Мотиви към присъда № 13 по
НОХД № 504/2017 г. на НПРС, 4 състав
Делото
е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н.обвинителен акт по
досъдебно производство № 321/2015
г. по описа на РУ – гр. Н., срещу И.Д.Г.,
с
ЕГН **********, роден на *** ***, обл. Ш., ул. ***“ №
*, *** в „***“ АД гр. П., за това, че на 27.08.2015 г. в гр. П., обл. Ш., в двора на „***“ АД, поради немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност /работа с мотокар/, представляваща източник за
повишена опасност, която работа му е възложена със Заповед № 64/17.03.2015 г.
на Главен изпълнителен директор на „***“ АД гр. Ш., по непредпазливост причинил
на В.Т.Я. ***, средна телесна повреда (трайно затрудняване на движението на
долния десен крайник завинаги), като е нарушил разпоредбите на:
-
чл. 126 от Кодекса на труда – при
изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен:
-
т. 5 Да спазва техническите и
технологическите правила;
-
т. 6 Да спазва правилата за
здравословни и безопасни условия на труд;
-
чл. 33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд – всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко
засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции;
-
т. 17 от Приложение № 2 към чл. 7,
т. 2 – специфичните изисквания при поддържане и ремонт на електрокари и
мотокари /към Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване и здравословни
и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари/ - при ремонт и
обслужване на кари – високоповдигачи, товарната
количка се поставя на пода или се застопорява със специално приспособление;
-
т. 37 от Приложение № 2 към чл. 7,
т. 2 – специфични изисквания при поддържане и ремонт на електрокари и мотокари
/към Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари/ – не се допуска
слизане на водача от кара – високоповдигач при вдигнат товар;
-
т. 10 от Инструкция № АИ 002 за
безопасна работа на мотокари и ел. повдигачи – при
повреда на мотокара да го спре незабавно и съобщи на прекия си ръководител за отремонтирването му;
-
т. II от Инструкция за работа с мотокар –
забраняват се всякакви ремонти по мотокарите от мотокариста. При всички констатирани нередности и
неизправности се търси съдействие от монтьора по поддръжка на мотокарите,
с което е осъществил престъпление по чл.
134, ал. 1, т. 2 от НК.
Съдът е
приел за съвместно разглеждане граждански иск на пострадалия, с който се
претендира заплащането на сумата от 10000 лв. неимуществени вреди, както и
сумата от 685,16 лв. имуществени вреди.
В хода на съдебните прения
представителят на НПРП поддържа обвинението. Твърди, че всички материали по
делото доказват обвинителната теза и че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
като се определи на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК наказание пробация.
В производството пострадалият В.Т.Я.
*** е конституиран като частен обвинител и граждански ищец. В хода по същество
той заявява, че поддържа изложеното от прокурора и моли гражданският иск да
бъде уважен изцяло.
Защитникът на подсъдимия намира,
че съдът следва да оправдае подсъдимия. Излага мотиви, че в действителност
вината за случилото се носи изцяло пострадалият, който не е последвал
указанията на подсъдимия. Освен това самият пострадал е извършил действия в
нарушение на правилата за работа с мотокари и електрокари, с което е
способствал за причиняване на увреждането. При условията на алтернативност моли
съдът да приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
Подсъдимият не се счита за
виновен. Твърди, че случилото се в действителност се различава от описаното в
обвинителния акт. Счита, че ако пострадалият беше спазил указанията, които му е
дал, нямаше да пострада при инцидента.обяснява, че къъм
момента работодателят е ремонтирал мотокарите, но това не било така в деня на
инцидента. Счита, че не носи вина за случилото. Единствената му вина била, че
го е извикал.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.Д.Г. е роден на *** *** с ЕГН **********.***. Той е ***. ***
– основно за престъпления срещу собствеността и срещу транспорта. Работи в „***“
АД гр. П..
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че с трудов договор № 62 от 13.03.2015 г. подс.
И.Д.Г. е бил назначен на длъжност „машинен оператор, обработка на метал/метални
изделия“ в „***“
АД гр. П.. Съгласно връчената му и приложена към трудовото досие
длъжностна характеристика, основната цел на длъжността му била балиране на
всякакъв вид отпадъци от алуминий, а основните му функции обхващали – да присъства при
тегленето на технологичния отпадък и брака; да балира технологичния отпадък и
брака, получени от производствената дейност на фирмата; сортиране на същите по
видове, подреждане на балите върху палет и транспортиране до склада. Длъжностните
изисквания били – да познава вътрешната нормативна уредба на дружеството;
спазване правилата за техническа безопасност на труда; да познава устройството
и начина на действие на хидравличната преса, правилната експлоатация и
поддържане. Със Заповед № 64/17.03.2015г. на главния изпълнителен директор на „***“
АД, на обв. И.Г. било възложено управление на мотокар/електрокар,
на основание чл. 9, т. 2 от Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд
при работа с електрокари и мотокари. Видно от Свидетелство за правоспособност №
228/19.07.1991г. на професионален учебен център към ДФ „***“, гр. Ш. ,
обвиняемият е завършил курс мото-електрокарист вътрешно заводски транспорт
От представените по делото
писмени доказателства се установява още, че св. В.Т.Я. е бил назначена с Трудов
договор № 035/07.03.2005г. на длъжността „***“
в „***“ АД. Видно от длъжностната му характеристика основната цел на длъжността
му е да осигури безаварийна работа на отоплителното отделение. Като допълнителни
и специфични функции са посочени още, че през летния сезон, по преценка на ръководството
на фирмата, работникът може да бъде преместен на друга работа; да оказва съдействие
и помощ на монтьорите в алуминиевото производство, в това число изваряване на
рамки и вериги.
На 27.08.2015 г.
подсъдимият И.Г. застъпил първа смяна в „***“ АД гр. П. в базата в гр. П.
около 6,30 часа. Започвайки да изпълнява трудовите си задължения
установил, че мотокар инв. № 5210382, с който
обикновено работел в цеха бил в неизправност. Наложило се да ползва мотокар инв. № 5210169 на
друг цех. Вторият мотокар обаче бил с по-къси вилици (рога), поради което подс. Г. решил да смени рогата на мотокарите като вземе
дългите вилици на авариралия мотокар и ги монтира на мотокара на работещия
такъв. За целта той се качил на работещият мотокар, който по принцип се
използвал в котелното и отишъл до цеха за балиране. С вилиците на мотокара
вдигнал авариралия мотокар и го извел извън сградата на цеха. Оставил го на
пътя, след което отново с вилиците на работещия мотокар повдигнал шейната на
авариралия мотокар. Така двата мотокара застанали перпендикулярно един на друг.
Подс. Г.
знаел, че трябва да подпре с нещо шейната, за да не падне от само себе си при
смяната на вилиците. Затова слязъл от работещия мотокар, но го оставил запален,
тъй като мотокара имал проблеми и трудно палел и често веднъж като изгаснел,
после трудно го запалвали. Оставил двата мотокара в това положение и отишъл да
търси нещо, с което да подпре шейната на авариралия мотокар докато сменя
вилиците на двата мотокара. Намерил едно дървено трупче, каквото често
използвали за подобни цели.
Св. В.Я. също застъпил на работа
първа смяна. Около 6,30 часа седнал при колегите си – св. Ж.Н.Ж., св.Н.Ф.М. и
св. Х.Ю.Х. – на пейките за пушачи.
Тъй като на подс.
Г. му трябвала помощ се огледал и видял св. В.Я., махнал му с ръка и го
извикал. Св. Я. разбрал, че Г. иска нещо от него и го последвал до двата спрели
мотокара. Там подс. И.Г. му обяснил да се качи в
мотокара и леко да вдигне вилиците, за да може да подложи трупчето под шейната.
Св. Я. обаче не разбрал какво му казва подс. Г. и
затова се приближил до него като застанал в ъгъла, който се образувал между
двата мотокара. В този момент шейната на авариралия мотокар се изплъзнала от
вилиците на работещия мотокар и паднала върху краката на св. Я..
Този механизъм на настъпване на
инцидента се установява от доказателствата по делото и назначената в хода на
досъдебното производство тройна САТЕ. Видно от заключението на изцяло
кредитираната от съда САТЕ от техническа гледна точка, една от причините за настъпване на произшествието е оставения без водач мотокар
със запален двигател. От трептенията
дясната вилица на работещия мотокар се измества и шейната на авариралия
мотокар с двете вилици падат до земята върху крака на св. Я.. Друга причина е
приближаването на св. Я. в опасна
близост до шейната (под лявата вилица) на авариралия мотокар,
когато същата не е осигурена против падане.
Вещите лица установили, че причините
за произшествието от гледна точка на правилата за управление и експлоатация на
мотокарите са:
1/ повдигнатата шейна на авариралия мотокар инв.
№ 5210382 не е била осигурена против
падане по друг независим от работещия мотокар начин. Според Наредба №
10/07.12.2004г., Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 за Специфични изисквания при поддържане и ремонт на електрокари и
мотокари т. 17 гласи – „При ремонт и
обслужване на кари – високоповдигачи товарната
количка се поставя на пода или се застопорява със специално приспособление“;
2/ пострадалият В.Т.Я. се е приближил на опасно разстояние и в
обсега на повдигнатата шейна с рогата на авариралия мотокар. Според Наредба №
10/07.12.2004г., т. 21 на Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 за Специфични
изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари е упоменато – „Не се допуска стоене под
вилицата или сменното работно съоръжение“.
3/ при работещ двигател на
изправния мотокар е следвало мотокариста (в случая обв. Г.) да не слиза от мотокара, за да бъде осигурена против преместване на
шейната с вилиците на същия мотокар и съответно
падане на шейната на авариралия мотокар. Съгласно Наредба № 10 / 07.12.2004г.,
Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 за Специфични изисквания при експлоатация на
електрокари и мотокари т. 37 е категорична – „Не се допуска слизане на
водача от кара високоповдигач при вдигнат товар“;
4/ допуснат е ремонт при вдигната
шейна (количка) на авариралия мотокар, което
е в нарушение на Наредба № 10/07.12.2004г. Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 за
Специфични изисквания при поддържане и ремонт на електрокари и мотокари
т. 17 гласи – „При ремонт и обслужване на кари-високоповдигачи товарната
количка се поставя на пода или се застопорява със специално приспособление“.
Съгласно заключението на вещите
лица споменатите четири нарушения на Наредба № 10/07.12.2004 г. са в причинна
връзка с настъпилата злополука, при която е пострадал св. В.Т.Я.. Това
заключени изцяло се кредитира от съда.
Видно от паспорт на авариралия
мотокар с инв. № 5210382 с товароподемност 2.5 тона е
пуснат в експлоатация през 1995 г. На 06.08.2015г. на същия е бил извършен
основен ремонт на заден мост, като след ремонта е бил пуснат за работа със
заключение, че е годен за техническа експлоатация. Съдът не кредитира писменото
доказателство в частта му, че след ремонта мотокар с инв.
№ 5210382 е бил в изправност. По делото се установи, че и двата процесни
мотокара не са имали ръчни спирачки. Това се установява от обясненията на
подсъдимия, които се подкрепят и от заключението на тройната САТЕ по
допълнително поставените от съда в хода на съдебното следствие допълнителни
задачи към САТЕ. Вещите лица установиха, че към момента на огледа двата
мотокара нямат работещи ръчни спирачки. Вещите лица не са установили от кога не
работят ръчните спирачки на двете технически средства, което дава основание на
съда да се довери на обясненията на подсъдимия, че отдавна са в това състояние.
От изготвената от механик-поддръжка
М.Ч.(служител в „***“ АД гр. П.) Инструкция за работа с мотокар се
установява, че с този вътрешен акт на работодателя се забраняват всякакви
ремонти по мотокарите от мотокариста, като при всички
констатирани нередности и неизправности се търси съдействие от монтьора по поддръжка
на мотокарите. Подс. И.Г. е бил запознат с тази
Инструкция, което се установява от положения от него подпис на гърба на
документа. Видно от Протокол от
22.07.2015 г., съгласно изготвената от М.Ч.Инструкция за работа с мотокари, на
същата дата е бил проведен извънреден инструктаж на работещите на балиращата
преса служители, виж том ІІІ, л. 54 и л. 55 от досъдебното производство.
Към процесния момент – месец
август 2015 г. – монтьор-машини и съоръжения е бил св. М.Й.Д., занимаващ се с
мотокарите и електрокарите в „***“ АД, гр. П.. След като отишъл на работа
сутринта, при него дошъл подс. Г. и го уведомил, че
св. В.Я. пострадал, понеже последния хванал двете вериги на мотокара и се
опитал да вдигне шейната на мотокара и в това време тя паднала върху крака на
св. Я.. Св. Д. твърди, че това е абсолютно невъзможно, тъй като на практика
тежестта на шейната е много голяма и няма как, който и да е човек само с две ръце
да задвижи шейната. Освен това шейната никога не падала до земята, а оставала
над нея на около 4-5 см. От показанията му става ясно, че той също счита
версията, изложена от вещите лица в експертизата като механизъм на случване на
произшествието като вярна за разлика от твърденията на подсъдимия.
От показанията на този свидетел,
дадени в рамките на съдебното следствие се установява още, че в периода от
инцидента до момента са правени поправки на запалителната система на двата
мотокара. Това дава основание на съда да кредитира обясненията подс. Г. в частта касателно това, че не е изключил
работещият мотокар, защото се е страхувал, че после няма да може да го запали.
От представените по досъдебното
производство писмени документи (виж т. III, л. 44 и сл. от досъдебното
производство) на св. В.Я. също е било възложено да управлява мотокар и
следователно е запознат с правилата и с инструкциите за работа с мотокари.
Съгласно извадка от книгата за
проведен периодичен инструктаж по ЗБУТ, обв. Г. е
преминал периодичен 3-месечен такъв за времето от 01.07.2015г. до 30.09.2015г.
В рамките на разследването е
изготвена съдебно медицинска експертиза по писмени данни, касателно каква е
степента на увреждане на здравето на В.Т.Я..
Видно от заключението на вещото лице, В.Я. е получил следните травматични
увреждания:
-
травматично размачкване (конквасация)
на І, ІІ и ІІІ пръсти на дясно ходило – с открити многофрагментни
фрактури на І и ІІ пръсти;
-
хирургична ампутация на първи и втори пръст на
дясното ходило.
Тези травматични увреждания
довели до трайно затруднение в движението на десния долен крайник завинаги.
Травматичните увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети със
значителна маса и/или кинетична сила по механизма на удар или натиск. Според
заключението на вещото лице тези увреждания могат да бъдат получени по начина,
който е съобщен от пострадалия и свидетелите – при падане на тежък детайл от
транспортно средство (мотокар) върху дясното ходило. Това заключение на вещото
лице се кредитира от съда изцяло.
От показанията на св. Ж.Ж. се установява, че непосредствено след инцидента на св. В.Я.
е оказана първа медицинска помощ от колегите му на място, а след това е бил
откаран със служебен автомобил от св. Ж. ***. Според показанията на свидетеля
по пътя пострадалият е губил съзнание няколко пъти.
От показанията на св. Я. се
установява, че след инцидента е бил в болнични около 8 месеца, но към момента
същият продължава да работи. През време на лечението му е направил разноски в
размер на 685,16 лв. Придвижването му било затруднено и през зимата от студа
чувствал изтръпване в крака, което според лекарят му се дължало на травмата и
щяло да остане като трайна последица.
От приложената по делото административна
преписка на НОИ, ТП Ш. по установяване на трудова злополука се установява, че
административния орган е констатирал допуснати няколко нарушения, довели до
злополуката, а именно:
-
работодателят не е осигурил ефективен контрол за
извършване на работата по смяна на вилиците на кара без риск за здравето и по
безопасен за работещите начин;
-
И.Д.Г. не е спазил разпоредбата на чл. 10 от
Инструкция № АИ 002 за безопасна работа с мотокари и ел. повдигачи;
-
В.Я., който има договор за ***, отива да помогне
на И.Г. при смяна на вилиците, без за това да има нарочни указания от
работодателя;
-
На И.г. и били връчени указания за работа с
мотокар или електрокар.
Изрично по Протокол № 16 от
28.09.2015 г. на НОИ, ТП Ш. е посочено, че са налице нарушения от страна на И.Д.Г.,
„***“
АД гр. П. и В.Т.Я..
От приложената по делото
административно-наказателна преписка на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ш.
се установява, че за допуснатите от И.Д.Г. нарушения за трудовото
законодателство при упражняване на дейността по управление на мотокар в
резултат, на което е възникнала трудова злополука, на подсъдимият е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. В рамките на проверката
по установяване на административно нарушение са констатирани пропуски в
дейността на работодателя, посочени в протокол № ПР 37242, съставен на
10.09.2015 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ш., в което са
констатирани общо осем нарушения на трудовото законодателство, от които едно е
извършено от подс. Г., едно е извършено от св. В.Я. и
останалите са извършени от работодателя.
Всички тези факти и обстоятелства
съдът прие за установени от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Всички доказателства са ясни и непротиворечиви и разкриват една
и съща фактическа обстановка с една единствена разлика. Единствено подс. Г. в обясненията си разказва различна версия за това
как се е стигнало до инцидента, като твърди, че св. Я. е хванала веригите, на
които е закрепена шейната на мотокара и ги е повдигнал. Съдът не кредитира
обясненията в тази им част, тъй като на първо място те противоречат на
заключенията на вещите лица, които съдът кредитира като компетентни и
безпристрастни и на второ място, от показанията на св. М.Д. става ясно, че
това, което подс. Г. твърди,ч е се е случило е
невъзможно. Н атрето място от огледа на вещественото
доказателство – видеозапис от охранителна камера, на която се вижда инцидента –
се установява,ч е между пристъпването на св, Я. към
мотокара и отдръпването му след инцидента има едва няколко секунди, което е
крайно недостатъчно, за да влезе между вилиците и да започне на дърпа веригите
надолу-нагоре, както бе обяснено от подсъдимият. Подсъдимият разказа как
двамата спорели дали така се прави или не, а за такъв спор определено не е
имало време според показанията на таймера. В останалата им част, включително
относно наличието на технически неизправности и по двата мотокара, съдът
кредитира изцяло показанията на подс. Г., тъй като
тези данни се потвърждават от събраните по делото други доказателства –
административната преписка на НОИ, ТП Ш., административно-наказателната
преписка на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ш., показанията на св. М.Д. и
допълнителната СТЕ.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
От изложената по-горе фактическа
обстановка е видно, че на 27.08.2015 г. в гр. П., обл. Ш., в
двора на „***“ АД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност
/работа с мотокар/, представляваща източник за повишена опасност, която работа
му е възложена със Заповед № 64/17.03.2015 г. на Главен изпълнителен директор
на „***“ АД гр. Ш., като е нарушил разпоредбите на:
-
чл. 126 от Кодекса на труда – при
изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен:
-
т. 5 Да спазва техническите и
технологическите правила;
-
т. 6 Да спазва правилата за здравословни
и безопасни условия на труд;
-
чл. 33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд – всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко
засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции;
-
т. 17 от Приложение № 2 към чл. 7,
т. 2 – специфичните изисквания при поддържане и ремонт на електрокари и
мотокари /към Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване и здравословни
и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари/ - при ремонт и
обслужване на кари – високоповдигачи, товарната
количка се поставя на пода или се застопорява със специално приспособление;
-
т. 37 от Приложение № 2 към чл. 7,
т. 2 – специфични изисквания при поддържане и ремонт на електрокари и мотокари
/към Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари/ – не се допуска
слизане на водача от кара – високоповдигач при вдигнат товар;
-
т. 10 от Инструкция № АИ 002 за
безопасна работа на мотокари и ел. повдигачи – при
повреда на мотокара да го спре незабавно и съобщи на прекия си ръководител за отремонтирването му;
т. II от Инструкция за работа с мотокар –
забраняват се всякакви ремонти по мотокарите от мотокариста. При всички констатирани нередности и
неизправности се търси съдействие от монтьора по поддръжка на мотокарите,
по непредпазливост причинил
на В.Т.Я. ***, средна телесна повреда – трайно затрудняване на движението на
долния десен крайник завинаги.
Престъплението е извършено при
форма на вината професионална непредпазливост като в случая настоящия съдебен
състав намира, че се касае за престъпна самонадеяност, тъй като подс. Г. е бил запознат с тези правила и изисквания, които
е нарушил, но не ги е спазил, защото е считал, че ще се справи сам по-добре от
лицето, което е било отговорно да извърши ремонта – дори и в съдебно заседание
изказванията му бяха в подобна насока – че винаги така е правел и че ако той
(визира св. М.Д.) е механик, то той бил пилот, което показва,ч е няма доверие в
способностите на лицето, на което е възложено да извършва ремонта по мотокарите.
Подсъдимият е смятал, че независимо от допуснатите нарушения, ще успее да се
справи и да предотврати настъпването на някакви негативни последици, но не е
успял, защото не е предвидил всички възможни фактори, а е бил длъжен, тъй като
е квалифициран да работи с мотокари и е запознат с правилата за работа с тях.
Предвид това съдът намира, че подс. И.Д.Г. е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение, с което е извършил престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи още, че вина за настъпването на инцидента
имат и работодателят и самият пострадал. Те обаче няма как да бъдат подведени
под наказателна отговорност – работодателят, защото е юридическо лице, а
пострадалият – защото никой не може да бъде съден за това, което сам си е причинил.
Съпричастността им към вината обаче ще даде отражение при преценка на
наказателната отговорност на подсъдимия и на размера на дължимото обезщетение
по заведения граждански иск.
За това деяние се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Съдът, съблюдавайки
принципите на индивидуализация на наказанието, следващо се на подсъдимия за
деянието по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК отчете обществена опасност
на деянието и обществената опасност на самия деец.
Обществената опасност на деянието,
с оглед неговото отрицателно въздействие върху обществото и върху засегнатите
обществени отношения, може да се характеризира с характеристики на обикновените
случаи от този вид. Степента на обществена опасност на самия подсъдим следва да
се разгледа през призмата на извършеното престъпление, неговата тежест,
поведението му преди, по време и след извършване на престъплението. Подсъдимият
е осъждан многократно за различни престъпления, което е утежняващо вината
обстоятелство. Тук следва да се отчете обстоятелството, че за настъпване на
вредоносния резултат вина имат и работодателят на подсъдимия „***“
АД гр. П. и самият пострадал В.Т.Я.. Ако само един от тези три субекта –
подсъдимия, неговият работодател или пострадалия – не беше допуснал тези
нарушения – най-вероятно нямаше да се стигне до произшествието. Със сигурност
това важи за допуснатите от подсъдимия и пострадалия нарушения. Ако подсъдимият
беше спазил процедурата и се бе обърнал към механика за смяната на вилиците –
инцидента със сигурност нямаше да настъпи. Същото важи и за пострадалия – ако
беше отказал да помогне без да има изрични инструкции или ако беше настоял
смяната на вилиците да стане при спазване на всички правила (т.е. от механик),
също нямаше да настъпи произшествие. Наличието на други лица, които имат вина
за инцидента следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.
Като отчете всички утежняващи и
смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че наказанието на подсъдимият
следва да се определи при параметрите на чл. 54 от НК при превес на
смекчаващите вината обстоятелства без да са налице основанията на чл. 55 от НК
(изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства). Предвид това
съдът намери, че справедливото наказание в този случай би било по-лекото от
двете наказания, а именно – пробация. По тази причина съдът наложи на
подсъдимият следните пробационни мерки:
- По
чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 1 година с периодичност на явяване и подписване при пробационен служител два
пъти седмично;
- По
чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 година;
- По
чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК – поправителен труд чрез удръжки от трудовото
възнаграждение на подсъдимия в размер на 10 % в полза на държавата за срок от 1
година.
Доколкото по делото бе предявен и
граждански иск за понесените от пострадалия имуществени и неимуществени вреди,
съдът намира, че следва да се произнесе и по този иск. Пострадалият е предявил
претенция за 685,16 лв., представляващи направени през времето на лечението
разноски, както и сумата от 10000 лв., представляващи обезщетение за
претърпените болки и страдания.
Съдът намира, че имуществените
вреди в размер на 685,16 лв. са доказани по размер, но не и по основание. Макар
пострадалият наистина да е направил тези разноски, отговорността на подсъдимият
следва да бъде намалена с оглед наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия. Намаляването следва да бъде пропорционално на дела от вината на
пострадалия, доколкото по делото безспорно се доказа, че ако пострадалия не
беше допуснал това нарушение, нямаше да се стигне до инцидента – той е бил
квалифициран да управлява мотокар и е знаел много добре,ч е това не е надлежния
ред за смяна на вилиците на мотокара, както е знаел и че не му влиза в
задълженията да помага при подобна дейност на подс. Г.,
но без надлежни указания от работодателя се е отзовал при повикването от Г..
Останалите ид. части от вредата следва да бъдат поети
от подсъдимия, независимо от факта, че съдът констатира, че работодателят също
има вина за настъпването на инцидента, тъй като съгласно чл. 53 от ЗЗД, когато
няколко лица отговарят за една и съща вреда, отговорността им е солидарна. Това
означава, че пострадалият може да търси цялото обезщетение от някой от тях,
който после да уреди отношенията си с останалите виновни чрез регресен иск.
По отношение на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди в размер на 10000 лв., съдът намира, че
понесените болки и страдания от пострадалия могат да бъдат обезщетени
справедливо с тази сума. Тя обаче следва да бъде намалена с толкова, колкото
вина носи пострадалия за настъпване на деянието. Тук отново подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати целия остатък по обезщетението, а ако реши може да
уреди отношенията си с другия виновен за инцидента – работодателя – чрез
регресен иск.
С оглед установените по делото
факти и обстоятелства, съдът намира, че отговорността на подсъдимият, на
пострадалия и на работодателя се намира в съотношение 4:3:3,
поради което и предявени искове се явяват основателни в размер на 479,61 лв. по
отношение на имуществените вреди и 7000 лв. по отношение на неимуществените
вреди. Гражданските искове в останалата им част бяха отхвърлени.
С оглед изводите за виновност
подсъдимият И.Д.Г. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Ш.
направените по досъдебното производство разноски в размер на 650,90 лв.
Подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на РС Н.и направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 612,52 лв., както и 299,18 лв.
държавна такса върху уважената част от гражданските искове.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 08.06.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова