№ 2764
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20251110201769 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № НП-ПБНЗ-СД0-116 от 10.01.2025 г., издадено от
директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, на основание чл.
265, ал. 2 от ЗМВР на жалбоподателя „Х.Л. - СВ 1“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за
безопасност при експлоатация на обектите във връзка с т. 2.7 на приложение № 1 към чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Iз-1971/2009 г. за Строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар.
В подадената жалба се твърди, че обжалваното наказателно постановление е съставено
в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми, поради което следва да
бъде отменено. Излага съображения за неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, като не било описано съставомерно изпълнително деяние. Сочи се, че в НП не било
конкретизирано дали пасивните или активните мерки за защита са били нарушени. Твърди,
че АНО неправилно е възприел, че е възпрепятстван достъпа до спинклерните глави, тъй
като такъв бил осигурен посредством наличието на свободно пространство. Навежда, че
дори и да се приеме, че е налице нарушение, то случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че е налице нарушение,
жалбоподателят моли размера на наложеното наказание да бъде намален от 1000 лв. на 500
лв. Моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.
1
В становище по депозираната жалба, въззиваемата страна навежда, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
За въззиваемата страна – Директор на СДПБЗН – МВР се явява юрк. К.К., който моли
за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление като
законосъобразно. Сочи, че са налице доказателства относно компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган, АУАН е законосъобразно издаден, като е описано
нарушението и е посочена нарушената правна норма. Навежда, че в хода на съдебното
следствие от показанията на свидетелите е доказано извършеното нарушение. Сочи, че това
е активна мярка съгласно пар. 1, т. 16 от ДР на Наредба № 647 от 2017 г. Поддържа, че
нарушението не е маловажно, като с него се излага на опасност живота и здравето на хората,
както и на безопасността в помещението. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед на главен комисар А.Д. била започната комплексна проверка на МОЛ „П.“
относно спазване правилата за пожарна безопасност, като проверката била проведена в
продължение на два дни – 26.11.2024 г. и 27.11.2024 г.
На 27.11.2024 г., около 13:00 ч. актосъставителят Б.Й., в присъствието на свидетелите
М.М. и К.К., при извършена проверка на обект „0C.002“ – Ресторант „Кудо“, разположен в
многофункционален търговски и спортно-развлекателен център „Paradice Center“, находящ
се в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100, стопанисван от дружеството-жалбоподател „Х.Л. –
СВ 1“ ЕООД, представлявано от управителя Г. А. констатирал, че е възпрепятстван достъпът
до спринклерните глави на автоматичната пожарогасителна инсталация, монтирана в
търговския център. Тези спринклерни глави били разположени под допълнително монтиран
таван, като по този начин се затруднявал достъпът до тях и така същите не можели да
изпълняват пряко функцията си.
При така констатираните обстоятелства, на 29.11.2024 г. актосъставителят Б.Й., в
присъствието на свидетелите при установяване на нарушението - М.М. и К.К. съставил
против „Х.Л. – СВ 1“ ЕООД АУАН за констатираното нарушение. Като нарушена разпоредба
била посочена тази на чл. 28 от Наредба № 8121з-647.01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
АУАН е връчен срещу подпис на упълномощено от управителя на дружеството-
жалбоподател лице – Д.К.Д., който е подписал АУАН, като е отбелязал, че няма възражения.
Срещу АУАН не били депозирани възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 10.01.2025 г., при идентично с АУАН фактическо описание,
директорът на СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР издал обжалваното наказателно постановление.
В същото е описано, че дружеството-жалбоподател виновно е нарушило чл. 28 от Наредба
2
№ 8121з-647.01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация
на обектите във връзка с т. 2.7 на приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/2009
г. за Строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. За
така квалифицираното нарушение, на основание чл. 265, ал. 2 от ЗМВР на „Х.Л. – СВ – 1“
ЕООД е наложено администртаивно наказание – имуществена санкция в размер на 1000
лева.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя по пощата на
17.01.2025 г., а жалбата е депозирана на 31.01.2025 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелите Б.Й. и М.М., от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Й. и М., като намира същите за
обективни, логични, последователни и подкрепени от останалите събрани по делото
писмени доказателства и доказателствени средства. Показанията на двамата свидетели са
информативни досежно времето, мястото и обстоятелствата около извършената проверка,
констатираните обстоятелства, а именно – че достъпът до спринклерните глави е
възпрепятстван посредством, изграден под тях окачен таван. В тази връзка неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя, че АНО неправилно е възприел, че е възпрепятстван
достъпа до спринклерните глави.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е частично основателна.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
Настоящият състав намира, че правилата по съставяне и връчване на АУАН са спазени.
Същият е съставен от компетентно лице (Заповед 5611з-26/05.11.2024 г. на началника на
четвърта РСПБЗН и служебна бележка № 764Р-1457/05.02.2025 г. от началник сектор
„Човешки ресурси“ и правно обслужване при СДПБЗН), в присъствието на двама свидетели,
присъствали и при установяване на нарушението. АУАН съдържа всички необходими
реквизити и е връчен на надлежно упълномощен представител на жалбоподателя, видно от
представеното пълномощно от 10.04.2024 г. с нотариална заверка на подпис и съдържание
на управителя на дружеството-жалбоподател.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, видно Служебна бележка № 764р-
6512/24.09.2020 г. от Старши експерт в сектор „Човешки ресурси“ и Заповед № 8121к-
3
155/21.06.2016 г. АУАН и НП са издадени при спазване на установения за това ред и в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените с АУАН фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на 57, ал. 1, т. 5. Според съда нарупението, макар и лаконично описано, е
описано ясно от фактическа страна, по начин, който не възпрепятства правото на
жалбоподателя да разбере срещу какви факти следва да организира защитата си. В
обжалваното НП са описани надлежно нарушението, датата и мястото, където е извършено,
както и обстоятелствата, при които е извършено.
Разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите
за пожарна безопасност при експлоатация на обектите регламентира, че пасивните и
активните мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на
пожаробезопасната експлоатация на обекта се поддържат в изправно състояние през целия
експлоатационен срок на обекта с оглед спазване на изискванията на нормативните актове и
техническите спецификации за безопасност при пожар.
В § 1 от ДР на наредбата, т. 15 е посочено, че "Пасивни мерки" са мерките за пожарна
защита в обектите, с които се осигурява запазване на носещата способност и на
устойчивостта на конструкцията и се ограничава разпространяването на пожари, а в т. 16 е
посочено, че "Активни мерки" са мерките за защита, с които като допълнение на пасивните
мерки се повишава пожарната безопасност на обектите.
В конкретния случай спринклерната система представлява активна система, тъй като
наличието е допълнение на пасивните мерки и чрез нея се повишава пожарната
безопасност на обектите. Съдът намира, че липсата на изрично посочване в НП дали мярката
е активна или пасивна не представлява съществено процесуално нарушение, което да е
рефлектирало върху правото на защита на жалбоподателя, а фактите отнасящи се до
нарушението са ясно описани.
Разпоредбата на чл. 28 от Наредбата регламентира задължение за поддържане в
изправно състояние на активните и пасивните мерки за защита за осигуряване на
пожаробезопасната експлоатация на обекта.
В хода на производството беше установено по несъмнен и категоричен начин, че
спринклерните глави на автоматичната пожарогасителна инсталация, монтирана в
търговския център са покрити от изграден под тези глави таван от щендерна конструкция.
Съдът намира, че по този начин нейната изправност следва да се счете за компрометирана.
Това е така, тъй като функцията на спринклеровата глава е да се активира посредством
спукване на специално монтирана в нея капсула. Капсулата може и следва да се спука при
нагряването до определена температура. Чрез спукването на капсулата се активира и
спринклерната глава, която локализира високата температура (огъня). При активирането се
разпръсква вода в конкретна локация, като по този начин се цели бързо и автоматично
4
изгасяване на възникналия пожар.
След като спринклерната глава е покрита посредством таван от щендерна конструкция,
то по този начин нейното активиране би било значително затруднено, а дори е възможно и
същата изобщо да не сработи. Това е така, тъй като капсулата, поставена в спринклерната
глава не може да бъде изложена пряко на възникналата при потенциален пожар висока
температура, тъй като същата се явява изолирана посредством окачения таван. По този
начин се осуетява процеса по спукване на капсулата, респ. активиране на сиситемата. Нещо
повече, дори и капсулата да бъде спукана и системата да бъде активирана, то същата би била
неефективна, тъй като водата не би могла до достигне до огъня, а ще бъде разпръсквана
именно върху окачения таван. По този начин ефективността на пожарогасителната система
следва да се счете за компрометирана, респ. същата не е в изправно състояние.
Чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/2009 за Строителнои-техническите паравила и норми
за осигуряване на безопасността при пожар регламентира, че в зависимост от
функционалната пожарна опасност на строежите се проектират пожароизвестителни
системи и пожарогасителни инсталации с автоматично и/или ръчно задействане
съгласно приложение № 1.
Т. 2.7 на Приложение № 1 към Наредба № Iз-1971/2009 „Помещения и сгради за
обществено обслужване: за обществено хранене (ресторанти и др. под.) от подклас Ф3.2“
регулира начините на задействане на пожароизвестяването и пожарогасенето, като в
подточки а) и б) е въведено условно разграничение с оглед площта на обекта, като
изискванията и в двете хипотези са идентични. В конкретния случай обект на проверка е
именно ресторант, поради което съдът намира, че препращащата норма е правилно
определена.
Поради гореизложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
издадено законосъобразно, в съответствие с процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон.
Относно размера на наложеното наказание, санкционната разпоредба на чл. 265, ал. 2
от ЗМВР предвижда, че за неизпълнение на задълженията, предвидени в този закон или в
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, на юридически лица или еднолични
търговци се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
В конкретния случай наложеното наказание е в размер на 1000 лева - над предвидения
минимум от 500 лева. В обжалваното НП обаче, в частта, отнасяща се до смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, е записано единствено „Нарушението е за първи път“. Не
са посочени обаче никакви отегчаващи вината обстоятелства, обуславящи налагането на
наказание в по-висок размер от минимума. Поради това настоящият състав намира, че
възражението на жалбоподателя следва да се счете за основателно, респ. наказателното
постановление следва да бъде изменено, като размерът на наложеното наказание бъде
намален до законоустановения минимум от 500 лева.
Настоящият състав намира, че нарушението не може да бъде квалифицирано като
5
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Възпрепятстване достъпа до
спринклерните глави на автоматичната пожарогасителна инсталация е обстоятелство, което
освен че е укоримо, осуетява нейната изправност и ефективност, възможно е да породи
опасност и да застраши живота и здравето на неограничен кръг лица, намиращи се във или
около проверявания обект. Целта на спринклерната система е бързо локализиране на
възникнал пожар и бързото задействане на активни мерки по потушаването му, което е
невъзможно при възпрепятстван достъп до спринклерните глави. Нещо повече, провереният
обект се намира в многофункционален търговски и спортно-развлекателен център.
Неизправността на пожарогасителната система в обект в такъв център би могла да доведе до
бързо разрастване на пожар и нанасяне на значителни вреди и на други обекти. Поради това
съдът намира, че случаят е типичен и не разкрива признаци на по-ниска степен на
обществена опасност.
Доколкото при изменение на наказателното постановление разноски следва да се
присъждат в полза на въззиваемата страна, то съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съгласно правилата за неговото
изчисляване, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Разноските следва да се присъдят в полза на
СО, защото е налице доказано виновно извършено административно нарушение от
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБНЗ-СД0-116 от 10.01.2025 г., издадено
от директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с което на
основание чл. 265, ал. 2 от ЗМВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 28 от
Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за безопасност при
експлоатация на обектите във връзка с т. 2.7 на приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Iз-1971/2009 г. за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност
при пожар на жалбоподателя „Х.Л. - СВ 1“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание „имуществена санкция“ от 1000 (хиляда) на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Х.Л. - СВ 1“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Столична дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание вр. чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7