Р Е Ш Е Н И Е
№ 666
гр.Плевен, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева административно дело №698 по
описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.9а от ЗПЗП вр. чл.30 ал.1 т.3 от Наредба №4 от
08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.
Производството по делото е образувано по жалба от
„Сакаджи и Ко“ ЕООД гр.Никопол, представлявано от управителя А.С., чрез адв.П.,
против Акт с изх.№ 01-153-2600/145*1/27.07.2020г.
за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., издаден от Директора
на ОД на ДФЗ-Плевен.
В жалбата са наведени доводи, че актът е
незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и
целта на закона. Твърди се, че за да прекрати ангажимента органът е приел, че
за прием 2018г. и прием 2019г., които се водят втора и трета година от
ангажимента е установено неспазване по чл.28 ал.1 т.2, 3 и 4 и чл.10 ал.4 от
Наредба №4/08.08.2017г., за което оспорващият е уведомен с писма от 25.03.2020г.
и 19.06.2020г. Изразява се несъгласие с този извод. Сочи се, че в акта липсват
каквито и да било фактически и правни основания за издаването му. Твърди се, че
в него единствено е отразена нарушената разпоредба на чл.28 ал.1 т.2, 3 и 4 и
чл.10 ал.4 от Наредба №4/08.08.2017г., като не става ясно коя точно от тях е
нарушена. Твърди се още, че липсват и причините дали основание на
административния орган да приеме, че е налице нарушение. Счита се, че това води
до нарушение на административно-производствените правила. На следващо място се
сочи, че с уведомителното писмо от 25.03.2020г. единствено е било отразено
нарушение по чл.28 ал.1 т.4 и чл.10 ал.4 от Наредба №4, но никъде не е посочено
нарушение на чл.28 ал.1 т.2 и т.3 от наредбата, което пък изрично е посочено в
оспорения акт. Последното се счита за липса на яснота в какво се изразяват
нарушенията. Сочи се още, че с уведомителното писмо от 19.06.2020г. е посочено
единствено нарушение на чл.28 ал.1 т.4 и чл.10 ал.4 от Наредба №4 и никъде не е
посочено нарушение на чл.28 ал.1 т.2 и 3 от наредбата, което отново опорочава
процедурата. Твърди се, че в уведомителното писмо по чл.26 от АПК е записано,
че дружеството е уведомено за извършените нарушения по чл.28 ал.1 т.2, 3 и 4 и
чл.10 ал.4 от Наредба №4, но в действителност е бил уведомен само за нарушение
по чл.28 ал.1 т.4 и чл.10 ал.4 от наредбата. Твърди се още, че едва в това
писмо по чл.26 от АПК е посочено и неспазване на поети ангажименти, които са
залегнали в основата на издадения акт. Счита се, че е налице неяснота кои
заявки са с установени нарушения и за кои заявки се налага най-тежката санкция
прекратяване на ангажимента. В заключение се моли за отмяна на оспорения акт.
С представяне на преписката от ответника е дадено
становище за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв.П., който поддържа депозираната жалба по наведените в нея основания и моли за
отмяна на оспорения акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт П., която счита жалбата за неоснователна. Счита, че оспореният акт
е законосъобразно издаден, като моли да бъде взето предвид писмо от
05.06.2020г. на БАБХ ОД-Плевен, с което писмо е потвърден капацитетът на
животновъдния обект на дружеството. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Плевен,
четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното:
Със Заявление уникален
идентификационен номер /УИН/ 15/311017/95326, уникален регистрационен номер
/УНР/ 639396 от 31.10.2017г., с приложена към него документация, „Сакаджи и Ко“
ЕООД е кандидатствал за финансиране пред ДФЗ-РА по мярка 14 „Хуманно отношение
към животните“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. за
кампания 2017г. по сектор „Осигуряване на свободна подова площ“ /ДПЖ/. По това
направление дружеството е заявило брой овце и кози 656 ЖЕ. Със заявлението
дружеството е декларирало, че доброволно ще изпълнява поетите ангажименти за
хуманно отношение към животните за период от 5 години, както и че броят на
отглежданите животни съответства на капацитета на животновъдния обект, в който
се отглеждат. Към заявлението е приложено Становище №38/27.10.2017г. на ОД на
БАБХ-Плевен, с което е удостоверена наличната подова площ във връзка с
изискванията на Наредба №4/2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение
към животните“, а именно за брой животни 556 овце и кози е осигурена 834кв.м.
свободна подова площ в помещение и 1560кв.м. осигурена свободна площ на двор и
за брой животни 100 женски шилета и козички за разплод е осигурена 110 кв.м. свободна
подова площ в помещение и 220кв.м. осигурена свободна площ на двор.
Във връзка с подаденото
заявление до дружеството е изпратено Уведомително писмо изх.№01-153-2600/273 от
27.09.2018г. за установена нередност на документите, а именно установени
задължения към бюджета, като в срок до 10дни следва да бъде представен документ
за платено задължение. Изисканите документи са представени от дружеството.
С Уведомително писмо
изх.№01-153-2600/478 от 30.11.2018г. за одобрение/неодобрение за участие по
мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020г. дружеството е уведомено, че е одобрено за
участие по дейност Плащания за хуманно отношение към животни в сектор
ДПЖ-Осигуряване на свободна подова площ ДПЖ с одобрени животни общ брой 656 и
одобрени животни общо /ЖЕ/ 98,4. В уведомителното писмо е отразено, че с
поемане на ангажимента дружеството се задължава да спазва изискванията за
дейностите по чл.4 от Наредба №4 от 2017г. Посочено е още, че спазването на
ангажиментите по одобрените дейности в съответния ЖО подлежи на последващи проверки
и контрол, съгласно които ще се изчислява финансовата помощ. Писмото не е обжалвано от дружеството.
С Уведомително писмо
изх.№01.153-2600/70 от 06.02.2019г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР
2014-2020г. дружеството е уведомено, че оторизираната субсидия е в размер на
8544,81лева, която сума е изплатена.
Със Заявление УИН
15/311017/95326 от 17.01.2019г. и приложени към него документи дружеството е
подало заявление за плащане за кампания 2018г., в което е заявило капацитет ДПЖ
700бр. и отглеждани ДПЖ 736бр. Към заявлението е приложено Становище
№13/15.01.2019г. на ОД на БАБХ-Плевен, с което е удостоверена наличната подова
площ във връзка с изискванията на Наредба №4/2017г. за прилагане на мярка 14
„Хуманно отношение към животните“, а именно за брой животни 5 разплодници е
осигурена 15кв.м. свободна подова площ в помещение и 20кв.м. осигурена свободна
площ на двор, за 669 брой животни овце и кози-майки е осигурена 870кв.м. свободна
подова площ в помещение и 2000кв.м. осигурена свободна площ на двор и за брой
животни 62 женски шилета и козички за разплод е осигурена 140 кв.м. свободна
подова площ в помещение и 780кв.м. осигурена свободна площ на двор.
С Уведомително писмо изх.№01-153-1200/476
от 21.11.2019г, във връзка със заявеният през 2017г. капацитет от общ брой
животни 700 и становището на БАБХ-ОД Плевен, от последното е поискано
потвърждаване дали дружеството е извършвало промени свързани с капацитета на
животновъдния обект. С писмо от 20.12.2019г. е отговорено, че животновъдният
обект, собственост на „Сакаджи и Ко“ ЕООД, е с капацитет 700броя дребни
преживни животни, като не е подавано заявление за промяна на вписани
обстоятелства, касаещи капацитета на фермата. Към писмото е приложено
удостоверение по чл.137 от ЗВМД.
Във връзка с горното, с
Уведомително писмо изх.№01-153-1200/476 от 25.03.2020г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
от ПРСП 2014-2020г. дружеството е уведомено, че оторизираната субсидия за
2018г. по подаденото заявление е в размер на 0лева. В писмото е посочено, че
при извършени проверки е установено, че животновъдният обект не съответства на
капацитета съгласно издадено Удостоверение по реда на чл.137 от ЗВМД с броя и
вида на отглежданите животни в него. Посочено е още, че дружеството не отговаря
на изискванията на чл.10 ал.4 и чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4/2017г. – заявени животни 734броя, при проверка на
място установени 736броя, в удостоверението капацитет 700броя. Писмото е
получено на 27.03.2020г. и не е обжалвано, видно от доказателството на л.462 от
делото.
Със Заявление УИН
15/311017/95326 от 19.08.2019г. и приложени към него документи дружеството е
подало заявление за плащане за кампания 2019г., в което е заявило капацитет ДПЖ
700бр. и отглеждани ДПЖ 763бр. Към заявлението е приложено Становище №28/19.08.2019г.
на ОД на БАБХ-Плевен, с което е удостоверена наличната подова площ във връзка с
изискванията на Наредба №4/2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение
към животните“, а именно за брой животни 5 разплодници е осигурена 14кв.м.
свободна подова площ в помещение и 20кв.м. осигурена свободна площ на двор и за
763 брой животни овце и кози-майки е осигурена 930кв.м. свободна подова площ в
помещение и 1760кв.м. осигурена свободна площ на двор.
С Уведомително писмо
изх.№01-153-1200/87 от 21.05.2020г, във връзка със
заявеният през 2017г. капацитет от общ брой животни 700 и становището на
БАБХ-ОД Плевен, от последното е поискано потвърждаване дали дружеството е
извършвало промени свързани с капацитета на животновъдния обект. С писмо от
09.06.2020г. е отговорено, че животновъдният обект, собственост на „Сакаджи и
Ко“ ЕООД, е с капацитет 700броя дребни преживни животни, като не е подавано
заявление за промяна на вписани обстоятелства.
Във връзка с горното, с
Уведомително писмо изх.№01-153-1200/145 от 19.06.2020г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
от ПРСП 2014-2020г. дружеството е уведомено, че оторизираната субсидия за
2019г. по подаденото заявление е в размер на 0лева. В писмото е посочено, че
при извършени проверки е установено, че животновъдният обект не съответства на
капацитета съгласно издадено Удостоверение по реда на чл.137 от ЗВМД с броя и
вида на отглежданите животни в него. Посочено е още, че дружеството не отговаря
на изискванията на чл.10 ал.4 и чл.28 ал.1 т.4 от Наредба №4/2017г. – заявени животни 763броя, а в
удостоверението капацитет е 700броя. Писмото е получено на 23.06.2020г. и не е
обжалвано, видно от доказателството на л.462 от делото.
С писмо изх.№01-153-2600/160
от 14.07.2020г. по реда на чл.26 ал.1 от АПК, дружеството е уведомено, че се
открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент. В писмото е посочено, че за прием 2018г и прием 2019г.
е установено неспазване на чл.28 ал.1 т.2, 3 и 4 от Наредба №4/2017г., за което
дружеството било уведомено с писма изх.№01-153-1200/476 от 25.03.2020г. и
изх.№01-153-1200/145 от 19.06.2020г. Отразено е още, че поради неспазване на
поетия през 2017г. петгодишен ангажимент по заявление с УИН 15/311017/95326 за
изпълнението на дейностите за хуманно отношение към животните в съответствие с
чл.4 и чл.10 от Наредба №4, които задължават да се спазват условията по поетия
ангажимент за период от пет последователни години от първото компенсаторно
плащане, се открива производство по издаване на акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент на основание чл.30 ал.1 т.3 от наредбата за неспазвания по чл.28 ал.1 т.2, 3 и 4 от
наредбата. Дадена е възможност за представяне на доказателства при несъгласие с
констатациите. Писмото е получено на 15.07.2020г. Възражения по него не са
направени.
С Акт с изх.№ 01-153-2600/145*1/27.07.2020г. за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода
2014-2020г., издаден от Директора на ОД на ДФЗ-Плевен, на основание чл.30 ал.1
т.3 от Наредба №4/2017г., е прекратен поетият от дружеството през прием 2017г.
петгодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по
заявление с УИН 15/311017/95326.
Посочено е, че в резултат на извършени административни проверки за спазване на
поетия през 2017г. петгодишен ангажимент е установено, че за прием 2018г и за
прием 2019г., които се явяват втора и трета година от ангажимента е
констатирано неспазване по чл.28 ал.1 т.2, 3 и 4 и чл.10 ал.4 от Наредба
№4/2017г. Посочено е още, че за последното дружеството е уведомено с
Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСП 2014-2020г.
изх.№01-153-1200/476 от 25.03.2020г. и изх.№01-153-1200/145 от 19.06.2020г.
Отразено е още, че на основание чл.30 ал.1 т.3 от наредбата ДФЗ прекратява
изпълнявания ангажимент, когато в две последователни години е установено
неспазвания по чл.28 ал.1 т.2, 3 и 4 и чл.10 ал.4 от наредбата и земеделският
стопанин се задължава да възстанови получените по момента компенсаторни
плащания или част от тях, в зависимост от годината на прекратяване. Актът е
получен на 29.07.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 12.08.2020г.
Именно този акт е предмет на проверка за
законосъобразност в настоящето съдебно производство.
От фактическа страна се установява още, че на
оспорващото дружество е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден
обект №101/24336 от 14.09.2017г., според който животновъдният обект е с
предназначение – за отглеждане на дребни преживни животни, и с капацитет –
700бр. Именно с това удостоверение земеделският стопанин е кандидатствал по
мярка 14 през 2017г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с жалба, подадена от
активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси пряко се засягат от
оспорения акт. Същата е подадена в законоустановения
срок за обжалване и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира, че оспореният акт е валиден
административен акт. Съгласно § 1, т. 13 от
ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Според чл.20а, ал.1
и ал.2 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я
представлява. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на
основание чл.2д, ал.2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки
и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. В случая от т.5 на Заповед №03-РД/3372#2 от 26.07.2019г. за делегиране на правомощия
е видно, че подписалият акта за прекратяване на многогодишен ангажимент
Директор на ОД на ДФЗ-Плевен е надлежно
оправомощен за това орган в съответствие с териториалната си компетентност.
Следователно оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в
кръга на предоставените му правомощия.
Актът е
издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл.59, ал.2
от АПК реквизити. От фактическа страна е обоснован с извършените
административни проверки за спазване на
поетия от земеделския стопанин през прием 2017г. петгодишен ангажимент и
установените за прием 2018г. и прием 2019г. неспазвания на чл.28 ал.1 т.2, 3 и
4 и чл.10 ал.4 от Наредба №4/2017г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение
към животните“ от ПРСР 2014-2020г., за които дружеството е било уведомено с Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСП
2014-2020г. изх.№01-153-1200/476 от 25.03.2020г. и изх.№01-153-1200/145 от
19.06.2020г. Т.е. прави се прехвърляне към двете уведомителни писма за
извършена оторизация. Видно от последните е, че оторизираната субсидия за 2018г и за 2019г. по подадените заявления са в размер
на 0лева, тъй като е установено, че животновъдният обект не съответства на
капацитета съгласно издадено Удостоверение по реда на чл.137 от ЗВМД с броя и
вида на отглежданите животни в него. Посочено
е и правното основание за издаване на акта – нормативните разпоредби,
регламентиращи материалноправните
предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието
на разпоредените правни последици. Ето защо е неоснователно възражението, че в
оспорения акт липсват фактически и правни основания за издаването му.
По отношение
на спазването на административно-производствените правила и материалния закон
съдът съобразява следното:
Не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Земеделският стопанин е бил надлежно уведомен
по реда на чл.26 ал.1 от АПК за
започналото административно производство, като е предоставена възможност на същия при несъгласие с изложените
констатации да представи доказателства. Такива доказателства, респ. възражения
дружеството не е представило. Съображенията на
административният орган се основават на
резултатите от административна проверка по чл. 37, ал.2
от ЗПЗП, които са обективирани в писмените доказателства по делото. Също така следва да се посочи, че извършените
проверки, включително и актът за започналата процедура за прекратяване
на многогодишен ангажимент
по мярка 14, предхождат обжалвания акт и
дават ясна представа за фактическите
основания, послужили на органа да упражни
правомощието си да издаде обжалвания акт –
ТР № 16 от 31.03.1974 г. на ОСГК на ВС (в този смисъл Решение №
9446/19.06.2019 г., по адм. д № 5842/2019 на
ВАС). Ето защо е неоснователно възражението, че има разминаване и е налице
неяснота кои заявки са с установени нарушения и за кои заявки се налага
санкцията прекратяване на ангажимент.
Относими към
случая са разпоредбите на Наредба №4/08.08.2017г. за прилагане на мярка 14
„Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020г. Не се спори по
делото, че „Сакаджи и Ко“ ЕООД отглежда в регистрираният по реда на чл.137 от
ЗВМД животновъден обект дребни преживни животни, което представлява дейност по
реда на чл.4 от Наредба №4/2017г.
В чл.4 ал.3
е регламентирано, че по подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животни в
сектор ДПЖ" се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на: 1.
не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт свободна подова площ, както
следва: а) за разплодници – между 2,4 – 2,6 кв. м в помещение и между 3,3 – 3,9
кв. м на двор; б) за овце и кози майки – между 1,1 – 1,5 кв. м в помещение и
между 1,7 – 2,8 кв. м на двор.
Съгласно
чл.10 ал.4 от наредбата, броят, видът и категорията на животните в
животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл.4,
трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъден обект.
Според
чл.12 ал.3 от наредбата, кандидатите трябва да спазват минималните изисквания
за хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти
и да изпълняват дейностите съгласно чл. 4.
За всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в
който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ,
кандидатите спазват изискванията на чл. 4, ал. 2,
т. 1 и ал. 3, т. 1.
Съгласно
чл.28 ал.1 от наредбата, изплащането на
финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че
земеделският стопанин:1. е заявил по-голям или по-малък брой животни,
респективно по-голям или по-малък размер площи в сравнение с действително
отглежданите животни или ползвани площи, и когато това противоречи на
разпоредбите на чл.4;
2. не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния
обект площите по чл. 4, ал. 2,
т. 1 и ал. 3, т. 1;
3. не спазва изискванията по чл.4 за
отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните; 4. не спазва
нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.
А
според чл.30 ал.1, Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява изпълнявания
ангажимент, когато: 1. земеделският стопанин не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1;
2. земеделският стопанин не е подал заявление за плащане; 3. в две
последователни години е установено неспазвания по чл. 28, ал.
1, т. 2, 3
и 4.
В
контекста на горното от фактическа и правна страна, съдът намира, че правилно
административният орган е приел, че е налице неспазване на нормативните
изисквания за хуманно отношение към животните, от страна на земеделския
стопанин, тъй като броят на дребните преживни животни, които отглежда в
животновъдния обект, не съответстват на неговия капацитет, съобразно
удостоверението за регистрация от 2017г. /чл.10 ал.4 от наредбата/, като по
този начин не са спазени изискванията на съответната подмярка и не са осигурени
изискващите се площи за всички животни от допустимите категории. При безспорно установени такива факти за
двете последователни години 2018г и 2019г., правилно ответникът е счел, че това
обстоятелство е основание за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент на
основание чл.30 ал.1 т.3 от Наредба №4/2017г., независимо дали неспазването е
по чл.28 ал.1 т.2, т.3 или т.4 от наредбата. Това според съда е така, тъй като
неспазванията по чл.28 ал.1 т.2 и т.3 са частни случаи на т.4 от чл.28 ал.1 на
наредбата. Следователно описаните правни основания за издаване на обжалвания
акт съответстват на описаните в него фактически основания, както и на материалния
закон и доказателствата по делото.
|
|
|
|
|
Предвид изложеното, оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса
на нарушение на административно производствените правила, съобразено е с
материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед своевременно направеното
искане в хода по същество на спора, на ДФЗ следва да се присъдят направените по
делото разноски. Съгласно приложения списък /л.465/ се иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение
следва да се присъди съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, доколкото е налице материален интерес по делото. Съдът счита, че следва изцяло
да присъди поискания размер.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сакаджи и Ко“ ЕООД гр.Никопол,
представлявано от управителя А.С., чрез адв.П., против Акт с изх.№
01-153-2600/145*1/27.07.2020г. за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020г., издаден от Директора на ОД на ДФЗ-Плевен.
ОСЪЖДА“Сакаджи и Ко“ ЕООД гр.Никопол, ул.“Витоша“ №8,
ЕИК:*********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, направените по
делото разноски в размер на 200,00 лв. (двеста лева).
Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14- дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/