Р Е Ш Е Н И Е
№ / 11.07. 2019 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
11.06. 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
НАНКА КОЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.търг.д.
№ 1211 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение № 406/03.07.2018 г., постановено по гр. д.
№ 4/2018 г. по описа на РС – К., с което е признато за установено по отношение
на П.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***,
че дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С***,
представлявано от ***, чрез пълномощника си юрисконсулт *** по Заповед за
изпълнение № 1776/19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2655/2017 г. по описа на РС-К.
следните суми: 6701,04 лева /шест хиляди
седемстотин и един лева и четири стотинки/ главница; законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на вземането и е осъден П.С.К. да заплати на „П.К.Б.”
ЕООД по Заповед за изпълнение № 1776/19.09.2017 г. по
ч.гр.д. № 2655/2017 г. по описа на РС - К. сумата от 209,36 лева
разноски по заповедното производство и съдебни и деловодни разноски в размер на
1098,70 лева
Въззивникът П.С.К. чрез
назначения особен представител адв. М.С. счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
като излага съображения. Моли въззивния съд, да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск.
Въззиваемият „П.К.Б.” ЕООД не
е представил писмен отговор.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд
е предявен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.**
чрез пълномощника си Краси Красимиров Ангелов срещу П.С.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***, с цена на иска 6701,04 лева.
От частно гр. дело №
2655/2017 г. по описа на РС-К. се установява, че по отношение на П.С.К., ЕГН ********** въз основа на заявление от 18.09.2017 г. от
заявителя “П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ***, гр. София, е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото
производство, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си,
като в указания срок същият е завел настоящия иск.
От договор за потребителски
кредит Профи кредит стандарт № ********** се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК *** като кредитор е предоставило на П.С.К. потребителски кредит Профи
кредит стандарт с пакет от допълнителни услуги Екстра със срок на кредита 24
месеца, като общото задължение на кредита и допълнителните услуги е в размер на
6701,04 лева, като общият размер на месечната вноска е 279,21 лева.
Сумата от 3 000 лева е
изплатена на кредитополучателя, видно от преводно нареждане от дата 03.10.2016
г.
Страните са подписали споразумението за закупуване на пакет от
допълнителни услуги, който включва: дължимо възнаграждение на кредитора при
поискан и закупен пакет от допълнителни услуги – 2 250 лева, което се
разсрочва на 24 месечни вноски – по 93,75 лева, като същото е дължимо заедно с
месечната погасителна вноска по кредита. Общите параметри на кредита са
посочени, както следва: общ размер на вноската – 279,21 лева, обща сума, която
следва да се заплати – 6701,04 лева; срок за изплащане на общия размер вноски –
24 месеца. На документа собственоръчно е изписано името на кредитополучателя,
заедно с неговия подпис.
Не е налице плащане по Договор
за потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********.
Няма спор, че в настоящия
случай, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ.
Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция,
даденото в цитираното тълкувателно решение, разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери
приложение в настоящия случай. Същото следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически
аргументи, които да дадат основание за различно третиране на предсрочната
изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови институции
и тези, отпускани от банки. Няма основание заемодателят, който е финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Отделно от това кредитополучателите по договори, сключени с
небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. В този смисъл е
формирана задължителна съдебна практика.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 71 ЗЗД, предсрочна изискуемост на
едно срочно задължение може да настъпи само в три конкретно посочени хипотези,
а именно: когато длъжникът е станал неплатежоспособен; когато със своите
действия е намалил дадените на кредитора обезпечения или когато не му е дал
обещаните обезпечения. Съгласно чл. 20а от ЗЗД
договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая в
т. 12. 3 от ОУ е предвидено чрез изявлението на кредитора договорът се
трансформира от срочен в безсрочен такъв, което дава възможност да се иска
незабавното изпълнение на задължението без за това да бъде уведомяван длъжника.
Това представлява изменение на договора, което е възможно само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона, какъвто не е
настоящият случай. Следователно независимо дали в договора има уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, това не поражда
действие, освен ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до
длъжника.
По изложените съображения
настоящият състав приема, че предвидената в т. 12. 3 от ОУ автоматична
предсрочна изискуемост не представлява договорно отклонение от общото правило
на чл. 71 ЗЗД, поради което такава не е
настъпила.
Независимо от
гореизложеното, следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на присъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г.
от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо и предявеният в
настоящото производство иск се явява основателен до размера на падежиралите
вноски за главница – 3 000 лева на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК,
/така както е разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, като в
настоящия случай са падежирали всички незаплатени вноски по договора за кредит,
тъй като последната от тях е била с дата на погасяване –30.09.2018 г.
По отношение на исковете за
сумата от 1 451,04 лева договорно
възнаграждение и сумата от 2 250
лева незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
По ч. гр. дело № 2655/2017
г. по описа на РС - К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК в полза на „П.К.Б.“ ЕООД за сумата от 6 701,04 лева
главница и сумата от 16,74 лева законна лихва за забава от 02.11.2016 г. до
03.01.2017 г., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до окончателното й
изплащане.
С разпореждане №
2631/08.05.2018 г. по гр.д. № 4/2018 г. по описа на РС –К. исковата молба е
оставена без движение и на ищеца е указано да отстрани нередовностите й в
едноседмичен срок от съобщението, като уточни исковите си претенции по
основание и размер, изхождайки от заявеното от него в заповедното производство.
С молба № 6550/25.05.2018
г. по гр.д № № 4/2018 г. по описа на РС – К. ищецът е уточнил, че сумата от
3 000 лева представлява главница, сумата от 1 451,04 лева
представлява договорно възнаграждение и сумата от 2 250 лева незаплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като не предявява
установителен иск за сумата от 16,74 лева – лихва за просрочие, независимо че в
заповедното производство е претендирал цялата сборна сума от трите суми, а
именно сумата от 6 701,04 лева като главница – незаплатено задължение по договор
за потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********.
Съдът счита, че не е налице идентитет на претенциите в исковото производство и
заповедното производство, който е обуславящ относно допустимостта на
предявените искове за установяване на сумата от 1 451,04 лева представлява
договорно възнаграждение (договорна лихва) и сумата от 2 250 лева незаплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги договор за потребителски
кредит Профи кредит стандарт № **********. Вземания с такива характеристики не
са претендирани в заповедното производство, поради което не могат да бъдат
предмет на установяване в производството по чл. 422, ал.1 ГПК. Липсва идентитет
между заповедното производство и настоящото исково производство, което се явява
продължение. Всяко едно вземане се характеризира със страни, правопораждащ факт
и съдържание. За да се индивидуализира конкретното спорно право трябва да се
посочи неговото съдържание (например вземане за 1000 лева, представляваща
договорна лихва, произтичаща от договор за заем - проф. Живко Сталев, БГПП,
§Предявяване на иск). Това че, както вземането за главницата, така и
вземанията за лихви и за възнаграждения произтичат от един и същ договор не
означава, че са едно вземане, както
твърди ищеца.
Вярно е, че
сумата по издадената Заповед за изпълнение и тази по исковата молба съвпадат,
но основанията, на които е предявена претенцията по реда на чл. 422 от ГПК са
съвсем различни. Нещо повече, т. нар. пакет за допълнителни услуги е предмет на
отделно Споразумение, което не е неразделна част от Договора за кредит и което
не е дори упоменато, като основание в заявлението. По отношение на
възнаградителната лихва съдът също намира, че е недопустимо същата да бъде
претендирана скрито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не може
да се сложи знак за равенство между главно и акцесорно задължение. Самият
заявител е наясно с разликата, както е видно от предоставения погасителен план,
в което са посочени в отделни колони задълженията за главница и за договорна
лихва. След като в заявлението не е поискана договорна лихва, същата не може да
бъде предмет на иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Няма пречка
незаявените от него вземания в заповедното производство да бъдат заявени с
осъдителни искове, което ищецът не е сторил.
Поради
горното съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта
за сумата от 3 000 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт № **********.
В останалата част решението следва да бъде
обезсилено и производството по делото бъде прекратено.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В
заповедното производство са дължими разноски съразмерно уважената част от
искането.
По ч. гр. дело № 2655/2017 г. по описа на РС – К. същите възлизат в размер
на 93,50 лева, съразмерно уважената част от заявлението.
По гр.д. № 4/2018 г. по описа на РС – К.:
Ищецът е
претендирал разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение,
които съдът определя в размер на 150 лева,, съгласно чл. 25 от Наредба за
заплащане на правна помощ, сумата от 133,70 лева заплатена държавна такса и 665
лева внесено възнаграждение за особен представител на ответника по чл. 47,
ал. 6 ГПК.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
424,76 лева, съразмерно уважената част от иска.
При този
изход на делото и ответникът има право да иска присъждане на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, но по делото няма данни същият да е
сторил разноски, нито е налице искане за присъждането им, поради което такива
не се присъждат (чл. 6, ал.
2 и чл. 78,
ал. 3 ГПК).
По в.т.д № 1211/2019 г. по описа на ОС- С.З.:
Въззиваемият
претендира разноски за внесено възнаграждение за особен представител на
ответника по чл. 47,
ал. 6 ГПК,
в размер на 665 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 665 лева
/стр. 25 от делото/, което съдът счита, че следва да бъде определено в размер
на 150 лева, съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правна помощ.
С оглед
изхода на спора въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски в размер
на 450,13 лева.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК вр.с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата
по ГПК въззвникът следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт сумата от 29,93 лв. държавна такса, съразмерно отхвърлената
част от въззвината жалба.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК вр.с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата
по ГПК въззиваемият следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт сумата от 36,92 лв. държавна такса, съразмерно уважената част
от въззвината жалба.
Водим от
горните мотиви, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 406/03.07.2018
г., постановено по гр. д.
№ 4/2018 г. по описа на РС – К. в частта, с която е признато за установено по
отношение на П.С.К., ЕГН ********** с
адрес: ***, че дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С***, представлявано от *** – управители, чрез пълномощника си
юрисконсулт ** по Заповед за изпълнение № 1776/19.09.2017 г. по ч.гр.д. №
2655/2017 г. по описа на РС-К. сумата
над 3000 лева /три хиляди лева/ до претендираната сума от 6701,04 лева /шест
хиляди седемстотин и един лева и четири стотинки/ главница; законната
лихва върху главницата, считано от
15.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от **
– управители, чрез пълномощника си юрисконсулт ** против П.С.К., ЕГН ********** с адрес: *** за сумата от 1 451,04 лева,
представляваща договорна лихва и сумата
от 2 250 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт № **********, като НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 406/03.07.2018 г., постановено по гр. д.
№ 4/2018 г. по описа на РС – К. в
останалата му част.
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С*** сумата от 93,50 лева,
представляваща разноски по ч.
гр. дело № 2655/2017 г. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С*** сумата от 424,76 лева, представляваща разноски съразмерно
уважената част от иска по гр.д. № 4/2018 г. по
описа на РС – К..
ОСЪЖДА П.С.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С*** сумата от 450,13
лева,
представляваща разноски по в.т.д №
1211/2019 г. по описа на ОС- С.З..
ОСЪЖДА П.С.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 29,93 лв. държавна такса, съразмерно отхвърлената част от
въззвината жалба.
ОСЪЖДА „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С*** да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 36,92 лв. държавна такса, съразмерно уважената част от
въззвината жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.