№ 190
гр. Ботевград, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Н.П.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
20221810200299 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Б. В. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., ул. „***“ № ** е
обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г., издадено
от Началник РУ ОДМВР С., РУ П., упълномощен със заповед № *** от *** г.
на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500,00 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – РУ П., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № *** г., НП № ***/*** г., издадено от Началник РУ
ОДМВР С., РУ П., упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на
ОДМВР-С., талон за изследване № ***, заповед № ***/*** г., справка за
нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетеля Х. Т. Т., на длъжност “мл.автоконтрольор“ в РУ П. при ОДМВР С.,
и Ц. И. Х. – служител в РУ П., се установява следната фактическа обстановка:
На 15.05.2022 г., около 00,04 часа, свидетелите Х. Т. Т., на длъжност
“мл.автоконтрольор“ в РУ П. при ОДМВР С., и Ц. И. Х. – служител в РУ П.,
изпълнявали служебните си задължения и се намирали в с. Д., на ул. „***“.
Спрели за проверка л.а. „Опел Астра“ за проверка на документите. Водачът Б.
В. Б. не представил СУМПС, а само своята лична карта и казал на
служителите, че шофьорската му книжка е отнета. При разговора с водача Б.,
служителите на РУ П. установили, че същия мирише на алхохол и му
извършили проверка за алкохол с Дрегер, като уредът отчел 0,56 промила
алкохол в кръвта. За констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, св.
Т. съставил на Б. АУАН № *** г., който нарушителят подписал без
възражения. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № ***,
връчен му в 00,55 часа на 15.05.2022 г. с отбелязване, че следва да се яви във
филиал на Спешна медицинска помощ в гр. П. до 40 минути от връчването.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от
Началник РУ ОДМВР С., РУ П., упълномощен със заповед № *** от *** г. на
Директора на ОДМВР-С., в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
а именно за това, че на 15.05.2022 г., в 00,04 часа в с. Д., на ул. „***“, като
водач лишен от СУМПС, на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***, по ул. „***“ с
посока на движение към с. О., управлява л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***,
собственост на К.Г.К., като управлява л.а. с концентрация на алкохол.
Пробата е извършена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNJ
0053, който отчете положителен резултат от 0.56 промила в издишания
въздух, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което на
2
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП му е наложил наказание
глоба в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите Х. Т. и Ц. Х., както и от съставения АУАН.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства
по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства
които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения
АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна
страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали
да издаде наказателно постановление, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
3
На жалбоподателя е наложено административно наказание на осн. чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, установяваща забрана за водачите на ППС да ги управляват с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1, 2 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Санкциите са предвидени в две точки на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, в
зависимост от концентрацията на алкохол в границите над 0, 5 на хиляда до 0,
8 на хиляда /т. 1/ и над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда /т. 2/.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът по който се установява
употребата на алкохол, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. При изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., която е действала към момента на извършване на
нарушението.
В конкретния случай употребата на алкохол от страна на жалбоподателя
преди да предприеме управление на МПС е установена по реда предвиден в
посочената Наредба. От събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното
постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от
обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, вр.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е управлявал лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта от 0,56 промила, установено с Алкотест Дрегер 7510 ARNJ
0053. Нарушението е извършено от дееца с форма на вината пряк умисъл –
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял
неговото извършване. С оглед на това, че се касае за "формално" нарушение
(такова "на просто извършване") не е необходимо наличието на представи в
съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието. При
реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е
наложил административни наказания, които са с абсолютно определен
размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен
състав.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя (по делото
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
4
нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които
да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или
на дееца), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен
случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Ботевградски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/*** г., издадено
от Началник РУ ОДМВР С., РУ П., упълномощен със заповед № *** от *** г.
на Директора на ОДМВР-С., с което на Б. В. Б., ЕГН: **********, с адрес гр.
Т., ул. „***“ № ** на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 500.00/петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-С. област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5