Р Е Ш Е Н И Е № 260098/15.3.2021 г.
гр.Ямбол, 15.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, Наказателно
отделение, VІІ-ми състав в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
Невена Несторова
при секретаря Ж.Ч., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 736 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М. К.М., ЕГН **********, в качеството на управител на „***, със
седалище и адрес на управление: *** против Наказателно постановление № 495938-F530065/19.02.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на жалбоподателят на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Оспорва се фактическата обстановка.
Твърди се, че НП и АУАН са издадени при съществени нарушения на процесуалните
правила, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. Б. *** и пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Илиева изразява
становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, като извършеното
нарушение не представлява маловажен случай и пледира да бъде потвърдено.
Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
28.11.2019 г. в 16:07 часа свид. М. извършил проверка в търговски обект – магазин
за хранителни стоки, намиращ се в ***, стопанисван от ***. При извършена
контролна покупка от органите на приходите на 1 бр. минерална вода и 1 бр.
кроасан на обща стойност 1,85 лв. е установено, че не е издадена фискална
касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Плащането е прието
от свид. Х.. Констатациите от проверката били отразени в протокол за извършена
проверка № *** и на 05.12.2019 г. в присъствието на Р. И.П. – ***на *** е съставен
АУАН № F530065 от същата дата за нарушение на чл.25, ал.1, т.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Впоследствие, на 19.02.2020 г., въз основа на АУАН и при идентично на
отразеното в акта фактическо и юридическо описание на нарушението, било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя М. и на свид. А., дадени в съдебно заседание и към доказателствения материал по делото
писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Административонаказателното
производство е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което
са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е
необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
Установено
е по делото, че актът за установяване на административно нарушение въз основа
на който е издадено наказателното постановление е съставен в отсъствие на
нарушителя. По делото не са установени нито една от хипотезите, визирани в
разпоредбата на чл.40, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. Констатираното
нарушение на императивно установените правила е основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН
изрично предвижда съставянето на акта за установяване на административно
нарушение да се извършва в присъствието на нарушителя. Изключение от възприетия
принцип се допуска при изрично посочени в закона хипотези, а именно когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. В конкретния случай не е налице нито една от посочените
хипотези. По административнонаказателната преписка липсват данни жалбоподателят
М. в качеството му на управител на дружеството-жалбоподател да е бил търсен, но
да не е бил намиран, или пък да му е била отравяна покана за съставяне на акта.
Обстоятелството, че в протокол № *** е отразено от служителите на НАП, че е
договорена среща за съставяне и връчване на АУАН с управителя на дружеството не
съставлява покана за съставяне на АУАН по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Целта
на закона е едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата
по съставяне на акта за установяване на нарушението, с участието на посочените
в чл.40, ал.1 от ЗАНН лица, както при съставянето му, така и при полагането на
подписите на всеки от тях. Така според законодателя в максимална степен се
гарантира правото на защита на наказаното лице. Поради това и хипотезата на
съставяне на акта в отсъствие на нарушителя е предвидена като изключение, което
следва да се прилага само при изрично посочените в закона хипотези. В тази
начална фаза на административнонаказателното производство правото на защита на
наказаното лице не се изчерпва единствено с връчването на акта. Същото следва
непосредствено да възприема действията на актосъставителя, както и тези на
посочените в акта свидетели, включително и дали същите действително са
присъствали при съставянето му, верността на посочените в акта обстоятелства –
напр. достоверността на датата на съставянето му и др.
На
следващо място, съдът намира, че са допуснати нарушения на разпоредбите на
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвид това, че както в АУАН, така и в
НП е посочена дата на извършената проверка – 28.11.2018 г., а при описание на
нарушението по-надолу в текста е посочена дата – 28.11.2019 г. В случая не
става ясно коя точно е датата на извършване на нарушението, още повече, че и
свидетелите – служители на НАП, разпитани в съдено заседание не дават
еднозначни показания относно датата на нарушението, тъй като актосъставителят –
свид. М. твърди, че проверката е била извършена 2019 г., а свид. А. сочи, че
проверката е била в края на 2018 г. За съда несъмнено е установено, че датата
на нарушението е 28.11.2019 г., което се потвърждава от приложените по делото
писмени доказателства, включително и от изготвения протокол за извършена
проверка и разпечатки от фискални бонове, но тази дата не е отразена точно нито
в АУАН, нито в НП, с което са нарушени императивните изисквания на чл.42, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са
накърнили правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от възможността
да разбере нарушение на точно коя дата се твърди, че е извършил нарушение, а
нарушаването на правото на защита води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Поради
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
При
този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподател за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява частично
основателно. Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази
и разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2
възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест
на въззиваемата страна.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 495938-F530065/19.02.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от Р. И. П. ЕГН ********** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление*** направените
по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: