Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Х 22.01.
2010 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на деветнадесети
януари .………………………….………..................................
през две хиляди и
десета ………………………………………...........................година в състав :
Председател : МИЛЕНА
ПЕТЕВА
Членове : БОРЯНА
БОНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при секретаря Ж.М. …………………......................................
в присъствието на
прокурора ............…………………….
…........……………….......като
разгледа докладваното от
.........................председателя...…………………...........ВНЧХ дело № 231…......... по
описа
за 2009 год., ...........................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № № 262/26.03.2009 г., постановена по НЧХД № 1209/2008 г. Районен съд-Х е признал подсъдимия Ш.А. *** за виновен в това, че на 16.08.2008 г. в гр.Х причинил на Г.И.В. *** на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на главата – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговрност и му е наложил административно наказание „глоба в размер на 600 лева”. Освен това, съдът е осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя сумата 650 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинената телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2008 г. до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск до пълния му размер от 2000 лева е отхвърлил като неоснователен. Подсъдимият е осъден още да заплати на тъжителя направените по делото разноски в размер на 162 лева, а в полза на държавата – държавна такса в размер на 26 лева.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Ш.А., който атакува същата в срок. В жалбата се излага доводи за неправилност на съдебния акт, поради противоречието му с материалния закон. Твърди се, че в резултат на проведеното съдебно следствие била установена фактическа обстановка коренно различна от тази, която била описана в тъжбата. По-конкретно било установено, че подсъдимият бил нападнат от тъжителя пред дома му, като освен тъжителя към подсъдимия се отправили и неговите роднини с ясно изразено намерение за саморазправа. Установило се също, че тъжителят нападнал подсъдимия, като вдигнал с ръце метален предмит /колектор/, а осъществените от подсъдимия действия били самозащитни. С тях подсъдимият се предпазил от нападението, а след това започнал да бяга, отдалечавайки се от мястото на инцидента. Поддържа се още, че при постановяването на присъдата съдът не отчел противоречието в показанията на свидетелите на обвинението относно механизма, по който би нанесен удара. Въпреки това, съдът приел, че обвинението е доказано. Поради тези съображения, в жалбата се моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.
В постъпилите възражения против жалбата частният тъжител посочва, че постановената присъда е правилна и обоснована. Доказано било извършеното от подсъдимия деяние – нанасяне на лека телесна повреда. Деянието на подсъдимия било умишлено и това било безспорно установено по делото както от разпита на свидетелите, ката и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Поради това се моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея доводи
Повереникът на частния тъжител счита изложените в жалбата доводи за несъстоятелни, а предявеното обвинение безспорно доказано.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното :
Против подсъдимия Ш.А. *** е предявено обвинение за това, че на 16.08.2008 г. в гр.Х причинил на Г.И.В. *** телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата – разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК. По делото е установено, че подсъдимият и тъжителят се познават отпреди инцидента – двамата живеят в гр.Х на съседни улици, жилищата им представляват еднофамилни къщи. На 16.08.2008 г. около 21,30-22,00 часа тъжителят бил в дома си заедно с дъщеря си свид. В. Г. М., нейният съпруг С. П. М. и внука си свидетял П. С. М. В същото време подсъдимият А. се намирал в пред входната врата на своя дом, където отремонтирал двигателя на лекия си автомобил. За целта А. бил раглобил двигателя и отделил части от него, включително и метален колектор, който поставил на стол в близост до колата. Във връзка с ремонта предният капак на автомобила бил отворен. В същото време пред своя дом се намирал и семейството на свидетеля Б. и Л. А, което във връзка със семеен повод приготвяло баница. Семейството А. също живеело в съседство на тъжителя и подсъдимия. Въпреки късния час на улицата пред домовете на посочените лица играели деца. Сред тях били внуците на А., както и по-малкия внук на подсъдимия. В даден момент между децата възникнал конфликт, вдигнал се шум и това подразнило тъжителя. Той излезнал на улицата и подгонил децата. Внуците на А. се оплакали на дядо си, казали, че Г. ги гони. В същото време В. се приближил към свид.А. с думите „Л., прибери си внуците, ще ви погреба всички”. А. преценил, че казаното от В. се дължи на употребения от него алкохол и тъй като да не искал да предизвиква конфликт, се обърнал към В. с думите „Кого ще погребваш, ние сме съседи, те са деца, играят си”. В същия момент към дома на А. се приближил подсъдимият. Подсъдимият станал свидетел на поведението на В., чул казаното от него, разбрал причината за яда му и го попитал защо гони децата. При тези думи на подсъдимия В. само го погледнал и тръгнал към дома си. Влизайки в дома си, тъжителят бил пресрещнат от дъщеря си свид.В. М., която от своя братовчевка разбрала за възникналия между баща й и А. конфликт. Свидетелката М. попитала баща си какво се е случило. Тъжителят отвърнал, че навън възникнал проблем, предизвикан от децата и че Ш. „излезнал с кол и започнал да го псува”. В същото време подсъдимият се бил върнал на мястото, където ремонтирал автомобила и продължил работата си. Мястото на ремонта било осветено от подвижна лампа. След като уведомил дъщеря си за конфликта навън, тъжителят отново напуснал дома си и тръганал към дома на А.. С него тръгнала и дъщеря му – свид. В. М.. Непосредствено след тях /на около 20 метра/ тръгнал свид.С. М. /съпруг на свид.М и зет на тъжителя/ и свидетелят П. М /внук на тъжителя/. Посоката, в която се движели посочените лица било мястото, на което се намирал подсъдимият. В същия момент последният се бил навел над предната част на автомобила си /капакът на който бил отворен/, така че не забелязал приближиващите към него лица. Когато приближил подсъдимия, В. забелязал намиращия се на стола метален предмет – колектор, взел го и без да отправя конкретни думи по отношение на А., го вдигнал с двете си ръце над главата. В този момент подсъдимият се обърнал към тъжителя, възприел поведението му като „нападение” спрямо него. В същото време към мястото се приближили свидетелите В. М., С. М. и П. М. Подсъдимият успял да издърпа металния предмет от ръката на тъжителя, замахнал с него и нанесъл удар върху главата му. След това подсъдимият побягнал по улицата, държейки колектора в ръка , а след него тръгнали свидетелите М. Когато го настигнали, свидетелите П. М и С. М на свой ред нанесли удари на подсъдимия, той поднал на земята. По-късно на мястото пристинали служители на РПУ-Х.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза при извършения на 18.08.2008 г. преглед на В. била установена разкъсно-контузна рана на главата. Възможният механизъм за причиняване на това увреждане било въздействието на твърд тъп предмет. При устния си доклад в съдебното заседание, експертът обяснява, че както локализацията на раната, така и нейният характер, изключват вероятността тя да е резултат от падане или изпускане на предмета върху главата на пострадалия, като обяснява това с факта, че такъв вид увреждане би могло да се получи от падащ предмет само, ако той се е намирал на по-голяма височина, т.е. височина, надвишаваща ръцете на пострадалия. Експертът отбелязва, че нараняването било разположено в предната част на слепоочната област /страничната повърхност на главата/ и с оглед на това възможният механизъм за причиняване му бил както замах отдолу нагоре, така и замах отгоре надолу.
Изложената фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, разпитани в хода на първоинстанционното производство и показанията на свидетелите, разпитани пред въззивния съд. Приетите за установени факти се подкрепят и от заключението на медицинската експертиза. Посочените доказателства установяват на първо място, че на 16.08.2008 г. около 21,30-22,00 часа на улиците „Ю.В” и „ март” в гр.Х е възникнал междусъседски конфликт, конкретния повод за който са били играещите на улицата деца. Недоволен от поведението на децата и повлиян от употребения алкохол, тъжителят В. решил да „разгони” децата от улицата, както и да „посъветва” съседите си А, да ги приберат в домовете им. Избраният от В. подход за разправа с децата /чрез подготването им/ и отправените към роднините им реплики, породили неразбиране и недоволство у семейството на А,, като свид.Б. А. се опитал да успокои ядосания В., казвайки му че са съседи, а децата просто си играят. Случаен свидетел на това станал подсъдимият, който също казал на В., че не трябва да гони децата. След този разговор подсъдимият се върнал пред дома си, където ремонтирал своя автомобил, а тъжителят също тръгнал към своята къща. Описаните дотук факти са безспорни. Относно тях показанията на свидетелите Б. А., Л. А.., Н. Х. и С.А., както и обясненията на подсъдимия, са еднопосочни и непротиворечиви. Тук следва да се посочи, че нито един от тези свидетели не посочва подсъдимият да е носел кол или друг предмет у себе си в момента, в който се е озовал случайно на мястото на разправата между В. и А,. Въпреки това, връщайки се у дома си, В. съобщил на свид.В,М, че подсъдимият „излязал с кол и започнал да го псува”. Според показанията на същата свидетелка именно това бил поводът В. потворно да излезе на улицата, тъй като както самата М. твърди, той й казал „че ще й покаже” лицето, което го е заплашило. В тази насока показанията на свидетелката М. не могат да не бъдат кредитирани. Следва да се посочи обаче, че свидетелката М. установява факти, различни от изложените в самата тъжба, според която поводът за излизането на В. от дома му бил прибирането на малкия му внук. Освен че не се подкрепя от доказателствата по делото, така заявеното в тъжбата е неприемливо и заради липсата на логика и установена причина играещото на улицата дете да бъде прибрано от четири члена на неговото семейство – тъжителят, свид. В,М, С. М .и П. М. Ето защо, съдът счита, че действителният повод семейството на В. да се отправи към подсъдимия е било желанието за саморазправа, а то е било продиктувано от мнимата заплаха спрямо В., за която самият той е съобщил на дъщеря си. Наличието на действителна заплаха не установява нито едно доказателство по делото.
Относно извършеното от В. и от подсъдимия след този момент показанията на свидетелите са противоречиви – според свидетелите на обвинението /това са свидетелите М/ при приближаването на В. до подсъдимия последният без да каже нещо и без конкретна причина вдигнал металния колектор и замахнал с него към тъжителя, нанасяйки му удар. Според част от свидетелите, посочени от защитата /свидетелите А, и свид Е./ тъжителят бил този, който пръв вдигнал металния колектор, като впоследствие подсъдимият вдигнал ръка за да се предпази. Свидетелката Е. дори забелязала, че при защитното движение от страна на подсъдимия, той бутнал ръката на тъжителя, а в резултат на това последният изпуснал колектора и той паднал върху главата му. Според свиделката Х. пък върху главата на тъжителя паднал капакът на автомобила, ремонтиран от подсъдимия. Въпреки така изложените противоречие между показанията на свидетелите, посочени от защитата, следва да се посочи, че тази група свидетели са единодушни относно съществен за предмета на делото факт – факта, че тъжителят В. е взел металния предмет /колектор/ и го е вдигнал с ръце, насочен срещу подсъдимия. Съдът прие това обстоятелство за доказано не само заради еднопосочните твърдения на свидетелите, но и заради неговата логичност. В тази връзка следва да се има предвид, че именно тъжителят се е насочил към мястото, на което се намирал подсъдимия , като предварително е съобщил на свид.В,М, че е бил заплашван от последния. Макар и недействителна, съществуваща в представите на тъжителя, тази заплаха е била повод за разправа с подсъдимия. Следователно именно тъжителят В. е бил инициаторът на конфликта, а преследваната от него цел е била да отвърне на „заплашителните действия” на А.. В този аспект не може да не се приеме, че вземането на металния предмет и насочването му към подсъдимия е логичен израз на емоционалното състояние на В. и ясна демонстрация на повода за повторното му излизане на улицата. След като е видял металния предмет, вдигнат от тъжителя, подсъдимият безспорно е възприел това като заплаха за здравето си. В тази насока обясненията му са ясни, подкрепени от свидетелските показания и логични. Това обаче не се отнася за твърденията на подсъдимия относно действията, които той е предприел след възприемане на заплахата. Според обясненията на подсъдимия той вдигнал ръката си за да се защити, блъснал ръката на тъжителя и в резултат на това последният изпуснал колектора, който при падането го „одраскал” по главата. От друга страна обаче, в същите обяснения подсъдимият заявява, че издърпал колектора от ръката на В. и след това започнал да бяга. Безспорно е невъзможно след падането на металния предмет, той отново да се окаже в ръката на тъжителя. От друга страна – според медицинската експертиза нараняването не е нанесено от падащ предмет, а е в резултат на замах, тъй като тежестта и локализацията на раната сочели на това. Съвкупната преценка на тази група доказателства водят до извода, че след като подсъдимият е издърпал колектора от ръката на тъжителя, е нанесъл удар с него, който удар е попаднал в главата на пострадалия и е причинил описаните от лекаря увреждания. В подкрепа на този извод са освен посочените доказателства, още показанията на свид.В,М, възприела нанасянето на удара, както и показанията на свид.С. М., който видял, че тъжителят побягнал с колектора в ръка. Тук се поставя въпроса как следва да бъде квалифицирано извършеното от А.. Както вече се посочи, деянието е осъществено след като подсъдимият е възприел поводението на тъжителя, обективиращо заплаха за неговото здраве. За правната квалификация на деянието е съществено дали нанасянето на удара е целяло да отблъсне нападението на тъжителя или пък ударът е нанесен след като това поведение е било преустановено. В първия случай, деянието ще е извършено при условията на неизбежна отбрана, а във втория - при условията на афект. Съдът счита, че е налице втората хипотеза. И това е така, защото издърпвайки от ръцете на тъжителя металния предмет, подсъдимият е преустановил нападението му и след този момент за него не е била налице необходимост да са защитава. В резултат обаче на предизвиканото от тъжителя силно раздразнение у подсъдимия от извършеното спрямо него противозаконно действие, последният е нанесъл удара, причинил процесните увреждания. Ето защо, извършеното от А. следва да бъде квалифицирано като причиняване на телесна повреда в състояние на афект – престъпление по чл.132 ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК. Тук следва да се отговори на наведения от защитата довод за преквалификация на деянието по чл.130 ал.2 от НК. Този довод е несъстоятелен. Лека телесна повреда без разстройство на здравето е налице само тогава, когато деянието е довело само до болка или страдание без да засегне телесната цялост на пострадалото лице Очевидно е, че настоящия случай не е такъв. Разкъсно-контузната рана на главата представлява разстройство на здравето, защото е причинила нарушаване на телесната цялост на пострадалия, а не само моментни неблагоприятни усещания.
Имайки предвид изложеното, съдът
счита, че атакуваната присъда следва да бъде изменена, като извършеното от
подсъдимия бъде преквалифицирано като престъпление по чл.132 ал.1 т.3 вр.
чл.130 ал.1 от НК. За това престъпление законът предвижда наказание „лишаване
от свобода до три месеца” или „пробация до шест месеца”. При това положение и в
този случай са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност, визирани в чл.78а ал.1 от НК. В тази връзка
първоинстанционният съд е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя.
Наложеното обаче от районния съд административно наказание „глоба” следва да
бъде намалено до най-ниския предвиден от закона предел, а именно „глоба в
размер на
Промяната в правната квалификация на деянието налага преоценка и на размера на обезщетението, което тъжителят следва да получи за претърпените от него неимуществени вреди. За гражданската отговорност в случая са съществени не само телесните увреждания на пострадалия и периодът за тяхното отзвучаване, но и всички обстоятелства, довели до тяхното настъпване. Както вече се посочи по-горе инициаторът на конфликта е бил тъжителя, изразил недоволство от играещите на улицата деца. Впоследствие тъжителят се почувствал заплашен, което в съчетание с употребата на алкохол е провокирало отиването до мястото, на което се намирал подсъдимия, очевидно целейки саморазправа. Не може да не бъде взето предвид, че тъжителят пръв е вдигнал металния предмет и го е насочил срещу А., както и че нанесения от последния удар е бил израз на особеното психическо състояние, в което е изпаднал. Ето защо, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение следва да бъде намалено. Сумата от 150 лева съдът намира за достатъчна компенсация на претърпените от тъжителя физически страдания. Така определеното обезщетение според съда отговаря на изискванията за справедливост, тъй като е резултат от оценката не само на неблагоприятните посредици от деянието, но и на безспорното им съпричиняване от самия тъжител, който с поведението си е допринесъл за тяхното настъпване. Независимо от намаляването на обезещетението размерът на дължимата държавна такса не следва да бъде редуциран, тъй като минималният дължим размер е 50 лева /Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с Постановление № 38/27.02.2008 г. на МС – т.1/.
Мотивирин от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 262/26.03.2009 г., постановена по НЧХД № 1209/2008 г. по описа на Районен съд-Х в наказателно-осъдителната й част относно правната квалификация на престъплението, за което подсъдимия Ш.А.А., ЕГН ********** е признат за виновен, както и относно размера на наложеното административно наказание „глоба”, като преквалифицира извършеното по чл.132 ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК, вместо по чл.130 ал.1 от НК и НАМАЛЯ наложеното административно наказание „глоба” от 600 лева на 500 лева.
ИЗМЕНЯ присъдата и в гражданско-осъдителната й част, като отменя същата в частта, в която предявения от Г.И.В. против подсъдимия Ш.А.А. граждански иск е уважен за сумата над 150 лева до 650 лева, вместо което ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.В., ЕГН ********** против подсъдимия Ш.А.А. иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата над 150 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.