Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 01.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори април, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Сн. Апостолова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5605 по
описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
254 и сл. ГПК
С Решение № 87605/05.05.2020г.
по гр.д. № 71856 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 62-ри състав са намалени
са на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН завещателни разпореждания на Д.С.С., ЕГН
**********, починал в Д., Република Германия на 23.08.2013г., акт за смърт №
0529/28.11.2013г. съставен от СО, район Средец, направени със саморъчното му
завещание от 15.05.2010г., обявено от магистрат Райлон в районен съд – Д.,
за който акт на обявяване е съставен протокол № 91а, ІV 327/13 от 23.09.2013г. в полза на А.Т.С., родена на ***г. в гр. София в качеството й на
негова съпруга с 1/3 част или до
размера на необходимото допълване на
запазената част на В.Д.С. по българска лична карта и В. Х.по австрийски
паспорт с посочени по-горе ЕГН, паспорт и е допуснато извършването на съдебна делба на :
1. Апартамент № 10
по нотариален акт, а по настоящем по имотния регистър № 5 , находящ
се в гр. София, бул. „**********от
жилищна сграда, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ от 68,50кв.м. при съседи: от изток- кооперация „Б.”; от
запад – стълбище; вход откъм ул. „Хан Аспарух”; от север- ул. „Хан Аспарух”; от
юг – двор, отгоре- тавански помещения; отдолу- апартамент на Р.Н.В., който
апартамент по кадастрална схема е с идентификатор 68134.1001.284.1.5. при
съседи на същия етаж имот с идентификатор 68134.1001.284.1.6.; а под обекта
имот с идентификатор 68134.1001.284.1.3., заедно с избено помещение с площ от 6,60кв.м. при съседи: от изток –
кооперация „Б.”, от запад – И.М.И.; от север – Р.Н.В.; от юг-двор, заедно с 15/260
ид.ч. от общите части на сградата и от
УПИ, в което е построена, представляващо парцел V-4, кв. 355 по плана на
гр.София, местност „ГГЦ-Г-6- І-ва част,
с площ от 400кв.м. по нотариален акт, а по скица 397кв.м. при съседи: бул.
„Христо Ботев”, улица „Хан Аспарух”, парцел ІV-3, парцел VІ-5, а по кадастрална
схема дворното място е с идентификатор 68134.1001.284 при съседи имоти с
идентификатори: 68134.1001.285; 68134.1001.286; 68134.10011031.; 68134.1001.965
с площ от 398кв.м.;
2. Сумата от 12 154,70 евро
между съсобственици
и при квоти, както следва:
-
1/6 ид.ч. за В.Д.С., ЕГН ********** по българска лична
карта, а по австрийски паспорт В. Х.-австрийски
гражданин с личен паспорт тип „р” № *********, издаден на 13.06.2007г. , с
постоянен адрес: Република Австрия, гр. Виена – 1130, ул. „*********и съдебен адрес: адв. Т.П.,***, сграда на
ЦКС, ет.12, офис 10;
-
5/6 ид.ч. за А.Т.С., ЕГН **********, а по немски
документи за самоличност с фамилно име С.,
с постоянен адрес в Република България, гр. София, бул. „*********и с постоянен
адрес по немски документи: Република Германия, 40213, *********и съдебен адрес:***, офис „И”.;
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5061578/28.05.2020г. по регистъра на СРС от В.Д.С., ЕГН ********** по българска
лична карта, а по австрийски паспорт В. Х.-австрийски
гражданин в частта , с която е допусната делба на сумата от 12 154,70 евро. Изложила е съображения, че решението неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочила е , че независимо от неясния диспозитив от мотивите на
решението ставало ясно, че е уважена
претенция по чл. 12, ал.2 от ЗН., като тя трябвало да плати на насрещната
страна 1/6 от сумата от 12154,70 евро, което щяло да бъде посочено в решението
по извършването на делбата. Това обаче би било правилно само ако насрещната
страна не била възнаградена по друг начин, какъвто не бил случая. А.С. била
възнаградена, защото със саморъчното завещание получила цялото имущество на
наследодателя, а по закон й се полагало по-малко, така дори и при
възстановяването на запазената част на въззивника, то отново А.С. щяла да
получи повече от определеното по закон. На основание на това завещание А.С.
получила и ползвала делбения апартамент, което също било възнаграждение по чл.
12, ал.2 от ЗН. Претендирала е разноски.
Въззиваемият А.Т.С., ЕГН **********, е оспорила жалбата с отговора на жалбата и
с изявления в о.с.з. от 22.04.2021г.. Посочила е , че решението в обжалваната
част било правилно. Посочила е, че
предмет на делото е делба на наследство, в същото се включвало както актива му,
така и пасива му и нямало пречка да се допусне делба на пасив от
наследството. Съделителят Х.знаела за
дълговете на наследодателя към две банки, размера на същите, като образувайки
дело за делба и за възстановяване на запазената й част от наследството, тя
приела да придобие наследството с активите и пасивите му. Вероятната
неправилност на правната квалификация на претенцията й не се отразявала на
правилността на крайното решение на СРС. Не била получила възнаграждение по
смисъла на чл. 12, ал.2 от ЗН. Не била твърдяла по делото, че е допринесла за
увеличението на наследството по смисъла на чл. 12, ал.2 от ЗН Искала от съда
само да се произнесе за квотите на страните от апартамента и от дълга. Не била
предявила претенция по сметки, а била
предявила иск за делба на пасив от
наследство . Правилно СРС определил квотите , независимо че претенцията й
била за други квоти. Претендирала е разноски. Оспорила е поради прекомерност
претенцията на въззивника за разноски по делото за възнаграждение за адвокат.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2025410/09.10.2017г. по регистъра на СРС вписана в Агенция
по вписвания вх.рег. №
1210/16.10.2017г., акт № 73, дело № 808 на
В.Д.С., ЕГН ********** по българска лична карта, а по австрийски паспорт В. Х.-австрийски гражданин с личен
паспорт тип „р” № *********, издаден на 13.06.2007г. срещу А.Т.С., ЕГН **********, с която е поискала от съда:
1.на основание на чл. 30 от ЗН да намали завещателни разпореждания на Д.С.С.,
ЕГН **********,
починал в Д., Република Германия на 23.08.2013г., направени със саморъчното му
завещание от 15.05.2010г. в полза на А.Т.С.,
родена на ***г. в гр. София с 1/3
2.да допусне и извърши съдебна делба на съсобствения на страните по
наследство от Д.С.С. Апартамент № 10 по нотариален акт, а по настоящем по имотния
регистър № 5 , находящ се в гр. София,
бул. „**********от жилищна сграда, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 68,50кв.м. при съседи: от изток-
кооперация „Б.”; от запад – стълбище; вход откъм ул. „Хан Аспарух”; от север-
ул. „Хан Аспарух”; от юг – двор, отгоре- тавански помещения; отдолу- апартамент
на Р.Н.В., който апартамент по кадастрална
схема е с идентификатор
68134.1001.284.1.5. при съседи на същия етаж имот с идентификатор
68134.1001.284.1.6.; а под обекта имот с идентификатор 68134.1001.284.1.3.,
заедно с избено помещение с площ от
6,60кв.м. при съседи: от изток – кооперация „Б.”, от запад – И.М.И.; от
север – Р.Н.В.; от юг-двор, заедно с 15/260 ид.ч. от общите части на
сградата и от УПИ, в което е построена,
представляващо парцел V-4, кв. 355 по плана на гр.София, местност „ГГЦ-Г-6- І-ва част, с площ от 400кв.м. по
нотариален акт, а по скица 397кв.м. при съседи: бул. „Христо Ботев”, улица „Хан
Аспарух”, парцел ІV-3, парцел VІ-5, а по кадастрална схема дворното място е с
идентификатор 68134.1001.284 при съседи имоти с идентификатори: 68134.1001.285;
68134.1001.286; 68134.10011031.; 68134.1001.965 с площ от 398кв.м.
Навела е твърдения, че с ответника са съответно дъщеря и
съпруга на Д. С., починал на 23.08.2013г., който приживе бил съставил саморъчно
завещание, с което завещал на ответника цялото си имущество. Така била
накърнена запазената й част от наследството й от Д. С. и същото следвало да
бъде намалено с 1/3 , като бъде допусната и делба на имота при квоти, посочени
в о.с.з. от 12.02.2020г. – 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответника. Не
следвало да участва в плащане на луксозни разноски, не следвало да плаща пасиви
в размер по-голям от квотата й в
наследството.
Ответникът А.Т.С., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила
размер на запазената част на ищеца от апартамента. Посочила е, че процесният
апартамент бил закупен на 28.05.2001г. по време на брака й с Д. С., със
саморъчно завещание от 15.05.2010г. Д. С. и завещал цялото си имущество, в
наследството му се включвала само ½ ид.ч. от процесния апартамент, поради
което и доколкото запазената част на ищцата от наследството му била 1/3, то тя
би имала само 1/6 ид.ч. от имота, тоест делба следвало да се допусне при квоти
от 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответника. Посочила е, че към момента на
откриване на наследството то включвало дългове към банки - 5861,23 евро към С.потребителска
банка АГ и 6293,47 евро към Градска спестовна каса, общо 12154,70 евро . Тази
сума тя изплащала на части, включително и към момента. Лечението на наследодателя
изисквало средства и така се натрупали задължения към банки. Ищцата следвало да
участва в изплащането на тези задължения, както и в тези за погребална агенция
от 2821,50 евро, за поставяне на надгробен паметник от 2370лв. . Поискала е от
съда след като определи запазената част на ищеца от наследството на Д. С. , да
се приспадне от нея половината от горепосочените суми.
С определение от 28.01.2019г.
районният съд е изготвил проекто-доклад по делото, като е посочил, че е сезиран
с иск за намаляване на завещателно разпорежданеи възстановяване на накърнена
запазена част от наследство, иск за делба на недвижим имот, като е посочил с
оглед сключване на спогодба че докладва и претенции на ответника, които
представляват такива по сметки- ищецът да понесе половината от разходите за
погасяване на задължения към банки и от направените разноски за погребението и за надгробен паметник.
В о.с.з. от 27.02.2019г. е А.С. оспорила доклада на СРС, в частта , сочеща че исканията й за сумите са претенции по сметки. Посочила е, че това
били пасиви на наследство и с решението в първа фаза съдът следвало да се
произнесе дали могат да се приемат и при какви квоти. В о.с.з. от 12.02.2020г. А.С.
е посочила че иска да се допусне делба
на
задълженията към банките от наследството на Д. С. в размер на
12 154,70 евро при равни квоти на страните.
В о.с.з. от 12.02.2020г. пред СРС
В. Х.е посочила, че не са предявени претенции по сметки по чл. 12, ал.2 от ЗН ,а
и претенции по сметки следва да се предявят във втора фаза на делбата. Не
можело да отговаря за задължения за повече от 1/6 .
Приети са неоспорени от страните удостоверение за
наследници № АО 9400-3649/23.07.2015г.,
издадено от СО, район Средец, саморъчно завещание от15.05.2010г., протокол от
23.09.2013г., извлечение от регистър на Агенция по Вписвания, съгласно които Д.С.С.,
ЕГН ********** е починал на 23.08.2013г. и е оставил за наследници по закон
съпругата си А.Т.С. и дъщеря си В.Д.С.,
на 15.05.2010г. в гр. Д. Д. С. е съставил саморъчно завещание, изписано
ръкописно и подписано, с което е завещал на А.Т. С. цялото си движимо и
недвижимо имущество, което притежава в България и в Германия, завещанието е обявено
на 23.09.2013г. от магистър Райлон от Районен съд Д., вписано е в Агенция по
вписвания на 12.12.2013г.
Приети са неоспорени от страните, удостоверение за
гражданство от 12.06.200г., издадено от Република Австрия, акт МЛ 35/11-М 71/НА/12.06.2007г., издаден от
Виенски градски съвет, съгласно който В. Мондл по произход С., родена на ***г.
е променила фамилното си име на Хентш, като притежава австрийско гражданство.
По делото е прието неоспорено от
страните удостоверение за сключен граждански брак от 18.02.2000г., издадено от
СО, район Средец, съгласно което Д.С.С. и А.Т.Т. са сключили граждански брак на
21.01.2000г., като след брака съпругата е приела да носи фамилно име С..
Приет е неоспорен от страните
нотариален акт № 67/28.05.2001г., съгласно който А.С.Т.е продал на Д.С.С. Апартамент № 10 в гр. София, бул. „**********от жилищна
сграда, съсотящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 68,50кв.м. при съседи: от изток- кооперация „Б.”; от запад –
стълбище; вход откъм ул. „Хан Аспарух”; от север- ул. „Хан Аспарух”; от юг –
двор, отгоре- тавански помещения; отдолу- апартамент на Р.Н.В., заедно с избено помещение с площ от 6,60кв.м.
при съседи: от изток – кооперация „Б.”, от запад – И.М.И.; от север – Р.Н.В.;
от юг-двор, заедно с 15/260 ид.ч. от общите части на
сградата и от УПИ, в което е построена,
представляващо парцел V-4, кв. 355 по плана на гр.София, местност „ГГЦ-Г-6- І-ва част, с площ от 400кв.м. по
нотариален акт, а по скица 397кв.м. при съседи: бул. „Христо Ботев”, улица „Хан
Аспарух”, парцел ІV-3, парцел VІ-5.
Приети са схеми за имота по
кадастрална карта.
Приети са неоспорени от страните писмо от 21.12.2017г. от С.потребителска банка АГ, писмо от
19.12.2018г. от Градска спестовна каса, съгласно които към 23.08.2013г. финансирането
от С.ПБ АГ е било с нетно салдо от 5861,23 евро, като на 18.03.2014г.
финансирането е било погасено чрез плащане в брой на 4046,90 евро и банката няма претенции за други суми ,
а към 23.08.2013г. салдо по сметка на Д. и А. С. е било „-6293,47 евро .
С Решението си СРС е допуснал
делбата на сумата като пасив от наследството на Д. С., мотивирайки се, че това
искане представлява претенция по сметки по чл. 12, ал.2 от ЗН , но иск за делба
на тази сума следва да се допусне , иск да делба на пасив от наследство бил
допустим, защото обратното би означавало че института на „отказ от наследство”
не би имал съдържание, ако се приеме, че пасивите не се наследяват.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част:
В случая А.С. е поискала да се допусне и извърши съдебна делба на пасив от наследството на наследодателя на страните. Такива са
били изричните й искания направени в о.с.з. от 12.02.2010г. пред СРС и в о.с.з.
от 22.04.2021г. във въззивното производство, като е посочила, че не предявява
претенция по сметки, а иск за делба. Исканията й са обоснови с фактически и
правни съображения, съответстващи на исканията й – твърди, че наследството е
съвкупност от права и задължения, поради което и при делба на наследство следва
да се поделят не само активите , но и пасивите на наследството. Районният съд се е произнесъл по искането
така, както е предявено.
Същевременно съдът приема, че
искането е било недопустимо поради което и постановеното по него решение е
недопустимо.
Предмет на конститувния иск за
делба е потестативното право да се иска
от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено
имущество. В първа фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието,
страните и обектите на делбата, като в доказателствена тежест на съделителя,
предявил иска, е да установи тези условия. Крайната цел на делбеното
производство е да се прекрати състоянието на съсобственост върху конкретна
вещ/вещи или върху съвкупности от вещи. Всеки участник в съпритежание на собственост или на ограничено вещно право може да
иска делба, освен ако законът не го допуска или делбата е несъвместима с
естеството или с предназначението на вещта. За да е допустим иска за делба
следва да се наведени твърдения, че страните са съсобственици на вещни права. В
случая не са наведени твърдения за съсобственост на вещни права, поради което и
така предявеният иск за делба е недопустим. Иск би бил допустим, но иск би бил
неоснователен защото делбата е недопустима, ако се искаше делба на притежавани
от наследодателя парични суми , облигационни вземания. В случая обаче се твърди,
че сумата от 12 154,70 евро е
задължение на наследодателя към банки, поради което и иск за делба на този дълг
съдът приема за недопустим. Това е така, защото недопустимо е да се иска
делба на нещо различно от права.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че претенции по сметки могат да са предмет на производството по
извършване на делбата, но не и на производството по допускането й, поради което
и произнасяне по претенции по сметки в първа фаза на делбата е недопустимо.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззиваемия следва да
се поставят разноските н възизвника за производството пред СГС в размер на
държавна такса от 79лв. и на възнаграждение за адвокат от 600лв. Последното е
минималния размер на адвокатските възнаграждения по наредба № 1/2004г. поради което
и възражението на въззиваемия за прекомерност на същото е неоснователно.
Действително, чл. 355 от ГПК е
специална по отношение на чл. 78 и чл. 81 от ГПК. Тази специална разпоредба се
прилага се прилага тогава, когато няма спор между страните за наличието на
съсобственост, за участниците и за квотите в съсобствеността. Тя се прилага и
във втора фаза на делбата за пред І-ва инстанция. Това е така, защото само в тези
хипотеза всяка страна ще има качество на ищец и на ответник по иска за делба.
При спор в първа фаза на делба за наличието на съсобственост, квотите и
участниците, както и при обжалване на решението по извършване на делбата в
частта за способа за извършване на делбата, отговорността за разноски се
разпределя по правилото на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Това е така,
защото в тези хипотези се отрича правото на делба на насрещната страна, тоест
оспорва се правото на насрещна страна на иск за делба, препятства се
реализиране на потестативното й право. Такова процесуално поведение е типично
за общото исково производство, поради което и няма основание да се приложи
специалната разпоредба на чл. 355 от ГПК (В този смисъл Определение
№ 692/29.09.2014г. по гр.д.№ 4283/2014г. на ВКС, ІІІ-то Г..; Определение
№ 83/24.04.2014г. по гр.д.№ 948/2012г. на ВКС, ІІ-ро Г.О на ВКС; т. 9 от ППВС №
7/28.11.1973г. на ВС). В случая производството е въззивно по жалба срещу допускане на делбата, поради
което и отговорността се разпределя по общото правило на чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 87605/05.05.2020г. по гр.д. № 71856 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 62-ри
състав в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на
сумата от 12 154,70 евро ,
представляваща пасив от наследството на Д.С.С., ЕГН **********, починал в Д.,
Република Германия на 23.08.2013г., между
съсобственици и при квоти, както следва: 1/6 ид.ч. за В.Д.С., ЕГН ********** по българска лична карта, а по
австрийски паспорт В. Х.-австрийски
гражданин с личен паспорт тип „р” № *********, издаден на 13.06.2007г. , с
постоянен адрес: Република Австрия, гр. Виена – 1130, ул. „*********и съдебен адрес: адв. Т.П.,***, сграда на
ЦКС, ет.12, офис 10; 5/6 ид.ч. за А.Т.С.,
ЕГН **********, а по немски документи за самоличност с фамилно име С., с постоянен адрес в Република
България, гр. София, бул. „*********и с постоянен адрес по немски документи:
Република Германия, 40213, *********и съдебен
адрес:***, офис „И” и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по иск за делба на тази сума.
ОСЪЖДА А.Т.С., ЕГН **********, а по немски документи за самоличност с фамилно име С., с постоянен адрес в Република
България, гр. София, бул. „*********и с постоянен адрес по немски документи:
Република Германия, 40213, *********и съдебен
адрес:***, офис „И” да заплати на В.Д.С., ЕГН ********** по българска лична
карта, а по австрийски паспорт В. Х.- австрийски
гражданин с личен паспорт тип „р” № *********, издаден на 13.06.2007г. , с
постоянен адрес: Република Австрия, гр. Виена – 1130, ул. „*********и съдебен адрес: адв. Т.П.,***, сграда на
ЦКС, ет.12, офис 10 на основание на чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 679 лв. /шестстотин седемдесет и девет
лева/, представляващи съдебни разноски
за производството пред СГС.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.