РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Перник, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Е.Н. против решение № 23/06.10.2021 г. по гр.д. №
518/2021 г. на РС – Радомир, с което е отхвърлен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК от Е.Н.
срещу „ЧЕЗ Електро България” АД за установяване, че не дължи сумата 1377,33 лв. –
главница за доставена ел. енергия за електроснабден имот в ***, кл. № *** за периода
17.12.2009 г. - 31.01.2011 г., както и лихва за забава от 1499,40 лв. от 31.01.2010 г. до
04.06.2021 г. По изложени в жалбата подробни доводи за неправилност и необоснованост на
решението, като възразява по отношение на формирания извод от съда, че е налице
признание на дълга от ищеца, се иска отмяната му от въззивната инстанция и уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
Въззиваемият е на становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
1
Не се спори по делото, че между ищеца като собственик на електроснабден обект в
*** и в това му качество потребител на ел. енергия за партида с кл. № ***, по см. на §1,
т.41б, б. А от ДР на ЗЕ, и ответника - "ЧЕЗ Електро България" АД като "краен снабдител" по
см. на § 28а, б А от ДР на ЗЕ са възникнали и са съществували облигационни отношения по
продажбата на ел. енергия. Съгласно извлечение от кл. инф. система на "ЧЕЗ Електро
България" АД по кл. № *** задължението на ищеца към ответника за ползвана, но
незаплатена ел. енергия за периода 17.12.2009 г. - 31.01.2011 г. е 1377, 93 лева – главница и
1521, 25 лева - неустойка. Със заявление с вх. № **********/27.05.2021 г. от ищеца до
ответника е поискано да бъде разрешено разсрочено плащане на дължимите суми за
консумирана ел. енергия на обща стойност 2877, 33 лева кл. № ***, като се признава
дължимостта на горепосочените суми.
Спорно пред първонистанционния и въззивния съд е дали със заявлението за
разсрочване на задължението е налице признание на дълг, респ. отказ от погасителна
давност.
Признанието по чл. 116, б"а" ЗЗД не е признание за възникване на задължението,
произхода или размера му, а за съществуване на задължението към момента на самото
признание, при условие, че е извършено до изтичане на срока на погасителната давност,
като признанието, направено след изтичане на погасителната давност, не прекъсва теченето
й (решение № 105/05.06.2014 г. по т. д. № 1697/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №
65/03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г. на ВКС, I т. о. и др.).
От съдържанието на заявление с вх. № **********/27.05.2021 г. не може да се
направи обоснован извод за наличие на признание на задължението - дали само за главното
задължение или и за акцесорното, както и дали изцяло или само за част от периодите за
които се дължат, доколкото липсва посочване на периоди и размер на отделните
задължения. Дори и да се приеме валидно признание по чл. 116, б"а" ЗЗД, то по отношение
на процесните вземания за главница с падежи от 17.12.2009 г. до 31.01.2011 г. 3-годишната
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД е изтекла на 31.01.2014г. и следователно всички задължения
са погасни по давност и ищецът-длъжник не е направил преди изтичане на давностния срок
признание за тези задължения, а след изтичането на давностния срок признанието на
погасените по давност вземания не прекъсва теченето на давността. Веднъж изтекла,
погасителната давност не може да бъде прекъсната. На осн. чл. 119 ЗЗД с погасяване по
давност изцяло на главното вземане за главница са погасени и произтичащите от него
допълнителни вземания за законната лихва за забава от 1499,40 лв. от 31.01.2010 г. до
04.06.2021 г.
Признаването на дълга след изтичане на погасителната давност, не означава и няма
сила само по себе си на отказ от изтеклата вече погасителна давност по чл. 113 ЗЗД. За
разлика от неупражняването на погасителна давност във висящ процес, което може да е със
знание или без знание за правните последици, отказът преди висящ процес е винаги
съзнавано волеизявление. Длъжникът като знае същността на правото си трябва и да иска
настъпването на правните последици от непозоваването на погасителна давност. Ако
2
отказът като волеизявление е недействителен, то от него не произтичат правни последици.
Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по
несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност било относно цялото парично задължение, било само за част от него.
Не може да има валиден отказ от погасителна давност при неиндивидуализирани по размер
чрез тяхната стойност парични задължения. Без такава определеност не може да има
валидно изразена воля за самото съдържание на задължението, за което е изтекла
погасителната давност (решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 119 от 18.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2370/2019 г., I т. о., ТК и др.).
Обективираната в заявление с вх. № **********/27.05.2021 г. воля на ищеца е
единствено за признаване съществуване на вземане. В заявлението липсва изричен отказ на
ищеца по чл. 113 ЗЗД, защото в съдържанието му липсват конкретни волеизявления на
ищеца, че за задълженията е настъпила погасителна давност и че ищецът изрично се
отказва/не желае да се ползва от последиците на давността. Няма и мълчалив отказ, защото
от цялостното поведение на ищеца преди и след подписването на процесното заявление не
може да се направи непротиворечив, цялостен и обоснован извод за наличие на воля за
мълчалив отказ от изтекла погасителна давност /липсват и доказателства за частични
плащания и/или споразумение за разсрочване и пр. преди или след заявлението/. А именно
дали въобще се отказва от изтеклата погасителна давност, ако се отказва дали само за
главното задължение или и за акцесорното, както и дали изцяло или само за част от тези две
различни парични задължения или само за част от периодите за които се дължат, доколкото
липсва посочване на периоди и размер на отделните главно или допълнителни задължения.
При тези изводи следва, че от заявление с вх. № **********/27.05.2021 г. не се
установява валиден изричен или мълчалив отказ на ищеца от позоваване на вече изтекла
погасителна давност и следователно исковете са основателни и следва да се уважат поради
изтекла погасителна давност, а обжалваното решение следва да бъде отменено. Въззивната
жалба е основателна.
По разноските
С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се отмени и в частта за
присъдените на ответника разноски от 100 лв.
Ищецът претендира и доказва разноски пред РС общо 565,07 лв., които с оглед
изхода от спора му се дължат изцяло и следва да бъдат присъдени с настоящото решение.
Жалбоподателят доказва разноски пред ОС общо 57,54лв. – ДТ (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, в който е посочено, че му е оказана
безплатно адвокатска помощ – чл. 38 ЗАдв.), които му се дължат изцяло, предвид
основателността на жалбата.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвоката на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение за въззивното
производство съобразно обжалваемия интерес в същото – 2876,73лв., или 430 лв., съгласно
3
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., което му се дължи изцяло предвид основателността
на жалбата.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски по
въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 23/06.10.2021 г. по гр.д. № 518/2021 г. по описа на Районен
съд – Радомир, включително и в частта за осъждане на Е. В. Н., ЕГН ********** да заплати
на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ********* разноски от 100 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с пр. осн. 124, ал. 1 ГПК от Е. В. Н., ЕГН
********** от *** срещу „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 159, "Бенч Марк Бизнес Център", че Е. В. Н. в качеството му на
битов клиент на електрическа енергия с кл.№ *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България”
АД, сумата 1377, 33 лева – главница за доставена ел. енергия за електроснабден имот,
находящ се в ***, кл. № *** за периода от 17.12.2009 г. до 31.01.2011 г., както и законната
лихва за забава в размер на 1499,40 лв. за периода от 31.01.2010 г. до 04.06.2021 г., поради
погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 159, "Бенч Марк Бизнес Център", да заплати на Е. В. Н., ЕГН
********** от ***, сумата 565,07 лв. – разноски по първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 159, "Бенч Марк Бизнес Център", да заплати на Е. В. Н., ЕГН
********** от ***, сумата 57,54 лв. – разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 159, "Бенч Марк Бизнес Център", да заплати на адв. Р.З., сл. адрес:
***, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 430 лв. – адв. възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на жалбоподателя във въззивното производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4