Р Е Ш
Е Н И Е
№ 43/31.01.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на
тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа
докладваното от съдия Ницова адм.д. № 614 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Б.Г.Б. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 – 0370—000113/28.09.2018 г., издадена от началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Вършец, с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т.2, б.Н от ЗДвП " временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца.“.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Предвид изложеното в жалбата и в писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя се иска отмяна на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0370-000113/28.09.2018 г., издадена от началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Вършец. Претендира разноски в производството.
Ответникът - началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Вършец, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административен съд Монтана, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
В заповеда е посочено, че на път ІІІ-162 км 35+000, с посока на движение гр.Монтана, К*** И*** М*** управлявал влекач „Д*** “ ФХ 105,460, с рег. № ***, с максимално допустима маса 18000 кг, категория N3, собственост на “А*** “ АД, с булстат *********, гр.Л*** , с прикачено полуремарке „К*** СД“, с рег.№ ВТ 1572 ЕЕ, като навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 10 тона, въведена със знак В 18, в изпълнение на заповед № РД-11-594/27.06.2018 г. на АПИ. В заповедта не е посочено кога е установено и какво въсщност е извършеното нарушение/л.5 от делото/. Допълнително в административната преписка е приложен АУАН № 896299/27.09.2018 г., съставен от мл.автоконтрольор при РУ Вършец, против К*** И*** М*** /л.16 от делото/.
Очевидно във връзка със съставения АУАН началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Вършец издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0370-000113 от 28.09.2018 г., с която на основание чл. 171, т.2, б.Н от ЗДвП, наложил по отношение на Б.Г.Б. принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца“ и отнемане на СРМПС № *********. Заповедта е връчена на пълномощник на Б. на 24.10.2018 г./л.5 от делото/.
Видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС част I № *********, влекач „Д*** “ ФХ 105.460, с рег. № ***, е собственост на „А*** “ АД, със седалище и адрес на управление гр. Л*** , ул.В Л*** № * /л.58 от делото/. От данни в търговския регистър по БУЛСТАТ * фирмата се установява, че акционерното дружество се представлява от Б.Г.Б. и Д*** Г. К*** , заедно и поотделно/л.34 от делото/. Тази фактическа обстановка не е оспорена и е несъмнена, установена е въз основа на представените по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като от представената от ответника заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0370-000113 от 28.09.2018 г., издадена от началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Вършец, е видно, че същата е връчена на пълномощник на оспорващия Д*** на 24.10.2018 г. Жалбата е депозирана на 29.10.2018 г./л.21-23 от делото/. Правният интерес на жалбоподателя Б. произтича от това, че именно той е адресат на оспорения акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Принудителната административна мярка по чл. 171, т.2, б.Н ЗДвП се налага за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, тежи върху жалбоподателя. Тук за прецизност следва да се посочи, че макар в административната преписка да е приложен съставен АУАН на 27.09.2018г., никъде в оспорената заповед не е посочен този АУАН и от същата въобще не е ясно кога е станало твърдяното нарушение.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед УРИ 301з – 1411/07.06.2017 г. на директора на ОДМВР Монтана, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки по ЗДвП, между които е и началник РУ Вършец, който е и издател на оспорената заповед за ПАМ/л.26 и 27 от делото/.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка не съдържа всички необходими реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2,б.Н от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 171, т.2, б.Н от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г./, принудителната административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство: на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца;“
В конкретния случай, видно от фактическото описание на основанието за издаване на ЗППАМ, административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба. В приложения АУАН деянието на водача на МПС е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. От събраните в производството писмени доказателства, цитираната и в АУАН и в ЗППАМ заповед № РД-11-594/27.06.2018 г. на АПИ, е посочено, че ремонтно – възстановителните работи следва да приключат на 28.09.2018 г. и движението да се нормализира/ л.29 от делото/. Предвид това, че в заповедта не е посочена дата на която е извършено твърдяното нарушение, нито е посочен АУАН, поради което не е ясно кога е извършено „навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 10 тона, въведена със знак В 18, в изпълнение на заповед № РД-11-594/27.06.2018 г. на АПИ…“
Събраните и представени доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл. 6,т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, водачът не е имал възражения по съставянето му, не е депозирал и допълнително писмени такива в законоустановения тридневен срок. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 17, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.
Оспорената заповед обаче издадена против Б.Г.Б., който видно от доказателствата по делото не е собственик на влекач „Д*** “ ФХ 105.460, с рег. № ***. Същият е собственост на „А*** “ АД, гр.Л*** , както правилно е посочено и в оспорената ЗППАМ, което юридическо лице е различно като правен субект от неговия представляващ. ПАМ по чл. 171, т.2, б.Н от ЗДвП се налага по отношение на собственика на ППС, с което е извършено административното нарушение, а в случая собственик на ППС е „А*** “ АД, а не на жалбоподателя Б., на който е наложена ПАМ. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, тъй като този текст от закона има предвид отговорност за извършени административни нарушения, а не приложени принудителни административни мерки. Както бе посочено по-горе ЗППАМ представлява индивидуален административен акт, който има за цел да предотврати и преустанови административните нарушения, както и да предотврати и отстрани вредните последици от тях /чл. 22 от ЗАНН/, поради което не представлява акт, с който се налага административно наказание. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата.
В случая административният орган неправилно е определил адресата на волеизявлението си. Неправилната преценка за адресата на наложената мярка, представлява пряко нарушение на съответната хипотеза на предвидената в закона норма, от което следва, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Също така от заповедта не става ясно кога е извършено твърдяното нарушение. Ето защо оспорената заповед се явява незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.
За пълнота следва да се посочи, че дори правилно да е определен адресата, в производството няма доказателства за извършеното нарушение, т.к. в оспорената ЗППАМ № 18-**********/28.09.2018 г.на началник РУ при ОДМВР Монтана, РУ Вършец, е посочена заповед не е посочено кога е извършено твърдяното нарушение , нито е посочен АУАН, на който да се позовава административният орган. Което също е основание за отмяна на оспорената заповед.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, искането на жалбоподателя за присъждане на направените в хода на производството разноски за адвокатско възнагреждение е основателно и следва да му бъде присъдена сумата от 600 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № **********/приложен към делото/.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Б.Г.Б. ***, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 – 0370-000113/28.09.2018 г., издадена от началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ Вършец, с която на същия е наложена ПАМ по чл. 171, т.2, б.Н от ЗДвП „ временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца.“
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Монтана да заплати на Б.Г.Б. ***, разноски по делото в размер на 600/шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Административен съдия: