РЕШЕНИЕ
№ 16150
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110167782 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу Е. А. Ч., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. ч ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2542,69 лв., представляваща частично дължима главница за период от 15.06.2017 г. до
15.05.2020 г. от общо дължима главница в размер на 9542,69 лв. по Договор № ***/*** г. за
банков кредит, сключен между „***“ АД и Е. А. Ч., вземанията по който са прехвърлени от
„***“ АД с договор за цесия от 19.12.2019 г. на „***“ ЕООД, ведно със законната лихва,
считано от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на
25.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 34086/2022 г. по описа на СРС, 61 състав., а в условие на евентуалност –
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ч ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2542,69 лв., представляваща
частично дължима главница за период от 15.06.2017 г. до 15.05.2020 г. от общо дължима
главница в размер на 9542,69 лв. по Договор № ***/***г. за банков кредит, сключен между
„***“ Ад и Е. А. Ч., вземанията по който са прехвърлени от „***“ АД с договор за цесия от
19.12.2019 г. на „***“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 27.05.2015 г. е сключен Договор № ***/*** г. за банков кредит
между „***“ АД и Е. А. Ч., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
паричен кредит в размер на 10 000 лв. Посочва, че кредитополучателят се задължил да
погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване -
15.05.2025 г., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 8,7 %, дължим до
15.05.2018 г., а след този срок – лихвеният процент бил увеличен с надбавка от 5,97 пункта.
Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в
необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на 19.12.2019 г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***“ АД и „***“
ЕАД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от Договор № ***/*** г.
1
за банков кредит е изкупено от „***“ ЕАД. С договор за прехвърляне на вземания от
11.12.2020 г. задължението на ответника, произтичащо от процесния договор е прехвърлено
на „***” ЕООД. Сочи, че длъжникът е бил уведомен, че считано от датата на получаване на
уведомлението за цесия кредитор по отношение гореописаното парично вземане е „***”
ЕООД. Със същото на ответника е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на
непогасеното задължение по процесния договор за кредит. Твърди, че поради неплащане на
погасителните вноски по кредита в срок /главница и лихви/, на основание чл. 10.1 от ОУ на
„***“ АД, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 29.01.2022 г. (с изтичане на
предоставения 15-дневен срок за доброволно плащане). Сочи, че длъжникът е бил уведомен,
че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор по отношение
гореописаното парично вземане е „***” ЕООД. Поддържа и, че ответникът следва да се
счита уведомен за прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата молба.
Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Е. А. Ч.,
чрез адв. Н., с която оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че кредитът не е
бил обявен за предсрочно изискуем. Оспорва да е била уведомена за извършената цесия
между „***“ АД и „***“ ЕООД. Твърди наличие на неравноправна клауза в договора, в
частност – по отношение на начина на формиране на възнаградителната лихва. Ето защо
счита, че дължи единствено вноските по главницата с настъпил падеж. Моли за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото Договор за банков кредит № *** от *** г., се установява,
че между „***“ АД като кредитор и Е. А. Ч. като кредитополучател, е възникнало
правоотношение по договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 10 000 лв. за срок от 120 месеца, при уговорен
променлив лихвен процент 8,7 % за периода от отпускане на кредита до 15.05.2018 г., а след
изтичане на посочения срок, за остатъчния срок и размер на кредита – лихвения процент,
базиран на спестяванията на банката (СЛП) за лева, увеличен с надбавка от 5,97 пункта, при
изпълнение на условията на банката да получава работната си заплата по разплащателна
сметка в банката, по която има издадена дебитна карта. Уговорено е, че при нарушаване
условията на договора кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката по методика на банката за определяне на референтен лихвен процент – лихвен
процент, базиран на спестяванията (СЛП). Уговорената падежна дата е 15-то число на
месеца.
По делото са приложени искане за отпускане на кредит от 09.04.2015 г., погасителен
план, Общи условия на „***“ за кредити на физически лица, и методика на „***“ АД за
определяне на референтен лихвен процент по смисъла на закона за потребителския кредит,
надлежно подписани от кредитополучателя Е. Ч..
Като писмени доказателства по делото са представени и приети рамков договор за
цесия от 19.12.2019 г., сключен между „***“ АД и „***“ ЕАД и Договор за цесия № 2 към
рамков договор за цесия от 19.12.2019 г., по силата на които „***“ АД – цедент е прехвърлил
на „***“ ЕАД вземания, посочени в Приложение № 1 към договора за цесия № 2, заедно с
всички принадлежности, вкл. изтекли лихви и право на разноски. По отношение на
индивидуализацията на прехвърлените вземания договорът съдържа изрично препращане
към Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част (подписано от страните), което е
представено по делото, като в същото фигурира вземането по процесния договор, сключен с
ответника, а именно: 12213,98 лв., от които 9542,69 лв. – главница, и 2671,29 лв. – лихви.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.12.2020 г.,
сключен между „***“ ЕАД, наречен в договора „продавач“, и „***“ ЕООД, наречен в
2
договора „купувач“, „***“ ЕАД е прехвърлило на ищеца всички свои вземания за кредит, в
размера им посочен в Приложение № 1, който размера им към датата на придобИ.ето.
Видно от представения препис – извлечение от Приложение № 1 към договора за
прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г., под № 1999 фигурира вземането по процесния
Договор за банков кредит № *** от *** г., сключен с ответника, а именно: 12213,98 лв., от
които 9542,69 лв. – главница, и 2671,29 лв. – лихви.
Представено е пълномощно, с което цедентът „***“ ЕАД е упълномощил цесионера
„***“ ЕООД да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име всички
длъжници по всички вземания, които дружеството е прехвърлило с договора за прехвърляне
на вземания
С покана за доброволно изпълнение от 29.12.2021 г. ответницата Е. А. Ч. е поканена
доброволно да погаси процесното задължение /без посочване на размера на задължението/ в
15-дневен срок, като е отправено изявление, че същото е изцяло и незабавно дължимо/
предсрочно изискуемо.
Съгласно представеното известие за доставяне, уведомителното писмо и покана за
доброволно изпълнение, е върнато в цялост с отбелязване „преместен“ на 13.01.2022 г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 28.05.2015 г.
по банкова сметка IBAN № *** (съвпадаща с посочената в договора за кредит банкова
сметка с титуляр Е. А. Ч.) е преведена сумата от 10 000 лв., като още на същата дата е
извършено теглене на каса на сума в размер на 5000 лв., а на 29.05.2015 г. е изтеглена сума в
размер на 4503,40 лв. Заплатени били такси в размер на 9,89 лв., като е останал остатък по
сметката в размер на 486,71 лв. Вещото лице е установило, че по процесния договор за
кредит за извършени плащания в общ размер на 1233,26 лв. Съгласно заключението
размерът на непогасената главница за периода от 15.06.2017 г. до 15.05.2020 г. възлиза на
сумата от 2545,92 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
С оглед разясненията на т. 11. б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на
ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл.
212 ГПК, ако са налице условията за приемането на такъв иск за съвместно разглеждане с
иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност. 3а разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се
предяви осъдителен иск в това производство.
В настоящия случай, заповедният съд е уважил изцяло заявлението на “***“ ЕАД
по чл. 410 ГПК, поради което няма разлика между размера на вземането, предмет на
3
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и размера на
претендираното от ищеца вземане по предявения в условията на евентуалност осъдителен
иск. Предвид изложеното, този иск се явява недопустим, и производството в тази част
следва да бъде прекратено.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на:
валидно облигационно отношение между „***“ АД и ответника по договор за
потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в
размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесната сума; настъпване на предсрочна изискуем по кредита, за което длъжникът е бил
уведомен, както и какъв е размерът на непогасеното задължение; сключен договор за цесия,
по силата на който „***“ ЕООД е придобило посочените по-горе вземания на „***“ АД
срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че между „***“ АД и
ответника, в качеството му на кредитополучател е сключен валиден договор за банков
кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя Е.
А. Ч. банков кредит в размер на 10 000 лв. С нормата на чл. 1 от договора за потребителски
кредит страните се съгласили, че кредитът ще бъде преведен по сметка IBAN № ***,
разкрита на името на ответника Е. А. Ч.. За усвоения кредит ответникът-кредитополучател
поела задължение да заплаща на банката възнаграждение – годишна лихва в размер на 8,7 %
за периода от отпускане на кредита до 15.05.2018 г., а след изтичане на посочения срок, за
остатъчния срок и размер на кредита – лихвения процент, базиран на спестяванията на
банката (СЛП) за лева, увеличен с надбавка от 5,97 пункта, при изпълнение на условията на
банката да получава работната си заплата по разплащателна сметка в банката, по която има
издадена дебитна карта. Уговорено е, че при нарушаване условията на договора
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката по методика на
банката за определяне на референтен лихвен процент – лихвен процент, базиран на
спестяванията (СЛП). Постигнато било съгласие за погасяване на кредита чрез плащане на
120 месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число на месеца, съгласно приложен
към договора погасителен план. Съгласно чл. 5 от договора годишният процент на разходите
по кредита бил 9,25 %. Съгласно чл. 3 от договора, крайният срок за издължаване на кредита
бил 15.05.2025 г. Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
че кредиторът „***“ АД на 28.05.2015 г. заверил с договорената сума от 10 000 лв. сметката
на ответника с IBAN № ***. Ето защо, съдът намира, че банката предоставила на ответника
Е. Ч. договорения кредит в размер на 10 000 лв., съобразно постигнатото с договора за
банков кредит от 27.05.2015 г. съгласие между страните. С това за банката възникнало
правото да претендира насрещната престация - връщане на заетата сума, а за ответника Е. Ч.
– кореспондиращото на това право задължение да върне падежиралите по договора вноски
за главница, съгласно уговорения погасителен план.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че по силата
на рамков договор за цесия от 19.12.2019 г., договор за цесия № 2 към раков договор за цесия
от 19.12.2019 г. и Приложение № 1 към тях „***“ АД е прехвърлила в полза на „***“ ЕАД
вземанията срещу Е. А. Ч., произтичащи от Договор за банков кредит № *** от *** г. в общ
размер от 12213,98 лв. С оглед на обстоятелството, че предишният кредитор е потвърдил
писмено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД станалото прехвърляне, настоящият състав приема, че
условието за прехвърляне на вземанията се е сбъднало и договорът е породил правни
4
последици.
Установява се, че на основание договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.12.2020 г., сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, и Приложение № 1 към него,
вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, е прехвърлено на ищеца. По
делото е представено изрично потвърждение от цедента за извършената цесия на вземането,
произтичащо от процесния договор.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и цедента, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. От друга
страна, няма пречка това правно действие да бъде извършено от новия кредитор по силата
на изрично упълномощаване от цедента (чл. 36, ал. 1 ЗЗД). След като длъжникът бъде
уведомен за учредената в полза на цесионера представителна власт, съобщението, изпратено
от новия кредитор, е достатъчно, за да обвърже длъжника с последиците на прехвърлянето.
Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното
право (завършва фактическия състав на придобИ.ето на вземането от страна на цесионера
срещу длъжника), поради което настъпването му в хода на процеса следва да бъде
съобразено при решаването на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК,
като в този смисъл възраженията наответника, че цесията не го обвързва, тъй като не е бил
уведомен за нея преди подаване на исковата молба, са несъстоятелни. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, като в този
смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика – Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, I т. о.
В случая по делото е представено пълномощно, по силата на което цедентът „***“
ЕАД е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания /цесия/, като
договорът за цесия, заедно с приложението към него, писменото пълномощно и изготвеното
до ответника уведомление са връчени на ответника, чрез процесуалния му представител,
като приложения към исковата молба на 10.04.2023 г. Ето защо, сключеният договор за цесия
има действие спрямо длъжника и надлежен кредитор на вземанията по процесния договор за
потребителски кредит към настоящия момент е ищцовото дружество.
Предвид наличието на облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит и надлежната легитимация на цесионера, съдът е длъжен да извърши служебна
проверка за валидност на договора, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и
задължителните за съдилищата указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
5
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
В случая в процесния договор за кредит е посочена чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, годишен лихвен процент по кредитът, периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и методиката за
определянето му, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите
на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска,
представен е погасителен план към договора. Ето защо за жалбоподателя е налице яснота
относно финансовата тежест, която поема чрез сключването на оспорения договор за
потребителски кредит, като е обезпечена възможността му да извърши обоснована преценка
относно общ размер на задължението, което произтича от договора за потребителски кредит.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено с
поставянето на подпис на общите условия, доколкото кредитополучателят е посочил, че е
получил необходимата преддоговорна информация. Подпис на потребителя се съдържа на
всяка страница от представените по делото и приети като доказателства общи условия и
авторството му не е оспорено. Представен е договорът за кредит и общите условия към него,
които са подписани и отговарят на изискванията на ЗПК.
Твърдението на ответника, че вземането не е изискуемо, тъй като не са налице
препоставките за предсрочна изискуемост е неотносимо към правния спор, тъй като в
исковата молба ищецът не претендира да е обявена предсрочна изискуемост на цялото
вземане, а иска от съда да установи дължими вноски по договора с настъпил падеж. В
случая, изискуемостта на погасителните вноски за периода от 15.06.2017 г. до 15.05.2020 г. е
настъпила преди иницииране на заповедното производство.
Неотносими към предмета на делото са и доводите на ответника за нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва, тъй като в настоящето производство ищецът претендира
единствено дължими погасителни вноски за главница.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза за периода от 15.06.2017 г. до 15.05.2020 г. незаплатената главница по договора е
в размер на 2545,92 лв.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан в
пълния предявен размер от 2542,69 лв.
Като законна последица върху претенцията за главница следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 22.06.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът „***“ ЕООД. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
6
264,28 лв., от които 84,28 лв. – заплатена държавна такса и 180 лв. – адвокатско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 350,85 лв., от които 50,85 лв. – заплатена държавна такса и 300 лв.
– депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 264,28 лв. за
заповедното производство и 350,85 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 67782/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в
частта по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. ч ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2542,69 лв., представляваща частично дължима главница за период от
15.06.2017 г. до 15.05.2020 г. от общо дължима главница в размер на 9542,69 лв. по Договор
№ ***/*** г. за банков кредит, сключен между „***“ Ад и Е. А. Ч., вземанията по който са
прехвърлени от „***“ АД с договор за цесия от 19.12.2019 г. на „***“ ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, срещу Е. А. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. ч ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2542,69 лв.,
представляваща частично дължима главница за период от 15.06.2017 г. до 15.05.2020 г. от
общо дължима главница в размер на 9542,69 лв. по Договор № ***/***г. за банков кредит,
сключен между „***“ АД и Е. А. Ч., вземанията по който са прехвърлени от „***“ АД с
договор за цесия от 19.12.2019 г. на „***“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от
24.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на 25.08.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
34086/2022 г. по описа на СРС, 61 състав
ОСЪЖДА Е. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 264,28 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 34086/2022 г. по описа на СРС, 61
състав, както и сумата от 350,85 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението в частта, в която е прекратено производството, има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата част решението
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7