РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Радомир, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20241730101068 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1
КТ.
По изложените в исковата молба от ищеца П. В. С.. ЕГН **********, с адрес: гр.Р.,
ул.„О. П. № ., представляван от адв.Д. Й., със съдебен адрес: гр.С., ул.“Б." № .. офис .и
доразвити в съдебно заседание от неговата процесуална представителка – адв.Д. Й. от САК
обстоятелства и съображения за предявени обективно съединени искове срещу ответника
община Р., Булстат ., с адрес: гр. Р., пл. “С.“ № ., с които моли съда да постанови решение, с
което да отмени заповед № ./15.07.2024 г. на кмета на община Р., с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, да възстанови ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност „технически изпълнител/шофьор“ в Община Р.,
както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 600 лв., представляваща
обезщетение за периода, от 19.07.2024 г., до 19.01.2025 г., за времето, през което е останал
без работа след уволнението за срок от 6 месеца, като месечното обезщетение е в размер на
1 100 лв., ведно със законната лихва върху горната сума, от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното изплащане, както и да му бъдат присъдени всички сторени по
делото разноски.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В съдебно заседание, чрез
своя процесуален представител - адв.П.Д. от САК, е изразил становище, че обективно
съединените искове са неоснователни, като моли съда да ги отхвърли изцяло.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
В исковата си молба ищецът твърди, че е бил в трудови правоотношения с ответната
община, като на 19 07 2024 г му е връчена заповед № 133/15.07.2024 г. на кмета на Община
Радомир, в качеството му на работодател. Като причина за прекратяване на трудовия
договор е посочено, че лицето не притежава необходимото образование и професионална
квалификация за длъжността „Оперативен счетоводител“.
На 10.07.2024 г., при условията на отказ, на ищеца е връчено уведомление от кмета на
община Р., в качеството му на работодател, предвид установена необходимост от
обезпечаване на работния процес с експерти и трайна тенденция от отпадане нуждата от
опеделена категория персонал и във връзка с докладна записка вх. № ./04.07.2024 г., с което
заеманата от ищеца длъжност „Технически изпълнител/шофьор“ е трансформирана в
длъжността „Оперативен счетоводител“ и са посочени изискванията за заемане на тази
длъжност. На ищеца е даден тридневен срок да представи документи, доказващи изпълнение
на изискването за образование и стаж за заемане на длъжността.
От 06.03.2015 г., до момента на прекратяване на трудовото правоотношение -
19.07.2024 г., ищецът е заемала длъжността „Ш.", което е видно от заповед № ./15.07.2024 г.
на кмета на община Радомир и от отбелязването, извършено от работодателя в трудовата
книжка на ищеца на стр. 10-11.
От 11.12.2023г. до 06.08.2024 г. ищецът се е намирал в непрекъснат отпуск по болест,
съгласно болнични листове за временна нетрудоспособност с № Е ., № Е., № Е., № Е ., № Е .
№ Е .. № Е., № Е ., № Е ., № Е . и № Е .. На ищеца е издаден и болничен лист за временна
нетрудоспособност с № Е . за периода 07.08.2024 г. - 02.02.2025 г. С Експертно решение № .
от 17.06.2024 г. ищецът е освидетелстван като „временно неработоспособен" и подлежащ на
трудоустрояване.
От 19.07.2024г., когато на ищеца е връчена заповед № ./15.07.2024 г. на кмета на
Община Р., до датата на подаване на настоящата искова молба, ищецът не се е намирал в
трудово правоотношение и няма доходи от трудово възнаграждение. Размерът на брутната
заплата на ищеца за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, е 1
100 лв., колкото е и размерът на изплатеното му обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Предвид това се твърди следното:
1. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът се е
намирал в отпуск по болест, съгласно болничен лист за временна нетрудоспособност № Е. с
оглед на което се е ползвал с предварителна закрила при уволнение на основание чл.333,
ал.1, т.4 КТ. Преди уволнението работодателят не е взел от инспекцията по труда
предварително съгласие за освобождаване на ищеца. Прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконно, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл.333,
ал.1, т.4 КТ и заповедта следва да бъде отменена само на това основание, без да се разглежда
2
спорът по същество.
2. Ищецът се е намирал в отпуск по болест, съгласно същия болничен лист за
временна нетрудоспособност № Е .и към 10.07.2024 г., когато при условията на отказ му е
било връчено уведомление, че работодателят е утвърдил ново длъжностно щатно
разписание, с което заеманата от него длъжност „технически изпълнител/шофьор” е
трансформирана в длъжността „О. с.". Даденият му тридневен срок да представи документи,
доказващи изпълнение на изискването за образование и стаж за заемане на длъжността,
също е изтекъл, докато ищецът е в отпуск по болест, т.е. той не би могъл да изпълни тези
указания, дори да е разполагал с подобни документи.
3. Заповед № ./15.07.2024 г. на кмета на Община Р. незаконосъобразно сочи като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца чл.328, ал.1, т.6 КТ,
вместо чл.328, ал.1, т.2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата”. Ищецът незаконосъобразно
е уволнен от заеманата от него длъжност „Ш.” поради това, че не притежава необходимото
образование и професионална квалификация за длъжността „Оперативен счетоводител”,
която никога не е заемал. Промяната в щатното разписание или т. нар. "трансформиране" на
длъжности, по правната си същност съставлява закриване на щатното разписание на
определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в
щатното разписание. Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда
е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го
причини.
4. Уволнението е незаконно, тъй като поведението на работодателя, приложил
основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, не е съобразено с принципа за
добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, регламентиран с
разпоредбата на чл.8. ал.1 КТ. Налице е злоупотреба с работодателска власт, тъй като
извършената с длъжностното разписание от 05.07.2024 г. трансформация на длъжността
„технически изпълнител/шофьор” в длъжността „Оперативен счетоводител“ не се
обосновава по никакъв начин и няма връзка с характера на работата на съответната
длъжност. Съгласно трайната практика на ВКС, когато промените са произволни, не са
свързани с характера на работата и нуждите на производството, те са недопустими. Такива
промени сочат на злоупотреба с право, в нарушение на изискването за добросъвестно
упражняване на правата по трудовото правоотношение, поради което уволнението е
незаконно. Работодателят е предприел изменението в длъжностното разписание и съответно
в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищеца, единствено с цел за по-
облекчен ред на прекратяване на трудовото правоотношение и заобикаляне на трудовото
законодателство. Работодателят е извършил уволнението, злоупотребявайки с
предоставените му субективни материални права по чл.328. ал.1, т.6 КТ и упражнявайки ги
превратно, поради което заповедта за прекратяване на трудовия договор се явява незаконна
на това основание.
5. При утвърждаването на длъжностното щатно разписание на Община Р. в сила
от 05.07.2024г., прието във връзка с докладна записка вх. № А./04.07.2024 г. е нарушена
3
процедурата и не са спазени правилата за установяване на необходимост от обезпечаване на
работния процес с експерти и трайна тенденция от отпадане нуждата от определена
категория персонал, както се твърди във връченото на 10.07.2024 г. при условията на отказ
на ищеца уведомление от кмета на Община Р., в качеството му на работодател.
Предвид това се твърди, че ответникът дължи на ищеца сумата 6 600 лв.,
представляваща обезщетение за периода, от 19.07.2024 г., до 19.01.2025 г., за времето, през
което е останал без работа след уволнението за срок от 6 месеца, като месечното
обезщетение е в размер на 1 100лв., ведно със законната лихва върху горната сума от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът моли съда да постанови решение в същия смисъл.
В съдебно заседание представителят на ответната община е изразил становище, че
заповедта е правилна и законосъобразна. Твърди се, че всички щатни длъжности се гласуват
от общинския съвет, а не от кмета на общината. предвид това се иска отхвърляне на
исковете.
Ответната страна не е оспорила фактическите положения, залегнали в исковата
молба. Не е оспорена наличие на трудови правоотношения между ищеца и ответната
община, като с издадената заповед № ./15.07.2024 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на кмета на община Р. трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.6, вр. чл.326, ал.2 КТ.
По делото е признато за безспорно установено, след констатация по представената
трудова книжка на ищеца, че след дата 15.07.2024 г. няма други отбелязвания.
Приложено е и ЛТД на ищеца.
От правна страна.
Предявените искове се явяват изцяло основателни и доказани.
Като основание за отмяна на уволнението в исковата молба е изтъкната формалната
незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно-
нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ. Съгласно този текст, в случаите по
чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 4. работник
или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че обжалваната заповед
№ ./15.07.2024 г. на кмета на община Р., е връчена на ищеца по делото по време на ползване
на болничен отпуск. В тази връзка по делото е представен и неоспорен от насрещната страна
болничен лист за временна нетрудоспособност № Е ., като, видно от същия, ищецът е бил в
болничен отпуск за времето, от 08.07.2024 г., до 06.08.2024 г. като дата на връчване на
заповедта е отбелязано 19.07.2024 г., т.е.- по време на ползване на болничен отпуск.
Същевременно по делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че е
налице такъв действащ колективен трудов договор, по силата на който служителят да се
ползва с подобна закрила. Нещо повече, дори и да е налице подобен колективен трудов
4
договор, хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, не попада в обхвата на тази закрила. В същия
смисъл съдът намира за неоснователно и това, че даденият на ищеца тридневен срок да
представи документи, доказващи изпълнение на изискването за образование и стаж за
заемане на длъжността, също е изтекъл, докато ищецът е в отпуск по болест, тъй като
подобна закрила също не се съдържа, нито в закона, нито в действащ колективен трудов
договор.
В исковата си молба ищецът твърди, че заповед № 1./15.07.2024 г. на кмета на
Община Р. незаконосъобразно сочи като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца чл.328, ал.1, т.6 КТ, вместо чл.328, ал.1, т.2 КТ в хипотезата
„съкращаване на щата” и в този смисъл същият незаконосъобразно е уволнен от заеманата
от него длъжност „Ш.” поради това, че не притежава необходимото образование и
професионална квалификация за длъжността „Оперативен счетоводител”, която никога не е
заемал. Твърди се също, че промяната в щатното разписание или т. нар. "трансформиране"
на длъжности, по правната си същност съставлява закриване на щатното разписание на
определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в
щатното разписание.
В трайната и задължителна практика на ВКС се приема съща, че основанието за
уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата,
независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване законността на
уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено
ли е реално съкращаване на щата, без да се изследват причините, наложили съкращаването.
Съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № .от 01.02.2021 г. по
т. дело № ./2017 г. на ОСГК на ВКС, основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ, за прекратяване на
трудовия договор представлява нов юридически факт, който следва да е настъпил по време
на трудовото правоотношение между страните и да е съществувал към правнорелевантния
момент на уволнението на служителя. Следователно е необходимо след сключване на
трудовия договор (респ. допълнително споразумение към него) да е настъпила промяна във
въведените от работодателя изисквания за образование и/или професионална квалификация
за заемане на длъжността, на което ново изискване служителят не отговаря. В конкретния
случай обаче не е налице тази хипотеза. По делото не се спори, че условията за заемане на
длъжността не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя с
длъжностната характеристика за съответната длъжност. Безспорно е и обстоятелството, че
към датата на трансформирането на длъжността ищецът не е отговарял на новите
изисквания за образование и/или професионална квалификация. Това обстоятелство е било
известно на работодателя и поради това същият е изисквал от ищеца документ,
удостоверяващ, че притежава необходимите по степен и вид образование и квалификация.
По делото не се спори, че в определения му срок ищецът не е депозирал в деловодството на
общната съответните документи. Следователно, към момента на трансформацията на
длъжността, работодателят е знаел за несъответствието между притежаваните от служителя
образование и квалификация и необходимите такива, но е приел, че то не се явява обективна
5
пречка за изпълнение на възложената му трудова функция. По този начин работодателят сам
е дерогирал действието на вътрешните си правила за изискуемите образование и/или
професионална квалификация, в резултат на което впоследствие не може да се позове на
тази липса като основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая
прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ противоречи на
общия принцип, установен в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република
България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява
права и законни интереси на другите“, поради което се явява незаконосъобразно. В тази
връзка съдът приема, че уволнението е незаконно и следва да бъде отменено, а служителят
възстановен на длъжността „Ш.“ в община Р..
Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 6 600 лв.,
представляваща обезщетение за периода, от 19.07.2024 г., до 19.01.2025 г., за времето, през
което е останал без работа след уволнението за срок от 6 месеца, като месечното
обезщетение е в размер на 1 100 лв., ведно със законната лихва върху горната сума, от датата
на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
Установено е по делото, че след прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът
не е започнал работа по трудово правоотношение. Достатъчно доказателство е
обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за исковия период работникът да е
започнал работа другаде /в този смисъл е и съдебната практика - решение №. от 11.03.2011
г. по гр.д. .от 2009 г. на.ГО на ВКС/.
Видно от последното допълнително споразумение към трудов договор № ./22.08.2024
г., основното трудово възнаграждение на ищеца е 1100 лв. месечно. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът намира, че следва да бъде присъдено такова
обезщетение, като този размер следва да се присъди обезщетение от 1100 лв. месечно, за
времето, през което е останал без работа, смятано от датата на заповедта - 15.07.2024 г. до
датата на влизане на решението в сила, но не повече от шест месеца, ведно със законната
лихва върху горната сума, от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното
изплащане.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото. Видно от приложените
списъци по чл.80 от ГПК, ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Р. държавна такса в
6
размер на 364 лв., от които по 50 лв.- за всеки един от исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и 264
лв.- за иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, заповед № ./15.07.2024 г. на кмета на
община Р., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца П. В. С.. ЕГН
**********, с адрес: гр.Р., ул.„От.П. №., представляван от адв.Д. Й., със съдебен адрес: гр.С.,
ул.“Б." № .. офис ., с ответника Р., Булстат ., с адрес: гр. Р., пл.“С.“ № ., представлявана от
кмета К. С., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. В. С.. ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.„О. П. № .,
представляван от адв.Д. Й., със съдебен адрес: гр.С., ул.“Би." № .офис . на заеманата преди
прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Ш.“ в община Р..
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, община Р., Булстат 0.,
с адрес: гр. Р., пл.“С.“ № . представлявана от кмета К. С., да заплати на П. В. С.. ЕГН
**********, с адрес: гр.Р., ул.„О. П. № ., представляван от адв.Д. Й., със съдебен адрес: гр.С.,
ул.“Б." № .. офис., обезщетение от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ месечно, за времето, през
което е останал без работа, смятано от датата на заповедта - 15.07.2024 г. до датата на
влизане на решението в сила, но не повече от шест месеца, ведно със законната лихва върху
горната сума, от датата на завеждане на исковата молба – 17.09.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА община Р., Булстат ., с адрес: гр. Р., пл.“С.“ № ., представлявана от кмета
К. С., да заплати на П. В. С.. ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.„О. П. № ., представляван от
адв.Д. Й., със съдебен адрес: гр.С., ул.“Би." № .. офис ., сумата от 364 лв. /триста шестдесет и
четири лева/ - направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен
срок, смятано от 27.12.2024 г.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7