е представено в табличен
вид в съдържанието на експертното заключение.
Съдът кредитира експертното заключение, тъй като го намира за компетентно и обосновано,
безпристрастно и основано от извършените от вещото
лице проверки на представените
банкови счетоводни книжа, а при това отчита, че то бе прието без да
е налице оспорване от страните.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
В хода на настоящото производство се установи, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор
да банков кредит за закупуване на недвижим имот, обезпечен с договорна ипотека
върху същия имот в полза на кредитната институция. Съгласно предвидените
договорни условия кредитодателят е поел задължението да предостави на
разположение кредитен лимит срещу задължението на кредитополучателя да върне
отпуснатата парична сума чрез заплащане на погасителни вноски с предвиден
размер и срок на издължаване, съобразно приложения погасителен план към
договора. Целта на кредитната сделка е придобиване на правото на собственост
върху недвижимия имот срещу заплащане на предоставената по кредита парична сума
на трето лице-продавач.
Мотивиран от приетото експертно заключение, съдът приема,
че ответникът е
усвоил изцяло сумите по отпуснатия им кредит на 30.05.2008г.
с извършване на паричен превод на сумата от сума в размер на 35 000 евро при
посочено основание „усвояване на КСПЖ“ /усвояване на Кредит за строителство и
покупка на жилища/ по сметка с IBAN: ***, открита за целите
на усвояване по договора за кредит на името на ответника Д.Д. М.Г.. Така ответникът се явява обвързан и от възникналите за него задължения по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 13.05.2008г. Произтичащите от кредитното правоотношения задължения
изискват от
длъжника-
ответник
по иска, да заплати
уговорените анюитенти вноски по погасителния план, който е неразделна част от
договора.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за настъпване
на автоматична предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит, поради наличие
на допуснат брой просрочия на дължими погасителни вноски съгласно клаузата на
чл.19. Действително страните по договора за постигнали съгласие, че при
неиздължаване на определен брой погасителни вноски кредитът се превръща в
изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната дължима
вноска, без да е необходимо извършване на волеизявление на някоя от страните. При
това обаче, правото на предсрочна изискуемост е потестативно право, което не би
могло да се упражни без изрично едностранно волеизявление на лицето, което е
легитимирано да го отправи. Независимо от постигнатите договорни условия между
страните, настъпването на предсрочната изискуемост по кредитното правоотношение
се предпоставя от установяването на допуснато договорно неизпълнение от
кредитополучателите в уговорените финансови и времеви параметри и на второ
място от отправено надлежно и изрично волеизявление от кредитора към длъжника
за упражняване на потестативното му право, да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
В този смисъл са задължителните указания, дадени в т.18
от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС: Върховният касационен съд приема, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост от
страна на кредитната институция предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми.
Въз основа на приетото експертно заключение на съдебно-
икономическата експертиза, в настоящия процес бе установен без съмнение фактът,
че кредитополучателя е допуснал системни просрочия при изпълнение на
задълженията за заплащане на месечни погасителни вноски, като последното
плащане по кредитната сделка е извършено на 30.11.2010г., при което са погасени
лихва в пълен размер от 213,88 евро и частично главница в размер на 27,91 евро,
при дължима главница в размер на 48,47 евро.
С т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по вече споменатото
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени разяснения, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва при наличието на две предпоставки:
обективният факт на забавата и упражняването на правото да бъде обявен кредита
за предсрочно изискуем от кредитора. Обявяването на предсрочната изискуемост,
по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага отправянето на изрично изявление на
кредитора, а предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл, практиката на ВКС
на РБ /Решение № 161/8.02.2016 г. по гр. д. № 1153/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО;
Решение № 114/7.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II ТО; Решение №
139/5.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, вече е приела
константно становището, че исковата
молба притежава характер на волеизявление на кредитора за предсрочно изискуемост,
и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост
се обявява на длъжника.
Съдът приема, че в конкретния случай е налице надлежно
упражняване на правото, да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита, независимо
от факта, че самото връчване на преписа от исковата молба е било осъществено не
лично на адресата, а чрез назначения негов особен представител. За да възприеме
това становище, настоящият състав на съда се съобразява с установената от ВКС
на РБ съдебна практика/ Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС, I ТО/, според която връчването на особения представител поражда идентични правни последици с личното
връчване връчване на адресата и поради това - в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление за упражняване на предсрочна изискуемост, представлява
надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
Като взе предвид, че предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, при наличие на обективните предпоставки
да изгубване на преимуществото на срока - съдът приема, че непогасената част от
кредита е станала изискуема в пълен размер, считано от датата на предявяване на
исковата претенция пред настоящия съд - 14.06.2017г.
Мотивиран от изложения по- горе извод, съобразен с
разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД и установената от ВКС практика, относно
спецификите на погасителната давност при кредитните правоотношения, настоящият
състав на съда намира за неоснователно
релевираното от особения представител на ответника възражение за изтекъл срок
на погасителна давност върху процесните вземания.
При липса на доказателства за надлежно (своевременно и
пълно) изпълнение на задължението на кредоитополучателя да
изплати дължимите погасителни вноски и съобразно представеното заключение към назначената
съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че за
кредитора е възникнало потестативното право да обяви предсрочна изискуемост на
произтичащите от договора за кредит задължения.
Като съобрази заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което не бе оспорено, съдът достигна до извода, че ответникът не е изпълнил надлежно
задълженията си на кредитополучател и е неизправна страна в договорното правоотношение. При
това, в хода на делото не бяха ангажирани доказателства за изпълнение на
задължението на кредитополучателя - да погаси задължението си към кредитора.
Предсрочната изискуемост на главницата поражда задължение
за връщане на пълния размер на предоставената, но непогасена сума - още преди
уговорените в погасителния план падежи.
По отношение на размера на вземането, което ищецът се
домогва да установи, съдът кредитира заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза. В компетентността на вещото лице С.И. съдът няма
основание да се съмнява, доколкото е служебно известно, че последният е
специалист именно в сферата на банковото (кредитно) дело.
По всички изложени съображения, съдът достигна до крайния
категоричен и обоснован извод за основателност на предявения иск - до предявения пълен размер на претенцията
за сумите, както следва: сумата
от 34 192,52 евро, представляваща дължима главница; сума от 16 768,45 евро,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода 01.01.2011г. –
13.06.2017г.; сумата от 374,78 евро,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от датата на последното
плащане по кредита 28.02.2011г. до 13.06.2017г.
По иска са
присъждане на направени разноските за заплащане на застрахователни премии по
имуществена застраховка:
В съдържанието на договора за кредит – чл.14,
б. ж), ищецът и ответникът
са постигнали съгласие, за изпълнение на съпътстващи
задължения, които ответникът като
кредитополучател е
приел да изпълнява.
Такива са задължението за заплащане на разноските,
свързани с подновяване на застраховките върху предоставения като обезпечение
недвижим имот до изтичане на крайния срок по договора съгласно изискванията на
кредитора.
В доказателствена тежест на ищеца бе да установи факта
на извършване на разходи за заплатени застрахователни премии за сметка на
кредитополучателя, в изпълнение на задължения по сключена
имуществена застраховка върху недвижимия имот – предмет на учредената договорна
ипотека.
От представените преписи от застрахователна полици „Пожар
и други щети на имущество“ №8300019912016665, №8300019913016539,
№8300019915016458 и №8300019916015153, сключени между ответника, представляван
от служител на банката, и застрахователя „Г.з.“ ЕАД, с положителност се установи
възникването на застрахователно правоотношение с предмет осигуряване на
застрахователно покритие върху недвижимия имот, предмет на обезпечението по
договора за кредит. В съдържанието на представените застрахователни полици са
посочени размера на дължимата застрахователна премия, начина и срока на
заплащане.
От представените извлечения за движението по банкови
сметки /стр.37-53 от делото/ е видно, че към общия размер на дълга не са
отнесени суми за извършени плащания на застрахователни премии.
Едва в представеното Извлечение от счетоводни книги по
сметка №19270721 от 14.06.2017г. по Договор за кредит от 13.05.2008г., сред
дължимите суми от страна на кредитополучателя е отразена сумата от 271,27 евро,
представляваща дължими такси и разноски за сключена „застраховка обезпечения“. Макар
осчетоводяването на заплатени от банката – кредитор застрахователни премии, да не
е подкрепено с представени като доказателства в хода на процеса платежни
документи - то въз основа на изводите на съдебно- икономическата експертиза и в
хипотезата на чл. 182 от ГПК – настоящият състав на съда приема, че този разход
е извършен. Според съдържанието на процесния договор за кредит, застрахователните
премии за обезпечението на кредита са дължими от ответника – кредитополучател,
поради което съдът приема, че предявеният иск за заплащане на тези застрахователни
премии следва да бъде уважен изцяло, така, както е бил предявен.
По отношение на претенциите на
страните за присъждане на разноски:
Ищецът представя списък по реда чл. 80 от ГПК и отправя
искане за осъждане на ответника да му заплати сторените в настоящото исково
производство съдебни и деловодни разноски
- 4 086,78 лв. за заплатена държавна такса, 500 лева депозит за
вещо лице по назначена съдебно- счетоводна експертиза и сумата от 450 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден,
да заплати на ищеца направените разноски, съгласно представения списък на
разноските за държавна такса, депозит за изготвяне на съдебна експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, в общ размер на 4 986, 78 лв. По отношение на съдебните разноски следва да се има предвид,
че в тях се включва и възнаграждението, платимо на назначения особен представител
на ответника –
адв. Е.А.Д.,
което бе поето първоначално за сметка на
ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д. М.Г., гражданин на Р.И.с паспорт
№******, валиден до ******.,
дата на раждане ***г., представляван от особен представител и съдебен адресат -
адв. Е.А.Д. с адрес: ***, да заплати на "Б.Д." ЕАД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ - сумата от
34 192,52
евро (тридесет и четири хиляди сто
деветдесет и две евро и 52 евроцента), представляваща предсрочно изискуема
главница, дължима по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.05.2008г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2017г. до окончателното
плащане, сумата от 16 768, 45 евро (шестнадесет хиляди седемстотин
шестдесет и осем евро и 45 евроцента), представляващи договорна /възнаградителна/ лихва,
начислена за периода от 01.01.2011г. до 13.06.2014г.; сумата от 374,78 евро (триста седемдесет и четири евро и 78 евроцента), представляващи санкционираща лихва
/наказателна/ лихва, начислена за периода от 28.02.2011г. до 13.06.2017г., и
сумата от 271, 27 евро (двеста седемдесет и едно евро и 27
евроцента) представляваща общия размер на заплатените
застрахователни премии за предоставения
в обезпечение на кредита недвижим имот.
ОСЪЖДА Д.Д. М.Г. да заплати
на "Б.Д." ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата
от 4 986,
78 лева (четири хиляди деветстотин осемдесет и
шест лева и седемдесет и осем ст.), представляваща
съдебни разноски, направени в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София,
чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена до изтичане на двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: