Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр. Плевен, 23.03.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №925/2020г. по описа на Административен
съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, вр.
чл. 204, т. 1, вр. чл. 231, вр. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.
Производството по адм.д. №925/2020г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от П. Г.П.,
чрез адв. Г. Г.- САК, против Заповед №8121к-9719/08.10.2020г. на Министъра на
вътрешните работи, въз основа на която, на жалбоподателя, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
в МВР, считано от датата на връчването на заповедта, на основание чл. 204, т. 1,
чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, вр. т. 19, т. 42, и
т. 45 от ЕКПДСМВР, в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Твърди се, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, като издадена при нарушение на
материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Твърди си, че
жалбоподателят не е извършил деянията, вменени му като нарушения, посочени като
основание за издаване на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло оспорената Заповед №8121к-9719/08.10.2020г. на Министъра
на вътрешните работи, като незаконосъобразна. Претендират се разноски по
делото.
По делото, ведно с депозираната жалба, от страна на
ответника е представена цялата адм. преписка по оспорената заповед, по опис, в
заверено копие. По делото, от страна на ответника, чрез процесуалният му
представител, са депозирани писмени бележки, в които се изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба. Посочва се, че оспорената заповед, е
издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените
правила. Посочва се, че дисциплинарното производство е образувано по реда на
чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, въз основа на предложение №316р-9017/10.03.2020г. на
Директора на ОДМВР- Плевен, за установени предварителни данни, за извършени от
страна на П., на тежки нарушение на служебната дисциплина. Посочва се, че няма
допуснати нарушения в образуваното дисциплинарно производство, а издадената
заповед, предмет на делото, е законосъобразна, мотивирана и е съобразена с
целта на закона. Посочва се, че с действията си, П. е уронил престижа на МВР,
не е опазил доброто име на институцията, в която работи и не е дал личен пример
за спазване на законите. Посочва се, че е налице е тежко дисциплинарно
нарушение. В заключение моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото се установява, че въз основа на оспорената
Заповед №8121к-9719/08.10.2020г. на Министъра на вътрешните работи, на
жалбоподателя П.Г.П.- началник на РУ-
Левски при ОДМВР-Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчването
на заповедта, на основание чл. 204, т.1, чл.197, ал.1 т.6, вр. чл. 194, ал.2,
т.4 от ЗМВР, вр. т.19, т. 42 и т.45 от
ЕКПДСМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР; заповедта е връчена на 12.10.2020г.
в 10,50часа, лично на жалбоподателя. В обстоятелствената част на оспорената
заповед е посочено, че дисциплинарното производство против П., е образувано въз
основа на заповед №8121К-4700/12.03.2020г, изменена и допълнена със заповед
№8121К-8102/22.07.2020 и заповед №8121К-8997/10.09.2020г.,
по предложения на директора на ОДМВР- Плевен, №316р-9017/10.03.2020г. и №316р-22468/14.07.2020г.
Посочено е, че дисциплинарното производство е приключило с обобщена справка
№316р-31150/23.09.2020г. и становище №316р-31350/24.09.2020г, в които е
предложено, на гл. инсп. П., да бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, за допуснато от него дисциплинарно нарушение, за това, че П.,
възползвайки се от факта, че е началник на РУ- Левски, в периода от началото на
2018 година, до лятото на 2019 година, е поръчвал доставка на храни и напитки,
от ресторант „Перфекто“, намиращ се в гр. Левски, без да заплати тяхната
стойност. В мотивите на процесната заповед, подробно са описани събрани в хода
на дисциплинарното производство доказателства-писмени и гласни, и установената
въз основа на тях, от страна на ДНО,
фактическа обстановка. Посочено, че с действията си, гл. инсп. П. е нарушил
етичните правила за поведение, регламентирани ЕКПДСМВР, утвърден с МЗ№8131з-348/25.07.2014г.,
както следва: нарушение по т.19 съобразно която „държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява“, с това, че като началник на
РУ- Левски, е поръчвал и получавал продукт от обекти на фирма „Г.В.-***, които
не е заплащал, П. е създал впечатление, че служителите на МВР, вместо да
прилагат стриктно закона, могат да извличат лични облаги, като вземат стоки от
търговски обекти, без да ги заплащат. Поведението на П., спрямо гражданите,
пред които е известен като ръководен служител от ОДМВР-Плевен, и началник на РУ-
Левски, е увредило доброто име на полицейската институция, призвана да се бори срещу
правонарушенията; по т. 42- „държавният служител е неподкупен и не се възползва
от правомощията и и служебното си положение, с цел лично облагодетелстване или
с друга користна цел“, като П., възползвайки се от правомощията си на началник
на Р- Левски, е получавал многократно от „Г.В.-***, продукти, без да ги
заплаща, с което се е облагодетелствал през продължителни периоди от време; т.
45- „държавният служител не допуска да бъде поставен във финансова или друга
зависимост, от отделни лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението
на служебните му задължения или да нарушат професионалният му подход по
определени въпроси“- изразявайки се в това, че възползвайки се от факта, че е
познат на управителите на магазина и на ресторанта, като ръководен служител и
началник па РУ- Левски, на чиято територия търговеца развива дейността на
фирмата си, гл. инсп. П. е получавал храни и напитки, без да ги заплаща. По
този начин съзнателно се е поставил в зависимост от управителя на ресторанта и
собственика на фирмата, като са създадени предпоставки за оказване на влияние и
въздействие при вземането на решения от негова страна, във връзка с евентуални
неправомерни действия на тази фирма. В мотивите на процесната заповед е
посочено също, че извършеното от гл. инсп. П. са станали достояние на гражданите
на гр. Левски и на други служители на МВР, с което е уронен престижа на РУ-
Левски, на ОДМВР- Плевен и институцията на МВР като цяло. ДНО е приел, че
описаното съставлява нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл.194 ал.2
т.4 от ЗМВР– неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, за което, на основание чл. 203, ал. 1 т. 13 ЗМВР- за
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата, се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. В обстоятелствената част на оспорената заповед са
изложени съображения по смисъла на чл. 206, ал.2 от ЗМВР, за определяне на
наказанието. Посочено е също, че към момента на издаване на заповедта, гл.
инсп. П. е наказан, през 2020г, два пъти с дисциплинарно наказание „порицание“
и към момента на налагане на процесното дисциплинарно наказание, е в срок на
изтърпяване. Към адм. преписка е приложена заповед №316з-2624/27.07.2020г. за
налагане на ДН „порицание“ на гл. инсп. П.,
за срок от 6 месеца – л.179, влязла в сила.
По делото се установява, че със Заповед №8121К-4700/12.03.2020г.
на Министъра на вътрешните работи, по предложение №316р-9017/10.03.2020г. на
ВПД директор на ОДМВР- Плевен, на основание чл.207 ал.1 т. 1 ЗМВР, е образувано
дисциплинарно производство срещу жалбоподателя П.Г.П.. Със същата заповед, гл.
инсп. П. е отстранен временно, от заеманата от него длъжност, определен е състава
на дисциплинарно разследващия орган, е определен срок до 20.07.2020г. за изготвяне на становище. Заповедта е връчена
на П. лично на 17.03.2020г. в 10,40 часа. Видно от съдържанието на заповедта за
образуване на дисциплинарно производство, са посочени съществуващи предварителни
данни, за извършени от страна на П. тежки нарушения на служебната дисциплина,
за 4 отделни нарушения. Съдът констатира, че процесното дисциплинарно нарушение,
е описано в т.3 от заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Копие
от цитираното предложение №316р-9017/10.03.2020г. на ВПД директор на ОДМВР-
Плевен- л.302, е приложено към административната преписка, възпроизведено в
мотивите на заповедта за образуване на дисциплинарно производство. В същото е
посочено, че е изготвено, въз основа на докладна записка №316р-8968/10.03.2020г-
л.309.
По делото се установява също, че въз основа на Заповед
№8121К-8102/22.07.2020г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на
предложение рег.№316р-22468/14.07.2020г.- л. 330, е изменена и допълнена
Заповед №8121К-4700/12.03.2020г., като е включена т.5, за друго извършено от П.
дисциплинарно нарушение и е определен нов срок за изготвяне на становище от
ДРО- 11.09.2020г.; заповедта е връчена на жалбоподателя на 29.07.2020г. в
16,40ч.
Установява се, че на жалбоподателя е връчена покана за
запознаване със заповед за образуване на дисциплинарно производство и за даване
на обяснения рег. №316р-9599/17.03.2020г., връчена му 17.03.2020г. в 10,15 ч..
Със същата, на П. е даден тридневен срок да даде писмени обяснения, по
конкретно поставени въпроси. Изрично в поканата са му разяснени правата му, в
рамките на образуваното дисциплинарно производство. Установява се също, че с
покана рег.№316р-24289/29.07.2020г., връчена на П. на 29.07.2020г. в 16,00ч, е
връчена и Заповед №8121К-8102/22.07.2020г. на Министъра на вътрешните работи.
По делото се установява също, че с нарочен протокол от 14.08.2020г, на П. са
разяснени допълнително правата му, във връзка с образуваното дисциплинарно
производство, касаещи измененията на чл. 205 от ЗМВР. По делото се установява,
че П. се е възползвал от предоставената му възможност за даване на писмени
обяснения, като е депозирал такива- с рег.№ 316р-10648/23.03.2020.-л. 98. и с
рег.№316р-24841/03.08.2020г.-л. 100.
По делото се установява, че в хода на образуваното дисциплинарно
производство, са извършени редица действия по разследването и са събрани
сведения и обяснения от служители на РУ- Левски и от граждани, като са събирани
доказателства за всяка от петте точки по заповедта за образуване и за изменение
на дисциплинарното производство. В случая, относими по делото са само
доказателствата, касаещи наложеното дисциплинарно наказание, с процесната
заповед.
По делото е приобщена докладна записка рег.№316р-26473/12.08.2020г.,
изготвена въз основа на заповед №316з-2353/22.07.2020г. на директор ОДМВР-
Плевен, удостоверяващо извършването на проверка, от назначената с цитираната
заповед комисия, на гаражна клетка №3 на РУ- Левски. От съдържанието на докладната
записка се установява, че проверката е извършена по повод данни, за изнесени
вещи, от стаята на началника на РУ- Левски, от страна на бившия началник П.,
които е оставил за съхранение в посочената гаражна клетка. В докладната е
посочено, че на 06.08.2020г, при извършената проверка, е установена черна чанта
с надпис „Давидоф“, съдържаща 4 бр. еднотипни, запечатани, 700 мл бутилки с
надпис „Перфекто“, запечатала бутилка 700мл „Джим Бийм“ и запечатана бутилка
1000мл „Бушмилс“, както и платнена рекламна чанта, с надпис „Перфекто“,
съдържаща 6 бр. запечатани бутилки със светла и червеникава течност. В
докладната е посочено, че е съставен нарочен протокол и опис. Заповед №316з-2353/22.07.2020г.
на директор ОДМВР- Плевен, както и съставените протокол и опис, са приложени
към преписката- л.282, л.284 и л.285 от делото.
По делото се установя също факта на изготвяне на
обобщена справка с рег. №316р-27850/24.08.2020г. на ДРО, л. 59-90, относно
проведеното дисциплинарно производство, образувано въз основа на посочената по-
горе заповед; в т.3 от същата /т. 2 от изводите/ се описва процесното нарушение
и възприетата за установена от страна на ДРО в тази насока. Съобразно
изложеното, ДРО е приел, че жалбоподателя П., възползвайки се от факта, че е
началник на РУ-Левски, през периода 2018година -до лятото на 2019 година, всяка
седмица е правел най- малко една поръчка за доставка на храни и напитки от
ресторант „Перфекто“, намиращ се в гр. Левски, на територията, обслужвана от
РУ- Левски всяка на стойност от
15лв. до 50лв., без да заплаща тяхната стойност. Посочено е, че магазин
„Абсолют“ и ресторант „Перефекто“, са собственост на „Г.В.- 2005“ ЕООД,
представлявано от Г.Г.. Посочено е – стр.25 от справката, че първоначално П. е
поръчвал стоки на Г., които стоки му били доставяни от магазина- сухи
мезета, кафе и минерална вода, без да са
заплащани. Посочено е,че в последствие Г. е насочил П. за поръчки към
управителя на ресторант „Перфекто“- Е.П., който доставял поръчаното от П. в сградата
на РУ-Левски, на което станали свидетели служители на РУ. Посочено е, че сред
поръчаните и доставени продукти са кафе, безалкохолни напитки, ядки, уиски
„Бушмилс“, „Джеймисън“, „Джим бийм“, бира, на средна стойност 30-50лв. Посочено
е също, че по сведения от представляващия ЕООД Г.Г., за поръчките е издаван
касов бон, който Е.П. е оставял при счетоводителката М., която в края на
работни ден, е уведомявала собственика Г., за наличието на такъв, който той да
заплати, тъй като се касае до поръчки на П.. Сумите по касовите бонове, по
поръчки на П., са били на обща стойност ок. 180лв.; в деня на издаването на
касовите бонове, или на следващия ден, Г. заплащал на счетоводителката сумите
по тях. П. не е идвал при счетоводителката М., за да заплати сумите по издадените
касови бележки. Самите касови бележки не се съхраняват. В становището е отразено
също, че в 10 от общо 12 от снетите обяснения от служители на РУ-Левски, е
потвърдено, че са виждали Е.П. да идва в сградата на РУ, носейки продукти и напитки
в найлонови торби, които предавал лично на началника П. или се е качвал в
кабинета му, с продуктите. В заключение е посочено, че гл. инсп. П. е нарушил етичните правила по т.
19, т. 42 и т.45 от Етичния кодекс, с което е осъществен състава на чл. 203,
ал.1, т-13 от ЗМВР, и е предложено на ДНО да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“, както и служебното му правоотношение на бъде прекратено.
Установява се, че жалбоподателя П. се е запознал с
обобщената справка на 27.08.2020г.,
удостоверено с подписа на същия, за което му е връчена и нарочна покана-
л. 96. По делото се установява, че от страна на П. е депозирано възражение
против обобщената справка от 28.08.2020г. -л. 102, в които посочва, че е
заплатил на Г. сумата от 180 лв.
По делото се установява факта на изготвяне на
становище от ДРО, с рег.№ 316р-28680/31.08.2020г. л.31-58, до ДНО, в резултат
на проведеното ДП, по всяка от петте точки, по посочените по- горе заповеди. В
т.2 от становището е описано процесното ДН, прието като нарушение на етичните
правила, по т.19, т. 42 и т.45 от Етичния кодекс, като е възприета изложената в обобщената
справка фактическа обстановка и прието е, че П., като началник на РУ-Левски, е
увредил доброто име на полицейските органи и служби, като се е възползвал от
служебното си положение е и получавал храни и напитки, без да ги заплати, а
действията му са станали достояние на служители на МВР и на гражданите на гр.
Левски. В становището са обсъдени и изложените от П. възражения против
обобщената справка. Отразено е допълнително дадено- на 28.08.2020г, сведение от
Г.В., в което е заявил, че потърсен от страна на П., който му е заплатил сумата
от 180лв. ДРО е изложил съображения, че заплащането
на тази сума, не променя установеното, че гл. инсп. П. не е заплащал поръчваните
и получаваните от него, от търговските обекти на ЕООД, собственост на Г. В.,
стоки. В заключение е предложено на ДНО, налагането на ДН „уволнение“, за
извършено нарушение по чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, вр. посочените точки от
Етичния кодекс.
По делото се установява, че въз основа на Заповед
№8121К-897/10.09.2020г. на Министъра на вътрешните работи, е удължен срокът на отстраняването
от длъжност на гл. инсп. П., и е възложено на ДРО, да събере допълнителни
доказателства по т.2, т.4 и т.5 от заповедта за образуване на ДП и заповедта за
изменение и допълнението й; заповедта е редовно връчена на жалбоподателя на
14.09.2020г. с посочената заповед е удължен срокът за доклад на материалите по
дисциплинарното производство, на ДНО, до 30.09.2020г. Съдът констатира, че
издадената заповед за допълнително събиране на доказателства не касае
процесното дисциплинарно нарушение, наложено с оспорената заповед.
По делото се установява изготвянето на обобщена справка
№316р-31150/23.09.2020г.– л.444-491, връчена на П. на 23.09.2020г., въз основа
на нарочна покана рег.№316р-31151/23.09.2020г, връчена на 23.02.2020г в 15,30ч.-
л.497. С връчената покана, на П. е дадена възможност за даване на допълнителни
обяснения или възражения, адресирани до ДНО- министъра на вътрешните работи, по
приложен към поканата образец. Съдът констатира, че в изготвената обобщена справка
няма промяна в установената от ДРО фактическа обстановка, спрямо нарушението по
т. 3 от Заповед №8121К-4700/12.03.2020г. на министъра на вътрешните работи,
подробно изложена по- горе, предмет на установяване в настоящето производство,
и изложена по- горе. По делото се установява, че П. се е възползвал от
предоставената му възможност и е дал своите обяснения до министъра на
вътрешните работи- л.503.
По делото се установява изготвянето на становище
рег.№316р-31350/24.09.2020г. на ДРО- л. 393- 443, след извършване на
допълнително възложените действия, по образуваното ДП, в т.3 от което е
посочено и прието за установено, подробно описаното в обобщена справка с рег.
№316р-27850/24.08.2020г. и в становище рег.№316р-28680/31.08.2020г.,
дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР. В становището е
посочено също, че не са събрани достатъчно доказателства за наличие на
нарушения по останалите точки от Заповед №8121К-4700/12.03.2020г, изменена и
допълнена със Заповед №8121К-8102/22.07.2020г. на Министъра на вътрешните
работи. В заключение е предложено на ДНО, за допуснато дисциплинарно нарушение
по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, вр. т.19, т.42 и т.45 от Етичния кодекс, вр. чл.
203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на гл. инсп. П.П.- началник на РУ- Левски при ОДМВР.-Плевен,
да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и бъде прекратено
служебното му правоотношение.
По делото безспорно се установява, видно от приложената
справка ТР –л. 287, че собственик и управител на „Г.В.-2005“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Левски, обл. Плевен, ул. ***.. В хода на
проведеното дисциплинарно производство, са снети обяснения от същия, както
следва рег. №316000- 17097/14.05.2020г.-л.127, рег. №316000-
28511/31.07.2020г.-л. 129, рег. №316000- 29882/12.08.2020г., рег. №316000- 32186/28.08.2020г.,
подписани от Г.. В сведение рег. №316000- 28511/31.07.2020г., Г. изрично е
заявил, че не е имал уговорка с гл. инсп. П., да заплаща- на заплата-
поръчаните от него продукти от м-н „Абсолют“ и от р-т „Перфекто“, собственост
на дружеството. Посочено е, че за поръчаните продукти е издаван касов бон, който
се съхранява от касиер- счетоводителя Н.М.. Посочил е, че за издаваните касови бонове, е уведомяван от М.
и от управителя Е.П.. Посочил е, че сумата по касовите бележки е поемал лично и
е заплащал същата, в брой на счетоводителя. Посочил е, че сумата на поръчките
възлиза на около 180лв. В сведение от 28.08.2020г., Г. е заявил, че е получил
от П. сумата от 180лв.
По делото, в с.з. на 05.03.2021г, като свидетел е
разпитан Г.В.Г., който заявява, че е
имал уговорка с гл. инсп. П., да му предоставя хранителни стоки- кафе, вода,
„на кредит“, които да бъдат заплащани от него по- късно. Посочва, че стоките са
носени в сградата на РУ- Левски от Е.П.. Св. Г. посочва, че П. се е обаждал по
телефона и е поръчвал каквото му е необходимо. Посочва, че е предоставял
стоките “на кредит“, защото се познават с П., както и че всички задължения от
страна на П., във връзка с предоставяните стоки, са погасени. Свидетелят
посочва също, че е имало закъснения с плащането, когато П. е бил болен. Св. Г. посочва,
че за предоставяните стоки са били издавани касови бележки, стойността по които е изплащана от самия него,
тъй като П. го е нямало тогава.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св. Г.Г.,
дадени в съдебно заседание, като вътрешнопротиворечиви и нелогични, както и
противоречащи изцяло на надлежно събраните, в хода на образуваното
дисциплинарно производство, доказателства. Съдът намира за безспорно установен
факта, че от страна на св. Г.- в качеството му на собственик и представляващ
ЕООД, съответно- на посочените м-н „Абсолют“ и от р-т „Перфекто“, чрез които
осъществява търговската си дейност, са извършвани доставки, в сградата на РУ-
Левски, на поръчваните от гл. инсп. П. хранителни стоки, за които е издаван
касов бон, сумата по който е заплащана лично от страна на свидетеля. Съдът
приема за установен и факта, че между св. Г. и жалбоподателя П., не е има
уговорка за заплащането на тези стоки, а извършеното плащане на сумата от
180лв. от страна на П., в хода на разследването по дисциплинарното
производство, съдът приема за целенасочено, в подкрепа на защитната теза на
жалбоподателя, и не може да обоснове различен извод. Съобразно общата норма по чл.
171, ал.1 от АПК, имаща приложение и към дисциплинарното производство по ЗМВР,
редовно събраните доказателства, в хода на административното производство, имат
сила и пред съда. В случая, съдът приема, че доказателствата, под формата на
писмени сведения на разпитаните лица, са събрани „редовно“, по предвиденият от
закона ред- същите са в писмен вид, събрани са от назначеният с нарочна заповед
ДРО и са подписани от лицата, дали съответните обяснения. В случая, в хода на съдебното
дирене, разпитаните в хода на дисциплинарното производство лица не са изслушвани
непосредствено, доколкото съда не е счел това за необходимо- арг. чл. 171,
ал.1, изр. второ АПК, доколкото обясненията на счетоводителя Н.М.-л. 125, 126,
на Е.П.- като управител на р-т „Перфекто“, както и на самият собственик на
дружеството- Г.В.Г. /разпитан по искане на жалбоподателя/, са пълни, ясни,
логични, последователни и кореспондиращи си, както помежду си, така и с
останалите събрани доказателства. В сведение с рег.№316000-17086/14.05.2020г.
-л.132, Е.П. посочва, че продуктите са
му поръчвали от П. по телефона и след това той е ходил и ги е доставял лично на
П. в сградата на РУ- Левски. Н.е дал сведение, че поръчваните и доставяните на П.
стоки са: кафе, безалкохолни напитки, ядки уиски „Бушмилс“, „Деймисън“, и „Джим
Биим“, бира, на средна стойност 30-50лв.
Н.е заявил пред ДРО също, че за всяка поръчка е бил издаван касов бон, върху
който е отбелязвал имената на П. и го е предавал на счетоводителката М., в края
на всеки работен ден. В сведението, дадено от Н.М.- рег.№
316000-28506/31.07.2020г, същата е заявила, че за периода 2018-2019г, са
правени доставки от магазин „Абсолют“ и от р-т „Перфекто“, на стоки, поръчани
от П., доставяни в сградата на РУ-Левски. Същата е заявила, че за всяка поръчка
е издаван касов бон, който е оставян при нея от Е.П., с указанието, че сумата
не е платени и е за сметка на Г.Г.. М. е заявила, че в деня на издаването на
касовия бон, или след това, сумата по
него е заплащана от Г.. Св. Г.Г., в дадените от него сведения, посочва, че е
поемал сумите по издадените касови бележки, лично, като физическо лице, а
поръчаното не е заплащано от П.. Съдът намира за установен факта, че поръчките
са носени в сградата на РУ- Левски, съобразно дадените сведения от служители на
РУ-л. 104, л.112, л.117, л.119, л.121, л.134, както и факта , че са получавани
лично от страна на П.- също съобразно отразеното в дадените сведения- поради
което, съдът не кредитира показания на св. Г., дадени пред настоящия съдебен
състав, че сумите за поръчките не са заплащани от П., тъй като го е нямало. В
случая следва да се отчете и обстоятелството, изложено по- горе, обективирано в
докладна записка рег.№316р-26473/12.08.2020г., за извършена проверка на гаражна клетка №3 на РУ- Левски и установените
в нея хранителни стоки.
По делото се установява също, съобразно представеният
протокол за запознаване с Етичния кодекс от 15.08.2018г, - л.349, че
жалбоподателят П. е декларирал, че е запознат със следните вътрешноведомствени
нормативни актове на МВР: 1. МЗ №8121з-821 от 13 юли 2018г. относно допълнение
на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР и 2. Етичен кодекс
за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348 от 25 юли
2014г. От представеният протокол от 28.11.2016г, –л. 376 се установява, че П. е
запознат и с останалите вътрешноведомствени нормативни актове на МВР и на ОД на
МВР – Плевен по списък от 1 до 51.
По делото се установява също, видно от приложената кадрова
справка на жалбоподателя П.П.- л.346, че същият е назначен на длъжност началник
на РУ- Левски при ОДМВР- Плевен, считано от 19.08.2016г.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Съдът намира, че процесната Заповед №8121к-9719/08.10.2020г.
на Министъра на вътрешните работи, е правилна и законосъобразна, издадена от
компетентен по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, орган, при спазване на
материалния закони и процесуалните правила.
Съдът намира, съобразно събраните по делото
доказателства, че от страна на ДНО, е осъществена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ на жалбоподателя П.П., съобразно
изискванията на ЗМВР и Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена въз основа на
чл.215а от ЗМВР. В случая, както бе установено от фактическа страна,
дисциплинарното производство е започнало с нарочна заповед за образуването му,
по реда на чл. 207, ал.1, т.1, вр чл. 205, ал.1 от ЗМВР, с която е определен и състава
на дисциплинарно- разследващия орган, надлежно връчена на жалбоподателя.
Установява се, че заповедта за образувано на дисциплинарно производство е
издадена въз основа на предложение по образец, по реда на чл. 31, вр чл.32,
ал.1 от Инструкцията. Съдът приема, също, че издадената заповед №8121К-4700/12.03.2020г.
на Министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарното производство,
отговаря на изискванията на чл. 34, ал.2 от Инструкцията, съобразно който, в
същата се посочват постъпилите данни, извършителят, дисциплинарното нарушение,
предвиденото наказание, дисциплинарно- разследващият орган, на когото се
възлага разследването, срокът за извършване на разследването и правата на
държавния служител, срещу когото е образувано дисциплинарното производство. Съдът
приема, че в случая няма допуснато
нарушение на процесуалните правила, досежно срокът за извършване на проверката
по образуваното дисциплинарно производство- същото е приключило с изготвянето
на обобщената справка от 23.09.2020г и на становище от 24.09.2020г, адресирано
до ДНО- или в определеният със заповед №8121К-8997/10.09.2020г., срок до
30.09.2020г. Съдът намира, че новата ал.6 на чл. 205 от ЗМВР- ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г,
има действие само за напред и не касае настоящето дисциплинарно производство.
По делото се установява също и спазване на правилото
по чл. 207, ал.7 от ЗМВР, като за резултатите от разследването, дисциплинарно
разследващият орган е изготвил обобщена справка, съдържаща изискуемите по чл. 50 от Инструкцията,
реквизити. Както бе посочено по- горе,
на жалбоподателя П. е връчена нарочна покана рег.№316р-31151/23.09.2020г, за
запознаване с обобщена справка рег.№316р-31150/23.09.2020г. и за даване на
обяснения и/или възражения до ДНО, като такива обяснения са дадени и приложени
към делото. Съдът приема, с оглед изложеното, че са изпълнени изискванията на
чл.206, ал.1 от ЗМВР, съобразно която, дисциплинарно наказващият орган е длъжен,
преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Съдът намира за установено също, че процесната заповед
е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими, съгласно
чл. 210, ал.1 от ЗМВР, реквизити– извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая, с процесната заповед, на
жалбоподателя гл. инсп. П.П., е наложено най- тежкото предвидено в ЗМВР
дисциплинарно наказание „уволнение“, и е прекратено служебното му правоотношение,
за извършено от него деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата- чл. 203, ал.1, т.13
от ЗМВР. Изрично в мотивите на обжалваната заповед, от страна на ДНО е посочено
и кои конкретни разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, към който препраща посочената норма на ЗМВР, са нарушени от
страна на П.- т.19 съобразно която „държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“, т. 42- „държавният служител е неподкупен и
не се възползва от правомощията и и служебното си положение, с цел лично
облагодетелстване или с друга користна цел“, и т. 45- „държавният служител не
допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост, от отделни лица и
организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му
задължения или да нарушат професионалният му подход по определени въпроси“. Съдът
намира, че от страна на ДНО са изложени подробни и ясни мотиви, изцяло
покриващи изискванията на чл. 210, ал.1 от ЗМВР. Съдът приема, че действията на жалбоподателя, така както са описани в
заповедта за налагане на ДН, както и в приложените обобщена справка и
становище, представляват нарушение на описаните етични правила за поведение и
обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност по посоченият текст от
ЗМВР. Съдът намира, че извършването на описаното от страна на ДНО в процесната
заповед, нарушение на етичните правила за поведение, е правилно установено,
като резултат от задълбочена и обективна проверка от страна на ДРО. Описаното съставлява
виновно, тежко нарушение на етичните правила, дълбоко укоримо морално и
уронващо престижа на службата, е правилно оценено като такова от дисциплинарно
– наказващия орган. Обосновано и законосъобразно, след оценка на всички
относими факти и обстоятелства и при наличие на законовите предпоставки за това,
е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. Съдът намира, че
извършеното от страна на П. дисциплинарно нарушение, по посочените законови
текстове, е безспорно установено от събраните по делото и обсъдени по- горе
доказателства. Съдът приема, че с действията си, продължили в един значителен
период от време- 2018- до лятото на 2019г- поръчки и доставки на хранителни
продукти- кафе, ядки и уиски от посочените търговски обекти, собственост на „Г.В.
***, без същите да бъдат заплащани, гл. инсп. П.- като началник на РУ- Левски,
е уронил доброто име на институцията, в която работи, възползвал се е от
служебното си положение, с цел лично облагодетелстване и е допуснал да бъде поставен
във финансова зависимост, които изцяло покриват състава на чл.203, ал.1, т.13
от ЗМВР. В случая следва да се отчете
обстоятелство, че гл. инсп. П. е заемал ръководна длъжност- началник на РУ-
Левски, както и факта, че действията му са станали достояние на служителите на
РУ- негови подчинени и граждани. Съдът намира също, че при определяне вида и
размера на наказанието не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй
като видът на наказанието е определен в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съдът намира, че процесната заповед се явява правилна и законосъобразна и
в частта й, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя П.,
на посоченото основание –чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната Заповед №8121к-9719/08.10.2020г. на Министъра на вътрешните работи,
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното
правоотношение, на П.Г.П.- началник на РУ-Левски при ОДМВР-Плевен, е правилна и
законосъобразна, и депозираната против нея жалба следва да се отхвърли като
неоснователна. От страна на ответника няма искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ депозираната от П. Г.П., ЕГН **********,***, чрез
адв. Г. Г.- САК, жалба с правно основание чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.211 и чл.231 от ЗМВР, против Заповед №8121к-9719/08.10.2020г. на Министъра
на вътрешните работи, въз основа на която, на жалбоподателя гл. инсп. П. Г.П.-началник
II-ра степен на Районно управление Левски, при
ОДМВР-Плевен, Е НАЛОЖЕНО дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“, на основание чл. 204,
т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 203,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР, вр. т. 19, т. 42, и т. 45 от ЕКПДСМВР, и Е ПРЕКРАТЕНО
служебното му правоотношение в МВР, на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР, считано
от датата на връчването на заповедта - 12.10.2020г, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от съобщението, пред Върховен административен съд.
АДМ.
СЪДИЯ: