О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 09.04.2021 год.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Дончева ч. гр. дело № 227 по описа за 2021 год. по описа на СОС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2
във вр. с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.Г.Г. срещу определение от 05.03.20201 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд-гр.Ихтиман, с което е отказано вписване
на представено с молба вх. № 486/05.03.2021 г. по описа на СВ-гр. Ихтиман,
Решение № 92/21.05.2014 г. на ИРС по гр.д. № 1314 по описа за 2011 г.
Жалбоподателят излага съображения, че отказа
е незаконосъобразен и неправилен. С молбата е поискал да се впишат възложените
в дял III имоти, съгл. Решение № 92/21.05.2014 г. на ИРС по гр.д.
№ 1314 по описа за 2011 г. Към представените пет броя нотариално
заверени преписи е приложил
съответно два броя
кадастрални скици за имотите, удостоверение за наследници, два броя данъчни
оценки и квитанция за платена държавна такса. Намира
за неоснователен отказа по съображения, че се касае за
«частично вписване», тъй като през 2019 г. същото съдебно решение е вече вписано частично – вписан е дял II от молителя и
вписания от брат му И. Г. Г. – Дял I, като партидите са само на предоставените в тези
дялове имоти. Излага, че при повече дялове, както е в случая неправилно е да се
изисква от всички съделители единомислие за „общо“ вписване. Решението за делба
юридически и практически представлява толкова на брой актове, колкото са
имотите, съответно съделителите. Недопустимо е волята на отделните собственици
да впишат /или да не впишат / имотите си, да се поставя в зависимост от волята
на всички останали. Правен интерес от вписването на получения дял има само
титуляра на същия. Без личното участие на всеки не е възможно да се получи
скица за другите имоти, както и данъчна оценка. Излага съображения, че подлежат
на вписване индивидуализираните имоти и техните собственици.Моли обжалваното
определение да бъде отменено.
От фактическа страна се установява
следното:
Депозирана е молба от Р. Г., Нотариус,
вписан под № 485 в регистъра на НК, с район на действие – района на ИРС за
вписване на възложените недвижими имоти в дял III на Г. Ф. Г.,
съгласно Решение № 92/21.05.2014 г. на ИРС
по гр.д. № 1314 по описа за 2011 г. Посочено е, че Г. Ф. Г. е
починал на 01.10.2014 г. и негов наследник е А.Г.Г. с ЕГН: **********. Към заявлението е представено Решение № 92/21.05.2014
г. на ИРС по гр.д. № 1314 по описа за 2011 г., с отбелязване, че е влязло в
законна сила на 27.07.2015 г., скици за поземлен имот с идентификатор № …………….. и за поземлен имот с
идентификатор № …………,
данъчни оценки на имотите и удостоверение за наследници на Г. Ф. Г..
В мотивите за отказаното вписване e прието, че е недопустимо т.нар. „частично вписване“. Представеното
решение съдържа дванадесет реални дяла, но искането е да се впише само по
отношение на един от тези дялове. Посочено е, че съдията по вписвания не може
да вписва по едностранни искания, защото противоречи на идеята на института за
вписването в книгите за вписване.Актът е представен в неговата цялост, но не са
представени данъчни оценки за всички описани в него имоти, нито пък скици за
тях.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
Съобразно чл.
32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните
указания за органите на съдебната власт по прилагане на цитираната разпоредба,
дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк.
д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по
вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване
и относно изискването за неговата форма и съдържание, като не се проверяват
материално правните предпоставки на акта.
Трайно установено
е в съдебната практика с оглед разпоредбите на ЗС, че съдебните
решения, с които се уважава подлежаща
на вписване искова молба, която
е била вписана, не е необходимо да бъдат вписвани.
За тях се извършва
отбелязване по представен препис от съдебното решение.
Редът, по който става
това отбелязване, е уреден в чл.
115 ЗС,
вр. чл. 14 ПВ. ЗС определя срок, в който решението, с което е уважена съответната искова молба, трябва да
бъде отбелязано по инициатива на
ищеца - шест месеца от влизане
в сила на решението - чл.
115, ал. 2
от ЗС. В съдебната
практика - определение №
189/13.03.2014 по ч. гр.
дело № 868/2014 на ВКС и др. е
прието, че след изтичане на
срока по чл. 115, ал. 2 ЗС вписването на исковата
молба губи действието си, което обаче не
преклудира правото за вписване на
влязлото в законна сила съдебно решение,
чието вписване е предвидено в нормативен акт и отговоря на предвидените в чл. 6 ПВ реквизити. Следователно, за
частния жалбоподател е налице правен интерес
да иска вписване
на влязлото в сила решение. Изпълнени са и формалните предпоставки за извършване на исканото
вписване. Това е така,
тъй като съгласно чл.
14 ПВ влезлите в сила решения, постановени по исковите молби
по чл. 11, се отбелязват
по начина, посочен в чл. 12, по представен
препис от решението. В този
случай решението трябва да отговаря
на изискванията на чл. 6. Съдът намира, че
по делото са спазени всички
формални изисквания за извършване на
исканото отбелязване – представеният заверен препис на решение
№ 92 от
21.05.2014 г. по
гр. д. № 1314/2011 г. на РС-Ихтиман съдържа
всички реквизити по чл. 6, вкл. датата
на влизане на решението в законна сила. Представени са актуална данъчна
оценка, както и скици за имотите. В случая подлежащият на вписване акт
отговаря и на изискванията по чл.
6 от ПВ.
Тъй като всички формални изисквания в случая са изпълнени, обжалваният
отказ с определение от 05.03.2021 г. на съдия по вписвания в Служба по вписвания
при РС-гр. Ихтиман следва да бъде отменен,
а делото да се върне на
съдията по вписванията за извършване на исканото
действие. Неоснователни са доводите за
т.нар. „частично вписване“, тъй като всеки един от съделителите
по влязлото в сила решение има поставен в дял самостоятелен имот /и/, поради
което има правен интерес да иска вписване само по отношение на тези имоти, а не
по отношение възложените на другите съделители.