Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13865 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Б.И.Н. искова молба, с която моли ответникът „Д.з.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.02.2016
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Ищцата
твърди, че на 02.02.2016 г. около 21.50 ч. в Република Македония, на прав
участък от главен път между гр. Крива паланка и с. Ранковци настъпило ПТП. Н.
била пътник в автобус „Сетра“ с ДК № *******, управляван от Л.И.Л.. Водачът
изгубил контрол над управляваното от него превозно средство, излязъл вдясно от
пътното платно и се ударил в дърво, след което се преобърнал на дясната си
страна.
На ищцата
била оказана спешна медицинска помощ в лечебно заведение в гр. Крива паланка.
На следващия ден я хоспитализирали в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. При направените й
изследвания се установили множествени счупвания на ребра – 5-то, 6-то и 7-мо по
средна аксиларна линия, както и плеврален излив в лява гръдна половина. След
изписването й на 07.02.2016 г. ищцата продължила лечение в домашни условия. При
проведен на 22.02.2016 г. преглед се открили кръвонасядане на лява мишница и
три счупени ребра вляво по една анатомична линия. На Н. били издадени два
болнични листа за временна нетрудоспособност от 03.02.2016 г. до 31.03.2016 г.
Тъй като
ребрата не подлежали на имобилизация, се наложило около три месеца след
инцидента пострадалата да спазва постелен режим. При всяко движение на тялото
се оплаквала от болки в гръдния кош, засилващи се при дишане. Нуждаела се от
помощ в обслужването. Като трайна последица за здравето й останалите болките в
областта на счупванията, проявяващи се при влошаване на времето.
Б.Н.
преживяла и шок, отразил се на психиката й под формата на понижено настроение,
тревожност и нарушения на съня. Изпитвала притеснения, че няма да успее да се
възстанови напълно.
Гражданската
отговорност на водача на автобус „Сетра“ била застрахована при ответното
дружество. След сезирането му с молба за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди „Д.з.“ АД заплатило на Н. по банков път сумата от
12 000 лева. Тя обаче била крайно недостатъчна да репарира претърпените
болки и страдания от получените увреждания. Счита, че е необходимо допълнително
обезщетение от 26 000 лева, което моли съдът да осъди ответника да й
заплати, ведно със законните лихви от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане.
В
подадения от „Д.з.“ АД отговор е оспорен размерът на иска. Застрахователят на
гражданската отговорност на водача на автобуса счита, че заплатеното от него
обезщетение от 12 000 лева е достатъчно, с оглед претърпените от ищцата
болки и страдания, периода на възстановяване, доброто общо състояние на Н. и
липса на настъпили усложнения.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 28.03.2015 г., със срок на покритие 29.03.2015 г. – 28.03.2016 г.,
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автобус „Сетра“ с ДК № ******* и „Д.з.“ АД, с което застрахователят
се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени
и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
Въз
основа на протокол за оглед на мястото на пътнотранспортно произшествие е
изготвено и прието заключение на авто-техническа експертиза, в която е описан
механизмът на ПТП. Вещото лице не е установило наличие на технически причини за
настъпване на произшествието. Водачът се отклонил вдясно и напуснал платното за
движение, но същият е имал техническа възможност да упражни постоянен контрол
над управлението и да избере скорост, по-ниска от критичната за загуба на
устойчивост, за да не допусне отклонение на автобуса и напускане на платното за
движение.
При така
даденото заключение и неоспорения от ответника факт на виновно и противоправно
поведение на водача Л.Л., съдът приема за безспорно установено, че процесното
ПТП е настъпило поради нарушение на нормите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП,
задължаващи водачите да контролират непрекъснато управляваните от тях превозни
средства и да изберат скорост на движение, съобразена с пътните условия. Като е
нарушил посочените правила за движение, Лазаров е станал причина за инцидент,
при който е пострадала пътникът Б.Н..
Въз
основа на медицинската документация по делото е изготвена и приета
съдебномедицинска експертиза, според която вследствие ПТП на 02.02.2016 г. Б.Н.
е получила счупване на 5-то, 6-то и 7-мо леви ребра по средна мишична линия с
малък излив в левия косто-диафрагмален синус, контузия на ляво рамо с
кръвонасядане в лявата мишница. При престоя в болничното заведение е била
лекувана консервативно – с вливания и обезболяващи антибиотици; провеждана е
дихателна гимнастика и са й правени инхалации. Счупванията на ребрата й
причинили трайно затруднение в движението на снагата за 1-2 месеца, при обичаен
ход на възстановителния процес. Фрактурите били причина и за изпитвани силни
болки при дишане, кашляне и движения за около две седмици, след което болките
били с по-нисък интензитет. Останалите увреждания довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Последици за живота и здравето на
пострадалата не се очаквали. Вещото лице допуска ищцата да усеща болки в
областта на счупванията при промяна на времето.
Разпитаният
по делото свидетел В.П.разказва, че живее с ищцата на съпружески начала и знае
за претърпяната от нея катастрофа. Болките от счупванията на ребрата продължили
около 2-3 месеца. Отделно от това, Б. се събуждала нощем и поради преживения
стрес от произшествието. Не можела да полага труд. Ползвала помощта на
свидетеля при придвижване и обслужване и това я карало да се чувства
непълноценна. Изпитвала страх да се придвижва с превозни средства.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, трайните последици за здравословното му
състояние и др.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 42 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията – средни телесни повреди, довели до временно разстройство на
здравето, кратък болничен престой, през който е приложено консервативно
лечение, нужда от чужда помощ в ежедневието, периода на възстановяване и на
търпените болки с по-висок интензитет и липсата на трайни последици за
физическото здраве, съдът намира, че 25 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. За да определи обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид
лимитите на застрахователните суми и конкретните икономически условия към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 02.02.2016 г., когато е
настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Не се спори между страните в производството, че ответникът
е заплатил обезщетение в размер на 12 000 лева, което от доказателствата
по делото се установи, че не е достатъчно да репарира в пълна степен търпените
от Б.Н. болки и страдания при получените при ПТП на 02.02.2016 г. увреждания.
Поради това ответникът дължи да заплати допълнително сумата от 13 000
лева. До този размер искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е основателен и
следва да бъде уважен. За горницата до 26 000 лева претенцията подлежи на
отхвърляне.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. По тези съображения законната лихва върху обезщетението следва
да бъде начислена от датата на увреждането.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса върху увеличения размер на иска, ответникът дължи, съразмерно на
уважената част от иска да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 480
лева.
На
ищцата се дължат разноски в размер на 250 лева.
Адв. С. С.
е оказал безплатна правна помощ на Б.Н., поради което от определеното по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждение в размер на 1 572
лева му се дължат 786 лева.
Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, от
които му се дължат 225 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Д.з.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.И.Н., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 13 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при
ПТП, настъпило на 02.02.2016 г., ведно със законната лихва от 02.02.2016 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Д.з.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 480 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Д.з.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 250 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., „Д.з.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. С.Е.С.,
с адрес ***, офис 2А сумата от 786 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 225 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: