Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 104/18.07.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 797 по описа за 2011 г. на същия съд е отхвърлен предявения от “Булстрад Виена иншурънс” ЗАД – гр.София, пл.”Позитано” № 5, ЕИК ********* против Андрей Димитров Атанасов от гр.Кърджал, ул.”Ген. Делов” № 2, вх.”А”, ап.13, установителен иск по чл.422 от ГПК за сумата 815.26 лв., ведно със законната лихва от 19.01.2011 г. до окончателното й изплащане, от която 807.96 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за щета, произлязла от ПТП, настъпило на 18.11.2004 г., причинено от Андрей Димитров Атанасов, 4 лв. разходи за оглед и експертиза и 3.30 лв. други разходи. Със същото решение “Булстрад Виена иншурънс” ЗАД – гр.София е осъдено да заплати на Андрей Димитров Атанасов сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът “Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена иншурънс груп” АД – гр.София, който го обжалва чрез процесуалния си представител, като неправилно, незаконосъобразно, постановено при процесуални нарушения и неправилна интерпретация на събрания доказателствен материал. В жалбата се сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказало наличието на всички законови предпоставки за уважаване на предявения иск: ищецът бил застраховател по валидна имуществена застраховка; застрахователното събитие настъпило в периода на покритие на застраховката и покрит риск; вследствие на застрахователното събитие били настъпили щети, които били заплатени от ищеца; щетите били причинени виновно от ответника и не били изплатени на ищеца; ответникът не оспорвал описаните факти. Твърди се също, че петгодишната давност за предявяване на суброгациорен регресен иск не била изтекла, като неправилно бил приет началния момент, от който започвала да тече давността. Излагат се и съображения, че началният момент, от който започвала да тече давността за погасяване на вземането не била датата на изплащане на застрахователното обезщетение, а момента, когато вземането ставало изискуемо. Или считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – датата, на която ответникът най-рано е узнал, че ищецът претендира исковата сума. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, вместо което да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата си по изложените в същата и в представена писмена молба съображения. Въззиваемият Андрей Димитров Атанасов не е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага съображения за изтекла погасителна давност, както и относно началния момент, от който започва да тече давността. Претендира разноски за въззивната инстанция. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. Решението на Кърджалийския районе съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Първоинстанционното производство е било образувано по предявен суброгаторен регресен иск от застрахователя за заплащане на изплатено на увреденото лице обезщетение против причинителя на вредите. Безспорно по делото е, че ответникът Андрей Димитров Атанасов е причинил имуществени вреди на Стефка Петрова Пешева в размер на 807.96 лв., които са били заплатени от ищеца “ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп” АД. В представения отговор на основание чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Андрей Атанасов признава изложените в исковата молба факти, а именно, че е причинил имуществени вреди на застрахованото от ищеца лице, като в същото време е направил възражение за изтекла погасителна давност. Това възражение е основателно и правилно първоинстанционният съд е приел, че вземането на ищеца е погасено по давност. Установява се от доказателствата по делото, че застрахователното обезщетение е било изплатено от ищеца на увредÕното лице на 14.12.2004 г., видно от представеното платежно нареждане, поради което от този момент за застрахователя възниква вземане срещу причинителя на вредите, а също така и правото на иск срещу причинителя на вредата. Съгласно разпоредбата на чл.402, ал.1 от ТЗ (отм.), която е била в сила към момента на възникване на задължението на ищеца, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Т.е., от този момент вземането на застрахователя става изискуемо и той може да претендира от причинителя на вредата да му бъде заплатено. В тази връзка съдът не споделя изложените във въззивната жалба доводи, че вземането на застрахователя става изискуемо от момента на подаване на заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК. В заповедното производство заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение на вземане, което вече е станало изискуемо преди подаване на заявлението. Не може да се приеме, че с подаването на заявление по чл.410 от ГПК вземането става изискуемо, тъй като застрахователят черпи правата си от съвсем различен юридически факт и това е плащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице, както изрично предвижда разпоредбата на чл.402, ал.1 от ТЗ (отм.). Аналогично разрешение е възпроизведено и в разпоредбата на чл.231, ал.1 от КЗ, където също изрично е посочено, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ето защо няма никакво основание да се приеме, че погасителната давност започва да тече от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. от получаването й от причинителя на вредите. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 104/18.07.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 797 по описа за 2011 г. на същия съд. При този изход на делото следва да се присъдят в полза на въззиваемия направените пред тази инстанция разноски в размер на 350 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/18.07.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 797 по описа за 2011 г. на същия съд. ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена иншурънс груп” АД – гр.София, пл.”Позитано” № 5, ЕИК ********* да заплати на Андрей Димитров Атанасов от гр.Кърджали, ул.”Ген. Делов” № 2, вх.”А”, ет.4, ап.13, с ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 350 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Решението не подлежи обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.
|