Присъда по дело №129/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 4
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Павел Неделчев
Дело: 20214200200129
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Габрово , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
СъдебниДаниела Илиева
заседатели:Хаджиилиева
Татяна Тодорова Христова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
и прокурора Людмила Христова Рачева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Наказателно дело от общ
характер № 20214200200129 по описа за 2021 година
въз основа на данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С.. Б. от с. Д., общ. Севлиево, роден на *** г. в гр.
Габрово, български гражданин, вдовец, неосъждан, със средно образование,
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 17.07.2020 г., на път GAB
1165, км 2+100, пътен участък в землището на с .С., общ. Севлиево, при управление на
МПС категория В – лек автомобил „О.“ с рег. № **, в посока от с. Д. към с. С.,
нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП,
като управлявал автомобила със скорост от 116 км/ч и по непредпазливост причинил
смъртта на возещата се на предна дясна седалка до него Р.М. Б. (починала на *** г.),
като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал.
1, б. „в“ предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното
наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Н. С.. Б., със снета
1
по-горе самоличност, ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343а и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЛИШАВА
подсъдимия Н. С.. Б., със снета по-горе самоличност, от право да управлява моторно
превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С.. Б., със снета по-горе самоличност, за
НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за
по-тежко престъпление, квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „в“ предл. 1, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. С.. Б. да заплати по сметка на Окръжна прокуратура
– Габрово сумата от 901,80 (деветстотин и един лева и 80 ст.) лева, съставляваща
направени в досъдебната фаза на процеса разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
както и 5 (пет) лева държавна такса по сметка на Окръжен съд – Габрово в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. С.. Б. да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
сумата от 571,95 (петстотин седемдесет и един лева и 95 ст.) лева, съставляваща
направени в досъдебната фаза на процеса разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
както и 5 (пет) лева държавна такса по сметка на Окръжен съд – Габрово в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Веществените доказателства – лек автомобил „О.“ с рег. № **, намиращ се на
съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР -Гарово и 1 бр. ключ от същия лек
автомобил, предаден на съхранение в съда, след влизане на присъдата в сила да се
върнат на собственика на превозното средство – М.Г.Н. от с. Д., общ. Севлиево, ул.
„***“ **
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред
Апелативен съд - Велико Търново в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Габрово против Н. С. Б. от с. Д., общ. Севлиево, с който на подсъдимия
се повдига обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ предл. 1, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК за това, че на 17.07.2020 г., на път GAB 1165, км 2+100, пътен участък
в землището на с. С., общ. Севлиево, при управление на МПС категория В - л.а. „О.“ с
рег. № **, в посока от с. Д. към с. С., нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП като управлявал автомобила със скорост от 116 км/ч, и
по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка до него
Р.М. Б..
Майката на починалата Р.М. Б. – Г. В. ИВ. от с. Д., общ. Севлиево, е
конституирани в процеса като частен обвинител. Същата, редовно призована, не се
явява в проведените разпоредително и съдебно заседания и не се представлява.
В проведеното разпоредително заседание подсъдимият Н.Б. заявява, че е
получил в срок препис от обвинителния акт и че разбира смисъла и характера на
обвинението.
След приключване на разпоредителното заседание, като съобрази искането на
подсъдимия Н.Б. и защитника му адвокат И.И. от АК – Габрово, съдът пристъпи към
разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по глава 27 от НПК –
Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в частност по
чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът разясни на подсъдимия Б. разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от
НПК във връзка с правата му и последиците от направеното самопризнание, и след
проведеното предварително изслушване, с протоколно определение от 21.06.2021 г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа обвинението и го
намира за доказано по несъмнен начин. По въпроса за наказанието представителят на
прокуратурата намира, че следва да се отчете липсата на отегчаващи обстоятелства, а
като смекчаващи такива да се вземат под внимание процесуалното поведение на
подсъдимия, насочено към съдействие на разследването и двете фази на процеса,
чистото му съдебно минало, изразеното искрено съжаление за причинената смърт на
съпругата си и полаганите грижи за малолетното им дете. Предлага налагането на
наказание в размер на минималния по текста на обвинението – две години лишаване от
свобода, което да се редуцира по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като изпълнението
се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок, считано от
влизане на присъдата в сила. Прокурорът пледира подсъдимият да бъде лишен от
право да управлява МПС на основание чл. 343г от НК, за срок, съобразен със срока на
наказанието лишаване от свобода.
По съществото на делото защитникът на подсъдимия – адв. И.И., заявява, че не
оспорва събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства и установените от тях
факти, възпроизведени в обвинителния акт. Обръща внимание на изведената от
прокурора фактология, свързана с действията на подсъдимия след деянието, като
намира, че са налице предпоставките за преквалифициране на престъплението по
привилегирования съС.ав на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК. Пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода в минимален размер, който да се редуцира по
1
правилата на чл. 58а от НК, като изпълнението му се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от
НК. Предоставя на съда преценката за срока на наказанието лишаване от
правоуправление.
Подсъдимият Н.Б. изразява съжалението си за случилото си. Моли за
постановяване на такава присъда, която да му позволи да продължи да се грижи за
дъщеря си.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Н. С. Б. е роден на *** г. в гр. Габрово. Живее в с. Д., общ.
Севлиево. Завършил е средно образование. Не е осъждан. Безработен е. Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС от 04.06.2020 г. за категории „В1“, „В“ и „АМ“.
Подсъдимият Н.Б. и съпругата му – починалата Р.М. Б., живеели в с. Д., общ.
Севлиево, заедно с малолетната си дъщеря П.Б., родена на 09.09.2016 г. Двамата
работели в различни фирми в гр.Севлиево.
На 17.07.2020 г. съпрузите били на работа първа смяна. Решили да пътуват с
л.а. „О.“ с рег. № **, който трайно ползвали. Малко след 04:00 часа двамата потеглили
с автомобила, движейки се по пътя в посока от с. Д. към с. С., двете в общ. Севлиево,
по път GAB 1165. Подсъдимият Б. управлявал превозното средство, а съпругата му се
возела на предната дясна седалка до него. Около 04:40 часа автомобилът се движел в
участъка от пътя между с. Д. и с. С. в зоната на км.2+100, в землището на с. ст. В този
участък платното за движение било двупосочно без разделителна линия. Пътната
настилка била асфалтова и суха. Не били поставени пътни знаци. Превозното средство
преминало през ляв за посоката му на движение завой с лек възходящ наклон с висока
скорост и излязло на прав пътен участък. В този момент подсъдимият Б. изгубил
контрол над автомобила. Превозното средство загубило устойчивост, приплъзнало се
надясно със занасяне, излязло на банкета от дясната страна на пътното платно по
посоката на движение си и се ударило с предната си дясна част в намиращата се
крайпътна туфа с нискостеблена растителност. След удара автомобилът продължил
движението си, променяйки посоката си на движение наляво, пресякъл пътното платно
и навлязъл в левия банкет на пътя спрямо посоката си на движение, като се ударил с
предната си част в намиращ се на банкета камък. След този удар продължил
движението си още около 2,4 м., завъртайки се спрямо вертикалната си ос и
окончателно се установил в покой в затревената площ до пътното платно.
След спирането на автомобила подсъдимият Н.Б. бил в съзнание. Той видял, че
съпругата му е с кръв по главата и диша, но не била контактна. Подсъдимият излязъл
от автомобила и се опитал да отвори предната дясна врата и да извади Р. Б., но не
успял. Тогава сигнализирал за инцидента на ЕЕН 112. В това време покрай мястото
преминал автобус с работници. Автобусът спрял, а работници от него слезли и
помогнали на подсъдимия да отвори със сила вратата на съпругата си. Малко след това
2
на място пристигнал АПЕ на РУ на МВР - Севлиево, в състава на който бил свидетелят
И.К., а след няколко минути пристигнала и линейка. Подсъдимият Б. изнесъл
съпругата си на ръце от автомобила и я качил заедно с медицинските лица в линейката
за оказване на лекарска помощ. Въпреки положените медицински грижи, на *** г. Р. Б.
починала в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ - Габрово.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от съдебния лекар д-р Я.К., се установява, че при ПТП Р.М. Б. е получила
следните увреждания: тежка съчетана травма с тежка черепно-мозъчна и лицева травма
- множество счупвания на черепните и лицеви кости вдясно (дясна слепоочна кост с
разместване на фрагменти, дясна пирамида и мастоиден израстък, предна и средна
черепна ямка вдясно, многофрагментна фрактура на дясната челна кост, дясната
клиновидна кост, дясната скула, многофрагментна фрактура на дясната орбита с
разместване на фрагментите) , многофрагментно счупване на долната челюст вдясно и
на горната челюст вдясно, кръвоизливи в околоносните синуси, оток на меките тъкани
на лицето и шията вдясно с наличие на въздушни колекции в съседство с фрактурите,
кървене от носа и ухото; травматичен субдурален хематом (кръвоизлив под твърдите
мозъчни обвивки) вдясно; кръвоизливи в мозъчното вещество вдясно с локален
мозъчен оток на дясната мозъчна хемисфера и притискане на мозъчните структури
наляво; контузия на белите дробове, тотален пневмоторакс (събиране на въздух в
гръдната кухина) вляво. Извършено е спешно оперативно лечение с трепанация на
черепните кости и евакуация на хематома (разположен субдурално); торакоцентеза
вляво с ликвидация на пневмоторакса; трахеостомия. Пострадалата през цялото време
е била в кома с променлива дълбочина. Уврежданията отговарят да са получени при
ПТП от удари в купето на автомобила предимно вдясно предно-странично на главата.
Причина за наС.ъпването на смъртта е черепно-мозъчната травма с кръвоизливи,
мозъчен оток и кома. Смъртта е настъпила с картина на остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност, породена от тежката мозъчна симптоматика. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между описаните увреждания, получени при ПТП и
наС.ъпилата на *** г. смърт.
Според заключението на назначената по делото автотехническа експертиза,
изготвена от инж. М.Х., автомобилът, управляван от подсъдимия Н.Б., не е имал
технически повреди, които да са допринесли за настъпилото транспортно
произшествие. Причината за ПТП е обстоятелството, че водачът е управлявал
превозното средство в левия завой със скорост 116 км/ч. - по-висока от определената
критична скорост от 112 км/ч, при която е започнало страничното занасяне на
автомобила. При движението в завоя подсъдимият е отнел газта за намаляване на
скоростта и достигнал до мястото на първия удар извън пътното платно със скорост от
86 км/ч в момента на удара. Според заключението на експертизата скоростта на
автомобила при втория удар е била 42 км/ч. ПТП е било предотвратимо, ако
подсъдимият Н.Б. е управлявал автомобила с позволената максимална скорост от 90
км/ч за конкретния пътен участък, при която би преминал завоя и продължил
движението си по пътя.
Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите
по обвинителния акт от подсъдимия Н.Б., подкрепено от събраните в досъдебното
производство доказателства, закрепени в писмените доказателства и гласните и
писмени доказателствени средства и способите за събиране и проверка на
3
доказателствен материал, проверени от съда при постановяване на определението му
по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: показанията на свидетелите И.К., М.И. и Г.И.;
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 16-30); заверени
преписи от СУМПС и контролен талон на името на подсъдимия, свидетелство за
регистрация на МПС – чаС. ІІ, удостоверение за технически преглед и застрахователна
полица (л. 49-52); справка картон на водача, издадена от сектор ПП при ОДМВР –
Габрово (л. 108); удостоверение за наследници на Р.М. Б. (л. 111); веществените
доказателства – ключ за лек автомобил и л.а. „О.“ с рег. № **, намиращ се на
съхранение в сектор ПП при ОДМВР – Габрово; заключението на СМЕ и
заключението на автотехническата експертиза, ведно със скици.
Съдът намира, че всички кредитирани като относими гласни и писмени
доказателствени средства и писмените доказателства по делото са непротиворечиви и в
пълнота изясняват фактическата обстановка, като подкрепят направеното от
подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически положения. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е
задължен в мотивите на присъдата си да приеме за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позове единствено на направеното
самопризнание и на доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай липсват
доказателства, които да обективират каквото и да било съществено противоречие с
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се
налага и обсъждане на доказателС.ва по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от
НПК. Всички посочени по-горе като относими събрани и проверени в хода на
досъдебното производство доказателства подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво
изложената фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Подсъдимият Н. С. Б. е осъществил от обективна и от субективна страна
съС.ава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“
предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 17.07.2020 г., рано сутринта, на път между селата Д. и
С., в землището на с. С., общ. Севлиево, подсъдимият Б. управлявал МПС – л.а. „О.“ с
рег. № ** със скорост от 116 км/ч, която надвишава максимално допустимата скорост
за движение по този път от 90 км/ч. При преминаване през ляв завой с посочената
скорост, автомобилът загубил устойчивост, излязъл на банкета от дясната страна и се
ударил с предната си дясна част в намиращата се там крайпътна туфа, след което
променил посоката си на движение, пресякъл пътното платно и навлязъл в левия
банкет по посоката си движение, където се ударил с предната си част в намиращ се на
банкета камък. В следствие на допуснатото нарушение на правилата за движение
подсъдимият Б. реализирал ПТП, в резултат на което причинил смъртта на возещата се
на предна дясна седалка негова съпруга Р.М. Б. – починала на *** г. Несъмнено е, че с
поведението си подсъдимият е нарушил задълженията си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по
чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, в които са разписани максимално допустимите скорости за
движение извън населено място. Тъй като нарушените разпоредби на закона и на
правилника за неговото приложение са с идентично съдържание и предвиждат едно и
също правило за поведение, съдебният състав приема, че се касае до едно извършено
нарушение.
4
Настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за прилагането
на привилегирования състав по чл. 343а от НК. Съгласно задължителните указания,
дадени в ППВС № 1/1983 г. на ВС, за да е налице намаляващо отговорността
обстоятелство - оказване помощ на пострадалия по смисъла на чл. 343а от НК, деецът
трябва да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или
пострадалите. Дали е направил всичко зависещо от него, се преценява конкретно с
оглед възможностите му, обстановката, в която е действал и характера на действията,
които сам или с помощта на другиго е извършил. Друго изискване е помощта да е била
необходима, т. е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на
нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или
спасяване живота на пострадалия. В настоящия случай е установено, че
непосредствено след произшествието подсъдимият Б. сигнализирал на ЕЕН 112.
Междувременно опитал да извади пострадалата от автомобила, като успял да отвори
вратата с помощта на отзовалите се пътници от спрелия на мястото автобус, след което
на ръце пренесъл съпругата си до пристигналата линейка. С оглед съС.оянието на
пострадалата следва да се приеме, че в конкретната ситуация подаденият сигнал за
помощ и останалите действия, насочени към максимално бързото й откарване в
болнично заведение, е било единствено възможното, което подсъдимият е можел да
стори за запазване на живота на съпругата си.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Б. по
непредпазливост под формата на небрежност - подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но при избраната от него скорост на
движение е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Н. С. Б. за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“
предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 17.07.2020 г., на път GAB 1165, км
2+100, пътен участък в землището на с .С., общ. Севлиево, при управление на МПС
категория В – лек автомобил „О.“ с рег. № **, в посока от с. Д. към с. С., нарушил
правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, като
управлявал автомобила със скорост от 116 км/ч и по непредпазливост причинил
смъртта на возещата се на предна дясна седалка до него Р.М. Б. (починала на *** г.),
като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата.
Предвид преквалифицирането на деянието съдът призна подсъдимия Н. С. Б. за
НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за по-
тежко престъпление, квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „в“ предл. 1, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК.

При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност
на деянието и на подсъдимия, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
За престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл.
342, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до четири години, а
съгласно чл. 343г от НК и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
5
Обществената опасност на деянията от този вид несъмнено е завишена, защото
чрез тях се засягат не само обществените отношения, уреждащи безопасното движение
по пътищата, а се накърнява и най-ценното благо - човешкият живот. Настоящото
деяние разкрива типична за този вид престъпни прояви опасност. Съдът приема, че
личната обществена опасност на подсъдимия е ниска, тъй като същият е с чисто
съдебно минало и добри характеристични данни. Чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни съдебният състав отчете и като смекчаващи обстоятелства при
индивидуализация на наказанието. Към тях следва да се отнесат и липсата на системни
нарушения по ЗДвП; искреното съжаление на подсъдимия за случилото се;
обстоятелството, че починалата е негова съпруга. Самопризнанието на подсъдимия,
предвид провеждането на съкратено съдебно следствие, не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство. Според съда като отегчаващи вината обстоятелства следва
да се отчете факта, че подсъдимият е придобил правоспособност за управление на
МПС около един месец преди произшествието, което означава, че не е имал
достатъчен практически опит, както и това, че превишението на максимално
допустимата скорост за движение извън населено място е значително.
При съвкупната преценка на изложеното, давайки превес на смекчаващите
обстоятелства, съдът определи на подсъдимия наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а,
ал. 1 НК, при положение, че съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 НПК,
съдът е задължен, след като определи размера на наказанието лишаване от свобода, да
го намали с една трета. Следвайки императивните изисквания на цитираните правни
разпоредби, съдът намали с една трета определеното наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода и наложи на подсъдимия Н. С. Б. наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. становището на съдебния състав е, че не са
налице предпоС.авките за приложение на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на
хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното проявление на две условия –
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна
констатация, че най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай не е налице кумулативност на
двете условия. Наличните смекчаващи обстоятелства са отчетени в полза на
подсъдимия при индивидуализация на наказанието. Те обаче не са многобройни, а сред
тях не са откроява и изключително такова. Не е проявено и другото изискване за
приложение на чл. 55 от НК - предвиденото наказание лишаване от свобода да е
несъразмерно тежко за подсъдимия.
Съдът счете, че са налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият не е осъждан и не представлява личноС. със завишена степен на
обществена опасност. При тези факти, давайки приоритет на положителните му
характеристични данни, съдът прецени, че за неговото поправяне и превъзпитание не е
наложително да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода. Поради това
отложи изпълнението му, като определи на подсъдимия Н.Б. ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът, на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343а и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, лиши
подсъдимия Н.Б. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от
влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на това наказание съдът
съобрази от една страна изискванията на закона – лишаването от права да не е по-
малко от наложеното наказание лишаване от свобода, а от друга – превеса на
6
смекчаващите обстоятелства, както и данните за липса на извършени от подсъдимия
съществени нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е наказван по
административен ред.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Н. С. Б. да заплати
по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово сумата от 901,80 лева, съставляваща
направени в досъдебната фаза на процеса разноски, както и 5 лева държавна такса по
сметка на Окръжен съд – Габрово в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист; както и да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово сумата от 571,95 лева,
съставляваща направени в досъдебната фаза на процеса разноски, както и 5 лева
държавна такса по сметка на Окръжен съд – Габрово в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
С присъдата съдът, след като взе под внимание, че превозното средство, с което
е извършено престъплението е собствено на трето лице, постанови веществените
доказателства – лек автомобил „О.“ с рег. № **, намиращ се на съхранение в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Габрово и 1 бр. ключ от същия лек автомобил,
предаден на съхранение в съда, след влизане на присъдата в сила да се върнат на
собственика на превозното средство – М.Г.Н. от с. Д., общ. Севлиево, ул. „***“ **
В този смисъл съдът произнесе присъдата си.
7
Съобщи за изтекли лични данни