О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1623
гр.Плевен, 28.10.2020 г.
Плевенският административен съд, седми
състав, в закрито заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
като разгледа докладваното от съдията Николаев
адм. дело N 887 по описа за 2020 год. на Административен съд Плевен, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е въз
основа на жалба В.И.Д., ЕГН ********** ***
срещу Заповед на Министъра на отбраната №КВ 428/02.10.2020г., в частта по II, т.3, с която на основание чл.27 от Наредба
№Н-12/12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и
обезщетенията на военнослужещите е разпоредено, началникът на НВУ “Васил
Левски“ да отправи до военнослужещия
покана за връщане на полученото обезщетение по чл.227 от ЗОВСРБ. В случай на
неизпълнение на отправената покана, началникът на да отправи писмено изявление
за прихващане на дължимите суми.
Жалбата е адресирана до Административен
съд – Плевен.
След извършена служебна проверка по
отношение на допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е недопустима,
тъй като процесната заповед в
оспорената й част не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК
Предмет на обжалване е Заповед № КВ-428/12.10.2020
г., издадена от Министъра на Отбраната, в частта по т.3, с която на основание
чл.27 от Наредба №Н-12/12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на
възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите е разпоредено, началникът
на НВУ “Васил Левски“ да отправи до
военнослужещия покана за връщане на полученото обезщетение по чл.227 от ЗОВСРБ.
В случай на неизпълнение на отправената покана, началникът на да отправи
писмено изявление за прихващане на дължимите суми.
Със заповед Заповед № КВ-428/12.10.2020 г. на
Министъра на отбраната, на основание чл.26, т.6 и чл.31, ал.1 от ЗОВСРБ, считано от 17.04.2020г. В.И.Д. е
възстановен на длъжността „Главен инструктор – специалист“ в отделение „Авиационни технически
специалисти“ на секция „Военновъздушни сили“ от Професионален сержантски колеж на НПУ „Васил
Левски“, считано от 17.04.2020г. От
събраните по делото доказателства се установява, че след прекратяване на
договора за военна служба на В.И.Д. е било изплатено обезщетение на основание
чл.227 от ЗОВСРБ общо в размер на 28 421, 13 лева.
Съгласно чл. 27, ал.1 от НАРЕДБА № Н-12 от 12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на
възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите, със заповедта за
възстановяване на длъжност в случаите по чл. 172, ал. 2
ЗОВСРБ до военнослужещия се отправя
покана за връщане на полученото обезщетение по чл. 227 ЗОВСРБ в 14-дневен срок от възстановяването му на военна
служба.
Според съдебната практика в оспорената част по т.3, с която на основание чл.27 от Наредба
№Н-12/12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и
обезщетенията на военнослужещите е разпоредено, началникът на НВУ “Васил
Левски“ да отправи до военнослужещия
покана за връщане на полученото обезщетение по чл.227 от ЗОВСРБ, заповедта няма характер на индивидуален
административен акт. В нея е
обективирано едностранно волеизявление на
министъра на отбраната и то до началникът на НВУ “Васил Левски“ да задейства
процедурата по чл.27, ал.1 от Наредба № Н-12 от 12.04.2010 г. за условията и реда за
изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите. В тази заповед няма конкретизиране
на дължимите суми, а разпореждане по принцип и съгласно нормите на закона. С
тази част тя урежда гражданско правните последици, когато на военнослужещият са
изплатени парични обезщетения, поради което след възстановяването му на служба, следва да бъде му бъде изпратена покана за връщане
на получената сума, представляваща
изплатеното на жалбоподателя на
отпаднало основание обезщетение по чл.227 от ЗОВСРБ.
Освен изложеното, по арг. от чл. чл. 171, ал.1 ЗОВСРБ, военно служещите могат
да оспорят пред съда само заповедта за прекратяване на договора за военна
служба и освобождаване от военна служба по реда на АПК. Останалите актове по този закон не са индивидуални административни актове
по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежат на
контрол за законосъобразност по реда на този кодекс.
В допълнение следва да се
има в предвид и че съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК на административните
съдилища се подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административния орган и
длъжностни лица.
Правото да получи обезщетения по чл. 227, чл.260, ал.1 и ал.4 и чл.199 от
ЗОВСРБ, както и задължението за връщане на полученото обезщетение не произтичат
от причинени на военнослужещия вреди от незаконосъобразни актове или действия
на административен орган или длъжностно лице, а произтичат пряко от закона.
По тези съображения, съдът намира, че е
налице пречка от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за
разглеждане на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното дело прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.И.Д., ЕГН ********** *** срещу Заповед на Министъра на отбраната №КВ
428/02.10.2020г., в частта по II, т.3,
с която на основание чл.27 от Наредба №Н-12/12.04.2010г. за условията и
реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите е
разпоредено, началникът на НВУ “Васил Левски“
да отправи до военнослужещия покана за връщане на полученото обезщетение
по чл.227 от ЗОВСРБ, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №887
по описа за 2020 г. на Административен съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в седмодневен срок от получаването му.
СЪДИЯ:
/П/