РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Благоевград, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200591 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., общ. С., ул. Ж.
№ против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 7194038 на ОД МВР
Благоевград, с който на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен
фиш, постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се годността и типа на
техническото средство, с което е установена скоростта на автомобила. Иска се от съда да
отмени издадения електронен фиш, като незаконосъобразен. Алтернативно се застъпва
становище за приложение на чл.28 от ЗАНН или намаление на глобата.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят,
нередовно призован не се явява и не се представлява. Съдът е дал ход на делото при
условията на чл.61, ал.4 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган редовно призовани, не изпращат представител и
не изразяват становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по същество.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното
На 02.03.2023 г. в 12.23 часа в гр. Симитли, км. 376+600 метра в посока на движение
от гр. Благоевград към гр.Кресна, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. за
населено място, с мобилна радарна установка TFR1-M № 561 била засечена скорост на
движение на МПС „“Я********”, с рег. № ****** от 68 км/ч. (след отчитане на допустима
грешка в полеви условия 3%) при разрешена такава 50 км/ч – т. е. превишение от 18 км/ч.
Въз основа на тези данни от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш серия К, №
7194038 срещу жалбоподателя за налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение на
1
чл.21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, предмет на контрол в настоящото производство.
От приложения към делото снимков материал – клип № 43865 се установява, че на
процесната дата – 02.03.2023., в 12:23 ч., при координати EL: 23.11638 – NL: 41.88795 е
засечена скорост на движение от 71 км/ч, като са записани датата, часа, фиксираната скорост
и е заснет регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол, съставен на 02.03.2023 г. за използване на АТСС
по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата
Използваната за установяване на процесното нарушение мобилна радарна установка TFR 1-
M № 561 е преминала проверка на 23.11.2022 г., при която е установено съответствие с
одобрения тип .
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото
свидетел И. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства, а именно снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка № 2-3-
222/23.11.2022 г. справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., писмо № 11-00-87/26.04.2023г. на ОПУ Благоевград, ведно с
копие от скица – схема на пътя. Писмо /л.14/ от делото, установяващо валиност на
ползваното средство.
Съдът кредитира показанията на св. И., доколкото същите са последователни и
логични, като съдържат информация за процедурата по установяване на нарушение със
системата за контрол. От показанията на свидетеля се установява, начина на работа на
мобилната установка и в какво се състоят действията на полицейския служител.
Съдът кредитира и приложените писмени доказателства, както и приложения клип,
като безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и кореспондиращи с
показанията на разпитания свидетел. Досежно приложения клип /снимков материал, съдът
намира, че също няма пречка да бъде кредитиран. Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Следователно снимковия материал и клипа представляват годно доказателствено средство за
констатираното нарушение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. чл.189, ал.8 ЗДвП (електронният фиш е връчен на 23.03.2023г., а
жалбата е от 03.04.2023г., и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е инстанция по
същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният електронният фиш
е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени със ЗАНН и ЗДвП
правомощия. за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед л.17/.
Същият съдържа предвидените с чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП, задължителните реквизити и
2
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. В съответствие с
цитираната разпоредба, в електронният фиш са отразени данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, ползвателя на превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното заплащане. Предвид посоченото неоснователно се явав възражението, че не
било посочено име на издател. Законът не поставя изискване за дата на издаване на
електронния фиш, нито за персофинициране на неговия издател, доколкото е електронен и
не се създава от човешка намеса.
Мястото, времето на извършване на нарушението и самото нарушение са отразени с
необходимата конкретност и яснота, като е посочена ограничение на скоростта и
установената скорост на движение на процесното МПС.
Действително атакуваният електронен фиш не съдържа дата на издаването му и
конкретизиране на издателя. В случая обаче доколкото същият е издаден в съответствие с
предвидените с чл.189, ал.4 ЗДвП изисквания към неговото съдържание /която разпоредба се
явява специална по отношение на тези на ЗАНН, регламентиращи задължителните
реквизити на АУАН и НП/ и предвид издаването му от териториално компетентната,
съгласно мястото на нарушението ОДМВР, тази липса не води и до препятстване на
извършване на необходимата преценка за приложимия материален закон, тъй като същата се
извършва въз основа на датата на конкретното нарушение, която е отразена в електронния
фиш, като въз основа именно на тази дата се установява и спазването на установената към
този момент процедура по издаването на електронния фиш, както и спазване на сроковете
по чл.34 от ЗАНН, поради което възраженията в обратна насока са неоснователни. Още
повече в случая по делото е представена и приета справка /л.7/, от която се установява, че
атакуваният фиш е издаден на 16.03.2023г., поради което и не се установява соченото от
жалбоподателя,
Съдът намира, че с достатъчна конкретика е посочено и мястото на твърдяното нарушение
като във атакувания ЕФ е посочено, къде е установено нарушение, както и че е в населено
място. Соченото в ЕФ се подкрепя и от събраните писмени доказателства, чрез
предоставената информация от Областно пътно управление, установяващи, че е имало знак
Д11, указващ ограничение на скоростта .Съставен е и предвидения с чл.10 на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г Протокол от използване на АТСС /л.15/, в който е вписано, че
нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 561,
като същото съответства на отразеното в приложеното по делото копие от разпечатка от
клип, поради което възраженията в обратна насока са неоснователни. Отделно от това
протокола съдържа информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка и протокол за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Въпреки липсата на
попълнени полета „начало на участъка“ и „край на участъка“, съдът счита, че протокола не
страда от липса на пороци, тъй като съгласно чл.10, ал.2 от Наредба № 8121з – 532 за
условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, тези полета се попълват само, когато АТСС е по време на движение. От
събраните по делото доказателства се установи, че в случая е позиционирано и не е в
движение.От приложения по делото протокол № 2-3-22/ 23.11.2022г. от проверка, съдът
установи вида, типа, техническата годност и изправност на техническото средство.
Действително от този протокол е видно, че последваща проверка е извършена на
23.11.2022г., но според настоящия състав, техническото средство, с което е заснето
нарушение е било технически изправно. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от Закона за
3
измерванията периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен
вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава
заповед се явява - Заповед № 616/11.09.2018 г. за периодичността на последващите проверки
на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол , като в т. 31 от
същата е посочено, че за техническите средства „скоростомери” периодичността на
последващите проверки е ЕДНА година. Т.е., валидността на извършената последваща
техническа проверка на техническото средство е до 23.11.2023г. и към датата на
нарушението – 02.03.2023 г. същото е било годно и калибрирано.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, при отсъствие на човешка
намеса при установяване на нарушението, гарантиращо избягване на субективният човешки
фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е съобразен с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А
съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Ето защо след законодателните промени при мобилните системи за
видеоконтрол от съществено значение е независимо от присъствието му при установяване
на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, и след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира / спазването на този ред в случая се установи и от показанията на св.И./. В тази
последователност от действия се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
С оглед на измененията на закона и като взе предвид обстоятелството, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство, районният съд намира, че използваната в случая система за
видеоконтрол представлява годно автоматизирано техническо средство.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Наредбата). В чл.9 от същата е предвидено, че за осъществяване на контрол с
АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят
включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на
работния процес. След изтичане на времето за контрол, служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 11 от Наредбата /в
редакцията му към датата на нарушението/ изрично е регламентирани възможността за
4
осъществяване на контрол чрез мобилно АТСС – използват се служебни автомобили или
мотоциклети. движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол
или АТСС, разположени временно на участък от пътя /какъвто е настоящия случай/. В
случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.
Съгласно чл. 10, ал.2 от Наредбата само при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Съобразно това следва, че санкционирането на нарушители посредством издаване на
електронен фиш е допустимо и законосъобразно при осъществен контрол с работещо на
място мобилно АТСС /какъвто е настоящия случай/, или такова разположено временно на
участък от пътя . Ето защо съдът намира че е спазена процедурата за издаване на ЕФ.
Относно вързраженията, че не била представена снимка, съдът намира, че дори и да е така,
за което по делото липсват данни, това не е основание за незаконосъобразност на ЕФ, още
повече наказващия орган няма задължение да предоставя снимков материал, от друга страна
жалбоподателя е имал възможността да се запознае с всички доказателства в хода на
съдебното производство, в което обаче не се явява, като въпреки положените усилия не е
установен.
Съдът намира обаче, че в случая наказващия орган е подвел нарушението под неправилната
правна норма .
В случая предвид това, че описаният в електронния фиш знак Д11 не въвежда ограничение
на скоростта извън предвидената с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, неправилно нарушението е
квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. При така направеното описание на
нарушението, съдържащо се в електронния фиш, коректната правна квалификация на
нарушението е чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт с оглед
задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д.
№ 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С цитираното тълкувателно решение е разяснено,
че в производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има
правомощия да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Същите правомощия са предоставени на
съда и с разпоредбата чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно която
разпоредба съдът може да измени електронния фиш, като приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по
нарушението. /В този смисъл Решение 675/19.04.2022 г. по к. н. а. х. д. 59/2022 г. на АдмС-
Благоевград/
В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, при което
е било извършено нарушението, съдът разполага с възможността да преквалифицира
нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като приложи закон за същото нарушение.
Видно от представения клип № № 43865 (заснет с автоматизирано техническо средство
TFR1-M № 561) измерената скорост на движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил е била 71 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км,
поради което правилно във фиша е отразена скорост от 68 км/ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка относно наличието на превишаване на разрешената такава. Ето
защо при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като
инкриминираната скорост е намалена на 68км/ч, и е отчетено превишение от 18 км/ч, за
което превишение е и санкциониран жалбоподателя.
На следващо място от представените по делото от Областно пътно управление-Благоевград
5
писмени документи се установява, че към 02.03.2023 г. на посочения пътен участък е бил
поставен знак Д11 „Начало на населено място” Ето защо мястото, където е засечена
скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, несъмнено попада в населено
място, надлежно обозначено с пътен знак Д11, в което населено място максимално
разрешената скорост за движение е 50 км/ч. Що се отнася до възраженията, че липсвали
доказателства за местоположението на знака, това изискване отпадна с измененията на
ЗДвП, поради което и не предпоставя отмяна на ЕФ на това основание.
От отразеното в протокол за използване на АТС се установява, че автоматизираното
техническо средство, с което е заснето процесното нарушение също е било позиционирано
на място в патрулния автомобил и в обхвата на максимално позволената съгласно чл. 21, ал.
1 ЗДвП скорост за движение от 50 км/ч за населено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай че различно от
собственика лице е управлявало автомобила, разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
предоставя на жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след получаване на електронния
фиш, да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП законодателят е въвел законова презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14-
дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, същият се смята за
извършител на констатираното с електронния фиш нарушение. Предвид тази презумпция, за
административнонаказващия орган не съществува задължение да издирва лицето,
управлявало засечения с техническо средство лек автомобил.
В изпълнение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, наказващият орган е връчил електронния фиш, като в
него изрично е указана възможността за подаване на посочената по-горе декларация.
Действително фишът е връчен на лице, различно от жалбоподателя, но според съда това не
нарушава правата на санкционираното лице. Очевидно депозирането на жалба срещу
електронния фиш в законустановения срок доказва, че същият е предаден на жалбоподателя
и същия се е запознал със съдържанието му, но не се е възползвал от предоставената и с чл.
189, ал. 5 ЗДвП възможност да обори пред административнонаказващия орган законовата
презумпция, поради което правилно е ангажирана отговорността му като собственик на
лекия автомобил.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателя е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според който
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава скорост от 50 км/ч в населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като жалбоподателя е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и пряко ги е целял. Същият е правоспособен водач и като
такъв е запознат с разпоредбите на ЗДвП, както и със задължението да съобразява
поведението си на пътя с тях.
По отношение доводите за приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът намира същите за
неоснователни, доколкото според разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /в сила към датата на
извършване на нарушението/, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН
Управлението на МПС с превишена скорост в конкретния случай е санкционирано с
6
разпоредбата на чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП, според която при превишаване от 11 до 20 км/ч в
населено място се налага глоба от 50 лв. Ето защо при установеното в случая превишение от
18 км/ч., правилно е определена наложената глоба в размер на 50 лева. Предвид абсолютно
определения от законодателя размер на санкцията, съдът не следва да обсъжда въпроса за
евентуалното му ревизиране, като искането в тази насока се явява неоснователно.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, настоящата инстанция намира, че електронният фиш следва да бъде
изменен единствено в частта относно правната му квалафикиция, като се приложи закон за
същото наказуемо нарушение..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №7194038, издаден от ОДМВР – Благоевград, с който на
С. Х. М..с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., общ. С., ул. Ж. за извършено нарушение на
чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева като ИЗМЕНЯ правната
квалификация на нарушението от чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на чл.21, ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-Благоевград в 14
- дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7