РЕШЕНИЕ
№ 27.05.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 08.05. 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Е. Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 299 по описа за
2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Н.А.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
против „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Съвета на директорите М.М.М.-Д.,
Ж.П.С.и Р.Д.. Ищецът твърди, че придобил електроснабден имот – Апартамент в ***.
Предходен собственик в сградата имал продължителни спорове с лицензианта по
повод начислявана електроенергия до сградата. За тези жалби и спорове между
собственици в сградата и ответника, ищецът не бил уведомяван нито през 2017 г.,
нито до месец 12.2018 г. При заплащане на месечната сметка за комунални услуги,
вкл. и ел. енергия от него било поискано първо да погаси неизвестна за него фактура
№ ***г. От направената справка установил, че ответникът претендирал от ищеца
заплащането на фактура № *** г., за „изчисления по КП“ в размер на 673,18 лева
с падеж *** г. От фактурата се установявало, че тази сума в размер на 673,18
лева била различна и не съдържала искане за заплащане на реално потребена ел.
енергия въз основа на отчет на средство за търговско измерване, а
представлявала искане за заплащане на „сума по констативен протокол“. Сумата не
отговаряла на реалното месечно потребление за посочения адрес във фактурата. За
процесната фактура на корекцията липсвал реален инкасаторски отчет въз основа
на утвърден график. А приложението към фактурата не съдържало информация за
никакъв констативен протокол, такъв бил неизвестен за ищеца и към датата на
издаване на фактурата съдържанието му не било обявявано на ищеца. Процесната
сума от 673,18 лева била начислена като корекция за неизвестно как определен
период. Сочи, че нито бил търсен, нито бил уведомяван за каквато и да било
проверка, нито присъствал при съставяне на констативен протокол. За съществуването
на такъв научил от спорната фактура. Твърди, че служителите на лицензианта го
уведомили, че сумата била дължима на основание изготвен протокол по реда на чл.
43 - чл. 51 от ПИКЕЕ. Ищецът оспорвал начина и методиката, по които била
начислена сумата по посочената партида. Счита, че сумата била „начислена“ произволно,
визирайки липсата на каквото и да било правно основание и факта, че в случая се
касаело за нарушение на нормите, които уреждали предоставянето и потреблението
на ел. енергия, за което ищецът нямал вина. Нямал достъп до никакъв електромер
и никога не бил известяван от доставчика по какъв начин се измервала ел.
енергията и от какво средство за измерване, нямал достъп и до таблото, което
било заключено със секретна ключалка, ключ от която не му бил даван. Твърди, че
за ищеца не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да
се дължи процесната сума, а и ищецът не се бил съгласявал с процедура за
едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметките за
месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.
Сочи, че на
този адрес не била потребена енергия в количество, което да се равнявало на
процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Касаело се за
невъзможно за конкретния потребител потребление в размер в kWh ел. енергия само
за период от 90 дни. Не било възможно потреблението на подобно огромно
количество ел. енергия. Счита, че ако
ищецът бил потребител, то не можело да бъде търсена каквато и да било
отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като
потребителят нямал задължение да следи за техническата изправност на средствата
за търговско измерване, нито тези средства били негова собственост. Всяко
претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани
неизправности на измервателните средства било неоснователно и представлявало
злоупотреба с монополно положение. Не било констатирано нарушение, което да
дава основание за прилагането на правила за измерване количеството електрическа
енергия от 2013 г. Още повече, че същите били отменени с решение на ВАС от
06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС. Твърди,
че нито в Закона за енергетиката, нито в договора за продажба на ответника не
била предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. От съда се иска да постанови решение, с което
да признае за установено, че Н.А.С., ЕГН **********, не дължи на ответника „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** заплащането на фактура № ***
от 03.12.2018г., за „изчисления по КП“ в размер на 673,18 лева с падеж *** г.,
начислена служебно по „констативен протокол“, при липса на доставка и правно
основание за заплащането от ищеца на тази стойност. Претендира за заплащане на
сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор.
Твърди, че искът бил допустим, но неоснователен и поради това моли съда да го
отхвърли изцяло. Твърди, че в случая приложение намирали предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване
на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително
количество електрическа енергия в размер от 4650 kWh, като дължимата сума,
вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените цени от
страна на Комисията за енергийно и водно регулиране била в размер на 673,19 лв.
с ДДС. Периодът, за който била извършена корекцията бил 90 дни, като първата
дата – 01.11.2016г. – началото на корекционния период била датата на регулярен
отчет на показанията на електромера, който бил най-близкия и попадащ в
максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката,
в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на
извършената техническа проверка 19.04.2017 г.. ЕР Юг предоставило тази
информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № ***/03.02.2019
г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно
измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 6658638/03.12.2018 г.
изпратило на адреса на клиента кореспонденция (уведомление) за извършеното
допълнително начисление. КЕВР имало правомощието да приеме правила за измерване
на количеството електрическа енергия, които регламентирали условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). В конкретния случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Счита за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно бил
извършил това въздействие и че то не можело и не следвало да се вмени във вина
на него. Въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен за делото. В
чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният
снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция
на сметката му. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за
валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил
неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС
бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Страните, редовно призовани за
датата на съдебното заседание, ищецът в
писмено становище, а ответникът чрез явяването в съдебно заседание на
процесуален представител поддържат изложеното в исковата молба и отговора.
Ответното дружество направи възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е клиент на ответното дружество с ИТ № *** и клиентски номер ********** с адрес ***.
От приетия по
делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № *** г. се установява, че на посочената дата 19.04.2017 г.
двама служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД в присъствието на двама
свидетели извършили проверка на обекта на ищеца на електромер с фабр. № ***.
Служителите демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел
същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория,
като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов. Протоколът е
подписан от лицата извършили проверката и от двамата свидетели.
На 15.11.2018г.
е издадена Справка за коригиране на
сметката за електроенергия на ищеца с подробно посочени: период; енергия
за доначисляване в кВтч и цена с ДДС.
Видно от фактура № ***/*** г. на ищеца
са начислени 4650 кВтч електроенергия на
стойност 673,18 лв. с ДДС за отчетен период 19.01.2017 год. до 19.04.2017г.,
които трябвало да се заплатят до ***
г..
По делото е назначена съдебно -
техническа експертиза, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена. Вещото
лице е установило, че процесният
електромер е еднофазен, двутарифен, статичен, тип ADDAXNP71E.1-5-31, ф.№ ***/2016г.
е манипулиран. Изводите на основата на
кулпинг X2 на измервателната платка са окъсени с меден
проводник. С това действие се отклонява
част от тока от вторичната токова верига
на електромера и се променяли
метрологичните му характеристики. Електромерът не съответствал на техническите и метрологични
изисквания. Методът за отчитане на неотчетена ел.енергия и методиката за
остойностяването й в конкретния случай били приложени правилно, в съответствие
с чл.48, ал.1, т.1 А и чл.51, ал 1 от ПИКЕЕ.
По делото беше разпитан свидетелят П.С., посочен от
ответното дружество. С. работи в „ЕР ЮГ“ ЕАД, клиентски център К., на длъжност
„ел. монтьор“. По нареждане на централата в Пловдив извършили демонтаж и монтаж на процесния електромер,
който бил включен в предварително предоставен им списък. На адреса направили
опит да открият клиента или негов представител, но след като такъв не бил открит, демонтирали електромера в присъствието на двама свидетели, представители на охранителна
фирма „К.“, и го поставили в безшевна торба, пломбирана с пломба на „ ЕР ЮГ“. Монтирали на негово място нов
електромер.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на претендираното от ответното
дружество вземане за сумата от 673,18
лв., представляваща начислената допълнителна сума по фактура № ***г.,
електрическа енергия за електромер с фабричен № ***, за периода от 19.01.2017
г. до 19.04.2017 година. В доказателствена тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване
основанието на вземането си, а ищецът следва да установи основателността на
възраженията си, че вземането не съществува.
Ищецът е потребител
на електрическа енергия в имот в ***
На изследване подлежи твърдението на ищеца, че не дължи сумата от 673,18 лв., поради изначална липса
на основание за заплащането ѝ.
Ответникът твърди, че сумата е начислена на основание чл.
83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във връзка с 51, ал. 1 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г.) ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ.
Следва да се има предвид, че едностранна корекция на оператора е допустима, но
при наличието на следните предпоставки: предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел. енергия; спазването на правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване.
Съгласно изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г.,
в ал. 2, т. 6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции
на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника. Ответното дружество
не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6
ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила
за измерване на количеството (ПИКЕЕ). В случая не е изпълнен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като не е
изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови
ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия е предвидено задължение за
уведомяване, но липсва уреден ред за това. (В този смисъл Решение №
173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о. и др.).
По посочените съображения съдът намира, че ответното дружество
не е имало основание да извърши корекция на сметката на ищеца и предявеният иск
за недължимост на сумата се явява изцяло основателен и доказан.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва -
50 лв. заплатена държавна такса и 350 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на ответника направи възражение за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
МРАВ с оглед цената на иска, която е 673,18 лева, адвокатското възнаграждение в
минимален размер се изчислява на 300 лева, до който размер следва да се намали
адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, многобройната практика по идентични казуси,
приключване на делото в едно съдебно заседание.
Водим от
изложеното, РС-К.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
кантора № 313, тел.: 0878 866 106, ел. поща: **********@***.**, че не дължи
на „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ***, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Р.Д. и Ж.П.С.- заедно от всеки двама членове на УС сумата
от 673, 18 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за електромер
с фабричен № *** по фактура № ***г., за
отчетен период 19.012017г. до
19.04.2017г. , с място на потребление: гр. К., ул.“Ген Драгомиров“ 17,
за партида с клиентски номер № **********, ИТН ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК ***, представлявано от М. М. М.-Д., Р.Д. и Ж.П.С.- заедно от всеки двама
членове на УС,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
кантора № 313, тел.: 0878 866 106, направените по делото разноски в размер
на 350 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 300 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: