Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч, ….07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна
колегия, в открито заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
при секретаря Веселина Василева, в присъствието на прокурор Кирил Петров,
като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 195 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази:
С присъда № 15/27.02.2020 г. по НОХД № 1014 по
описа за 2019 год., Ловешкият районен съд е признал И.Д.И., ЕГН **********, за
виновен в това, че на 16.05.2019 г. в
къща, находяща се в поземлен имот с идентификатор №
43952.513.1941 по ККР на гр. Ловеч - административен адрес: гр. Ловеч, Област
Ловеч, ул. „Осъмски юнак" № 2 - самоволно не по
установения от закона ред осъществил едно оспорвано от К.К.Н.,
с ЕГН **********, чуждо предполагаемо право, като еднолично се разпоредил с
ползването на водата в къщата, като я спрял и ограничил достъпа до нея, като
случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 323, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, го осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500.
00 /петстотин/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на
съдебната власт.
Съдът на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването
на така наложеното наказание лишаване от свобода на И.Д.И. за срок от 3 години
от влизане на присъдата в сила.
Пред настоящата инстанция е постъпила
въззивна жалба от адв. Н., процесуален представител на И. Д.И., с която моли да бъде отменена
присъдата на първата инстанция и да бъде постановена нова присъда, с която да
бъде признат за невиновен и оправдан, поради
Посочва, че в диспозитива
и в мотивите на присъдата не се съдържат задължителните елементи, а именно
извършителят самоволно, не но законно установения ред, да осъществи едно свое
действително право, което да е било оспорвано, незабавно, от което да са
настъпили немаловажни вредни последици.
Излага, че всички елементи
от състава на престъплението трябва да бъдат безспорно установени и доказани в
съдебното следствие, а по делото не е установено самоуправната
проява да е осъществена в защита на свое действително или предполагаемо право. Сочи,
че под право следва да се разбира какъв е бил интереса на подсъдимия и от
значение е убеждението на извършителя, че има такова право.
На следващо място, безспорно
следва да бъде установено необходимостта от съществуването на такова право или
да се предполага, че съществува в момента на извършване на самоуправството,
а не в друг момент и следва да се касае
за едно настояще, а не бъдещо право, което да се оспорва от другиго.
Твърди, че по делото е
спорно дали изобщо става въпрос за право, като от доказателствата по делото и в
мотивите не е конкретизирано имал ли е в действителност право подсъдимия да
извърши действия по спирането на водата, ако е спряна, той допуснал ли е някакво нарушение и в
действителност не е осъществено по съответния ред. Налага довод, че ако се
касае за предполагаемо право, не е поставено на обсъждане и следва да се
докаже, че лицето няма такова право.
Посочва, че от показанията
на разпитаните свидетели по делото /показанията на К.К.Н.и
неговите роднини/ е установено, че подсъдимия И. след като е констатирал, че в
мазата си има наводнение на 16.05.2019 год., го е показал на тези лица, които се убедили,
че наистина има спукана тръба и наводнено мазанското
помещение повече от
Навежда аргумент, че
са налице да се приложи разпоредбата на чл. 13 от НК, че извършеното действие
по спиране на водата не представлява обществено опасно деяние, тъй като е
извършено при него от крайна необходимост, за да спаси свои лични имотни блага
от непосредствена опасност. Твърди, че подсъдимият не е имал друг начин, с това
действие на пострадалия не са причинени към този момент никакви вреди, подсъдимият
ги е предупредил защо спира водата и многократно им е казвал, че е износена
тяхната водоснабдителна мрежа и трябва да бъде подменена. Сочи, че пострадалата
К.Н. не е предприела никакви действия веднага и след една седмица подсъдимият е
изпратил жалба до кмета на Община Ловеч № 94001302 от 22.05.2019 година и
искане до „ВиК" Ловеч, като на 14.06.2019 год. е
отговорено от кмета на Ловеч, че не може проектира
водопроводно отклонение, защото представлява един застроен поземлен имот, че не
следва да се прекарва второ сградно водопроводно
отклонение на имота и ако има вреди и пропуснати ползи, то следва да се търсят
по общия съдебен ред.
Навежда аргумент, че
деянието не е осъществено и от
субективна страна, тъй като при спиране на водата не е имало оспорване от другата страна. Посочва,
че ако има някакво оспорване, то е било след
15 - 20 дена, като следва това оспорване да бъде доказано кога и по какъв начин е започнало,
дали се оспорват права на подсъдимия или начина, по който то се осъществява,
тъй като правото може да бъде и предполагаемо. Счита, че по делото липсват
доказателства пострадалото лице да е изпращало или правило предупреждение към
подсъдимия или да е налице противодействие на съответните длъжностни лица или
орган на власт. Сочи, че при сезирането на ВиК Ловеч
с жалби е било правилно отговорено, че те са
компетентни да отговарят със случаи за водопроводни мрежи извън обсега на
частни имоти, но независимо от това, длъжностните лица са съставили констативен
протокол макар, което не е в тяхна компетентност.
Твърди, че безспорно
следва да бъде доказано налице ли е право на подсъдимия да извърши спиране на
водата и на какво правно основание и тогава да се анализира и доказва, ако
съществува правно основание, за извършване на действието по спиране, дори да е
неправилно това решение за осъществяване на токова право не може да се счита,
че е извършено самоуправство.
Счита, че в състава
на престъплението следва се установяват и докажат по безспорен начин настъпили
ли са немаловажни последици и ако не са установени по надлежен, то е налице несъставомерно
престъпление. Излага, че в досъдебното производство е направено официално
искане да се извърши оглед на место от разследващия и да се констатират какви
действия е извършил всеки от спорещите страни, но наблюдаващият прокурор е отказал да уважи това искане.
Твърди, че единствено в мотивите към присъдата съдията се е опитал да
конкретизира какво представляват вредните последици и не били маловажни,
сочейки разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, но по делото следва да има налични доказателства.
Посочва, че пострадалите за продължително време са отказали да извършат ремонт
и да изготвят план и схема за водоснабдяване на имота си, поради което сами са
допринесли за неблагоприятните последици и не са предприели по предвидения ред в закона чрез
гражданко правни искове за възстановяване на това правно положение, а именно
чрез негаторен иск.
Заема позиция, че от
субективна страна подсъдимият следва да
съзнава, че осъществява едно свое право, да е убеден, че се касае за негово
право и следва да има и съзнанието, че го осъществява по начин недопустим от
закона начин и трябва да има съзнанието за възможността за настъпване на
немаловажни вреди, но въпреки това подсъдимият желае извършването на това
престъпление и засяга установения ред, което следва да бъде безспорно
установено.
Посочва, че по направеното
възражение, че след две седмици от спирането на водата подсъдимият е ангажирал водомайстор и е отрязана тръбата от него, която е била
спукана и неправилно в мотивите съдът сочи, че се касае за продължено
престъпление, тогава би следвало да бъде от коя дата до кога са извършени тези
действия.
В съдебно заседание въззивникът се явава лично и
поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.
В съдебно заседание
представителят на ОП Ловеч моли да бъде постановено решение, с което да се потърди присъдата на първата инстанция.
Настоящата
инстанция, като съобрази постъпилите въззивни жалби,
становищата на страните, заявени пред нас, събраните по делото доказателства и
като провери изцяло правилността на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314,
ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната инстанция приема, че
обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, тъй като е налице
противоречие между обстоятелствена му част и неговия диспозитив по
отношение на време на извършване на деянието, което води до нарушаване правото
на защита на И. и е основание за отмяна на постановената присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното
заседание.
В диспозитива на обвинителния акт е отбелязано, че на 16.05.2019 г. И. е спрял водата от спирателен
кран, който се намира в неговата маза. Причината е повреда. След това е
посочено, че на 20.05.2019 г. св. Н. се е срещнал с И. във връзка с проблема с
водата и извършване на ремонт, но
обвиняемият му е отказал достъп до мазето и до тръбата на св. Н..
Прокурорът е посочил, че са последвали
няколко опита от св. Н.да бъде решен проблема с водата, но И. му е отказал. В
обвинителния акт не са конкретизирани датите на тези откази. По нататък е
прието от представителят на прокуратурата, че от момента на възникване на
аварията в продължение на месеци достъп до мазата за осъществяване на ремонт от
обв. И. не е предоставен на пострадалите. Налице е
противоречие в обвинителния акт по отношение на времето на извършване на
престъплението, което води до нарушаване правото на защита на И..
Съдът е приел, че „от
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез действие –
като е спрял водата в имота и по този начин е ограничил достъпа до вода на
съсобственика на имота – св.Н. и нейното семейство, т.е. осъществил е чуждо
предполагаемо право, като в последствие е отремонтирал
повредата и е пуснал вода само в неговата част от имота и едновременно с това е
проявил активно поведение чрез заключване на помещението/маза/, в което се
намира ВиК инсталацията, захранваща с вода неговия
дом и този на св.Николова и отказ да предостави достъп на пострадалия, за да се
извърши ремонт и водоснабдяване”.
С присъдата И. е
признат за виновен в това, на „16.05.2019 г. в къща, находяща
се в поземлен имот с идентификатор № 43952.513.1941 по ККР на гр. Ловеч -
административен адрес: гр. Ловеч, Област Ловеч, ул. „Осъмски
юнак" № 2 - самоволно не по установения от закона ред осъществил едно
оспорвано от К.К.Н., с ЕГН **********, чуждо
предполагаемо право, като еднолично се разпоредил с ползването на водата в
къщата, като я спрял и ограничил достъпа до нея, като случаят не е маловажен”.
Налице е противоречие
между присъда и мотиви, тъй като в мотивите си, за да обоснове обективната съставомерност на деянието, съдът е обсъждал действия на И.,
които са извършени след 16.05.2019 г. и за които няма повдигнато обвинение, а
именно „впоследствие е отремонтирал повредата и е
пуснал вода само в неговата част от имота и едновременно с това е проявил
активно поведение чрез заключване на помещението/маза/, в което се намира ВиК инсталацията, захранваща с вода неговия дом и този на
св.Н. и отказ да предостави достъп на пострадалия, за да се извърши ремонт и
водоснабдяване”. Съдът е продължил с анализа на доказателствата и е приел, че след деня на повредата и след
спиране на водата от подсъдимия, са последвали редица негови действия, чрез
които той е променил съществуващото положение, като е решил проблема сам за
себе си, съзнавайки последиците от тези свои действия, а именно, че св.Н.
трайно ще бъде лишена от възможност да ползва вода, тъй като достъпа й до дома
е преустановен. За да направи извод за осъществено престъпление по чл. 323, ал.
1 НК, извършено на 16.05.2019 г. от И., съдът е обсъждал действия от него и
семейството на К.К.Н.след извършване на деянието,
което е недопустимо.
По отношение на
възражението на адв. Н., че подзащитният
му няма повдигнато обвинение за срязване на тръбата от водомайстор,
което се е случило няколко дни след спирането на водата, съдът е приел следното
„че преценката за това какво и колко
обвинения да се повдигнат на едно лице е изцяло в правомощията на
прокуратурата, в случая не се касае за продължавано престъпление, поради което
и не е необходимо разграничаване на
действията на подсъдимия в отделни деяния, тъй като е налице продължено
престъпление и подсъдимият е осъществил непрекъснато състава на престъплението,
в което е обвинен, но чрез различни действия”. Няма спор, че право на
прокуратурата е да прецени срещу кое лице и по кой текст да бъде повдигнато
обвинение. В конкретния казус тези различни действия са извършени от И. не на
16.05.2019 г., а след тази дата и за тях няма повдигнато обвинение.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт представителят на РП Ловеч не е
описал с какви действия св. К.К.Н.е оспорила преди 16.05.2019
г. чуждо предполагаемо право, свързано с ползването на водата в къщата. В
конкретния казус в обстоятелствената част на обвинителния акт единствено е
посочено, че св.Н. и семейството й били в добри отношения с И., нямали
конфликти и с течение на времето нещата се променили, а в последствие се
влошили. Не е конкретизирано каква е
причината за влошаване на отношенията между страните по делото. Не е посочено
предварителното оспорване от св.Н. как, кога и къде е извършено и с какви и действия,
и обективно възприето ли е от И.. За да е налице осъществен състав на
престъпление от И. на 16.05.2019 г., както е прието с диспозитива на
обвинителния акт, следва преди тази дата
да е имало спор между св.Н. и подсъдимия И. за ползването на водата в къщата.
Съгласно установената съдебна практика, необходимо условие дадено деяние да е съставомерно по чл. 323, ал. 1 НК, да е налице
предварително оспорено имуществено право на насрещната страна по
правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла
на дееца /Решение № 248/2011 г. по н.д. № 1302/2011 г. на ВКС, II н.
о/. Предварителното оспорване на имущественото право обаче не е необходимо да
се е развило непременно като съдебен
спор. Достатъчно е това да се е
реализирало чрез фактически действия от насрещната страна. В тази връзка е
Решение № 329/06.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 766/2015 г., II н. о. Прави
впечатление, че както представителят на РП Ловеч, така и съдът, е анализирал
действията на подсъдимия И. след 16.05.2019 г., но никъде не се обсъжда налице
ли е предварително оспорване /фактическо оспорване или предприети мерки за
правно уреждане на спора/ така, както изисква състава на чл. 323, ал. 1 НК. Самоуправството
предполага липса на съгласие на засегнатия да бъде пренебрегнат гарантиращият
правата му законен ред за осъществяване на едно право (действително или
предполагаемо) и то да бъде реализирано по друг начин. Оспорването, което той
противопоставя може да се отнася до самото съществуване на правото, но така
също и до начина на реализирането му, както е в случая. Между страните следва
да съществува спор преди датата на деянието.
В тази връзка е
Решение № 154 от 27.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 569/2017 г., I н. о., НК,
докладчик съдията С.И. „Последващите спорове не могат
да рефлектират върху състава на престъплението по чл.
323, ал. 1 от НК до степен да го осъществят, тъй като не могат да бъдат
елемент от него. Оспорването трябва да предшества действията на подсъдимия” .
Решение №
303 от 24.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 941/2012 г., I н. о., НК, докладчик
съдията К.Ш. „При преценката на съставомерността на
инкриминираното деяние трябва да бъде отчетено и това, че престъплението по чл.
323, ал. 1 НК може да бъде осъществено от обективна страна единствено
когато е извършено действие, което е насочено към упражняване на спорно
действително или предполагаемо право с имуществен еквивалент. Изискването
правоотношението, което е било засегнато с осъщественото престъпление,
задължително трябва да е било обект на оспорване. При липсата на такъв правен
спор, предхождащ осъществяването на инкриминираното деяние не може да се носи
наказателна отговорност, тъй като подобно действие не би нарушило
непосредствения предмет на престъплението - засягането на обществените
отношения, свързани с решаването на имуществен спор. В хода на воденото
производство липсват доказателства, установяващи наличието на спор, възникнал
между подсъдимия и пострадалите във връзка с преминаването на последните през
имота на Б.. Отсъствието на такова оспорвано право е основание да се прецени,
че действието, възприето от държавното обвинение като престъпно дори да е
осъществено не може да бъде основание за носене на наказателна отговорност по чл.
323, ал. 1 НК. В тази връзка трябва да бъде отбелязано и това, че спорът по
повод ползването на алеята е възникнал след извършването на инкриминираното
действие, което изключва възможността то да представлява престъпление по чл. 323 НК. Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че атакуваната въззивна осъдителна присъда е постановена при неправилно
приложение на материалния закон и следва да бъде изцяло отменена, като
подсъдимият Н. Б. трябва да бъде оправдан по обвинението да е извършил
престъпление по чл.
323, ал. 1 НК”.
Решение №
564 от 12.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2488/2011 г., I н. о., НК, докладчик
съдията Е. С.„Известно е, че от обективна страна на престъплението по чл.
323, ал. 1 НК се изисква преди започване на самоуправните
действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия, както и
това, че само страните по конкретно правоотношение - спор по повод на
определено имуществено право, могат да бъдат извършител и пострадал от това
престъпление”.
Основателно е възражението на адв. Н., че елемент от състава на престъплението е случаят
да не е маловажен. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват
съображение за немаловажност на случая, което също води до нарушаване правото
на защита на И.. Съдът в мотивите е изложил доводи за този елемент от състава
на престъплението, но по този начин не може да се санират
пороците на обвинителния акт. Недопустимо е с присъдата да се вменяват
факти и обстоятелства, които не са били
известни на подсъдимия и по които не се е защитавал.
Тази инстанция приема, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и т. 4. 2 от Тълкувателно решение № 2/2002 г. ОСНК на ВКС „Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл. 235 НПК, са значително по-големи от изискванията към постановлението по чл. 207 НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК). към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК”.
Първоинстанционният съд е бил длъжен на
основание чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК служебно да констатира допуснатото на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила и да упражни правомощията си по чл. 249, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НПК, като прекрати съдебното
производство и върне делото на прокурора. Като не е сторил това, а е разгледал
делото и е постановил присъда, първоинстанционният
съд също е допуснал отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия И. и нарушаване правото му на защита. В хода на проведеното
разпоредително заседание от първата инстанция е допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, което води до отмяна на постановената присъда
на основание чл. 334, т. 1 от НПК във връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Съгласно
действащия НПК, с правомощия да прекрати съдебното производство и върне делото
на прокурора, разполага само първоинстанционния съд. Поради изложеното е налице
основание по чл.
335, ал. 2 от НПК за отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, тъй
като допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила са отстраними, но не могат да
бъдат отстранени от въззивния съд.
В
тази връзка е решение № 51/14.03.2018 г. на ВКС по н.д. № 1221/17 г., I н. о „При
извършената касационна проверка настоящият състав констатира, че постановената въззивна присъда излиза извън рамките на повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият е предаден на съд с обвинение по чл.
144, ал. 3 вр. с ал.
1 от НК за това, че " на 17.06.2013 г., около 00,50 ч. в [населено
място], от мобилен телефон се е обадил на мобилния телефон на С. Б. и след като
се е убедил, че говори с последната, се е заканил с убийство на Б., а именно
казал й "Ще те убия", "Ще те набуча на кол", "ще
организирам група да дойде да ви убие и двете с дъщеря ти на "Руски
паметник" и това заканване...". Видно от обстоятелствената част на
обвинителния акт на инкриминираната дата подсъдимият провел множество - 21 бр.,
телефонни разговори с пострадалата в интервала от 23,30 ч. до около 01,20 ч.,
като в един от тях - около 00,50 ч. той отправил горепосочените думи и изрази.
При това обвинение въззивният съд е признал
подсъдимия за виновен, без да бъде индивидуализиран точния час и конкретното,
измежду всички телефонни повиквания, позвъняване, като е приел, че
инкриминираното деяние е осъществено "на 17.06.2013 г.". В теорията и
съдебната практика няма спор, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
следва да намерят място всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия/подсъдимия в осъществяването му, времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, а в заключителната част на обвинителния акт е
достатъчно, съобразно разпоредбата на чл. 246, ал. 3 от НПК да се посочи правната
квалификация на деянието. Действително от наблюдаващия прокурор, който определя
рамките на обвинението, не може да бъде изисквана посочената по-горе пунктуалност в диспозитива на обвинителния акт, изразяваща
се в излишна конкретизация на точния час и минута на осъществяване на вмененото
във вина деяние, но когато той сам, по собствена воля, се е поставил в това
положение е недопустимо от страна на съда да бъде разширявано обвинението, тъй
като по този начин съществено се нарушава правото на защита на подсъдимия.
Недопустимо е едва с въззивната присъда за първи път второинстанционният състав да занижава възприетия от
прокурора стандарт, като разшири обвинението, което не е било предявено на
подсъдимия и той не се е защитавал по тези факти. Това разминаване води до
неяснота на обвинението, рефлектира върху правото на защита на подсъдимия и го
засяга по съществен начин, тъй като в случая въззивният
съд е дължал произнасяне със своя акт в конкретно поставените от прокурора
рамки на обвинението, т.е само на това основание присъдата следва да бъде отменена
и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд”.
При
така констатираното процесуално нарушение въззивната
инстанция намери, че на основание чл.314, ал. 2 НПК обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло и
делото върнато за ново разглеждане на първостепенния съд от друг състав, поради
което не се произнесе по наведените възражения с въззивната
жалба за нарушение на закона.
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се отмени изцяло
присъда № 15/27.02.2020 г. по НОХД № 1014 по описа за 2019 год. на Ловешкия
районен съд, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 от НПК във връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК
във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 15/27.02.2020 г. по
НОХД № 1014 по описа за 2019 год. на Ловешкия районен съд.
ВРЪЩА делото да за ново разглеждане от друг състав
на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:з
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.