Решение по дело №104/2024 на Административен съд - Силистра

С решение № 19 / 13.03.2024 г. по АНД № 285 / 2023 г. Дуловският районен съд (ДРС) е ПОТВЪРДИЛ наказателно постановление № 23-0259-000198 / 03.08.2023 г., издадено от началник на група "Охранителна полиция" в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, и е ОСЪДИЛ С. Д. С., [ЕГН], на основание чл. 63д ЗАНН, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, Районно управление – Дулово, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Касаторът С. Д. С., [ЕГН], моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на материалния закон, и да реши спора по същество, като отмени потвърденото с решението наказателно постановление; претендира и направените по делото разноски.

Ответникът началник на група "Охранителна полиция" в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, оспорва касационната жалба и прави искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е основателна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 23-0259-000198 / 03.08.2023 г., издадено от началник на група "Охранителна полиция" в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, на касатора, на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 КЗ, е наложена глоба в размер на ********* за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Според описанието на нарушението в наказателното постановление, на 05.07.2023 г. в 10,06 ч., в [населено място], по [улица], пред дом ******в посока [улица], касаторът управлявал лек автомобил *******, с рег.№ [рег. номер], собственост на „********“ ЕООД, ЕИК *********, без да е сключил действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата и часа на проверката.

Част от мотивите, с които районният съд е потвърдил наказателното постановление, се свеждат до следното: „От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че със своето поведение жалбоподателят е осъществил, от обективна и субективна страна, нарушение на чл. 461, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, тъй като е било установено управление на МПС без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и жалбоподателят като собственик на същото не е изпълнил задължението си да сключи застрахователен договор за него. От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че жалбоподателят е собственик на фирмата, която пък е собственик на процесния автомобил, за когото е билf установено неговото управление и именно жалбоподателят се явява административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Съгласно разпоредбата на чл. 638 ал. 1, т. 2 от КЗ за процесното нарушение е предвидена имуществена санкция в размер на*******, колкото е била наложена и на жалбоподателя, поради което същата не може да бъде допълнително намалявана“.

Разпоредбата на чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН забранява на касационния съд да формира свои собствени фактически констатации по съществото на спора; той е обвързан от фиксираните в мотивите на предходната инстанция факти и съобразно тях трябва да контролира материалната законосъобразност на обжалваното съдебно решение. В случая обаче мотивите на постановеното от ДРС решение не съдържат еднозначни фактически констатации. 1/ С издаденото от ответника наказателно постановление № 23-0259-000198 / 03.08.2023 г. е наложена глоба. В диспозитива и мотивите на оспореното въззивно решение е визирано наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция, а на едно място в мотивите се говори за глоба. Касае се за противоречие, създаващо неяснота относно съдържанието на наказателното постановление и на санкционната последица, относно която се е произнесъл районният съд. 2/ В някои изречения от мотивите на решението като собственик на процесното моторно превозно средство е посочен въззивникът, в други – дружеството, чийто капитал е притежание на въззивника. Поради тази причина не може да се извлече недвусмислено фактическо установяване по въпроса кой е собственик на моторното превозно средство. Вероятно ДРС е изходил от неправилната мисъл, че собственикът на капитала на дружеството е собственик и на имуществото, което дружеството притежава, но касационната проверка не може да се базира на вероятности. 3/ Някои от съжденията на районния съд окачествяват юридическото лице („********“ ЕООД) като нарушител. Обективирани са обаче и съждения, отнасящи качеството на нарушител към въззивника.

Гореизложеното сочи наличието на противоречия в мотивите, които правят волята на въззивния съд неясна. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН). Поради тази причина настоящата инстанция е в правна невъзможност да осъществи касационен контрол за материална законосъобразност. С оглед на това, въззивното решение трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да бъде постановено решение с непротиворечиви мотиви и ясни констатации относно фактите, описани по-горе.

При този изход на делото не следва да се решава въпросът за разноските, тъй като този въпрос трябва да бъде предмет на произнасяне, единствено когато съдът решава правния спор по същество (арг. чл. 226, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН). Само за пълнота може да се отбележи, че разноските следва да се присъдят срещу или в полза на юридическото лице, към което се числи административнонаказващият орган (в случая това е Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра). Районно управление – Дулово няма качеството на юридическо лице, поради което неправилно ДРС е присъдил в негова полза юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 19 / 13.03.2024 г. по АНД № 285 / 2023 г. на Дуловски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Дуловски районен съд.

Решението е окончателно.