Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………..….…./……….…….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка И.,
като разгледа докладваното
от мл. съдия Кунева,
възз. гр. д. № 787 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба с вх. № 8575/04.02.2019 г. на О.М.Ф., ЕГН **********,
с адрес ***, предявена чрез адв. В.В. от ВАК срещу Решение № 196/15.01.2019 г.
по гр.д. № 8987/2018 г. на ВРС, ХХV-ти състав, В ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден да заплати на И.И.Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, кв. Аспарухово, ул.
“Моряшка“ № 23, ет.7, сумата от 4000
/четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, стрес, безпокойство, унижение,
негативни психични изживявания, болки и страдания от нанесени травматични
увреждания, причинени от ответника на
23.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.06.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, в частта относно размера на присъденото обезщетение като
счита същият за завишен многократно спрямо действителните претърпени неимуществени
вреди от ищцата. Конкретно се позовава
на изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза, съобразно която е
налице лека форма на претърпяно психично въздействие, отзвучаващо за няколко
дни. Сочи, че провежданата спрямо ищцата терапия датира от преди две-три години
преди инцидента. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и определяне
на по-нисък размер на обезщетението. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител адв. В. поддържа
въззивната жалба с изложените в нея доводи, като моли за определяне на по-нисък
размер на обезщетението. Позовавайки се на експертното заключение по СМЕ
намира, че изпитаният от въззиваемата страх и безпокойство е отшумял за няколко
дни. Сочи, че след инцидента в периода от 07.04.2019 г. до 10.04.2019 г.
страните са били заедно в Турция за преодоляване на причинения стрес и
безпокойство на въззиваемата.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по
жалбата страна И.Д.И..
В съдебно заседание
въззиваемата чрез процесуален представител адв. Д. моли за отхвърляне на
жалбата с доводи, че въз основа на събраните доказателства първоинстанционният
съд е определил справедливо обезщетение. Настоява, че твърдяното пребиваване от
въззивника в Турция е било с цел закупуване на лекарства за лечение на
причинените вследствие на инцидента заболявания.
Първоинстанционното
решение в частта му, в която О.Ф. е осъден да заплати на И.Д. сумата от 30.43 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупени лекарства и извършен медицински преглед, за лечение на получени
травматични увреждания и преживян стрес, причинени от ответника на
23.04.2018г., на основание чл.45 ЗЗД и е отхвърлен този иск разликата до 300.78
лева; в частта му, в която е отхвърлен иска на И.Д. срещу О.Ф. за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, стрес,
безпокойство, унижение, негативни психични изживявания, болки и страдания от
нанесени травматични увреждания,
причинени от ответника на 23.04.2018г. за разликата над 4000 лева до 8000 лева, както и в частта му, в
която е отхвърлен предявеният от О.Ф. срещу И.Д. насрещен иск с
правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати 4000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от телесни повреди по
главата, лявата мишница и дланнопръстната става на 5 пръст на лявата ръка, в
резултат на причинено на 23.04.2018г. непозволено увреждане - удари със синджир, не е
обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на въззивната проверка.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищцата
твърди, че с ответника са били във фактическо съжителство през 2013 г., след
което се разделили. Твърди, че на 23.04.2018г.
била във вилата в
м-ст „Боровец – Юг“, като около 19.30 часа ответникът нахлул, видимо употребил
алкохол и започнал да крещи, обижда и да отправя заплахи към нея, блъскал
врати, събарял мебели, счупил лаптопът й. Излага, че ответникът излязъл на
двора, хванал ищцата за косата и започнал да я дърпа, нанасяйки й удари с ръка
по главата и лицето. Нанесъл й силен удар в лицето и я повалил на земята, след
което започнал да я рита по тялото, особено силно в дясната половина на рамото
и ръката. Успяла да натисне паник бутон и след 10-15 минути дошъл служител от
охранителната фирма, в който момент си тръгнал и ответника. Твърди, че след
инцидента трудно се придвижвала, получила световъртеж, изпитвала силни болки в
главата и окото, като на следващия ден посетила болнично заведение и е
назначено лечение. Навежда, че болките продължили, около седмица трудно виждала
с лявото око, като ежедневно изпитвала световъртеж. Обосновава, че в резултат
на инцидента преживяла силен емоционален шок, спряла работа заради болките и срама
от външния си вид, пиела антидепресанти и не можела да заспи от страх.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и по размер. Твърди, че посетил ищцата на
23.04.2018 г. във връзка с трайните им отношения и намерението им да сключат
граждански брак на 06.06.2018 г. Между двамата избухнал скандал, който
прераснал във физическа саморазправа, изразяваща се в нападение над ответника
от страна на ищцата, която му нанесла няколко удара с метален синджир за водене
на кучето й и той за да се защити й нанесъл удар в лявата скула и засегнал и
лявото й око. Твърди, че след като ищцата паднала на земята, напуснал имота.
Оспорва твърденията на ищцата за извършените от него деяния, както и за
причинно-следствена връзка между тях и причинените вреди.
Пред настоящата инстанция искът е
висящ за сумата на присъдените от РС-Варна 4000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от инцидента, станал на 23.04.2018 г.
Настоящият съдебен състав на ВОС,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, приема следното:
Фактическа
обстановка, установена от първоинстанционния съд не се оспорва от страните по
делото, а именно:
Видно от представените по делото решения по гр.д. № 11041/2015
г. по описа на ВРС и по гр.д. № 14455/2014 г. по описа на ВРС, спрямо И.Д. са
постановявани защитни мерки срещу извършено домашно насилие от О.Ф..
Не е спорно между страните, а и
от представените писмени доказателства се установява, че влязло в сила решение № 2415/29.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 5909/2018 г. по описа на ВРС, образувано по повод молба
на И.Д. по ЗЗДН за извършено домашно насилие на 23.04.2018г., О.Ф. е задължен
да се въздържа от домашно насилие спрямо И.Д., постановена е забрана за
доближаването й на по-малко от 50 м. за срок от 18 месеца, и на Ф. е наложена
глоба в размер на 200 лева.
От представеното медицинско
удостоверение № 320/2018 г., издадено от МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД се
установява, че при извършения преглед на въззиваемата на 24.04.2018 г. са
констатирани травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядания и
травматични отоци в лявата лицева половина, контузия на шията, травматичен оток
по задната повърхност на шията, контузия на горните междуфалангиални стави на
2,3 пръсти на дясната ръка. Съобразно медицинското заключение в своята
съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Видно от амбулаторен лист №631/24.04.2018 г., издаден от
д-р Б.Ш. след преглед на Д. е поставена основна диагноза контузия на очната
ябълка и околоочната област, придружаващи заболявания и усложнения - хронично
посттравматично главоболие; обективно състояние - хематом на долния и горния
клепач; лека конюктивна инекция.
От амбулаторен
лист № 623/25.04.2018 г., издаден от д-р Д.Б. се установява, че след извършения
преглед на И.Д. е поставена основна диагноза - контузия на очната ябълка и
околоочната област, хематом на долни и горния клепач на окото ЧМН изокория без
нистагъм; ограничена и болезнена шийна биомеханика най-вече инклинацията на
място, паравертенална ригидност в ляво СНР живи еднакви двустранно хофман и
трьомнер пол двустранно хипестезия по С 2-4 вляво координация, с назначена терапия с Миорелаксант, аналгетик,
витамини и антидепресант.
Съобразно амбулаторен лист № 700/10.05.2018 г., издаден
от д-р Д.Б. след извършен преглед на И.Д. е поставена основна диагноза –
контузия на очната ябълка и околоочната област. Назначена е терапия с аналгетик,
витамини и антидепресант.
Видно от амбулаторен лист № 849/08.06.2018 г., издаден
от д-р Д.Б. след извършен преглед на въззиваемата е поставена основна диагноза:
неврастени, при снета анамнеза: след психично напрежение с оплаквания от
неспокоен и краткотраен сън, сърдечен дискомфорт, раздразнителна слабост,
сутрешна астения; назначена е терапия с Ксанакс.
От представената епикриза, издадена на 08.10.2018 г. от
МБАЛ „Свети Наум“, се установява, че въззиваемата е била хоспитализирана в
болничното заведение за периода от 01.10.2018г. до 06.10.2018г. с поставена
окончателна диагноза: увреждане на шийните коренчета, некласифицирани и
придружаващи заболявания - есенциална хипертония. Назначено е медикаментозно
лечение.
От съдебно-медицинската експертиза,
допусната в хода на първоинстанционното производство, неоспорена от страните,
се установява, че ищцата е получила травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око и към лявата
скула, контузия на шията (травматичен оток по задната повърхност на шията),
травматичен оток в областта на горните междуфалангиални стави на пръстите на
лявата ръка. Съобразно заключението травматичните увреждания от този вид
отшумяват в рамките на 2-3 седмици, след което функциите се възстановяват без
дефицит. Проведеното лечение е било правилно и адекватно с аналгетици, витамини
и антидепресанти за този вид увреждания. Вещото лице заключава, че
световъртежът от периферен произход, уставен при прегледа на ищцата в Токуда от
28.03.2018г. се наблюдава при нарушения на периферните отдели на вестибуларния
апарат, вътрешното ухо или вестибуларния нерв, като честа причина за появата на
световъртеж са патологични промени в шийния отдел на гръбначни мозък – дискови
хернии, дегеративни промени на прешлените /спондилартрози и остеохондроза/,
като такива промени са били налице преди инцидента на 23.04.2018г. и не са
довели до усложнения. При изслушване в о.с.з. вещото лице уточнява, че
травматичните увреждания са отзвучали в рамките на две-три седмици, по-малко от
месец.
От приобщената по делото
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че острата
реакция на стрес е пряка последица от инцидента, като към настоящия момент не
се покриват критериите за посттравматично стресов разстройство или друго
психично разстройство, имащо пряка причинно-следствена връзка с инцидента.
Съобразно заключението непосредствено след инцидента ищцата е била напрегната,
тревожна, изпитвала болки и дискомфорт, но към настоящия момент няма данни за
психично разстройство, произтичащо от инцидента. В о.с.з. вещото лице уточнява,
че страхът, изпитан от ищцата при инцидента обхваща от няколко минути и
отшумява за няколко часа, най-късно до няколко дни. Сочи, че същата е с
невръстенни оплаквания, които датират от поне две години и не са във връзка със
случилото се. Вещото лице излага, че лекарствата изписани след събитието са за
намаляване на тревожността и подобряване на съня.
По делото са приобщени и гласни
доказателства посредством разпита на двамата свидетели Й.Я. и В.Г..
От
показанията на свидетеля Я., се установява, че при пристигането си на място непосредствено
след инцидента видял, че окото на ищцата било зачервено, имало следи от борба,
като Д. била много разстроена, уплашена, в истерично състояние.
От
показанията на свидетеля Г. се установява, че след раздялата между И. и О.,
последният продължил да я търси, да я следи и да я заплашва по телефона.
Споделя, че след инцидента се срещнала с въззиваемата, като видяла подутините
по тялото и лицето на И.. Сочи, че същата била уплашена, плачела и треперела от
случилото се. Излага, че месец – два след инцидента продължавала да бъде
уплашена, да плаче, за което пиела и лекарства, станала по-затворена, като
започнала по-рядко да ходи на работа във фризьорския салон.
В
хода на въззивното производство са приобщени писмени доказателства - фактура от хотел
„Сефа“ – Сефер Башак в оригинал и в превод на български език, видно от която в
периода от 07-10.04.2019 г. О.Ф. и И.Д. са нощували в този хотел. В съдебно
заседание въззиваемата не отрича това обстоятелство и заявява, че с въззиваемия
са били в една хотелска стая.
С оглед така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира обжалваното решение за валидно
и в обжалваната част допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните във
въззивната жалба такива се свеждат до
справедливия размер на дължимото
обезщетение.
В разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД е
залегнал основаният принцип в правото да не се вреди другиму (neminem laedere). За основателността на иска
по чл. 45 от ЗЗД е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на деяние (действие или бездействие), неговата
противоправност, настъпилите вреди по вид и размер, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат. Вината на дееца се предполага до доказване на
противното от последния, по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В
случая наличието на виновно и противоправно деяние, извършено от ответника О.Ф.
на 23.04.2018 г., в резултат на което са настъпили неимуществени вреди за
ищцата И.Д. – болки и страдания, страх и безпокойство, не се оспорва, а и се установява безспорно от
съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Ето защо
и предявеният иск се преценява от настоящия състав като доказан по основание. Несъменено
от причинените телесните увреждания на ищцата, сега въззиваема, са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като същата следва да
установи техния интензитет и продължителност.
Размерът на обезщетението на
неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено от критерия на
справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето
на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши
след отчитане на характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване на здравето,
морални страдания, осакатявания и други.
За обосноваване размера на
претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани писмени и гласни
доказателства. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-медицинска, което съдът кредитира, като обективно
и компетентно дадено и непротиворечащо на събраните по делото доказателства -
медицински удостоверения, амбулаторни листи и епикризи, че в резултат на инцидента ищцата е получила травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото
око и към лявата скула, контузия на шията (травматичен оток по задната
повърхност на шията), травматичен оток в областта на горните междуфалангиални
стави на пръстите на лявата ръка.
Обичайният възстановителен процес съобразно експертното заключение приключва в
рамките на около две-три седмици. Несъмнено от тези увреждания въззиваемата е
изпитвала болка в рамките на възстановителния период. Другите оплаквания на
въззиваемата обаче – главоболие и световъртеж, не се намират в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента, поради което не следва да се вземат
предвид при определяне размера на обезщетението. Съобразно заключението на
вещото лице-медик тези оплаквания датират отпреди инцидента и се дължат на
други процеси в организма на ищцата.
Депозираните показания от Я. и Г.,
че след инцидента ищцата е била силно стресирана, уплашена, се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни и вътрешнологични, тъй като
възпроизвеждат факти непосредствено възприети от тях след инцидента. Пряко
отношение към определяне интензитета на причинените вреди обаче има приетата по
делото съдебно-психиатрична експертиза,
съобразно която острата реакция на стрес е пряка последица от инцидента,
която може да продължи до няколко дни, но към настоящия момент не е налице
посттравматично стресово разстройство. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обективно и съобразно
специалните знания, които то притежава, като приема, че силният шок и уплахата
от инцидента са отшумели. Още повече, продължилият прием на лекарства се дължи на други
фактори, които не са в пряка връзка с инцидента, което се установява при изслушването
на вещото лице-психиатър. Съобразно
ангажираните гласни доказателства посредством разпита на свидетелката Г.
състоянието на уплаха и тревожност са продължили един - два месеца. Несъмнено с
оглед обстоятелствата при които е извършен инцидента – вечер, в дома й,
нанасените удари, поведението на ответника преди инцидента – отправените спрямо
нея заплахи, съдът приема, че на ищцата е нанесена травма, която изисква
по-дълъг период за напълно психическо възстановяване, но същата не е довела до
разстройство на психиката й, което да продължава и към настоящия момент. Следва
да се съобрази и обстоятелството, че след инцидента в периода от
07.04.-10.04.2019 г. въззиваемата е била в една стая в Р. Турция с въззивника,
за което са ангажирани доказателства пред настоящата инстанция, което
независимо от причините за пребиваването им там, е показателно за намаляването интензитета
на страх и тревожност у ищцата.
От съвкупния анализ на тези
доказателства, съдът намира, че причиненото увреждане се е отразило
неблагоприятно върху нормалния ритъм на живот на пострадалата, като й е създало
неприятни усещания от здравословно и емоционално естество и това се е отразило
на обичайния й начин на живот. Събития от подобен характер неминуемо се отразяват
негативно на емоционалното състояние, като обхвата на това засягане се установи
безспорно по делото, но не и с твърдяния от въззиваемата интензитет. Болките от
травматичните увреждания са отшумели в рамките до месец след инцидента, не са
налице усложнения в здравословното й състояние, възстановителният процес също е
приключил в този период, психологическата травма, макар и по-дълго продължила
във времето, е преодоляна значително, което се установи и от поведението на
самата въззиваема в настоящата инстанция.
Съвкупната преценка на изложените
факти, в това число изживения стрес, съпътстващите състоянието обида и унижение и
последиците от травмата – затвореност и отчужденост на ищцата, което се
установи от гласните доказателства, и при
отчитане на средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти
в страната към момента на настъпване на увреждането налага извода, че
справедливият размер на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди
от причиненото увреждане е 2000 лева. Съдът намира, че тази сума би репарирала
изживените от ищцата негативни емоции и съответства на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което доводите във въззивна жалба за
завишен размер на обезщетението са основателни. Искът е основателен за сумата от 2000 лева и следва да
бъде уважен в този размер.
Предвид различните крайни изводи
на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено
в обжалваната част за разликата над 2000 лева до уважената част от 4000 лева. В
останалата част решението е влязло в законна сила, поради необжалването му от
страните.
Това налага и преизчисляване размера на присъдените от ВРС разноски
сторени от ответника, които съдът определя на сумата от 93,75 лева.
Въззивникът Ф. не е претендирал разноски пред настоящата инстанция,
поради което такива не му се следват.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от
въззиваемата Д. искане, на същата се
следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, срещу което
въззивникът е релевирал възражение за прекомерност. Съдът намира възражението
за основателно, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, размера
на заявената пред настоящата инстанция претенция и съобразно Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, същият следва да се
редуцира на 600 лева. Съобразно уважената част от иска дължимите на
въззиваемата разноски възлизат на сумата от 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 196/15.01.2019 г. по гр.д. № 8987/2018 г. на ВРС, ХХV-ти състав, В ЧАСТТА, в която О.М.Ф., ЕГН ********** е
осъден да заплати на И.И.Д., ЕГН **********, разликата над сумата от 2000 /две хиляди/ лева до сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ответника на
23.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.06.2018 г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 45 от ЗЗД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.И.Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, кв.
Аспарухово, ул. “Моряшка“ № 23, ет.7, срещу О.М.Ф., ЕГН: ********** с адрес ***, за разликата над сумата от 2000 лева до присъдените
4000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, стрес, безпокойство,
унижение, негативни психични изживявания, болки и страдания от нанесени
травматични увреждания, причинени от
ответника на 23.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.06.2018 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/15.01.2019 г.
по гр.д. № 8987/2018 г. на ВРС, ХХV-ти състав, в останалата обжалвана част, в която О.М.Ф., ЕГН ********** е осъден да заплати на И.И.Д., ЕГН **********, сумата от 2000 /две
хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ответника на
23.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.06.2018 г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на И.И.Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, кв.
Аспарухово, ул. “Моряшка“ № 23, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на О.М.Ф., ЕГН: ********** с адрес ***, направените
пред първа инстанция разноски в размер на
93,75 лева (деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА на О.М.Ф., ЕГН: ********** с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.И.Д., ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. “Моряшка“ № 23, ет.7, направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 300 лева (триста лева), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В останалата част първоинстанционното решение е
влязло в законна сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.