Решение по дело №195/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на ЗП М. В. В. от гр.Видин, чрез адвокат-пълномощник, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане с изх.№ 01-6500/4836#3 от 20.02.2024г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на жалбоподателя е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 – 2020г. за кампания 2023г. и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично пчеларство", във връзка е подадени от него заявления за подпомагане с УИН: 05/220620/16144, УИН: 05/250621/19357 и УИН: 05/030622/21844, в размер на 16597,71 лв. (шестнадесет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки), на основание чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2, буква „б“ и чл.6, ал.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваният акт е незаконосъобразен и необоснован, издаден в противоречие на материално-правните разпоредби на българското и общностното право, както и при неспазване на предписанията на процесуалния закон (АПК). Твърди, че при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2023г. е допусната техническа грешка и служителят вместо да отбелязва в системата на правилното направление „Биологично пчеларство“ – заявление за плащане, е отбелязвал в направление „биологични интервенции“, в което жалбоподателят не е участник. Твърди, че е останал изненадан от допуснатата грешка и към настоящия момент продължава да изпълнява ангажимента си в направление „Биологично пчеларство“. При издаване на обжалвания акт, административният орган не е приел неговите доводи, въпреки, че му е дал възможност да ги изложи.

Иска се от съда да отмени административния акт и да присъди деловодните разноски.

Ответникът по делото – зам.директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че оспореният акт не страда от изложените в жалбата пороци, а е издаден в съответствие с материално-правните норми, като е надлежно мотивиран, при изчерпателно описване на фактическите и правните основания. Претендира минимално юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение жалбоподателя.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В качеството си на земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП, жалбоподателят М. В. В. е подал заявление на 13.05.2022г. (л.119) и на 19.05.2020г. (л.135) до ДФ „Земеделие“, с уникален идентификационен номер (УИН) 0522062016144, въз основа на което е одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично пчеларство“ през кампания 2020. Ведно със заявленията е представил Декларация за запознаване с определенията за нередност, както и е получил срещу подпис Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020.

През първата година на кандидатстване (2020г.), заявлението за подпомагане, съгласно чл.6, ал.2 от НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, представлява и "Заявление за плащане", а през всяка следваща година се подава "Заявление за плащане". Така на 11.05.2021г. (л.89) и на 15.05.2022г. (л.70), жалбоподателят е подал заявленията за плащане за 2021 и 2022г. Въз основа на тях, той е получил плащания както следва: за кампания 2020—13299,44 лв. (л.25); за кампания 2021г. - 13299,44 лв. (л.28); за кампания 2022г. – 14895,37 лв. (л.31).

За третата година на поетия ангажимент, В. не е подал заявление за плащане, а на 19.07.2023г. е подал заявление с УИН 0509082324584 по интервенция „Биологично пчеларство” от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. (л.42). Извършените автоматични проверки (л.53), които той е получил лично срещу подпис, са посочили вид грешка: „Не сте заявили направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания“, „Биологично пчеларство“, както и вид грешка „Информираме Ви, че следва да спазвате заповед на министъра на земеделието № РД09-490/03.05.2023г. и/или № РД-09-661/30.06.2023г.“ и детайли „Заявили сте участие по БИ“ (Биологична интервенция, т.е. заявление по интервенция „Биологично пчеларство” от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027г.).

В административната преписка не се съдържат данни, а и В. не твърди, че е предприел действия за отстраняване на тези грешки, за които е уведомен лично.

С писмо с изх. № 01-6500/4836 от 19.10.2023г. (л.35) ДФ “Земеделие“ е уведомил В. за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Писмото е получено лично на 01.11.2023г. В него са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ.

С вх. № 01-6500/4836 от 09.11.2023г. (л.34), В. е възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ.

С допълнително Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. изх. № 02-050-6500/622 от 26.12.2020г. (л.36), жалбоподателят повторно е уведомен за задълженията си, произтичащи от одобряването по конкретната мярка.

Последвало е издаването на сега обжалвания административен акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.

Жалбата е насочена срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане в размер на 16597,71 лв., поради което с него се засягат права и законни интереси на адресата - жалбоподател по делото.

Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс, които правомощия, на основание ал.6 може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори. Видно от т.6 от Заповед № 03РД/3203/24.07.2023г. (л.11), П. Д. С. - зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие“ е оправомощена от Изпълнителния директор на фонда да издава и подписва административни актове по мярка 11 „Биологично земеделие“, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление.

Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. Издаден е в писмена форма и съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Изложените мотиви предоставят възможност за извършване на проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактите, счетени за относими от административния орган.

Не са допуснати съществени нарушения на административно - производствени правила, които да обосновават неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

При това положение държавната помощ по направление “Биологично пчеларство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините до прекратяване на ангажимента, недължимо платени на жалбоподателя, представлява публично държавно вземане и подлежи на събиране по реда на ДОПК с АУПДВ.

Имайки предвид приетото от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна.

Вече се установи, че не е подадено заявление за плащане за кампания 2023г. по мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., независимо от изричното лично уведомяване срещу подпис (л.53) за допусната грешка.

Вместо да отстрани тази грешка, която води до прекратяване на ангажимента и възстановяване на получената до момента финансова помощ по направлението, съгласно чл.15, ал.3, т.4 от Наредба №4 от 24.02.2015г., В. е бездействал и не е подал заявление за плащане.

Уведомителното писмо, което е получил е съдържало указания, че следва да представи заявление за плащане, което той не е направил, а е настоявал, че се касае за техническа грешка, допусната от служител, обработил документите му. Същевременно не дава обяснение, поради каква причина, след като е уведомен изрично при автоматичните проверки, че не е подал заявление за плащане, той е продължавал да бездейства.

При това положение е очевидно, че волята на заявителя М. В. В. е именно прекратяване на ангажимента на административния орган по мярка 11 „Биологично земеделие", по която, за трите години, за които има подадени заявления за плащане, е изплатена общата сума в размер на 41494.25 лв.

Административният орган е бил длъжен и е съобразил волята на заявителя. Спазил е законовата процедура и е прекратил ангажимента си на основание чл.15, ал.3, т.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“. Последвала е и санкцията на чл.15, ал.4, т.2, б.„б“ от Наредба № 4/24.02.2015 г., при прекратяване до края на четвъртата година (в случая третата), като е определено възстановяване на 40 % от изплатената финансова помощ, възлизащо на 16597,71 лв.

Т.е. в случая са спазени както изискванията на чл.15 и чл.6 от Наредба № 4/24.02.2015 г., свързани с начина на подаване на заявленията и тяхното съдържание, така и изискването за изискуемост на плащането, направено от ДФ „Земеделие“ въз основа на неподаване на заявление за плащане.

Административният орган изцяло е спазил законовата процедура при оттегляне, уведомил е заявителя за последиците от него и в резултат на това е постановил възстановяване в размер на 40 % от изплатената финансова помощ. Както основанието за това публично държавно вземане е налице, така и неговият размер е правилно установен.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалвания акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане с изх.№ 01-6500/4836#3 от 20.02.2024г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което е правилен и законосъобразен и не са налице основания за отмяната му.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗП М. В. В. от гр.Видин, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане, с който е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 – 2020г. за кампания 2023г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично пчеларство", по заявления за подпомагане с УИН: 05/220620/16144, УИН: 05/250621/19357 и УИН: 05/030622/21844, в размер на 16597,71 лв. (шестнадесет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки), за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“, като неоснователна.

ОСЪЖДА ЗП М. В. В. от гр.Видин, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”-гр.София, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.