Решение по дело №4959/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260263

 

гр. Бургас, 24.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17 наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 04.03.2021 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

при участието на секретаря Д.Михайлова, като разгледа НАХД № 4959 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление № 477844-F486921/12.11.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, му е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.

Жалбоподателят обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно уведомен, изпраща представител, който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си представител ю.к. Стоилова, оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за настоящото производство, както и за предходните инстанции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.04.2019 г., в 10:30 ч., свидетелят П., в качеството си на инспектор по приходите в НАП, е извършил проверка в търговски обект – магазин 5116, находящ се в гр. Бургас, ул. ***, стопанисван от жалбоподателя. При проверката свидетелят установил, че в обекта не се съхранява паспорт на фискалното устройство модел.

За установеното нарушение на жалбоподателя е бил съставен на 16.05.2019 г. АУАН, а впоследствие на 03.12.2019 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установените факти съдът прави следните прави изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В случая се касае за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която разпоредба лицето по чл. 3 (всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги) със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на процесното нарушение, като при извършена проверка се е установило, че в проверявания търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, не се е съхранява паспорта на фискалното устройство. Както се установи от посочената като нарушена норма жалбоподателят е бил длъжен да държи в проверявания обект поискания при проверката паспорт на ФУ. Фактът на извършеното нарушение се доказва с показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, тъй като те кореспондират с установеното в протокола за извършена проверка. Нарушението се доказа и от разпита на св.Мавродиев – служител в БТК ЕАД, който заявява, че действително по време на проверката не е представен паспорта на ФУ на проверяващите. Уточнява, че това е станало, тъй като не е бил намерен, тъй като в обекта е имало много документи. Следва да се отбележи, че начина на организация на работа изисква въпросният паспорт да се представи винаги при поискване от проверяващите. След като това не е сторено, жалбоподателят осъществява състава на нарушението, за което следва да носи адм.наказателна отговорност.

 Съгласно изискванията на нормата на чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., всички документи посочени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗДДС, следва да се съхраняват в обекта на търговеца, като целта е при поискване, да бъдат на разположение на контролните органи, с оглед осъществяване на проверка. Непредставянето, респ. несъхраняването на нормативно изискуемия паспорт на фискално устройство води, от страна на търговеца до неизпълнение на задължението по  чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11 ЗАНН.

С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП вр. чл. чл. 27е  от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева за всяка от инстанциите – настоящото НАХД 4959/20г , НАХД 345/20г. на БРС и КНАХД 1777/20 на БАС.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 477844-F486921/12.11.2019 г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „БТК“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, му е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати в полза на Национална агенция за приходите – гр. София сумата в размер на 240 лева, представляваща сторени в производството разноски по НАХД 4959/20г. на БРС, НАХД 345/20г. на БРС и КНАХД 1777/20 на БАС на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / А. Бобоков /

 

Вярно с оригинала: Д.М.