Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 197 23.07.2020г. град Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
на двадесет и трети
юли 2020 год.
в закрито заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар : Катерина
Маджова,
като разгледа
докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
в.гражданско дело №
1044 по описа за 2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е на основание чл.250, ал.3 във вр. с чл.247, ал.4 във вр. с
чл.269- 273 и във вр. с чл.78, ал.1 и 2, чл.80 и чл.81 от ГПК, във вр. с чл.82-
86 от ЗЗД.
Постъпила е по делото официална писмена
Молба вх.№ 3619/19.03.2020г. от името на двамата въззиваеми- Г.Г.Г. и съпругата
му П.К.Г./***/, в която заявяват, че при постановяване на въззивното си Решение
ОС- Ст.Загора бил допуснал очевидна фактическа грешка/ОФГ/ относно размера на
дължимата сума, представляваща законната лихва върху главницата от 2 475
лв., считано от 20.08.2016г. до 19.08.2019г. включително, която не била присъдените
3 665 лв., а само действителните 752, 87 лв., като излагат подробни
фактически и правни съображения в тази насока, и прилагат електронна справка за
съответната лихва.
В законния 1- седмичен срок по чл.247,
ал.2 от ГПК няма постъпил писмен Отговор от другата страна- въззивника Х.Т.Г. ***.
Също така по делото са постъпили в
законния 1- месечен срок по чл.250, ал.1, изр.2 от ГПК 2 бр. писмени Молби от
въззивника Х.Т.Г. *** Молба вх.№ 5208/27.05.2020г. той моли ОС- Ст.Загора да
допълни диспозитива на въззивното си Решение по съществото на спора относно
материалните права между страните, и с Молба вх.№ 5628/04.06.2020г. да допълни
Решението си, като се произнесе и в частта за разноските.
В законния 1- седмичен срок по чл.250,
ал.2, изр.1 от ГПК другите страни- двамата въззиваеми Г.Г.Г. и П.К.Г./***/ не
са представили писмен Отговор на тези 2 бр. отделни Молби.
Настоящия въззивен ОС- Ст.Загора счита, че и 3- те молби са своевременно
подадени, процесуално допустими и материално относима към постановеното по
делото въззивна Решение, поради което съдът следва да се произнесе с настоящото
си допълнително съдебно Решение по реда на чл.247 и съответно по чл.250 от ГПК,
ведно със законните последици от това.
По съществото на направените искания по чл.247 и по чл.250 от ГПК, с което
е допълнително изрично сезиран, въззивният ОС- Ст.Загора, след като се запозна
с изложеното в Молбите, с постановените атакувано първоинстанционно Решение и със
своето въззивното Решение, със събраните по делото писмени доказателства, и като взе предвид приложимите
по случая материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Действително настоящият ОС- Ст.Загора с
постановеното си първоначално въззивно Решение № 66/20.02.2020г. по делото не се
е произнесъл по отношение същността на материалноправния спор между страните и
относно съответната мораторна лихва, поради което следва да направи това с
настоящото допълнително Решение.
Относно Молба вх.№ 3619/19.03.2020г. от двамата въззиваеми- Г.Г.Г. и П.К.Г./***/- действително
с постановеното
първоначално Решение № 66/20.02.2020г. по настоящото в.гр.д.№
1044/2020г. по описа на ОС- Ст.Загора
е потвърдено, като правилно Решение №
750/19.11.2019г. по гр.д.№ 2254/2019г. по описа на
РС- Казанлък в частта, с която въззиваемите
Г.Г.Г. и П.К.Г. на осн. чл.79,
ал.1 във вр. с чл.365, ал.1 от ЗЗД са
били осъдени да заплатят на въззивника Х.Т.Г. сумата
от 2 475 лв., дължима по Спогодба от 02.04.2015г.,
като е отхвърлен иска за горницата над 2 475 лв. до
пълния предявен размер от 12 050
лв., като неоснователен. Същевременно относно предявения
от Х.Т.Г. акцесорен облигационен паричен иск за
заплащане на парична сума 3 665
лв., представляваща законната лихва върху главницата по предявения частичен иск
от 12 050 лв., считано от 20.08.2016г.(датата
на изпадане в забава) до 19.08.2019г.(датата на предявяване на исковата молба в
PC- Казанлък), настоящият въззивен съд
е отменил първоинстанционното Решение на PC- Казанлък
и е постановил
друго, позитивно за ищеца (въззивник), като сам изчисли размера на законната
лихва върху главницата по предявения иск от 12 050
лв. в размер на 3 665 лв.
В
настоящия случай действително при постановяване на въззивното Решение № 66/ 20.02.2020г. по делото ОС-
Ст.Загора е допуснал
очевидна фактическа грешка/ОФГ/, тъй като дължимата
законна лихва следва да се изчисли върху останалата главница от 2 475 лв., която за периода от 20.08.2016г.
до 19.08.2019г. е в размер на действително сочената и вярна сума 752, 87
лв. Поради което молбата се явява изцяло основателна и доказана по основание и
по размер, и следва да бъде уважена, със законните последици от това, като
вместо посочената дължима мораторна лихва 3 665 лв. следва да се присъди
действителната 752, 87 лв., със законните последици от това.
Относно 2 бр. писмени Молби от въззивника Х.Т.Г. ***/27.05.2020г. за допълване
диспозитива на въззивното Решение относно материалните права между страните,
съдът констатира, че в същото липсва конкретно оплакване, пропуск или
непълнота, наред с това съдът не констатира в първоначалното Решение да са
налице някакви видими неточности, пропуски или непълноти, поради което това
искане следва да бъде оставено без уважение, със законните последици от това.
А относно Молба вх.№ 5628/04.06.2020г. за допълване въззивното Решение в
частта за разноските се установи, че действително, в мотивите на въззивното си
Решение № 66/20.02.2020г. по в.гр.д.№ 1044/2020г. ОС- Ст.Загора е приел, че следва
да се отмени частично атакуваното първоинстанционно Решение, със законните
последици от това, без да има изрично произнасяне по въпроса за разноските по
делото. Поради което молбата на въззивника Х.Т.Г. *** се явява основателна и
доказана по фактическо и правна основание. Ето защо предвид резултата от
въззивното обжалване с постановеното Решение на ОС- Ст.Загора, и с оглед
мотивите и диспозитивите на атакуваното Решение на РС- Казанлък, следва да се
отмени то и в частта му за разноските, като вместо присъдените 253 лв. за
първата инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца съразмерно с уважената част от исковете
направените по делото разноски в размер на общо 290
лв.
За пред настоящата въззивна инстанция молителят- въззивник Х.Т.Г. *** не е
представил Списък на свои разноски по реда на чл.80, изр.1 от ГПК, поради което
и на осн. чл.80, изр.2 от ГПК той няма право да иска изменение на въззивното
Решение в частта му за разноските. Поради което това негово искане следва да се
остави без уважение, със законните последици от това.
Настоящото допълнително въззивно съдебно
Решение и за поправка на ОФГ, аналогично на постановеното вече първоначално
въззивно съдебно Решение по делото може да се обжалва по общия касационен ред в
нов законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните,
чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС- София, по реда и при
предпоставките на чл.280, ал.3 от ГПК.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.247, ал.4 и чл.250,
ал.3 във вр. с чл.269- 273 и във вр. с чл.78, ал.1 и 2, чл.80 и чл.81 от ГПК, и
във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният Окръжен съд- Стара Загора
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА поправка на ОФГ в мотивите и втория
диспозитив на въззивно Решение № 66/20.02.2020г. по в.гр.д.№ 1044/2020г. по
описа на ОС- Ст.Загора, като вместо „сумата 3 665 лв./три
хиляди шестстотин шестдесет и пет лева/“ следва да се чете „сумата 752, 87 лв./седемстотин
петдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането допълване на въззивното
№ 66/20.02.2020г. по в.гр.д.№ 1044/2020г. по описа на ОС- Ст.Загора относно : 1.Материалните права
между страните.
2.Разноските
пред ОС- Ст.Загора на въззивника Х.Т.Г. ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните,
чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :