Решение по дело №514/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 245
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Антоанета Атанасова
Дело: 20214500500514
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Русе, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500514 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. В.И. АК Русе в качеството му на
пълномощник на Д. БЛ. Д. против решение № 536/12.07.2021 г., постановено по гр. д.
№ 2454/2021 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените срещу него
от С. АЛ. Х. искове за заплащане на сумата в размер на 9355 лв., представляваща цена
на платени, но неизвършени СМР по оферта от 12.07.2020 г. и 1090 лв.,
представляващи необходими разходи за поправяне на некачествено извършени СМР,
ведно със законната лихва, считано от 10.05.2021 г. до окончателното им изплащане,
както и 1824 лв. деловодни разноски. Въззивникът намира първоинстанционния
съдебен акт за неправилен. Излага оплаквания за незаконосъобразност поради
противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че исковете са
недоказани като развива подробни съображения за това. Намира обжалваното решение
за немотивирано. Заема позиция, че неправилно районният съд не е посочил и обсъдил
въведеното от него още с отговора на исковата молба възражение за включеното в
претендираните суми ДДС, доколкото нито ищцата, нито ответника са регистрирани по
ЗДДС лица. Моли въззивния съд да отмени изцяло решението и да отхвърли
претенциите на ищцата. Претендира разноски за двете инстанции и за обезпечителното
производство.
1
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
С. АЛ. Х. чрез адв. Б.С. АК Русе. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли въззивният съд да потвърди изцяло обжалваното
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а за
да се произнесе по същество взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С. АЛ. Х., с която
същата заявила, че на 12.07.2020 г. с ответника Д. Д. се уговорили той да извърши
ремонт на притежаван от нея недвижим имот в с. Просена. След като уточнили
параметрите на работата като видове СМР, материали и срок за изпълнение, ищцата ги
описала в т. нар. „Оферта на М.", която двамата с ответника подписали. В нея
подробно описали ремонтните дейности, които ответникът следвало да извърши като
всичко било уговорено да е с материали и труд, без мрамор/гранитогрес. За целия
ремонт се споразумяли ищцата да заплати на ответника 37 000 лева, включващи труд и
материали. Срокът за изпълнение бил уговорен на 2 месеца. Изложени са още
твърдения, че на 13.07.2020 г. Д. започнал с изправяне на стените. На първи и втори
етаж от къщата сложил гипсокартон на тавана, след това започнал да работи и по
стените. През цялото време работата му била изключително некачествена.
Първоначално той казал, че има определени майстори, с които работи, но всеки ден
идвал с различни хора, произволно, когато можел или когато му трябвали пари.
Ищцата заявява още, че авансово му била платила следните суми, като при получаване
на парите ответникът се подписвал, че ги е получил, а именно: на 12.07.2020 г. - аванс в
размер на 5 000 лева; на 18.07.2020 г. - аванс в размер на 5 000 лева; на 03.08.2020 г. -
аванс в размер на 3 500 лева + 740 евро /1 445 лева/; на 17.08.2020 г. - аванс в размер на
2 500 евро /4 875 лева/; на 27.08.2020 г. - аванс в размер на 2 500 евро /4 875 лева/; на
10.09.2020 г. - аванс в размер на 1 000 евро /1950 лева/; на 17.09.2020 г. - аванс в
размер на 100 евро /195 лева/ и на на 18.09.2020 г. - аванс в размер на 2 500 евро /4 875
лева/ или общо ищцата била платила на ответника 31 715 лв. във връзка с постигнатите
между тях договорености. Твърди още, че въпреки коректното отношение от нейна
страна, ответникът изпълнил незначителна част от уговореното. Отделно от това
свършеното било с изключително лошо качество. Ищцата го уведомила, че работата
му трябва да се поправи. След този разговор Д. Д. си тръгнал и повече не се върнал. На
29.10.2020 г. С.Х. изпратила и покана за изпълнение на ответника, но без резултат. За
2
установяване обема на извършената, както и на некачествено извършената работа, тя
подала молба за обезпечаване на доказателствата, по която било образувано ч. гр. д. №
5690/2020 г. по описа на РС Русе. Според заключението на назначената съдебно-
техническа експертиза, стойността на извършените видове работи възлизала на 22
897,10 лв. с ДДС, неизвършените видове работи били на стойност 9 355,29 лв. с ДДС, а
некачествено извършените работи са на стойност 3 259,03 лв., като ще са необхдими
разходи за поправяне в размер на 1090 лв. Поради това претендира ответникът бъде
осъден да й заплати сумите: 9 355 лв., представляваща стойност на платени, но
неизвършени СМР по Оферта от 12.07.2020 г. и 1090 лв., представляваща необходими
разходи за поправяне на некачествено извършените СМР, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба и направените по делото разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Д.Д. оспорва основателността на
претенциите. Твърди, че видовете работи, за които в началото се договорили, били
записани от ищцата така, както е посочено в представената оферта, но това бил само
текста, изписан на страницата над датата 12.07.2020 г. и името му до нея. Текстът,
изписан след това, както и на останалите четири страници, не бил съставян с негово
знание и участие. Всички ремонтни дейности извън записаните като вид, срок и цена,
били уговорени допълнително устно със съпруга на ищцата. В първото съдебно
заседание в процедурата по чл. 143, ал. 1 ГПК уточнява, че тези работи обаче са
вършени от него. Възлагани му били допълнително в хода на работата. С отговора си
твърди още, че работите реализирал заедно с лицата П.Д. и Г.В. при различно участие
и не той извършил некачествените СМР относно облицовката на колоните. Заявява, че
причина за несвоевременното прекратяване на дейността в обекта били действията на
съпруга на ищцата, който на 11.10.2020 г. изгонил ответника и друго лице от екипа
поради недоволство от извършената работа по външното стълбище. Възразява срещу
претендираната сума за неизвършени строителни дейности като намира, че от нея
следва да бъдат приспаднати и 3259,03 лв., които според заключението на вещото лице
представляват обща цена за дейностите „облицовка колони с мрамор“ в размер на
3259,03 лв. Намира, че не носи отговорност за претендираните разходи за поправяне на
некачествените СМР, тъй като не той е причинил вредата. В първото съдебно
заседание в процедурата по чл. 143, ал. 1 ГПК ответникът заявява, че оспорва сумата,
т. е. че не били давани парите, които са описани в офертата, но не оспорва подписите
си срещу тях. Твърди, че когато се е подписвал е нямало изписани суми. Получавал е
дребни суми, материалите купувал без фактури, трудът му бил платен. Това, което е
работил му било платено, но не знае на коя дата какво точно е получил. Не оспорва, че
има некачествено изпълнение.
От приложената по делото „Оферта на М.“ се установява, че на 12.7.2020 г.
ищцата се договорила с ответника Д. да й извърши ремонт на къщата й в с. Просена
3
срещу 37 000 лв. в 2-месечен срок. В подписаната и от двамата оферта са описани
видовете ремонтни работи на първи, втори етаж, вход и стъпала.
От страна на ищцата са ангажирани и гласни доказателства.
Св. Й.П., съжителстващ партньор на ищцата, дава показания, че е присъствал на
уговорките между страните по делото като посочва договорените СМР по видове,
цената и срока на изпълнение. Свидетелства още, че поетапно са извършвани
плащания на ответника, които ищцата записвала в тетрадка и срещу получената сума
Д. се подписвал като общо Соня му платила за ремонта 31 000 лв. Свидетелят заявява,
че работата не била свършена според уговорката като имало и много некачествено
извършени СМР. При договарянето Д. заявил, че има бригада. На къщата на ищцата
работели двама негови работници и по-рядко той. Свидетелства, че когато им направил
забележка за некачественото изпълнение, ответникът си заминал и повече не се върнал,
макар ищцата да му звъняла няколко пъти по телефона, за да дойде да си довърши
работата или да актува свършеното до момента и да си оправят сметките.
Св. Марияна Й.ова, съседка на ищцата, дава показания, че има преки
впечатления от извършвания ремонт, тъй като Соня й била дала ключ от къщата си, за
да отключва на майстора и работниците му, когато е възпрепятствана. Понякога Д.
идвал сам, понякога с 2-3 майстори. Свидетелства, че знае че ищцата имала уговорка с
ответника да му плати 37 000 лв., че му била платила 32 000 лв., но работата не била
свършена. Изнася данни, че в един момент ответникът спрял да идва въпреки, че Соня
му звъняла да дойде и да си довърши работата.
От страна на ответника също са ангажирани гласни доказателства –
свидетелските показания на Петър В. и Г.В. – майсторите, които бил ангажирал за
извършването на ремонта на ищцата. И двамата изнасят данни, че за работата по
къщата на ищцата им плащал ответника според свършената от тях работа. Св. Д. дава
показания, че виждал на няколко пъти св. Й.П. да плаща на Д. различни суми.
Свидетелства, че не завършили ремонта, тъй като ответникът им обяснил, че се скарал
с Й. и той го изгонил. Това било в кря на м. юли или август. Св. В. дава показания, че
присъствал на това скарване и то било провокирано от това, че Данчо не харесал
нивелацията на стъпалата и им спрял работата. Заявява, че после канили Д. да довърши
обекта, но той не пожелал. Не е чувал ответникът да има проблеми с плащането по
възложения му ремонт.
По делото е приложена и телепоща, видно от която ищцата поканила ответника
в 5- дневен срок да й заплати сумата от 15 000 лв. за некачествено извършената от него
работи и за оставянето на обекта недовършен, получена от него на 3.11.2020 г.
4
Към първоинстанционното дело е приложено гр. д. № 5690/2020 г. по описа на
РС Русе за обезпечение на доказателствата, образувано по молба на ищцата, по което е
приета СТЕ. Вещото лице по нея дава заключение, че изпълнените СМР са на обща
стойност 22897,10 лв. с ДДС, недовършената облицовка на колоните е на стойност
3259,03 лв., а неизвършените строителни дейности са на стойност 9355,29 лв. с ДДС.
Вещото лице е посочило и некачествено извършените работи, като заключава, че
разходите, необходими за тяхното поправяне, са на стойност 1090 лв.
При така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е приел,
че страните са били обвързани от договор за изработка, обективиран в приложения по
делото документ наименован „Оферта на М.“. Допълнително уговорените, след
подписа на ответника, ремонтни дейности не се оспорват от него, обратното – признава
се, че са му били възлагани в хода на работата и изпълнявани от него. Извън писмения
договор отношенията между страните по повод ремонта се установяват безспорно и
категорично и от събраните по делото гласни доказателства. Правилен и съответен на
събраните доказателства е и изводът на районния съд, че ответникът е получил общо
сумата в размер на 31 715 лв. във връзка с възникналите между страните облигационни
отношения. Оспорването на получаването й е преценено законосъобразно като
неоснователно, доколкото подписите на ответника срещу заплащането на отделните
суми не са оспорени от него. Отделно от това, липсват данни същият да е твърдял, че
има неразплатени ремонтни дейности между страните. Обратното, налице са
свидетелски показания на ангажираните от него майстори, че не е имало проблеми с
плащанията на възложените му работи. Неоснователно като несъответно на
приложените писмени доказателства е и възражението, че срещу получената на
3.08.2020 г. сума в размер на 3500 няма подпис. Налице е такъв макар и положен на
долния ред, където няма никакви други записвания на суми.
Претенциите на ищцата с оглед изложените от нея фактически твърдения и
петитум се основават на неточно неизпълнение от страна на ответника в количествено
и качествено отношение като се иска връщане на остатъка от предплатения от нея
аванс след приспадане на стойността на извършените до момента СМР, както и
заплащане на необходимите разходи за поправяне на некачествено извършените СМР.
Предвид изложените по-горе фактически констатации, безспорно се налага
изводът, че е налице неизпълнение на задълженията по договора за изработка от страна
на ответника. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че след като изпълнил частично договорените СМР, част от които
некачествено, ответникът преустановил работата си на обекта и въпреки отправените
му от страна на ищцата покани, не я довършил. Правилно районният съд е приел, че
поради това договорът между страните е бил прекратен като за ищцата, в качеството й
5
на възложител по него, е възникнало правото да претендира заплатеното от нея
авансово възнаграждение за неизпълнените количества работи. Районният съд е приел,
че стойността на заплатените, но неизпълнени СМР е 9355,29 лв. с ДДС като се
позовал на приетата в производството по чл. 207 ГПК СТЕ и уважил изцяло
претенцията й.
Основателни са възраженията във въззивната жалба, че неправилно сумата е
присъдена с включено в нея ДДС, доколкото липсват данни някоя от страните по
договора да е регистрирано по ЗДДС лице.
Другото възражение, че към стойността на извършените СМР, възлизаща
съгласно Табл. 1 на СТЕ на 22 897,10 лв. с вкл. ДДС следва да се прибави и сумата в
размер на 3259,03 лв. с вкл. ДДС за облицовка на колоните с мрамор, е неоснователно.
Дейностите по колоните са изведени отделно от вещото лице, тъй като са незавършени
- липсват отделни парчета мрамор, лошо са фугирани и не са шлайфани. Едната
колона е шлайфана и е изкривена. На места има неравности по шпакловката, които
трябва допълнително да се шкурят. Несъстоятелно поради това е възражението, че
ищцата като възложител следва да заплати на ответника и дейностите по колоните, тъй
като законът не регламентира задължение за възложителя да заплаща некачествено
извършени работи, а предвижда права за последния по чл. 265 ЗЗД, които той може да
упражни, сред които и правото да поиска съответно намаление на възнаграждението.
Неправилно обаче съдът е преценил, че сумата, която ответникът следва да
заплати на ищцата възлиза на 9355,29 лв. с вкл. ДДС. Съгласно СТЕ това е стойността
на договорените, но неизвършени от ищцата СМР. Претенцията й обаче е за връщане
на платените, но неизвършени ремонтни дейности поради отпадане на основанието за
получаване на тази сума. Същите при заплатени от нея 31 715 лв. по договора за
изработка и извършени СМР на стойност 19080,92 лв. без ДДС, в т. ч. материали,
възлизат на 12 634,08 лв. С оглед обаче на диспозитивното начало и забраната за
влошаване положението на жалбоподателя, се налага изводът, че решението в тази част
следва да се потвърди.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
За да възникне притезателното право по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, е
необходимо в обективната действителност да са възникнали следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на некачествено изпълнение на
поръчката от страна на изпълнителя по договора за изработка; 2) констатиране на
недостатъците по реда на чл. 264, ал. 2 ЗЗД и 3) остойностяване на разходите за
отстраняване на недостатъците на изработеното. В случая от събраните по делото
доказателствата - изготвената съдебно-техническа експертиза по реда на чл. 207 ГПК и
6
от свидетелските показания се установява, че е налице некачествено изпълнение на
поръчката от страна на изпълнителя и че възложителят е констатирал тези явни
недостатъци при приемането на работата и е направил своите възражения относно тях.
Наличието на некачествено изпълнение се признава и от ответника. Относно
стойността на разходите за отстраняване на недостатъците на изработеното правилно
РРС е кредитирал изготвената в производството по чл. 207 ГПК по обезпечаването на
доказателствата СТЕ, чиято цел е именно да обезпечи предварителното събиране на
доказателства, за които съществува опасност да се изгуби или събирането му да се
затрудни. Вещото лице е преценило, че е налице лошо изпълнение на възложените
строително монтажни работи по облицовката на колоните като дава заключение, че
стойността на разходите за отстраняване на некачествено изпълнените СМР се равнява
на 1090 лв. Неоснователни са възраженията, че не въззивникът, а други лица са
отговорни за допуснатото некачествено изпълнение. Действително, от свидетелските
показания се установява, че по колоните са работили св. Д. и св. В.. Установи се обаче
също така, че те са били наети от ответника като работата им е възложена от него като
изпълнител по договора му с ищцата. Именно поради това и той носи отговорност пред
ищцата за некачествено изпълнените СМР, а не привлечените от него подизпълнители.
С оглед на това, правилно РРС е уважил предявения иск по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в
пълния претендиран размер от 1090 лв.
С оглед основателността на двата предявени главни иска, основателни се явяват и
предявените акцесорни искове за заплащане на законна лихва върху присъдените
главници.
При така изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна и
като такава следва се отхвърли, а решението на районния съд да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства,
сторените от въззиваемата разноски в размер на 500 лв. за платено адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран така Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 536/12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 2454/2021 г.
на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Д. БЛ. Д. от гр. Русе, ул. „Т.И.“ № 1, вх. 2, ет. 3, ап. 4 да заплати
на С.А. Х. от с. Просена, обл. Русе, ул. „Л.К.“ № * сумата в размер на 500 лв.
7
/петстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението в частта, с която е уважен искът на ищцата по чл. 265, ал. 1, пр.
2 ЗЗД за сумата от 1090 лв. е окончателно, а в останалата част може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8