Р Е Ш Е Н И Е
№ 4178
гр. Варна, 22.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3991 по описа на ВРС за
2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е от Е.В.Ц., ЕГН**********, иск
с правно основание чл.1,
т.1, б. „в“ от
Регламент №261/2004 на ЕО,
за осъждане на „У. е. У.“ Кфт, фирмен №***/***г., седалище в гр. Б., международно летище, сграда №***,
чрез „У. е. Б.“ КТЧ, ЕИК***,
седалище ***, за сумата 250.00евро
– обезщетение за неимуществени вреди от забавен полет,
от летище В. до
летище М., Б.,
определен за 06.05 часа на 01.12.2017г., с резервация №***/***г., реално
извършен в 11.30часа на
01.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска – 20.03.2018г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че с резервация №***/***г. е възложил на ответното дружество
извършването на превоз със самолет
от летище В. до
летище М., Б., за дата 01.12.2017г., с час на отпътуване 06.05 часа и час на
пристигане в крайната дестинация 07.40 часа, срещу възнаграждение.
В
уговорения час ищецът се е явил
и преминал необходимата проверка, но полетът
не се е състоял,
а е бил извършен едва в 11.30часа на същия ден.
Така ответникът е допуснал закъснение над три часа
от първоначално обявеното, поради което клиентът има право на
обезщетение за претърпяните
вреди, във фиксиран с Регламент №261/2004 на ЕО размер, за
полет до 1500км.,
а именно в размер на 250евро. Това обезщетение не
му е било платено доброволно, въпреки отправеното от него искане.
Моли за присъждане на исковата
сума и на съдебни разноски, а в о.с.з. поддръжра позицията си
по спора.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът НЕ депозира писмен отговор. В същия срок не отправя искане за продължаване срока за
отговор, обосновано с нужните обективни причини за пропускането му. Не взема
никакво отношение по спора.
Едва на
13.08.2018г., тоест повече от три месеца след получване
на препис от исковта молба с приложенията
(10.05.2018г. – л.28 от делото), повече от два месеца след изтичане срока по
чл.131 ГПК за отговор (11.06.2018г.) и повече от един месец след полчаване на определението на съда по чл.140 ГПК с проекта
за доклад и произнасянето по доказателствата (л.32 от делото) ответникът предствя писмено становище по делото. С него, видно от
съдържанието му (л.34-38) той не оспорва нито едно от фактическите твърдения на
ищеца, но възразява срещу основателността на предявения иск с един основен
довод – обстоятелства, които го освобождават от отговорност, а именно настъпил
удар от мълния по самолета, довел до забавянето на полета и съставляващ
освобождаващ ответника факт по смисъла на чл.5, ал.3 вр.
чл.14 и чл.15 от Регламент
№261/2004 на ЕО.
Едва след всички
описани процесуални срокове, едва след приключване на делото и даване ход на
устните състезания, едва с писмените си бележи, са заявени за първи път в
процеса и възражение, срещу подлежащите на доказване от ищеца обстоятелства – а
именно своевременното му явяване за полета.
По същество ответника моли за отхвърляне на иска и
разноски.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане
становищата и процесуалните действия на страните и при при съобразяване на приложимата за случая нормативна
регламентация, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките на предявения иск се свързват с доказване от страна на
ищеца: възникването
на твърдяната договорна връзка с ответника, със сочените от него
параметри; своята изправност по задълженията
си за плащане,
явяване на съответния терминал в съответния час и т.н.; твърдяните ден и час на реално
извършване на полета (т.е. забавата
на ответника); размера на иска.
В процесуална
тежест на ответника по делото е да докаже изправността си по
договора и положителните факти в подкрепа на своите възражения, които са относими към спора и които са заявени в
процеса в предвидентие в ГПК срокове за това.
По основателността: Както се посочи по – горе,
в срока
по чл.131 ГПК ответникът
не депозира
писмен отговор. В същия срок не отправя искане за продължаване срока за
отговор, обосновано с нужните обективни причини за пропускането му. Не взема
никакво отношение по спора.
Едва на 13.08.2018г.,
тоест повече от три месеца след получване на препис
от исковта молба с приложенията (10.05.2018г. – л.28
от делото), повече от два месеца след изтичане срока по чл.131 ГПК за отговор
(11.06.2018г.) и повече от един месец след полчаване
на определението на съда по чл.140 ГПК с проекта за доклад и произнасянето по
доказателствата (л.32 от делото) ответникът предствя
писмено становище по делото. С него, видно от съдържанието му (л.34-38) той не
оспорва нито едно от фактическите твърдения на ищеца, но възразява срещу
основателността на предявения иск с един основен довод – обстоятелства, които
го освобождават от отговорност, а именно настъпил удар от мълния по самолета,
довел до забавянето на полета и съставляващ освобождаващ ответника факт по
смисъла на чл.5, ал.3 вр. чл.14 и чл.15 от Регламент
№261/2004 на ЕО.
Едва след всички
описани процесуални срокове, едва след приключване на делото и даване ход на
устните състезания, едва с писмените си бележи, са заявени за първи път в
процеса и възражение, срещу подлежащите на доказване от ищеца обстоятелства – а
именно своевременното му явяване за полета.
Тези процесуални
действия и позиция на ответника следва да се разгледат в следния смисъл, по
правилата на ГПК:
Съгласно чл.133 от ГПК
в срока за отговор
на исковата молба следва да
се направят всички възражения и доказателствени искания
на ответника, под страх от
преклузия. Изискването е пряко приложение на въведения и действащ с новия ГПК
процесуален принцип на концентрационното начало и свързаната с него генерална
преклузия. Въпреки това съдебната практика практика
приема, че този срок не
винаги е краен – но досежно тези обстоятелства, които ищецът следва
да докаже по силата на
императивния чл.154, ал.1 от ГПК. Тоест
с изтичане на срока за отговор не се
преклудира възможността ответникът
да оспорва тези предпоставки, които ищецът така
или иначе трябва да доказва
в процеса. Преклудират се
обаче фактическите твърдения за наличие
на положителни обстоятелства, които не са наведени
с отговора, но налагат доказване от ответника, именно
на които ответникът базира своята защитна теза. В този
смисъл е налице и съдебна практика на Върховен касационен
съд – Решение
№48/25.04.2014г. по гражданско
дело №2410/2013г. на Първо ГО, в което е прието, че преклузията на чл.133 ГПК обхваща възраженията, които са твърдения за
факти относно възникването, съществуването, погасяването на спорното право, като тя не
обхваща само правните изводи, които съдът може
да направи. В същия смисъл
е Решение №83/29.04.2014г. по
гражданско дело
№1463/2013г. на Трето ГО, в което е посочено: „Ответникът е длъжен да посочи
всичките си възражения в отговора на исковата молба
и ако не го стори, той,
съобразно чл.133 ГПК, губи правото да ги
повдигне по-късно. Когато въззивният съд се произнесе по
възражение, което е направено след срока за отговор,
той допуска съществено процесуално нарушение.“. Или казано
по друг начин
– по правилата на ГПК ответникът не може, след
отговора на исковата молба, да навежда нови
положителни твърдения, на които да основава защитата си. Само ако е въвел такива в срока за отговор, той ще може
да представи доказателства за тях и в първото о.с.з., след като е получил
указанията на съда по чл.140 ГПК вр. чл.146 ГПК,
относно доказателствената тежест. И обратното.
Твърдението за настъпили авария,
мълния или друго обстоятелство от обективен характер,
което се твърди да освобождава
от отговорност ответника, е именно такова положително твърдение, което следва да се докаже от страна на ответника. Ето защо то, заявено много след
отговора и
много след насрочване на делото,
е преклудирано, респ. доказателства за него не
следва да се събират.
Тоест не се касае
за принципна недопустимост на тезата на ответника,
нито са за
принципно късно представяне на доказателствата. Действителната причина, поради която не следва да се
приемат доказателства
в горния случай е, че
защитната теза, която страната се домогва да
докаже с тях, е заявена късно – много след срока
за отговор, а тя е свързана с нови твърдения за положителни обстоятелства, които са преклудирани след срока за отговор.
В случай, че
отговор беше подаден и беше заявено твърдението за авария или
мълния още тогава, то писмените
доказателства в първото о.с.з. щяха да
бъдат допустими.
Допълнително е
вярно, че всяка страна разполага
с възможност да поиска продължаване на срока за
определено процесуално действие, с изключение на срока за
обжалване, при наличие на причини
от извинителен характер. Във ВРС обаче не е постъпвало
никакво искане за продължаване срока за отговор
– нито до изтичането му, нито впоследствие. Което потвърждава, че процесуалното действие на ответника е несвоевременно.
По изложените
съображения и с оглед описаните процесуални действия на ответника по делото,
възражението му за наличие на обстоятелства, които го освобождават от отговорност,
а именно – настъпил удар от мълния по самолета, довел до забавянето на полета и
съставляващ освобождаващ ответника факт по смисъла на чл.5, ал.3 вр. чл.14 и чл.15 от Регламент
№261/2004 на ЕО –
не следва да се разглеждат от съда. Съвсем отделен е въпросът, доколко ударът
от мълния, ако го е имало, е извинително обстоятелство, както и дали то не е
елемент от поетия от превозвача стопански риск.
От друга страна,
както се посочи, видно от съдържанието на първото по делото писмено становище
от ответника (л.34-38), видно и от протокола от о.с.з. по делото (л.47-51)
ответникът в нито един момент до даване на ход на устните състезания, не оспори
нито едно от фактическите твърдения на ищеца. Същите при това се потвърждават
от приобщените на л.7-10 от делото бордна карта за полет, фактура за платената
цена за услугата и код за потвърждение на полета. Не е налице спор, а е налице
и изрично признание за забавата полета с повече от три часа от разписанието му,
няма спор и по разстоянието на полета. По тези причини съдът приема за
неоспорени и установени по делото: възникването
на твърдяната договорна връзка с ответника;
изправността
на ищеца по нея и по задълженията си за плащане,
явяване на съответния терминал в съответния час; твърдяните ден и час на
реално извършване на полета. А въведеното за първи път в процеса с писмените бележки
възражение за несвоевременно явяване на ищеца за полета, е още по –
преклудирано и от останалите доводи на ответника, с оглед момента на
извършването му – след даване ход на устните състезания.
При горните обстоятелства
следва и извода за приложимост на нормата на чл.1,
т.1, б. „в“ вр. чл.7, т.1, б. „а“ от
Регламент №261/2004 на ЕО. Съобразно с тези нормативи, с Регламента се урежда правото на всеки потребител, да бъде обезщетен
парично, при забавен полет с два или повече часа спрямо начално обявения час на
излитане, в зависимост от особеностите на конкретния потет.
В чл.7,
пар.1 от
Регламент №261/2004 на ЕО е посочен и фиксираният минимален размер на
обезщетението, до който вредите не се доказват. В настоящия случай няма спор,
че полетът е с разстояние до 1500км., поради което обезщетението за забавянето
му повече от обичайните часове, приети от Регламента за допустими с оглед
оборота на пътници, въздушния трафик и други, възлиза на 250 евро. Ето защо и
съобразно с гореизложените мотиви съдът преценява предявения иск за
основателен, което налага уважаването му изцяло.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски от
50.00лв. – държавна такса и 360.00лв – адв. хонорар с ДДС, или общо 410.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „У. е. У.“ Кфт,
фирмен №***/***г., седалище в гр. Б., международно летище, сграда №***,
чрез „У. е. Б.“ КТЧ, ЕИК***,
седалище ***, да заплати на Е.В.Ц.,
ЕГН**********, сумата 250.00евро
– обезщетение за неимуществени вреди от забавен полет,
от летище В. до
летище М., Б.,
определен за 06.05 часа на 01.12.2017г., с резервация №***/***г., реално
извършен в 11.30часа на
01.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска – 20.03.2018г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл.1, т. 1, б. „в“ връзка
чл.7, т. 1, б. „а“ от
Регламент №261/2004 на ЕО.
ОСЪЖДА „У. е. У.“ Кфт,
фирмен №***/***г., седалище в гр. Б., международно летище, сграда №***,
чрез „У. е. Б.“ КТЧ, ЕИК***, седалище ***, да заплати на Е.В.Ц., ЕГН**********, сумата 410.00лв. - разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………