№ 179
гр. Плевен, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430200078 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-004020 от
18.10.2021 година на Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП –
Плевен, с което на основание чл. 178 Е от ЗДвП на К. М. К. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева
за извършено административно нарушение по чл. 94 ал. 3 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА редовно призован, явява се лично. Твърди, че
не е извършила нарушение на закона за движение по пътищата, тъй като
мястото на което бил паркиран автомобила и не представлява тротоар и
едновременно с това не е пречел на никого – нито на пешеходци, нито е
преграждал достъпа до сграда или врата на гараж. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наложената и глоба.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 316000-739 от 10.01.2022 година ангажира становище,
че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да
бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
1
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор „Пътна полиция“ при на ОД
на МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗДП.
На 13.10.2021 *** А.Й. и Н.Г. изпълнявали служебните си задължения
по контрол и спазване правилата за движение по пътищата в ***.
След обяд на горната дата, около 17 часа получили сигнал за
неправилно паркиране на улица „ ***“ в ***. Когато посетили мястото
заварили два автомобила, паркирани неправилно според тях на пътното
платно. На единият от тях съставили фиш за установено нарушение в
отсъствието на водача.
В момента на проверката на място пристигнал гражданин, който
попитал няма ли да бъде санкциониран и собственика на друг автомобил
марка *** с рег. № ***, също паркиран на пътното платно в непосредствена
близост до сграда, разположена там. *** пристъпили към изготвяне на фиш за
неправилно паркиране и на вторият автомобил. В този момент пристигнала
жалбоподателката К.К. и заявила, че проверката е инициирана по неин
сигнал, както и че е собственик на лек автомобил марка *** с рег. № ***. На
същата бил връчен съставеният фиш серия G с рег. № 845525 за извършено
нарушение по чл. 94 ал. 3 ЗДП.
Жалбоподателката К. останала недоволна от така съставеният и фиш и
депозирала възражение до Н- к сектор ПП при ОД на МВР- Плевен.
На 13.10.2021 година на К. М. К. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл. 94 ал. 3 ЗДП, а именно: неправилно
паркиране на лек автомобил марка *** с рег. № *** в населено място ,върху
тротоарите извън разрешените за това места“. Актът бил съставен в
2
присъствието на жалбоподателката и връчен и по надлежният ред. Същата го
подписала без възражения.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатации, на 18.10.2021 година е издадено обжалваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателката с глоба в
размер на 50 лева за извършено административно нарушение по чл. 94 ал. 3 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 21-0938-004020 от 18.10.2021 година на Началник сектор към ОДМВР -
Плевен, сектор ПП – Плевен; акт за установяване на административно
нарушение № 532215 от 13.10.2021 година на ***; възражение от името на
жалбоподателката К. М. К. до Директора на КАТ - Плевен с входящ №
316000-36916 от 14.10.2021 година; копие от справка от Община Плевен №
ТСУ-94-5594 от 26.11.2019 година; сведение от жалбоподателката К. М. К. от
23.10.2021 година; писмо до Кмета на Община Плевен УРИ: 316000-35916 от
14.10.2021 година от Началник сектор ПП, отдел ОП, ОД на МВР - Плевен;
ежедневна форма за отчет на наряд в екип: Н.Г. и А.Й. за времето от 7:00 до
19:00 часа на 05.10.2021 година; сведение от Н.Г. - ***; уведомително писмо
от Началника на сектор ПП - Плевен до жалбоподателката К. М. К. с
регистрационен № 316000-42647 от 03.12.2021 година; справка относно
извършена проверка по преписка № 316000-35916 по описа на ОДМВР -
Плевен във връзка с възражение от жалбоподателката К. М. К. с
регистрационен № 316000-39823 от 03.12.2021 година; справка за нарушител
на името на жалбоподателката К. М. К.;; Заповед № 8121з- 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите А.Й. и Н.Г., разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
3
Съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при наличие на възражение
по така съставеният фиш. Актът е връчен на лично на жалбоподателката, на
която е била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на
наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на жалба в
законоустановеният срок.
Разпоредбата на чл. 94 ал. 3 ЗДП установява правила за престой и
паркиране в населените места, а именно: пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя; допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин,
че на ул. „ ***“ в *** няма изградена асфалтова настилка, нито изградени
бордюри. Този факт установяват показанията на свидетелите Г. и Й., както и
представеното и прието към доказателствата по делото писмо изх. № ТСУ –
94 – 5594/26.11.2019 година на Община ***. Показанията на свидетеля Н.Г.
установяват, че мястото на което е бил паркиран автомобилът, собственост на
жалбоподателката, макар и без налично ниво на нивелация е било обособено
по различен начин от пътното платно за движение. *** установил
непосредствено изградена надлъжна част на пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за пешеходци. Показанията на свидетеля Й.
на свой ред установяват това, че лекият автомобил *** с рег. № *** е бил
паркиран много близо до сградата, находяща се вдясно където било
разположено и ел. табло, а преминаването на пешеходци по така наречената
обособена зона за преминаването им извън пътното платно е било
невъзможно.
Предвид горните доказателства, съдът прие за установено по несъмнен
начин, че жалбоподателката е осъществила всички признаци на визираното в
разпоредбата на чл. 94 ал. 3 от ЗДП, която категорично забранява
4
паркирането и престоя на МПС върху тротоар освен ако са налице точно
определени за това места от собствениците на пътя или администрацията,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава отстояние
най – малко два метра за преминаване на пешеходци. Тротоарът е част от
пътя, улиците са приравнени към пътищата т. е тротоарът е част от улицата. В
конкретната обстановка, установена от органите на реда, мястото на което
бил паркиран автомобилът на жалбоподателката представлява именно „
тротоар“ по смисъла на ЗДП и Наредба № 1/17.01.2001 година на МРРБ за
организиране движението по пътищата. Формално нарушението е извършено.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на
преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост,
обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на
извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на
установените и защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът
счита, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателката макар и
формално да осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на
своята ниска степен на обществена опасност, личността на дееца и младата и
възраст, причините довели до извършването му/ жалбоподателката има
настоящия си адрес на улица „ ***“/, конкретната фактическа обстановка при
установяването му, липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от
деянието, определят същото като маловажен случай. В този смисъл съдът
намира, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази тези
обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не наказва
нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде
санкциониран.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление № 21-0938-004020 от 18.10.2021 година на
Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на
основание чл. 178 Е от ЗДвП на К. М. К. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за извършено
административно нарушение по чл. 94 ал. 3 от ЗДвП е незаконосъобразно и
необосновано. Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен
орган, но в разрез с материалния закон, при несъобразяване конкретната
5
тежест на извършеното нарушение, поради което и следва да бъде отменено.
Като приема, че извършеното нарушение представлява маловажен случай
съдът намира, че жалбоподателката следва да бъде предупредена, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде наложено
административно наказание.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-004020 от 18.10.2021
година на Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен, с
което на основание чл. 178 Е от ЗДвП на К. М. К. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за извършено
административно нарушение по чл. 94 ал. 3 от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. М. К. от ***, ЕГН **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде наложено
административно наказание.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6