Р Е
Ш Е Н
И Е № 184
гр.Стара Загора, 25.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VIІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия
СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм. дело № 703 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба на Н.И.У., с постоянен адрес ***, против Решение №1040-01-150
от 05.08.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е отхвърлена
подадената от У. жалба срещу разпореждане №012-02-627-4 от 20.06.2019г. на упълномощеното за Ръководител на осигуряването
за безработица лице при ТП на НОИ – Благоевград. В жалбата се сочи, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения,
че при постановяването му административният орган не е посочил фактическите и
правни основания, послужили за издаването и обосноваването на решението, както
и че тази липса води до немотивираност на акта. Отправя се искане да бъде
отменено оспореното решение, както и да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Благоевград, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата, като неоснователна,
като сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че
постановеното разпореждането за изменение на вече отпуснатото парично
обезщетение за безработица е издадено при спазване на приложимото национално и
европейско законодателство. В проведеното открито съдебно заседание представя и
моли да бъдат приети относими по делото документи в официален превод.
Във връзка с проверката на допустимостта и
основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2017г. Н.У. е подала в ТП на НОИ – Благоевград
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), с приложени
към него необходими документи – заповед за прекратяване на трудово
правоотношение №010 от 02.11.2017г. с осигурителя „Глобал фин систем“ ЕООД – гр.Гоце
Делчев и преносим структуриран електронен документ U1 /ПД U1/, издаден на
06.12.2017г. от компетентната осигурителна институция на Република Гърция.
Видно от представената с документа информация, за Н.У. е удостоверен
осигурителен период, придобит по законодателството на държава-членка на
Европейския съюз за времето от 09.10.2017г. до 23.10.2017г. С разпореждане
№012-02-627 от 04.01.2018г. на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с
чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г., на
жалбоподателката е отпуснато ПОБ, считано от 02.11.2017г. до 01.09.2018г. в
размер на 70,91 лева дневно.
С разпореждане №012-02-627-2 от 20.06.2018г., на основание
чл.54г, ал.4 от КСО, е спряно производството по изплащане на ПОБ във връзка с инициирана
проверка на компетентния административен орган по отношение потвърждаване на
данните от ПД U1 от страна на осигурителната институция на Гърция. За целта е
изпратено нарочно писмо от дирекция „Европейски регламенти и международни
договори“ при ЦУ на НОИ – София. С писмо от 15.03.2019г., получено в ЦУ на НОИ
– гр.София на 05.04.2019г. и препратено в ТП на НОИ – гр.Благоевград на 25.04.2019г. (л.23-24 от
приобщеното дело), компетентната институция на Гърция уведомява осигурителния
институт, че издадения ПД U1 за лицето Н.И.У. е анулиран, тъй като информацията в него се основава на
недействителна заетост в Гърция. Документът се явява невалиден и е отменен, тъй
като за лицето не е съществувала реална заетост, не е придобиван реален
осигурителен доход и не са внасяни осигурителни вноски.
С разпореждане №012-02-627-3 от 20.06.2019г. спряното
производство по изплащане на ПОБ е възобновено на основание чл.55, ал.1 от АПК,
като за мотив на това действие е посочено получаването на изискваната от Гърция
информация. С оглед новопредставените данни и факта, че ПД U1 e анулиран е
извършена нова преценка на правото на ПОБ за Н.У., като с разпореждане №012-02-627-4 от 20.06.2019г. на
упълномощеното за Ръководител на осигуряването за безработица лице при ТП на
НОИ – гр.Благоевград, е изменено предходното му разпореждане от 04.01.2018г. в
частта относно размера на отпуснатото ПОБ. Предвид констатациите на гръцката
осигурителна институция и обстоятелството, че ПД U1 е невалиден, поради
анулирането му, при определяне на новия размер на обезщетението е изключен
гръцкият осигурителен период, съответно доход, за времето от 09.10.2017г. до
23.10.2017г., като ПОБ е изчислено само предвид завършените български
осигурителни периоди. Новоизчисленият размер е 20,14 лв., считано от
02.11.2017г. – датата на последното прекратяване на трудова заетост в България.
Постановеното разпореждане е оспорено от жалбоподателката по
реда на чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО в законоустановения за това 14 –
дневен срок, като по подадената жалба на основание чл.117, ал.3 от КСО е
постановено и оспореното в настоящото производство решение (л.8-10). Последното
е издадено от определено от управителя на НОИ – гр.София лице, съгласно заповед
№1016-40-405/04.04.2018г. (л.19), което да изпълнява правомощията на директор
на ТП на НОИ – Благоевград. С решението
е оставена без уважение жалбата на Н.У. против разпореждане №012-02-627-4 от 20.06.2019г. на
упълномощеното за Ръководител на осигуряването за безработица лице при ТП на
НОИ – Благоевград и посоченото разпореждане е потвърдено изцяло. В мотивите за
издаване на решението административният орган е приел, че дневното парично
обезщетение за безработица се определя съгласно разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО. а именно: 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването. Отбелязано е, че съгласно чл.54а, ал.2, т.4 от КСО за придобиване право на ПОБ се взема предвид и времето, зачетено за
осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на
международен договор, по който Република България е страна или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност. С оглед
доказателствата по административната преписка е посочено, че в случая следва да
се съблюдават правилата на Регламент /ЕО/ 883/2004 и в частност чл.62, параграф
1 от регламента. Изложени са аргументи, че в случаите, какъвто и е настоящия,
при които лицата, заявили отпускането на ПОБ притежават завършени осигурителни
периоди и по българското и по чуждестранното законодателство, и при които за
изчисляването на обезщетението е компетентна българската осигурителна
институция, съответно при приложимо българското осигурително законодателство,
среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се
изчисляват при спазване на разпоредбата на чл.62, параграф 1 и 2 от Регламента.
Така при изчисляване размера на ПОБ и при прилагане на чл.54б от КСО се вземат
само доходите получавани от последната заетост на лицето (последното прекратено
правоотношение) – в случая тези от осигурителя „Глобал
фин систем“ ЕООД – гр.Гоце Делчев. Отбелязано е, че първоначално и в тази
нормативна конструкция, на жалбоподателката е отпуснато ПОБ в определен размер,
който след анулиране на ПД U1 e изменен с разпореждането от 20.06.2019г., тъй
като при липса на чуждестранни осигурителни периоди, обезщетението следва да се
определи по общия ред, без прилагане на правилата на Регламент
/ЕО/ 883/2004, а съгласно разпоредбата на чл.54б от КСО във връзка с чл.54а и
чл.54в от кодекса. Поради изложените съображения е прието, че жалбата е
неоснователна и същата е отхвърлена от горестоящия административен орган.
Така постановеното решение е връчено на 09.08.2019г., видно
от приложена по делото обратна разписка (л.11 от приобщеното дело), а жалбата
срещу него е депозирана при административния орган на 16.08.2019г. Първоначално
делото е образувано в АС-Благоевград, като в последствие на основание чл.135,
ал.2, във връзка с ал.1 от АПК е прекратено и изпратено, съобразно правилата за
местна подсъдност, на компетентния в случая АС – Стара Загора.
По
делото са представени и приобщени писмените доказателства, съдържащи се в
административната преписка по постановяване на първоначално оспореното
разпореждане и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ, гр.
Благоевград. Представени са официални преводи на чуждестранните документи,
издадени от гръцката осигурителна институция – ПД U1 и уведомително писмо.
По делото е
допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ф.М.Б..
В показанията си свидетелят заявява, че познава жалбоподателката, която е
братовчедка на бившата му съпруга. Сочи, че през 2017г., някъде от началото на
октомври до края на годината, Н.У. е работила в Гърция, като сортирала картофи
и ги чистела. Заявява, че той е работел при друг работодател, но е виждал жалбоподателката
да работи. Твърди, че неговият работодателя не желаел да му заплаща
осигуровките, като за Н.У. не знае дали са и заплащани такива от нейния
работодател. В заключение сочи, че е получавал заплата, но осигуровки не са му
плащани, а за Н.У. не знае дали е получавала заплата в Гърция.
По делото е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, на база
предоставените от Н.У. документи и известните на ТП на НОИ към датата на издаване
на Разпореждане №012-02-627-1/04.01.2018г., са налице следните обстоятелства –
прекратяване на правоотношението и прекратяване на осигуряването от
02.11.2017г., осигурителен стаж към този момент 11 години и 4 месеца на база
данни в ТД на НОИ, осигурителен доход за периодите 26.10.2017г. до 01.11.2017г.
в размер на 590,91 лева и среднодневен осигурителен доход в размер на 118,18
лева. Според вещото лице в този случай дневното парично обезщетение за
безработица е в размер на 70,91 лева дневно, което е 60% от среднодневния
осигурителен доход, т.е. 0,60х118,18=70,91 лева. Именно тази сума е отпусната
на жалбоподателката с Разпореждане №012-02-627-1/04.01.2018г. При определяне на
обезщетение само на основание чл.54б, ал.1 от КСО, без прилагане на чл.62 от Регламент
(ЕО) №883/2004г., осигурителния доход за периода 01.11.2015г. – 31.10.2017г.,
който според данни по чл.5, ал.4 от КСО е в размер на 16 851,77 лева,
изчисленията имат следните данни и размери: прекратяване на правоотношението и
прекратяване на осигуряването от 02.11.2017г., осигурителен доход за периода
01.11.2015г. до 31.10.2017г. в размер на 16 851,77 лева, осигурителен
доход за периода 26.10.2017г. до 01.11.2017г. в размер на 502 лева, среднодневен
осигурителен доход в размер на 33,57 лева. Според заключението дневното парично
обезщетение за безработица в този случай е в размер на 20,14 лева, което е 60%
от среднодневния осигурителен доход, т.е. 0,60х33,57=24,14 лева. Именно сума в
този размер е отпусната с Разпореждане №012-02-627-4/20.06.2019г. Вещото лице
сочи, че размерът на осигурителния доход на Н.У. за периода 01.11.2015г. до
31.10.2017г. е в размер на 16 851,77 лева. Съобразно поставените от
процесуалния представител на жалбоподателката въпроси, вещото лице е определило
общо парично обезщетение за съответните периоди във вариант, в който се вземе
предвид ПД U1 и във вариант, в който не се взема предвид ПД U1, като са
получени следните стойности: при дневно парично обезщетение за безработица в
размер на 20,14 лева – за периода 02.11.2017г. – 30.11.2017г. – 422,94 лева; за
периода 01.12.2017г. – 31.12.2017г. – 362,52 лева; за периода 01.01.2018г. –
31.01.2018г. – 443,08 лева; за периода 01.02.2018г. – 28.02.2018г. – 402,80
лева; за периода 01.03.2018г. – 31.03.2018г. – 422,94 лева; за периода
01.04.2018г. – 30.04.2018г. – 382,66 лева и за периода 01.05.2018г. –
31.05.2018г. – 402,80 лева, като общото парично обезщетение е в размер на
2 839,74 лева. При дневно парично обезщетение за безработица в размер на
70,91 лева – за периода 02.11.2017г. – 30.11.2017г. – 1 489,11 лева; за
периода 01.12.2017г. – 31.12.2017г. – 1 276,38 лева; за периода
01.01.2018г. – 31.01.2018г. – 1 560,02 лева; за периода 01.02.2018г. –
28.02.2018г. – 1 418,20 лева; за периода 01.03.2018г. – 31.03.2018г. – 1
489,11 лева; за периода 01.04.2018г. – 30.04.2018г. – 1 347,29 лева и за
периода 01.05.2018г. – 31.05.2018г. – 1 418,20 лева, като общото парично
обезщетение е в размер на 9 998,31 лева.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл.146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорването, като направено от лице, за
което административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок по
чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Оспореното решение №1040-01-150 от 05.08.2019г. на Директора
на ТП на НОИ – Благоевград е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл.117, ал.3, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б. „б”
от КСО административен орган, съответно от
упълномощено длъжностно лице, в предвидената по чл.59, ал.2 от АПК във
връзка с чл.117, ал.5 от КСО писмена форма, като актът, противно на твърденията
в жалбата, съдържа всички съществени реквизити, включително фактически и правни
основания за неговото издаване. При постановяване на оспореното решение съдът
не констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение на съответствието на оспореното решение с
материалния закон съдът намира следното:
Предпоставките за възникване право на ПОБ са разписани
в чл.54а, ал.1 от КСО, където е
предвидено, че право на парично обезщетение имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, които имат
регистрация, като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а от КСО или професионална пенсия по чл.168 от кодекса
и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване
по чл.4 от КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл.114а, ал.1 от КТ (Кодекс на труда). Съгласно разпоредбата на чл.54а,
ал.2, т.4 от КСО (в редакция към 01.01.2018г.) за придобиване право на ПОБ се
взема предвид и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на
друга държава на основание на международен договор, по който Република България
е страна, като нормата е допълнена (ДВ. бр.102/2018г., в сила от 01.01.2019г./
с израза „…или на европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност“. Липсата на доуточняване на визираната норма, действала при
постановяването на първоначалното разпореждане за отпускане на ПОБ не влияе
върху валидността на акта, тъй като съгласно легалната дефиниция на чл.288, ал.2
от Договора за функциониране на ЕС, Регламент /ЕО/ 883/2004 се явява
акт с нормативен характер, съдържащ правни норми от общ, абстрактен характер и
който е задължителен в своята цялост и се прилага приоритетно, спрямо
вътрешното национално законодателство. Общите правила за определянето на
размера и срока за получаването на паричните обезщетения за безработица са
разписани в чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО. Съгласно посочените норми дневното парично обезщетение за
безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко
от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за
безработица, като в общия случай срокът, за който се отпускат обезщетенията
зависи от притежавания от лицата осигурителен стаж с осигуряване за безработица
за времето след 31.12.2001г. – таблично представен в разпоредбата на чл.54в,
ал.1 от КСО.
Като част от Европейския съюз /ЕС/ България е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза.
Действително всяка държава-членка е свободна да решава кои категории лица
подлежат на осигуряване, съгласно нейното законодателство, кои са осигурените
социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се
изчислява размерът на обезщетенията. В този смисъл разпоредбите на ЕС определят
общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални
органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на
националните закони. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се
съдържат в Регламент №883/2004г . от 29.04.2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на
системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и Регламент №987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на
процедура по прилагане на Регламент
883/2004г.
Като източник на вторичното право на
ЕС регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила, като
нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички
държави-членки и са задължителни за спазване от националните органи и
администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат
приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националното
законодателство. Жалбоподателката е български
гражданин и като такъв е гражданин на държава-членка на ЕС – лице, спрямо което
намира приложение Регламент
883/2004г.
По отношение подаденото от Н.У. заявление за отпускане на ПОБ следва да се прилагат
относимите разпоредби на българското осигурително законодателство, досежно
преценката за наличие на правото на лицето да получава този вид обезщетение.
При преценка на правото на ПОБ по българското законодателство на лица, които
имат осигурителни периоди по законодателството на други държави-членки на ЕС се
съблюдават разпоредбите на чл.61-65 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. на Европейския
парламент и Съвета и съответно чл.54а, ал.1 от КСО. За придобиване право на ПОБ
се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на
държава-членка на ЕС, удостоверен със съответния документ – преносим документ
U1, издаден от компетентната институция на съответната държава. Това е
стандартизиран документ, който е едноезичен (на официалния език на всяка
държава-членка) и еднообразен по форма, поради което не се нуждае от превод,
заверка и/или легализация.
При изчисляване размера на дължимото обезщетение за
безработица се съблюдава разпоредбата на чл.62, § 2, във връзка с § 1 от
Регламент /ЕО/ 883/2004г., а именно: при прилагане на българското
законодателство, което предвижда специален изискуем осигурителен период за
определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на ПОБ и
когато за целия или част от този период, спрямо заинтересованото лице се е
прилагало законодателството на друга държава – членка на ЕС, се отчита
изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
лицето при последната му работа по трудово правоотношение. С други думи тъй
като размерът на ПОБ зависи от среднодневния осигурителен доход или
среднодневното възнаграждение за определен специален осигурителен период, тези
величини трябва да се определят изключително на база завършен съгласно
българското законодателство осигурителен период, преди прекратяване на
осигуряването, независимо от продължителността на този период, включително и
когато периодът е под 24 месеца, като по този начин законово се дерогира общото
правило на чл.54б, ал.1 от КСО.
В случая при отпускането на ПОБ за жалбоподателката е
установено, че за същата са налични осигурителни периоди в Гърция, като с оглед
факта, че последният завършен осигурителен период е в България и прекратяването
на правоотношението е непосредствено преди подаване на заявлението за
обезщетение, ПОБ е отпуснато и размерът му е изчислен съобразно по-горе
описаният нормативен ред, като са взети предвид единствено и само осигурителните
доходи на лицето при осигурителя „Глобал фин систем“ ЕООД – гр.Гоце Делчев,
т.е. последната заетост е осъществявана съгласно законодателството на България
за периода от 26.10.2017г. до 01.11.2017г. и среднодневното възнаграждение, от
което се изчислява ПОБ се определя само от този период или: осигурителен доход
в размер на 590,91 лв., среднодневен осигурителен доход за периода в размер на
118,18 лв. и изчислено дневно парично обезщетение за безработица /60%118.18
лв./ в размер на 70,91 лв. (л. 27 от приобщено адм. д.).
С оглед наличните по делото писмени доказателства,
представени в официални преводи е видно, че ПД U1, издаден от компетентната
осигурителна институция на Гърция и удостоверяващ завършени осигурителни
периоди за жалбоподателката в друга държава-членка е анулиран и е невалиден
спрямо отразените и удостоверени в него обстоятелства. С оглед по-горе
посочената правна рамка и характера и доказателствената сила на
стандартизираните преносими документи следва, че същият не може да служи, като
годно писмено доказателство, ползващо компетентния административен орган в
България. В случая към момента на постановяване на разпореждането от
20.06.2019г. са били налице нови документи или доказателства, които са имали
значение за определянето на размера на ПОБ по смисъла на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО. В този смисъл правилно административният орган е възприел, че без
наличието на осигурителни периоди в друга държава-членка, различна от България,
размерът на ПОБ следва да се определи без прилагане на правилата на чл.62 от Регламент /ЕО/ 883/2004г., а
именно: да се вземе предвид осигурителният доход за последните 24 календарни
месеца, преди месеца на прекратяване на осигуряването (01.11.2015г. –
31.10.2015г.), който е в размер на 16 851.77 лв.
Твърденията на жалбоподателката, че същата е
извършвала трудова дейност за посочения в ПД U1 период и е получавала
възнаграждение, както и че некоректното поведение на работодателя й не следва
да се отразява негативно в нейната правна сфера, т.е. да я лишава от полагащите
й се социални обезщетения, се явяват нeоснователни. В проведеното съдебно
заседание свидетелят Ф.Б.твърди, че познава жалбоподателката, срещал я е в
Гърция и е знае, че тя е работила през месеците октомври, ноември и декември на
2017г., но при друг, различен от неговия работодател. Твърди, че не знае дали
са й заплащани заплата и осигуровки, като той е получавал възнаграждение, но не
му не са внасяни осигуровки. Тези твърдения не могат да се противопоставят на
доказателствената сила на официалното писмено уведомление, изпратено от страна
на компетентната гръцка осигурителна институция, с което се заявява анулирането
на официалния удостоверителен документ U1 и се признава неговата невалидност. С
оглед последното, правилно административният орган е изменил първоначално
отпуснатото ПОБ, изключвайки информацията от ПД U1.
Видно от заключението на представената по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира,
като безпристрастно и компетентно изготвена, вещото лице съобразявайки се с
наличните по делото доказателства е достигнало до извод за законосъобразност и
правилност на определения от административния орган размер на ПОБ, както към
04.01.2018г., взимайки предвид данните от ПД U1, така и към 20.06.2019г., изключвайки
осигурителните периоди в Гърция. Според експертизата правилно са определени
размерите на осигурителните доходи за лицето и алгоритъмът за изчисляването на
обезщетението, както към момента на първоначално отпускане на ПОБ, така и към
момента на постановяване на разпореждането за изменението на размера му. Вещото
лице е достигнало до извод, че след анулирането на ПД U1, освен осигурителния
доход за 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването друг доход не следва да се взема
предвид, при изчисляване на обезщетението. В заключението на експертизата са
изведени, конкретните размери на ПОБ и размерите на съответните съставни
величини, от които е изчислено обезщетението. Вещото лице е посочило,
съобразявайки се с приложимата нормативна уредба, че към 04.01.2018г., осигурителният
доход за Н.У., от който следва да се изчисли ПОБ е в размер на 590,91 лв., при
период от 26.10.2017г. до 01.11.2017г., среднодневният осигурителен доход е в
размер на 118,18 лв., а дневното ПОБ е в размер на 70,91 лв. Отново
съобразявайки се с относимото законодателство и съответно изключвайки
осигурителния доход от Гърция, вещото лице е посочило, че към 20.06.2019г.
осигурителният доход, от който следва да се изчисли ПОБ е в размер на
16 851,77 лв., при период от 01.11.2015г. до 31.10.2017г., среднодневният
осигурителен доход е в размер на 33,57 лв., а дневното ПОБ е в размер на 20,14
лв. Именно тази сума е определена като размер на парично обезщетение за
безработица с Разпореждане №012-02-627-4 от 20.06.2019г., издадено от
упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
– Благоевград, което е потвърдено с оспореното в настоящото производство
Решение №1040-01-150/05.08.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград.
С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата на Н.И.У. против Решение №1040-01-150 от
05.08.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград се явява неоснователна, а
оспореното решение – правилно и законосъобразно.
От страна на ответника не е направено искане за
присъждане на сторени по делото разноски, поради което в случая съдът не следва
да присъжда такива.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.У. с постоянен адрес ***, против Решение №1040-01-150 от
05.08.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него
разпореждане №012-02-627-4 от 20.06.2019г. на упълномощеното за Ръководител на
осигуряването за безработица лице при ТП на НОИ – Благоевград, като неоснователна.
На основание чл.119 във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.
„б“ от КСО Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: