МОТИВИ към присъда по НОХД № 159/2020 г. по описа на на
РС Сливен, изготвени на 23.07.2021 год.
Подсъдимият Д.И.Ж. е предаден на съд за извършено от него престъпление
по чл. 234, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.
Представителят на РП Сливен, в с.з., пледира за
осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание за
извършеното от него престъпление „лишаване от свобода“ за срок от две години
при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия иска от съда да признае
подзащитния му за невиновен.
Оправдателна присъда от съда иска и подсъдимият Ж..
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на последните с обясненията
на подсъдимия Ж. съдът приема за установено следното от фактическа страна.
Подсъдимият Ж. е роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер. С влязло в сила на 21.07.2017 год.одобрено
споразумение по НОХД 3920/2017 год. по описа на РС Пловдив, Ж. е признат за
виновен за извършено от него престъпление по чл. 234, ал.1 от НК като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, изпълнението
на което на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил с изпитателен срок от
три години. Подсъдимият
Ж. притежавал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СН 4928 СН. На 04.10.2019 год. паркирал автомобила си
на паркинг в кв. „Сини камъни“, до магазин „Континент“ и влязъл в магазина. Там,
подсъдимият срещнал свой познат – свидетеля Т.. На излизане от магазина, около 14.00 - 14.30 часа, към Ж. се приближили полицейските служители от
РУ Сливен – свидетелите В.С., В.Б. и Н.Я., които работили по получен сигнал, че
Ж. държи и разпространява тютюн без акцизен бандерол. Валял дъжд. След
отправена покана, Ж. отворил автомобила си, като полицейските служители видели,
че в купето на колата има нарязан тютюн в торбички. На място пристигнал и
началника на РУ Сливен, който малко по-късно напуснал местопроизшествието
заедно със св. Я.. Намереният тютюн останал в колата на подсъдимия, с която той
и св. С. отишли до дома на Ж. ***. Св. Б. отишъл до там със служебния
автомобил. Проверили в мазето на подсъдимия, където не открили вещи, чието
държане е забранено от закона. В апартамента на подсъдимия, последният показал
на свидетелите Б. и С. четири кутии от цигари с надпис „KING“със саморъчно свити цигари в тях с надпис „Cartel“, по 18
броя във всяка кутия, които били без акцизен бандерол.. За тези кутии с цигари,
както и за намерения тютюн без акцизен бандерол, подсъдимият обяснил, че е
закупил от непознато за него лице и го прави с цел да ги продаде, за да се
подпомогне финансово, тъй като е пенсионер. Кутиите с цигари подсъдимият предал
доброволно. Св. С. ги поставил в найлонова торбичка, която навил като пакетче и
я взел в ръката си. Излизайки от блока, полицейските служители заедно с
подсъдимия минали покрай св. Д., след което св. С. и подсъдимият се качили в
автомобила на последния, а св. Б. в служебния автомобил и всички се придвижили
до сградата на РУ Сливен. При пристигане в районното управление, в багажника на
автомобила на подсъдимия св. С. намерил още нарязан тютюн без бандерол. Продължавало
да вали. Св. С. съставил в сградата на РУ Сливен протокол, в който било отразено,
че подсъдимият Ж. доброволно предава на полицейския служител намереното
количество тютюн и цигари в автомобила и в дома му. В съставения протокол за
доброволно предаване подсъдимият вписал саморъчно, че тютюнът е негова
собственост и е с тегло 3.900 кг, а цигарите в кутиите са ръчно свити от него
за лична употреба. По случая
било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 234, ал.1 от НК В
хода на досъдебното производство е изготвена съдебно физико-химична експретиза
с обект предадените от Ж. инкриминирани вещи, заключението на която сочи, че общото
тегло на тютюна възлиза на 3,850 кг., а общият брой на цигарите възлиза на 72
бр. Според експертизата изследваният тютюнев материал отговаря на определението
на ЗАДС „тютюн за пушене“ /за лула и цигари/. Тютюнът е годен за консумация и
може да се използва за консумация във вида, в който е представен. За другият
изследван обект експертизата сочи, че представлява цигари по смисъла на ЗАДС. В
с.з. вещото лице поддържа даденото от него заключение.
В хода на досъдебното
производство е назначената и съдебно -оценителна експертиза, която заключава,
че стойността на доброволно предаденото количество тютюн с тегло 3,850 кг. е
385 лева. Стойността на предадените цигари без акцизен бандерол с надпис
"Картел" е 27 лева т.е. общата стойност на инкриминираните вещи е 412
лева. В с.з. вещото лице поддържа даденото от него заключение.
В хода на съдебното производство е назначена съдебно-
дактилоскопна експретиза, чието заключение сочи, че по четирите броя кутии
цигари и осем броя торбички с тютюн няма годни за изследване дактилоскопни
следи. Назначена е и съдебно-химическа експретиза, като вещото лице сочи, че
поради протеклия гнилостен процес, довел до пълно деградиране на материала в
представените подобекти с №№ 1 до 8 вкл., съдържащи процесния тютюн не може да
отговори дали материала от посочените подобекти е идентичен с материала в
саморъчно изработените 72 броя цигари. Допълнено е, че материалът в осемте
подобекта, означен като обект №1, представлява нарязан тютюн за пушене, като
във вида, в който е предоставен за изследване той е неизползваем, т.е. негоден
за консумация /пушене/, поради развидието на плесен и протеклите деградивни
процеси. Обект № 1 не попада в понятието „тютюн за пушене“, съгласно ЗАДС и не
представлява тютюново изделие, а обект № 2, представлява саморъчно изработени
цигари годни за консумация /пушене/ и представлява тютюново изделие. В съдебно
заседание вещото лице поддържа представено от него заключение, като допълва, че
тютюнът във всички саморъчно свити цигари като състав е един и същ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Подкрепя се изготвените експертизи,
заключенията на които съдът кредитира изцяло като изготвени от вещи лица, в
чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Съдът кредитира показанията на св. С. относно факта,
че на процесната дата 04.10.2019 год. се е намирал заедно с колегите си В.Б. и Н.Я.
в кв. Сини камъни, по повод получен оперативен сигнал, че подс. Ж. продава
тютюн без бандерол. Съдът кредитира показанията му, че при извършената проверка
около 14-14-30ч, в лекия автомобил на подсъдимия, на паркинга, е намерен тютюн,
че в хода на проверка за кратко е пристигнал Началника на полицейското
управление, който си е тръгнал в последствие със св. Я..Дава вяра на
показанията му, че в дома на подсъдимия, последният е предал на него и св. Б. четири
кутии със саморъчно свити цигари,които са изнесени от дома на подсъдимия от
него в торбичка, която навил като пакет около тях и която държал в ръка, както
и че в багажника на автомобила на Ж. пред районното управление е намерен още
тютюн. Дава вяра и на твърдяното от него, че е съставил протокол за доброволно
предаване, в който е описано, че подсъдимият му предава процесните вещи
доброволно. Кредитира и показанията му, че подсъдимият саморъчно е попълнил графата
в протокола, отнасяща се до обяснения относно предадените вещи, както и че Ж. е
обяснил, че цигарите и тютюна е закупил, за да препродаде за допълнителни
доходи.
Съдът кредитира показанията в
тази им част, тъй като те кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. В частност показанията му относно датата, часа и
повода за извършената проверка, намереното в
автомобила и в апартамента на подсъдимия и съставянето на протокола за
доброволно предаване се покрепят от показанията на свидетелите Б. и Я. /в
кредитираните им от съда части/, както и от самия протокол за доброволно
предаване. Относно извършването на проверката и намерения тютюн в автомобила на
паркинга, посещението на апартамента и съставянето на протокола за доброволно
предаване и собственоръчно вписаното в него, тези показания се подкрепят и от
обясненията на подсъдимия.
Съдът не кредитира показанията дадени от свидетеля С.
в с.з. от 25.06.2020 год. в частта, в която сочи, че кутии с цигари е намерил в
багажника на автомобила, както и че в апартамента не са намерени вещи, чието
държане е забранено от закона, както и че около 15.30ч. са установили
подсъдимия на паркинга и тези от 25.06.2020 год. и 25.11.2020 год, че тютюн е
намерен в багажника на колата на паркинга зад магазин „Континент“. Съдът не им
дава вяра, доколкото самият свидетел в хода на съдебното производство заявява,
че не поддържа тези си показания, а и те не кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал, в частност показанията на св. Я. и тези на Б., в
частта в която съдът ги кредитира.
Съдът не споделя възраженията на защитника на
подсъдимия, че съставянето на протокола за доброволно предаване представлява
процесуално –следствено действие и като такова, щом е извършен от св. С., то
той не може да бъде разпитван като свидетелят и съответно показанията му да
бъдат кредитирани. Съдът намира, че протоколът за доброволно предаване е писмено
доказателство, с което се присъединяват описаните в него веществени
доказателства към наказателното производство, съставянето му не представлява
действие по разследването и съответно забраната, визирана в чл.118, ал.2 от НПК
не е приложима в конкретния случай.
Горната фактическа обстановка се установява и от показаният
на св. Б., които съдът кредитира в часттта им относно датата и часа на
изъвршената проверка, основанието за извършването й, посочено при проведения му
разпит на 25.06.2020 год., а именно получен сигнал, че Ж. притежава и
разпространява тютюн без акцизен бандерол. Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля, че при извършена проверка на автомобила, управляван от подсъдимия на
паркинг в кв. Сини камъни, зад магазин „Континент“, в купето е намерен тютюн, че
в последствие в дома на подсъдимия, до който той е отишъл със служебния
автомобил, а колегата му С. заедно с подсъдимия с автомобила на последния, са намерени четири кутии със саморъчно свити цигари, които
подсъдимия им е предал, както и че в багажника на колата, също е намерен тютюн.
Съдът кредитира показанията му, че при започване на проверката на паркинга е
бил с колегите си С. и Я., че в последствие е дошъл и Началника на РУ
Сливен, като малко след това последният и Я. са напуснали местопроизшествнието.
Съдът дава вяра на показанията на св. Б. и за това, че за процесните цигари и
тютюн е съставен протокол за доброволно предаване, в който саморъчно Ж. е
вписал обяснения, както и че Ж. му е обяснил, че цигарите и тютюнът е имал
намерение да продаде с цел набавяне на парични средства.
Показанията на св. Б. се подкрепят от събраните в хода
на делото гласни доказатества – показанията на св. С. и св. Я., в кредитираните
им от съда части, от показанията на св. Т. относно факта, че на паркинга до
магазин „Континет“ е извършвана проверка на подсъдимия от полицейски служители.
Подкрепя се и съставения протокол за доброволно предаване.
Съдът кредитира показанията на св. С. и св. Б., че процесните четири кутии с цигари са намерени в апартамента,
а не в автомобила на Ж., тъй като тези показания са дадени в хода на
досъдебното производство, непосредствено след коментираните събития и съответно
тогава свидетелите са имали най-ясни и отчетливи спомени относно случилото се.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Б. дадени в
с.з. от 26.05.2020 год, на 25.11.2020 год. и на 27.05.2021 год. че в автомобила
е имало освен тютюн и саморъчно свити цигари, тъй като самият свидетел в
разпита си от 27.05.2021 год., след прочитане на показанията му дадени по
досъдебното производство заявява, че е вярно това което е казал на досъдебното
производство, а и тези му показания противоречат на показания на св. С., в кредитираната
им част, че цигари са намерени в апартамента на подсъдимия.
Съдът не дава вяра на показанията на св .Б., дадени в
хода на досъдебното производство относно обстоятелствата, при които се се
стигнало до намирането на тютюна в автомобила на подсъдимия, доколкото в с.з.
от 26.05.2020 год. самият той заявява, че това което е казал на досъдебното
поризвдоство е с цел да не разбере тогава подсъдимя , че е имало получен
оперативен сигнал, а и те противоречат на показанията на св. С. и Я., които
заявяват, че е имало получен оперативен сигнал, че Ж. държи тютюн без акцизен
бандерол.
Съдът кредитира и дадените от св. Я. показания, от
които се установява, че след получен оперативен сигнал, че Ж. продава тютюн, Я.
заедно със свидетелите С. и Б. са извършили проверка на автомобила на
подсъдимия, паркиран до магазин „Континент“, както и преди приключване на
проверката той – Я. *** са напуснали местопроишествие, като по телефона му е
било докладвано от свидетелите С. и Б., че са влизали в избата, където не са
намерили нищо, че в апартамента на подсъдимия са намерени и цигари саморъчно
свити без бандерол, за които подсъдимия казал, че са негови, както и че заявил че
ще предаде тютюна и цигарите доброволно. Кредитира показанията му и че
подсъдимият му е обяснил, че купува тютюна с цел да го препродаде.
Съдът не кредитира показанията на св. Я. относно
изложеното от него при извършената проверка на автомобила на подсъдимия на
паркинта до магазин Континент тютюнът е бил именно в багажника на автомобила,
тъй като са изолирани и не се подкрепят от събрания в хода на разследването
доказателествен матриал, кредитиран от съда. Съдът не дава вяра и на
показанията му, че освен тютюн на паркинта са намерени и цигари, доколкото тези
показания не се подкрепят от показанията на свидетелите С. и Б..
Съдът кредитира показанията на св. Т., че на процесната
дата е видял в магазин „Континент“ подсъдимия и след това е станал свидетел, че
му е извършвана проверка, доколкото последното –извършената проверка се
установява както от разпита на полицейските служители С., Б. и Я., така и от
обясненията на подсъдимия. Съдът не дава вяра на показанията на св. Т., че от
колата на подсъдимия са извадени кутии с цигари, доколокото те са изолирани и
не се подкрепят от останалия доказателствен материал, кредитиран от съда. Съдът
кредитира показанията му, че е станал страничен наблюдател на проверката,
въпреки че никой от полицейските служители не го е видял, доколкото
обстотоятелственото, че не е бил забелязан от полицейските служители, при все,
че самата проверка е извършвана през деня, на оживено място, не води до извода,
че не е бил там.
По същите съображения, че от факта, че полицейските
служители С. и Б. заявяват, че не са видели свидетеля Д. пред блока на
подсъдимия, не следва и извода, че не е била там, когато той е излязал с тях от
входа си, още повече че самата тя заявява / макар и след това да твърди, че не
е така/, че полицаите са нямали видимост към нея. За липсата на видимост свидетелстват
и обясненията на подсъдимия, от които се установява, че и той също не я е
видял. Ето защо съдът приема, че полицейските служители, а самият подсъдим не
са я видели и кредитира показанията й, че е видяла подсъдимия да излиза от
входа на блока, в който живее, придружаван от двамата полицаи. Съдът намира
показанията й, че не е видяла никой от полицаите да носи нещо за достоверни, доколкото
св. С., заявява в разпита си, че е взел четирите кутити в торбичка, която е
навил като пакетче и ги е държал ръката си и е напълно възможно те са останали
незабелязани от св. Д., а и самата тя казва, че
възможно да не е видяла, ако нещо малко е носено. Съдът кредитира още
показанията й, че св. Д. и подсъдимият са приятели и че последният е
предоставял колата си за ползване на Д.. Съдът не дава вяра на твърдяното от
нея, че св. Д. й е споделил още на същия ден че е направил беля и че чувала е
негов, доколкото от една страна тези показания са изолирани и неподкрепени от
останалия събран по делото доказатествен материал /дори св.Д. не твърди, че е
споделил на св. Д. че намерените вещи са оставени от него/, а и както бе
изложено по-горе не кредитира показанията на св. Д., че инкриминираните цигари
и тютюн с негови,
Съдът намира, че не следва да обсъжда показанията на св. Д.Д., доколкото
същите не са от значение за изясняване на фактическата обстановка и не
допринасят за изясняване главния факт на доказване – държане от подсъдимия на акцизни
стоки без бандерол.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява и
от показанията на св. Л.Д., от които се изяснява, че е личен лекар на св. Д., а
и на подсъдимия, както и че св. Д. има здравословни проблеми с тазобедрената
става и са му изписвани лекарства с рецептурна книжка, доколкото тези му
показания се подкрепят от показанията на св. Д., в частта в която съдът
кредитира. Съдът намира за достоверни и показанията му, че в документите, които
се съставят във връзка с преглед на пациент не фигурира преглед на Д. на
04.10.2019 год., доколкото самият свидетел, сочи, че ако св. Д. го е посетил на
04.10.2019 год. и той го е прегледал е щял да отрази това в съответната
медицинска документация. Настоящият съдебен състав няма основание да се съмнява
в компетентността на св. Д. относно познаването на процедурата по отразяването
на посещение при него като лекар, а и фактът,че на 04.10.2019 год. не е
извършван медцински преглед на св. Г.Д. се установява и от приетата по делото
медицинска справка от РЗОК.
Съдът кредитира показанията на св. Г.Д. единствено в
частта, че познава подсъдимия и последният му е давал да ползва автомобила му,
че работи в „Пътнически превози„ ЕООД - Сливен, че не живее на постоянния си
адрес в с. Сотиря, че на 04.10.2019 год. е бил на работа от 12.00 часа, доколкото
тези му показания се потвърждават от събраните писмени доказателства - относно
местоработата му и работното му време на 04.10.2019 год. – справка от
„Пътницески превози“ ЕООД Сливен, относно това, че не живее на постоянния си
адрес, а в гр. Сливен – справка от РУ Сливен, както и от показанията на св. Д.
- че с подсъдимия са приятели и той му е
предоставял автомобила си за ползване и че живее в гр. Сливен. Съдът кредитира
и твърдяното от него, че доктор Л.Д. е негов личен лекар, че има оперирана
тазобедрена става и че са му предписани медикаменти, които се изписват с
рецептурна книжка, тъй като в тази им част се подкрепят от показания на св. Д..
Съдът не кредитира показанията на св. Д., че
намерените на 04.10.2019 год. у подсъдимия тютюн и кутии с цигари без бандерол
от свидетелите С., Б. и Я. са именно на Д. и именно той е оставил тютюна, а
цигарите забравил в автомобила на подсъдимия същия ден, както че преди това е
ползвал колата на Ж., за да отиде с нея да му изпишат лекарства и е бил на
преглед при личния си лекар, както и че е закупил тютюна от непознати лица на
Общинския пазар по следните съображения:
На първо място, видно от показанията на св. Д. – личен
лекар на Д., които показания както бе посочено съдът напълно кредитира, св. Д.
не е посещавал лекарския му кабинет в ДКЦ 1 на 04.10.2019 год. На първо място
св. Д. твърди, че на процесната дата е отишъл до кабинета на д-р Д., за да му
бъдат изписани лекарства по рецептурна книжка, но тъй като не бил дошъл деня,
то решил личният му лекар поне да го прегледа. Житейски нелогично е св. Д., за
който се установи, че има претърпяна операция на тазобедрена става и не
посещава личния си лекар за пръв път за изписване на лекарства /самият Д.
твърди, че трета година има рецептурна книжка/ да не знае кога точно се изписват,
а и самият той не отрича, че е знаел, че процесната дата не е денят, в който
следва да му се изпишат съответните медикаменти. Ето защо и съдът не намира за достоверен
мотивът на Д. да заеме автомобила на подсъдимия, за да отиде до болницата, за
да му се изпишат лекарства по рецептурна книжка, поради което и като цяло не
кредитира показанията му, че е ползвал колата на подсъдимия на инкриминираната
дата . Този извод – че Д. не е ползвал автомобила на подсъдимия на 04.10.2019
год. и съответно не кредитира показанията му за това, настоящият съдебен състав
прави и въз основа на факта, че не дава вяра на твърдяното от Д. че въобще е
посещавал личния си лекар на 04.10.2019 год. Съдът не дава вяра на казаното от Д.,
че е решил да му бъде извършен преглед /д-р Д. да му погледне крака/, и такъв
се е състоял, доколкото видно от показанията на св. Д. всяко едно посещение,
свързано с преглед на пациент би отразил документално. Видно обаче както от
показанията на св. Д., така и от приобщената по делото справка от РЗОК
медицински преглед на св. Д. на 04.10.2019 год. въобще не е извършван.
Непонятен и необясним за съдебния състав също така е и
твърдяният от Д. маршрут след заявеното от него посещение в кабинета на св. Д..
В съдебно заседание Д. не изтъкна логична причина, поради която е решил да премине
с лекия автомобил покрай Общинския пазар. Най- близкият и удобен маршрут, по
който би могъл да мине, за да отиде обратно до дома на подсъдимия, за да му
върне колата, както сам твърди, е на север по бул.
„Христо Ботев“, където се намира пред ДКЦ 1 и е разположена успоредно на
ДКЦ 1, след което да се включи в кръговото движение на бул. „Братя Миладинови“
и бул. „Г. Данчев“. Но дори и да е решил да не избере най-краткия маршрут, то съдът
не намира за убедителни доводите изложени от св. Г.Д., че не знае къде е щял да
ходи и каква му била целта, но просто отишъл до пазара. Нелогично е обяснението
му и че е спрял там и му се е приходило до тоалетна и е решил да отиде, доколкото
разстоянията в гр. Сливен не са големи и е нямало да му отнеме значителен
период от време, докато стигне до дома на подсъдимия.
От извода, до който съдът достигна че на процесната
дата Г.Д. не е ползвал лекия автомобил на подсъдимия, следва и извода, че не
следва да кредитира и показанията на св. Д. относно това, че е закупил тютюн от
пазара, че го е оставил в автомобила на Ж., че е забралил четирите процесни
кутии с цигари в колата и че всъщност намерените цигари и тютюн не са на
подсъдимия, а на Д..
Изложеното от св. Д., че процесните
тютюн и цигари са оставени от него в автомобила на подсъдимия съдът не
кредитира, тъй като противоречат и на кредитираните от съда показания на
свидетелите С. и Б., че кутиите с цигари са намерени в апартамента на
подсъдимия и че тютюн е намерен и в купето на моторното превозно средство.
Въз основа на изложеното дотук относно това кои
показания на св. Д. кредитира и кои не и изведените изводи на съда относно кой
е държал процесните вещи, съдът намира и за неоснователни възраженията на
защитника на подсъдимия, че именно Д. е упражнявал фактическа власт върху
инкриминираните вещи.
Касателно обясненията дадени от подсъдимия, то съдът
кредитира обясненията му, но единствено относно познанството му със св. Г.Д.,
факта, че притежава лек автомобил „Фолксваген Голф, че е осъждан за държане на
тютюневи изделия без бандерол, както и че на процесната дата е посетил с
автомобила си магазин „Континент“, където се е видял със св. Т. и на излизане
от магазина на паркинга му е извършена проверка от трима полицейски служители,
както и че в колата му е намерен тютюн, за който той собственоръчно е попълнил
в съставения протокол за доброволно предаване, че е негов и е казал на
полицейските служители С., Б., че е негов. Дава им вяра и в частта, в която
твърди, че е бил придружен до дома си от свидетелите Б. и С.. Гореизложеното се
подкрепя от показанията на свидетелите С., Б., Я. и Т., в кредитираните им
части, приложените две справки за притежавани от подсъдимия МПС, съставения
протокол за доброволно предаване и свидетелството за съдимост на Ж..
Съдът приема като защитна теза и не кредитира обясненията
на подсъдимия, че в колата му освен тютюн е имало и кутии с цигари и че на
процесната дата е предоставил автомобила си за ползване на св. Д., който е
оставил там процесните тютюн и цигари, за което самият подсъдим не е знаел и
които не са негови, а на св. Д.. Не кредитира обясненията му относно причината,
поради която саморъчно е попълнил в съставения протокол за доброволно предаване,
че процесните тютюн и цигари са негови, както и че по време на проверката на
паркинга и докато полицейските служители са били в апартамента му, не е валял
дъжд.
Съдът не дава вяра на обясненията му, че в колата му
освен тютюна е имало и кутии с цигари без бандерол, доколкото противоречат на показанията
на свидетелите С. и Б. в кредитираната им част и доколкото ги счита за защитна
теза, целяща да кореспондира с показанията на св. Д., че тютюнът и кутиите с
цигари са на самия Д. и той ги е оставил в автомобила на подсъдимия, които
показания съдът подробно изложи защо не кредитира. Съдът не дава вяра на
обясненията на Ж., че на процесната дата е предоставил лекия си автомобил за
ползване на св. Д., доколкото не се събраха доказателства за това – съдът
подробно изложи съображения защо не кредитира показанията на св. Д. в тази насока.
Не кредитира и обясненията му, че процесните тютюн и цигари са оставени в лекия
му автомобил от св. Д., за което той не е знаел, доколкото тези обяснения
противоречат на показанията на св. С. и Б., че четирите кутии цигари са
намерени в дома на подсъдимия, а и доколкото подсъдимият признава, че
собственоръчно е попълнил в съставения протокол за доброволно предаване, че те са
негови. Съдът не намира достоверен и не дава вяра на изтъкнатия мотив за вписаното
в протокола от Ж., доколкото от една страна не е житейски логично и обосновано
подсъдимият, който знае че има постановена условна присъда да поеме вина за
изъвршване на престъпление вместо друг човек, като по този начин рискува да
изтърпи отложеното изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
От друга страна, ако тютюнът действително не е бил на подсъдимия и той не е
знаел за него, няма от къде попълвайки собственоръчно поясненията за намерения
тютюн в протокола за доброволно предаване Ж. да знае с такава почти абсолютна
точност неговото тегло – подсъдимият е посочил тегло на тютюна 3.900 кг, а
измереното количество, видно от изготвената съдебно физико-химична експертиза,
която съдът кредитира, е 3,850 кг.
Относно изложеното от Ж., че не е валял дъжд по време
на проверката и при пристигането в РУ Сливен, то видно от предоставените две
непротиворечащи си справки от Националния институт по метеорология и хидрология
– филиал Пловдив за времето от 13.30ч. до 15.00ч и 15.30 до 17.00 часа в района на кв. „Сини
камъни“ и бул. „Ген. Скобелев“ в гр. Сливен е валял дъжд, а и в показанията си
полицейските служители С., Б. и Я. посочват, че е валял дъжд, като изтъкват и че
това е причината поради която е съставен един протокол за доброволно предаване
и то в сградата на РУ Сливен.
Изложената фактическа обстановка се
установява и от изготвените в хода на
досъдебното производство съдебна физико-химична експретиза, съдебно-счетоводна
експертиза и в хода на съдебното производство съдебно-дактилоскопна и
съдебно-химическа експретизи, чиито заключения съдът кредитира изцяло, като
изготвени от вещи лица, в чиято компетентност и незаинтересованост няма основания да се
съмнява.
Видно от назначената в хода на
досъдебното производство съдебно физико -химична експертиза общото тегло на
тютюна възлиза на 3,850 кг., а общия брой на цигарите възлиза на 72 бр. Според
експертизата изследваният тютюнев материал отговаря на определението на ЗАДС
„тютюн за пушене“ /за лула и цигари/. Тютюнът е годен за консумация и може да
се използва за консумация във вида, в който е представен. За другият изследван
обект експертизата сочи, че представлява цигари по смисъла на ЗАДС. Съдът не
счита за основателни възраженията на защитника на подсъдимия, че не следва да
се приема заключението на тази експретиза, тъй като е в противоречение с
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-химическа експертиза,
чието заключение сочи, че тютюнът е в процес на гниене и не е годен за
употреба. Съдът кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебната
фаза на процеса съдебно физико-химична експертиза, тъй като към момента на
изготвянето й е нямало данни тютюнът да е в процес на гниене, съответно съдът
приема и заключението, че е към момента на извършване на деянието е бил годен
за консумация.
Видно от назначената на
досъдебната фаза на процеса съдебно -оценителна експертиза стойността на
доброволно предаденото количество тютюн с тегло 3,850 кг. е 385 лева.
Стойността на предадените цигари без акцизен бандерол с надпис
"Картел" е 27 лева т.е. общата стойност на инкриминираните вещи е 412
лева.
Видно от изготвената съдебно-дактилоскопна експретиза
в хода на съдебното следствие, по четирите броя кутии цигари и осем броя
торбички с тютюн няма годни за изследване дактилоскопни следи.
Видно от изготвената съдебно-химическа експретиза,
назначена в хода на съдебното производство, вещото лице сочи, че поради протеклия
гнилостен процес, довел до пълно деградиране на материала в представените
продобект с №№ 1 до 8 вкл., съдържащи процесния тютюн може да отговори дали
материала от посочените подобекти е идентичен с материала в саморъчно
изработените 72 броя цигари. Допълнено е, че материалът в осемте подобекта,
означен като обект №1, представлява нарязан тютюн за пушене, като във вида, в
който е предоставен за изследване тойа е неизползваем, т.е. негоден за
консумация /пушене/, поради развидието на плесен и протеклите деградивни
процеси. Обект № 1 не подпада в понятието „тютюн за пушене“ и не представлява
тютюново изделие, а обект № 2, представлява саморъчно изработени цигари годни
за консумация /пушене/ и представлява тютюново изделие. В съдебно заседание вещото
лице поддържа представено от него заключение, като допълва, че тютюнът във
всички саморъчно свити цигари като състав е един и същ. Съдът кредитира
заключението, че тютюнът е негоден за консумация, доколкото вещото лице сочи,
че е в процес на гниене, какъвто към датата на изготвяне на съдебно
физико-химичната експертиза не е наблюдаван. Съдът намира, че няма пречка да
кредитира заключението както на съдебно физико химичната експертиза, сочещо
годен за консумация тютюн към дата на изготвянето й, съответно и към по –
ранната дата – 04.10.2019 год., така и това на изготвената съдебно химическа
експертиза – сочещо негоден за пушене тютюн към датата на изготвянето й,
предвид дългия период от време изминал между извършването на двете експертизи и
установения процес на гниене на тютюна в хода на извършване на съдебно химическата
експертиза в съдебната фаза на процеса.
Горната фактическа обстановка се установява и от
събраните писмени доказателства, а именно два броя метеорологични справки от
НИМХ филиал Пловдив, два броя справки за притежавани МПС, справка от РЗОК –
Сливен, справка от Началник РУ Сливен относно семейното положение и
местоживеенето на св. Г.Д., справка от „Пътнически превози“ ЕООД- Сливен, ведно
с пътен лист към нея, справка от д-р Л.Д., справка за съдимост на подсъдимия, характеристична
справка, протокол за доброволно предаване. Писмените доказателства съдът
кредитира, тъй като кореспондират с кредитирания от съда гласен доказателствен
материал, а в по-голямата си част представляват официални документи, издадени
от съответните компетентни органи и неоспорени от страните.
Съдът не споделя изложените от защитника на подсъдимия
възражения, че св. Б. и С. са извършили претърсване в автомобила и дома на
подсъдимия без да присъстват поемни лица и в нарушение на разпоредбите на НПК и
че доброволно предаване на инкриминираните вещи няма. Видно от събрания по
делото доказателствен материал на автомобила на подсъдимия, а и в апартамента
му, е извършено не претърсване по смисъла на НПК, а полицейска проверка, той
самият е съдействал на служителите на реда като е отворил автомобила си, казал
е още на паркинга, че ще съдейства и доброволно предава намерения тютюн, както
и доброволно е предал намерените в дома му кутии с цигари. Съдът не намира, че
е налице процесуално нарушение и то от вида на съществените, че съставения
протокол за доброволно предаване е изготвен именно в сградата на РУ Сливен, а
не на паркинга и в последствие в апартамента на подсъдимия. Както се установи
по делото по време на цялата проверка включително при пристигането в РУ Сливен
е валял дъжд и за удобство протокола е съставен именно там. Съдът намира за
ирелевантно кога точно е съставен протокола за доброволно предаване, доколкото
в него е отразено достоверно това което се е случило – доброволното предаване
на инкриминираните вещи от подсъдимия на полицейския служител С.. Както съдът
отбеляза по-горе протоколът за доброволно предаване е писмено доказателство, с
което се присъединяват описаните в него веществени доказателства към
наказателното производство. От извода, че не е действие по разследването следва
и извода на съда, че няма пречка да се ценят показанията на св. С., което съдът
изложи по-горе, а и тези на св. Б., каквото възражение е направено, при все че
протоколът за доброволно предаване е съставен не от св. Б., а от св. С..
Касателно възражението, че няма как след като е бил задържан
подсъдимия да предаде намиращите се у него вещи, то на първо място по делото не
се събраха писмени доказателства Ж. да е бил задържан по ЗМВР, нито по реда на
НПК. Че Ж. не е бил задържа се установява и от твърдяното от св. С. в тази
насока. От друта страна съставянето на протокола за задържане на лице по ЗМВР
има за цел да отрази от кога на едно лице е нарушено правото на свободно
придвижване, което в никакъв случай не ограничава възможността му да се
придвижва, придружаван от полицейски служители, както и да предава вещи, за да
им оказва необходимото съдействие.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира че с деянието си подсъдимият Ж. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.234, ал.3, т.1 от НК, тъй като на
04.10.2019 год., в гр. Сливен е държал акцизни стоки без бандерол в немаловажен
случай - 3.850 кг.
нарязан тютюн за пушене на стойност 385 лева и 72 бр. къса цигари с надпис
„Cartel“ на стойност 27 лева, всичко на обща стойност 412 лв. , когато такъв се
изисква по закон , а именно: чл. 28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия (чл.28 ал.1 - „Тютюневите изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складови и обекти само
с бандерол залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
Закона за акцизите и данъчните складове") и чл. 2 т. 2. и чл. 64 ал. 4 от
Закона за акцизите и данъчните складове (чл. 2 т. 2 - „На облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия", чл. 64 ал. 4 - ,,Бандеролът се поставя върху
потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него
информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без
неговото унищожение чрез разкъсване като бандеролът за тютюневите изделия може
да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат
от потребителската опаковка, без да бъде повреден"), като деянието е
извършено повторно.
Безспорно се установи от кредитирания от съда
доказателствен материал, че именно подсъдимият на 04.10.2019 год. е държал - упражнявал е фактическа власт върху процесните
акцизни стоки - тютюн и цигари. Установи се безспорно и че те са акцизни стоки и без бандерол, какъвто се
изисква съобразно разпоредбите на чл.
28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и чл. 2 т.
2. и чл. 64 ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове.
Безспорно се установи също, че деянието е извършено от
подсъдимия в условията на повторност, както и че случаят е немаловажен. Видно
от приложената справка за съдимост същият е извършил деянието по настоящото дело
след като е бил осъден с влязло в сила споразумение по НОХД 3920/2017 год. по
описа на РС Пловдив за друго такова пристъпление, а именно престъпление по чл.
234, ал.1 от НК. Относло маловажния
случай, каквото възражение е направено от защитника на подсъдимя и което съдът
не споделя, съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Видно от
приобщената справка за съдимост подсъдимият вече е наказван за извършено
престъпление по чл. 234, ал.1 от НК с влязло в сила споразумение. От друга
страна общата стойност на акцизните стоки не е пренебрежимо ниска в
сравнение с други случаи на престъпления от този вид. Следва да се има предвид
и това в показанията на свидетели С., Б. и Я. се съдържат данни за намерението акцизните
стоки да бъдат продавани, което се подкрепя и от количеството и мястото на
държане на тютюна – автомобила на подсъдимия, както и факта, че е бил
разпределен в торбички. Още повече, че в протокола за доброволно предаване
единствено относно намерените цигари, подсъдимия е заявил, че са за лична
употреба. Ето защо, съдът намира, че
степента на обществената опасност на престъплението не е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпления по чл.234, ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде
приложена и разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съдът намира, че престъпленията
по чл.234, ал.1 от НК са със завишена степен на обществена опасност, увреждат финансовата
и кредитната система. За да се приеме, че деянието е малозначително или че
обществената му опасност е явно незначителна, поради което и не е общественоопасно,
за да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК следва обществените
отношения, които то защитава да не бъдат накърнени или ако бъдат увредени или
застрашени, това да бъде в минимална степен. В конкретния случай подсъдимият
вече е наказван веднъж за идентично
деяние - държане на тютюневи изделия без бандерол, което навежда на извода, че Ж.
е деец с висока степен на обществена опасност. Този извод, преценен съвкупно с високата степен на
обществена опасност на деянието, с криминализирането на което законодателят е
защитил обществените отношения, свързани с правилното функциониране на
финансовата и кредитната система и по-специално тези, отнасящи се до дейността
на държавата по установяването и събирането на определен налог върху стоките,
изброени в чл. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, обуславя извод за
липса на предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил
престъплението при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Той много добре е съзнавал, че противозаконно държи акцизни
стоки без бандерол, какъвто се изисква по закон. Бил е наясно със запретеността
на извършеното от него най-малко предвид факта, че вече е бил осъждан за друго
такова деяние.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстотяелства съдът взе предвид възрастта на подсъдимия, социалното му
положение – факта че е пенсионер, продължителния период изминал от датата на
извършване на престъплението, оказаното съдействие на полицейските служители
при намиране на инкриминираните вещи.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете единствено недобрите характеристични данни на подсъдимия. Съдът не
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство предходното осъждане на
подсъдимия, доколкото същото е взето предвид от законодателя при квалифициране
на деянието му като такова по чл.234, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът
при съвкупната преценка на обстоятелствата, обуславящи отговорността на
подсъдимия, взе предвид смекчаващите вината обстоятелства - възрастта му, социалното му положение – факта
че е пенсионер, продължителния период изминал от датата на извършване на
престъплението, оказаното съдействие на полицейските служители при намиране на
инкриминираните вещи. Отчитайки, че смекчаващите отговорността обстоятелства са
от категорията на многобройните, когато и най-лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко за него, съдът определи наказание на
подсъдимия при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК., а именно „лишаване от
свобода“ за срок от една година. Съдът определи наказание в размер на една
година „лишаване от свобода“ съобразявайки факта, че за предходното извършено
от дееца деяние по чл. 234, ал.1 от НК, което е било първото му ред съдът е
определил на подсъдимия срок от седем месеца „лишаване от свобода“.
Необосновано, предвид гореизложеното, съдът намира определянето на срок на
наказанието при деяние извършено повторно по-малък или равен на този определен
за деяние извършено за пръв път и при производство проведено по реда на глава
29 от НПК. Още повече, че една година лишаване от свобода е минималният срок на
наказанието „лишаване от свобода“ предвиден от законодателя за извършено деяние
по чл. 234, ал.1 от НК, тоест без да е налице квалифициращият елемент
„повторност“.
Така определеното наказание на подсъдимия
съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на
обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за
поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото. Съобразно правилата
на чл. 68 от НК съдът приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание
по НОХД 3920/2017 год. по описа на РС
Пловдив, а именно – „лишаване от
свобода“ за срок от седем месеца тъй
като инкриминираното деяние по настоящото производство е извършено в изпиталния
срок от три години. Съдът постанови Ж. да изтърпи
приведеното в изпълнение наказание отделно от наказанието по настоящата
присъда.
С оглед разпоредбите на чл. 57 от ЗИНЗС, тъй като сборът от двете
наложени наказания не надвишава две години, съдът постанови подсъдимият да
изтърпи и двете наказания при общ режим. На
основание чл. 234, ал.5 от НК съдът отне в полза на
държавата предмета на престъплението, а именно: 3,850 кг. нарязан тютюн и
72 къса цигари, като постанови след влизане в сила на присъдата, той да се
унищожи.
Съгласно правилата на процеса настощият съдебен състав осъди подсъдимия Ж. да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 216.10 лева в полза на бюджета
на държавата по сметка на
ОДМВР – Сливен, както и сумата от 608.01 лева, представляваща направени
в хода на съдебното производство разноски в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :