Решение по дело №3501/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№5221/25.11.2019г.

Гр.*,25.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3501 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявена искова молба с вх. 16302/08.03.2018 г., уточнена с допълнителна молба с рег. № 23343/4.4.2018 г. и с рег.№ 286*/27.04.2018 г., и приведена в съответствие с изискванията на чл.127 – 128 ГПК с цена на иска 13 230,56 лева /тринадесет хиляди двеста и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/, която молба е надлежно вписана в АВ СВ * и са представени доказателства за вписването.

Ищецът по делото - Е.П.П., ЕГН **********,*** А,със съдебен адрес ***, чрез адвокат от АК * - М.Д. е предявил против ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********,*** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Отправеното от ищеца искане е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено спрямо ищеца Е.П.П., ЕГН **********, че ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********,***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на процесния недвижим имот, а именно на:

РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 596 кв.м., очертана с червен цвят на скица Приложение № 1 от поземлен имот с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.*8 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 653 кв.м., находящ се в град *, община *, област *, кв. *, местност „*”, трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при съседи на целия имот: *, *, *, *, *, *и *, при съседи на частта: *, *, *, *, *, * и останалата част от *. /Реалната част от процесния недвижим имот е повдигната в червен цвят на приложената и към последната уточнителна молба актуална скица – ПРИЛОЖЕНИЕ № 1./

Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че Е.П. е единствен наследник по закон на Г. И. П., б.ж. на гр. *, починал на * г., като негов внук по право на заместване на наследодателката си С.Г. П., негова дъщеря, починала на 10.11.*3 г. /съгласно удостоверения за наследници изх. № № 9112, 9110/07.10.2015 г., издадени от район „Одесос” и №№ *, 6632/13.10.2015 г., издадени от район „Приморски”, общ. *./ Наследодателят на ищеца- Г. И. П., адвокат от град *, починал на * г., притежавал земеделски имот, представляващ НИВА с площ от 3,6 дка, в местността „*”, в землището на с.*, град *, който бил придобил чрез покупко-продажба от продавача Е.(Л.) П. Д., по мъж Й.през 1942 година съгласно приложения към исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, регистър *, дело № * г. на Нотариус при Варненски областен съд /имот, описан в т. 4, съставляващ нива само от 3,6 дка (1/3), при граници: гора, К. М.и Е. С., а според удостоверение № 39534 от 26.12.1942 г. на Варненска градска община при сегашни съседи: от две страни Я. В. Т.и дере, като първоначално имота според крепостен акт № * от *г. е нива от 14.2 дка, а според последващия поделителен протокол - нива от 10.8 дка./Със Заповед № 191/14.06.1949 г. на Министъра на вътрешните работи Г. И. П., като опасен за обществения ред и държавна сигурност жител ***, заедно със семейството си, бил заселен в с. *, *(под № *), който според текста на посочената по-горе заповед, преди 9.IX.1944 г. и след тази дата, се проявявал като враг на работническата класа.По политически причини - членството на наследодателя Г. П.в опозиционната на властта партия БЗНС „*”, заедно със семейството си бил изселен по административен ред на 14.06.1949 година в с. *, *, и  преместен по-късно през 1951 г. в гр. *, където бил установен до 1954 г. Тези данни, сочи ищецът в исковата си молба се установявали от вписванията в приложените стари семейни регистри на гр. * и гр. *. Репресията била установена от Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица - гр. *, съгласно приложените Протокол № 41/25.11.1994 г. от заседание на регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. *, и Решения №№ М-1610—1, 2, 3/ 25.11.1994 г., с които Г. И. П., С.Г. П. и Л. С.П. били признати за репресирани по политически причини съгласно чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ и чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата, като репресията се изразявала в изселване по политически причини.Земеделските имоти на Г. П., твърди ищецът, фактически му били отнети при изселването 1949 г., без да му бъдели заменени впоследствие по реда на приложимата Глава пета от ЗТПС (обн. ДВ, 1946 г.) - „Уреждане собствеността при преселване в бързи случаи” (нова - ДВ, бр.176 от 1950 г., отм., Изв., бр.20 от 1954 г.) вр. с чл. 112-м от същата глава, и той не бил оземлен по мястото на заселването си. Това се установявало от липсата на данни за извършени замени на собствените му по НА № 35/30.12.1942 г. земеделски земи, за които нямало данни за отнемане, оземляване или заменяване на земеделски земи, собственост на Г. И. П.; като в предадените за съхранение в общинския архив Емлячни регистри за 1949 г. и Протоколи на ТПС комисии за периода от 1952 г. до 1974 г. не се установявали документи, удостоверяващи деклариране, отнемане или замяна на земеделски земи в землището на кв. * на името на Г. И. П.; като също нямало данни за отчуждаване, одържавяване и обезщетяване по реда на ЗСГ, както и за съставени актове за държавна собственост за земеделски земи в землището на с. *, община *, закупени от Г. И. П. с НА № 35/30.12.1942 г. С приложената Заповед И-302/29.04.1954 г. на Министъра на вътрешните работи изселническия режим на всички изселени до този момент лица в РБ, пояснява ищецът бил вдигнат.Правата на Г. П.били възстановени след завръщането му във * с ново Постановление през 1958 година, когато отново започнал да упражнява професията си на адвокат, но имотите му не били въззвърнати.По силата на чл. 12 ЗСГ (Обн. - ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г.), считано от влизането му в сила, ставали държавна собственост селскостопанските земи, притежавани от граждани, които не се занимават със селскостопанска дейност. Съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ППВС № 8/1979 г., което не било загубило сила, и предвид, че наследодателят на ищеца не се бил занимавал със селскостопанска дейност, то на основание чл. 12, ал. 2 от ЗСГ /отм./ земеделските му имоти,според ищеца , станали държавна собственост по силата на закона, и за които той не бил обезщетен. Без значение било обстоятелството, че за имотите му не е протекла процедура по одържавяване и съставяне на акт за държавна собственост, тъй като такъв акт, релевира ищецът, би имал само констатиращо действие относно възникналото за Държавата право на собственост по силата на закона.Горното обосновавало наличието на предпоставките за реституция на земеделските имоти на основание чл. 10, ал. 2 от ЗСПЗЗ.Освен изложеното по-горе ищецът навежда и други правни доводи а именно: Към момента на обобществяването на земеделските земи в ТКЗС (кооперирането) в землището на с. * през 1959 г. процесния земеделски имот бил със статут на земеделска земя (нива) по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, намирал се е извън строителните граници на населеното място, а по-късно  бил включен в територия, имотите в която били предоставяни за ползване на граждани по реда на някои от посочените в § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. в ДВ бр. 122 от 1997 г./ нормативни актове. Поради това, дори и да не бил внесен в ТКЗС, имотът очевидно бил отнет от неговия бивш собственик и като такъв на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПЗЗ подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Земеделската земя, независимо от начина на отнемането й, подлежала на възстановяване в полза на правоимащите или техните наследници, чрез процедура по чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ.В законоустановеният срок наследниците на Г. И. П. не отрича в исковата си молба ищецът, били пропуснали да заявят имотите си за възстановяване пред ПК - град *.Завели били иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като било образувано гр.д. № 3355/1993 г. по описа на ВРС - XX състав, и по него било постановено Решение от 13.10.1994 г. на Варненски районен съд, влязло в законна сила на 16.11.1994 г., с което било признато за установено по отношение на Община *, че Л. С.П., ЕГН ********** и С.Г. П., ЕГН **********, в качеството си на наследници на Г. И. П., починал на * г., имали правото да възстановят правото си на собственост върху земеделски имоти, намиращи се в землището на кв. * и представляващи:Нива от 4.* дка в м. *;Нива от 4.500 дка в м. *;Нива от 3.300 дка в м. *; и Нива от 3.600 дка в м. *“, съгласно окомерна скица, приложена към заключението на вещото лице, при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ.В мотивите на решението било прието, че легитимацията за собствеността на имотите на наследодателя била  съгласно гореописания титул – нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, регистър *, дело №* г. на Нотариус при Варненски областен съд, както й че имота в м. „*„ по кадастрален план на местността бил отразен под пл. №№ * и *.По административната преписка, образувана по заявление вх.№ 50608/21.11.1994 г. пред ПК-*, въз основа на съдебното решение било постановено от ПК - гр. * влязло в законна сила Решение № 510 / 27.05.1998 г., с което се признавало правото на собственост на наследниците на Г. И. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот по т. 2 - НИВА с площ от 3.756 дка, шеста категория, находящ се в терен по §4 на * в местността *, съставляваща по плана на стари имотни граници на м. „*” /”*”/, 1997 г. имот пл. № 201, заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с Нотариален акт № 35/1942 г. Видно било от стр.2 на същото решение, като „Забележка”, че преди подписите на комисията, било записано изявление на ПК, че за издаването на констативен нотариален акт и сделки със земеделските имоти била необходима скица с точните размери и граници на имота.След постановяване на влязло в законна сила на 30.09.2010 г. Решение № 1904/30.09.2010 г. на Административен съд - * по касационно административно дело № 2076/2010 г. по описа на AC - *, отменящо Решение № 1323 от 16.04.2010 г. на Варненски районен съд по гр.д. № 9401/*9 г., с което била оставена без уважение жалбата на ищеца против отказа на ОСЗ - * за поправка на фактическа грешка в Решение № 510/ 27.05.1998 г. и се връщало делото за ново разглеждане от друг състав на съда,в новото съдебно производство било постановено влязлото в законна сила на 29.04.2011 г. Решение № 1501/11.04.2011 г. на Варненски районен съд по гр.д. № 16220/2011 г. по описа на ВРС - X* с-в, с което се обявявала НИЩОЖНОСТТА на отказа на ОСЗ - * да допуснел поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 510 / 27.05.1998 г. на ПК-* по отношение номера на възстановения по т.2 от решението имот, обективиран в писмо с изх.№ 992/08.08.*9 г. на ОСЗ - *, на основание чл.14, ал.8, вр. с чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ, и се връщала на ОСЗ - * административната преписка по молба с Вх. № 1021/12.08.*9 г. от Е.П.П., ЕГН ********** за постановяване на решение по искането за допускане поправка на явна фактическа грешка в Решение № 510/ 27.05.1998 г. на ПК-* по отношение номера на възстановения по т.2 от решението имот.

В мотивите на решението по гр.д.№ 16220/2011 г. по описа на ВРС, решаващия състав бил приел, че от приетото и неоспорено заключение на СТЕ се установявало, че възстановения с Решение № 510 от 27.05.1998 г. на ПК - * стар имот № * с площ от 3756 кв.м. по ПКП бил записан на Г. П., а стар №* с площ от 4193 кв.м. бил записан на неидентифициран собственик; имота в т.2 от Решение № 510 от 27.05.1998 г. на ПК - * не бил идентичен с имота представляващ нива с площ от 3,600 дка в м. *, посочен в Решение от 13.10.1994 г. по гр.д. № 3355/1993 г. на ВРС, по окомерната скица на вещото лице, съгласно представената окомерна скица, описаните имоти №№ * и * по ПКП на местността попадали върху части от стари имоти с №№ *,* и *.

С влязло в законна сила Решение № 1774/07.07.2011 г. на ОСЗ - гр. * се признавало правото на собственост на наследниците на Г. И. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот - НИВА с площ от 3.756 дка, шеста категория, находящ се в терен по §4 на * в местността „ *”, като признатите имоти пл.№№ * и * по ПКП на местност „*”  попадали върху части от стари имоти с пл. №№ *,* и *.В решението се сочело, че било постановено на основание представено съдебно решение № 1501/11.04.2011 г. по гр.д. № 16220/2011 г. по описа на ВРС - X* с-в и че същото изменяло решение № 510 / 27.05.1998 г. само в т. 2 от решението за имот с площ от 3.756 дка м. *", заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с Нотариален акт № * г. В същото ОСЗ указала, че възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в територии по &4 ПЗР на ЗСПЗЗ щяло да се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници щели да се  определят въз основа на влезлият в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. В помощният комбиниран план /ПКП/ на местност "*”, 1997 г. към ПНИ признатият за възстановяване с Решение № 510 / 27.05.1998 г. в т.2, стар имот № *, попадащ в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, неправилно , твърди ищецът , бил  вписан в регистъра на Г. И. П., обхващал множество имоти или части от тях, но в решението на ПК не било вписано кои от тези имоти или части от тях попадали в стария имот по ПКП.

За процесната територия, завява ищецът, бил одобрен План на новообразуваните имоти на СО "*” със Заповеди на Областен управител на област с административен център * № РД-1-7706/467/04.12.*2 г. и № РД-1-7706/68/11.03.*3 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по &4к, ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ се установявали  границите на имотите, правото на собственост върху които се придобивало, съответно възстановявало по реда на &4к, ал.7 и при условията на &4а, 46 и 4з от закона.

С Решение № 1774/07.07.2011 г. на ОСЗ - гр. *, с което било изменено Решение № 510 / 27.05.1998 г. в т.2 и бил поправен номера на признатия за възстановяване стар имот - с части от стари имоти с пл. №№ *, *и *, било посочено, че признатите имоти пл.№№ 30 и *по ПКП на местност „*” попадали върху части от стари имоти с пл. №№ *,*и *, вписани на неидентифициран собственик.

За част от признатия за възстановяване имот с площ от 3.756 дка в м. *”- който обхващал ЧАСТИ от стари имоти №№ *, *и *, съответно част от имот с пл. № *по ПКП на местност „*”,твърди ищецът бил новообразуван ПИ № *, к.р. *по ПНИ с площ от 653 кв.м., съответстващ на ПИ с идентификатор №*по КККР, който за процесната част без правно основание бил записан в регистъра на плана на името на Н. Н. Д..

За имотите, попадащи в терени по § 4 ЗСПЗЗ, съдебната практика, подчертава още в исковата си молба ищецът, правела разграничение в зависимост от това при действието на коя редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ било издадено решението. /цитирайки: Р № 260/14.11.2011 г. по гр. д. № 118/11 г. II –ро г.о. ГК ./. От значение било и съдържанието на решението. В настоящия случай, сочи ищецът, издаденото на наследниците на Г. П.първоначално решение от 27.05.1998 г., било по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, в редакцията от ДВ бр. 88/31.07.1998 г.: „ ПК се произнася с решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л.; то не съдържа необходимите по реда на чл.14, ал.1, т.1 данни -описание на размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, както и приложение - скица на имота, поради което и не му се следват последиците на чл.14, ал.1, т.1, изр. 4 ЗСПЗЗ”.Т.е. влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверявало правото на собственост и имало силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Следователно, прави извода ищецът, след влизане в сила на редакцията на § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 68/30.07.99 г.) за тези площи не бил настъпил реституционния ефект, защото те не били индивидуализирани с плана по чл. 24, ал. 4 ППЗСПЗЗ. На следващо място в исковата си молба ищецът отново се спира на съдебната практика, като посочва, че същата действително приема, че решенията, издадени при действието на първоначалната редакция на § 4к ЗСПЗЗ - ДВ бр. 98/28.10.1997 г., преди изменението на нормата с ДВ бр. 68/30.07.1999 г., след като са стабилизирани, имали конститутивно действие и възстановявали правото на собственост, но аргументацията за това била, че имота е индивидуализиран по кадастралния план.

С Решение № 510/27.05.1998 г., с което на насл. на Г. И. П. било „признато правото на собственост” по т. 2 - НИВА с площ от 3.756 дка в местността *”, съставляващ имот пл. № *по плана на стари имотни граници на м. „*” /”*”/, 1997 г., попадащ в терени по § 4 от ЗСПЗЗ, но същото не възстановявало правото на собственост върху частите от него, които оставали след приложението на § 4а и § 4 б ЗСПЗЗ, защото тези останали части не били индивидуализирани. За тях не били определени граници, не било ясно каква е остатъчната площ - т. е. дали щели да  подлежат на възстановяване, защото от тях можело да се образува имот с площ над 250 кв. м., или на изкупуване от бившите ползватели. Във втория случай тези терени  пояснява ищецът, следвало да бъдат оценени по пазарни цени. Затова правото на собственост било само признато, а не е възстановено.

За тези площи, не на последно по степен на важност място ищецът твърди, че не е могъл да проведе успешно петиторен иск, за да прекъсне евентуална давност, защото към момента на издаване на решението и до влизане в сила на ПНИ те не били индивидуализирани. В конкретния случай не било ясно дори в площта на признатия за възстановяване имот с решението от 1998 г. кои имоти по ПКП се включвали и с каква част. Тази неяснота ,релевира ищецът, била отстранена едва с Решение № 1774/07.07.2011 г. на ОСЗ - гр. *, с което било изменено Решение № 510/27.05.1998 г. в т.2 и поправен номера на признатия за възстановяване стар имот - с части от стари имоти с пл. №№ *, *и *, като било посочено че признатите имоти пл.№№ * и * по ПКП на местност „*" попадали върху части от стари имоти с пл. №№ *,*и *.Когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана на старите имотни граници не били обособени като самостоятелни обекти на собственост, респективно възстановените части от такива имоти, които останали след приложението на § 4а и § 46 ЗСПЗЗ не били определени с влязъл в сила на ПНИ по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, решенията по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ нямали конститутивно действие. За тези части, отново сочи ищецът, не настъпвал реституционния ефект. Административната процедура за реституция на тези терени приключвала след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. До този момент те не били индивидуализирани и като части от възстановените имоти с решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, дори тези решения да били издадени при първоначалната редакция на § 4к ЗСПЗЗ. В този смисъл ищецът се позовава и на Решение № 185 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2066/2013 г., I г. о., ГК.За ищеца се твърди още в исковата молба, че следвало да се осъществи процедурата на двуфазното производство, завършваща с издаване на заповед на Кмета на общината за възстановяване на новообразувания имот по признатите права с решението на ОСЗ. Това обаче се оказвало невъзможно, т.к. в ПНИ за ПИ № *, к.р. *и за ПИ ид.№ *по КККР, с право на собственост било записано друго лице - Н. Н. Д..

Относно допустимостта на предявения установителен иск ищецът, чрез адвокат Д. е навел достатъчно твърдения за да изведе и настоящият състав извода,че искът с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим а именно: Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск поради липса на друга възможност за него да защити правата си. Интересът на ищеца произтича, от една страна, от обстоятелството, че по отношение на него не била приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и същият не би могъл да предяви иск по чл. 108 ЗС или положителен установителен иск за собственост към настоящия момент. Касаело се за земеделски имот, включен в терен по § 4 ЗСПЗЗ, в които хипотези реституционният фактически състав включвал постановяване на Решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, с което се признавало право на собственост върху заявените земеделски земи в реални граници, но не се възстановявала собствеността върху конкретно определени с граници имоти и издаване на Заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, в която се описвали местоположението, границите и съседите на възстановения имот и към която се прилагала и скица на имота. В случая, в полза на ищеца в качеството му на наследник на Г. П.имало издадено решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, но нямало издадена заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, придружена със скица. Цитираните Решение № 510/27.05.1998 г. на ПК - * и Решение № 1774/07.07.2011 г. на ОСЗ - * нямали конститутивно действие предвид постановяването му при действието на чл. 14 и § 4к ЗСПЗЗ в редакцията им преди ЗИДЗСПЗЗ, ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г. и не бил осъществен фактическият състав по възстановяване на собствеността, тъй като в решението имотите не били  конкретизирани с посочване на граници.

Правният интерес от иска произтичал и от обстоятелството, че влязъл в сила план на новообразуваните имоти можел да се изменя при спор за материално право, в който случай заинтересуваните лица осъществявали правата си по съдебен ред (§ 4к, ал. 8, т. 1 ЗСПЗЗ). Следователно, прави извода ищецът, правният интерес на бившия собственик на земеделски земи, комуто било признато правото да възстанови собствеността на притежавани от наследодателя му или от него земеделски земи с решение на ПК/ ОбСЗ за предявяване на отрицателния установителен иск спрямо лице, претендиращо права на собственост в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, бил обусловен от необходимостта да се защити правото на собственост, признато като право на поземлен имот, включен в ПНИ/ респ. КК/, като се преодолеел спора за конкуренция на права, за финализирането на административната процедура чрез издаване на заповедта на кмета в лицето на бившия собственик или се стигнело до изменение на вече издадена такава заповед по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ.

Все във връзка с правния интерес от именно избраната форма на защита ищецът заявява още в исковата си молба, че при проверка в имотния регистър на АВ установил, че собствеността на ответницата произтичала от следните титули:

С нотариален за покупко-продажба, вписан в АВ под № *, т. *, дело № *, дв.вх.рег. № * г. праводателките - Н. Д. Д.и А. Й.Д. продали на ответницата Н.Д.Д., придобития от тях в лична собственост по наследство от наследодателката си- Н. Н. Д., поземлен имот с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.*8 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед 18-3715Д4.05.2015 г. на началника на СГКК - *, с площ по документ за собственост 760 кв.м., а по скица на СГКК - 653 кв.м., находящ се в град *, община *, област *, кв. *, местност „*", трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: *, при съседи: *, *, *, *, *, * и *.

С нотариален акт за покупко-продажба, вписан  в АВ под № *, т. *, дело № *, вх.рег. № * г. В. Д. М.продала на Н. Н. Д. собствения си недвижим имот - лозе-овощна градина, находящо се в гр. *, в землището на квартал *, местността „*”, представляващо парцел планоснимачен № *, при граници на целия имот, имоти гш. № *, № *, № *, № *, № * и път с площ от 760 кв.м. съставляващо имот пл.№ * по плана м. „*”, при граници: път, Н. П.и В. Д..

С нотариален акт за собственост № *, том *, дело * г. В. Д. М.била призната за собственик на основание съдебно решение по чл.288, ал.2 от ГПК -на лозе-овощна градина, находящо се в гр. *, местността „*” с площ от 760 кв.м. при граници: път, Я. Я., Н. Я., Д. М., Н. П.и наследници на Й. Й..

С влязло в законна сила Решение от 27.11.1989 г. по гр.д. № 2729/1989 г. по описа на Варненския районен съд – *I-ти  състав бил допуснат до делба недвижим имот в местността „*”” с пространство *0 кв.м. между съсобствениците при части 6/12 за държавата, 4/12 за В. Д. М.и по 1/12 за Ж. В. С.и Д-В.М..

С влязло в законна сила решение от 12.02.1990 г. по същото гр.дело № 2729/1989 г. по описа на Варненския районен съд - *I състав за делба на основание чл.288, ал.2 от ГПК бил поставен в дял на В. Д. М.- недвижим имот, находящо се в гр. *, местността „*” с пространство от 760 кв.м., при граници: Н. П., наследници на Й. Й., Д-М., Я. Я. и път, представляващ дял II по заключението на в.л. Й. В-. Наследодателят на съделителите В. Д. М., Ж. В. С.и Д-В.М.- В. С. М., бил придобил правата си с Нотариален акт за собственост по давност № *, т.*, дело № * от * г., с който бил ПРИЗНАТ ЗА СОБСТВЕНИК на лозе-овощна градина от 2 дка в землището на гр. *, м. „*" при граници: дере, Д. К. Г.,Н. Я. Н.и Х. М. Х.. Собствеността била придобита в СИО по време на брака на В.М.с В. Д. М..Към този момент на придобиването (1981 г.), подчертава ищецът, бил действал Закона за собствеността на гражданите (Обн., ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г.). Давността е установена (1971 г. - 1981 г.) при действието на ЗСГ и Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти (Обн., Изв., бр. 90 от 11.11.1958 г.) /ЗРПВПНИ/. С Указа за регулиране на правните сделки с някои недвижими имоти (Обн., Изв., бр.32 от 20.04.1962 г.) било постановено, че прехвърлянето на незастроени или застроени с малоценни постройки парцели и неурегулирани имоти (ниви, ливади, овощни градини и пр.) в цялата страна можело да стане чрез народните съвети по реда на Закона за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти. С УРПСННИ само се разпростирало действието на този закон по отношение на изрично посочените имоти, в това число неурегулираните имоти (ниви, ливади, овощни градини и пр.) в цялата страна, какъвто е настоящия имот. Следователно – според ищеца - за процесния имот към 1971 г., който бил неурегулиран имот (лозе-овощна) съгласно действието на укази (УРПСННИ) се прилагали правилата на ЗРПВПНИ, с който бил установен изрично режима за придобиване на недвижими имоти. С нормата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗСГ (Обн., ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г.) се забрани придобиване по давност на имоти, за които се е прилагал ЗРПВПНИ, ако давността не била изтекла до влизането му в сила. Ето защо,твърди ищецът, В. С. М. и съпругата му В. Д. М.не били придобили правата на собственост по давност с Нотариален акт  № *, т. *, дело №* от * г., установявайки владението в периода 1971 - 1981 г., т.к. придобиването по давност на имот за който се е прилагал Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти било под забраната на горната разпоредба - чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗСГ, предвид, че давността не била изтекла до влизането му в сила (на ЗРПВПНИ) - т.е. до 11.11.1958 г. Предвид действието на чл. 12, ал.2 ЗСГ (Обн. - ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г.) държавата,според ищеца , била станала собственик на имотите на Г. П.по силата на закона. На основание чл. 86 от ЗС в редакциите в сила до изменението на нормата ДВ бр. 33 от 01.06.1996 г. имота не би могло да се придобива по давност като държавен имот. Отмяната на глава I-ва и II - ра от ЗСГ (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.). нямала обратно действие, т. е. течението на придобивната давност било спряно при действието на ЗСГ от 30.03.1973 г. до 13.03.1990 г., поради което В. С. М. и съпругата му В. Д. М.като несобственици не могли да установят надлежни права на собственост, нито да прехвърлят такива на последващи приобретатели. Горепосочените нотариални актове не пораждали права на собственост за ответницата и нейните праводатели и същите не били противопоставими на ищеца.

Не на последно място според ищеца не била налице идентичност с процесния имот на имота, за който било установено придобиване му по давност с Нотариален акт №13/1981 г., както й на имотите описани в последващите нотариални актове.Ответницата и праводателите й заявява в исковата си молба ищецът не били могли да придобият имота и по давност.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановявало по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачитала и започвала да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила - 23.11.1997 г. Освен това - придобивна давност върху земеделски земи, подлежащи на възстановяване, не можело да тече преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ.

Началото на давностния срок за придобиване на имот, намиращ се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ течало от момента на приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху самостоятелен обособен обект на собственост. Правилото било, че давност не тече срещу този, който не можел да защити правата си. Тъй като от момента на обособяване на обекта на правото на собственост това право можело да бъде защитено, то от този момент можело да тече и придобивна давност за тези имоти. За да прекъснела давността, собственикът следвало да може да противопостави права на владелеца, а такива права той придобивал с проявлението на конститутивното действие на решението на ПК, респективно ОСЗГ.Т.е. давността, в конкретния случай, не била започнала да тече, т.к. до този момент не била налице завършена реституционна процедура, която щяла да  приключи с издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Такава по отношение ищеца не била постановена. Поради всичко подробно и хронологично описано в исковата молба, ищецът твърди,че за него е налице правния интерес да поиска да бъде установена липсата на правно основание на несобственика - ответницата в исково производство на основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието, че Н.Д.Д., ЕГН **********,***, НЕ е собственик процесния недвижим имот, а именно на:РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 596 кв.м., очертана с червен цвят на скица Приложение № 1 от поземлен имот с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.*8 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 653 кв.м., находящ се в град *, община *, област *, кв. *, местност „*", трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при съседи на целия имот: *, *, *, *, *, *и *, при съседи на частта: *, *, *, *, *, * и останалата част от *.

В уточнителна молба от дата 4.4.2018 г. ищецът е навел необходимите пояснения относно пасивната легитимация по делото и правния си интерес от отричане на правото на собственост на ответницата върху реална част от недвижимия имот ,като е представил и издадените му въз основа на съдебни удостоверения оригинали на справка на Община * относно адреса на ответницата и данъчна оценка и скица на имота.С последващата уточнителна молба на л.181 е представено и копие на скицата на имота на което в червен цвят е повдигната процесната реална част . Претендира се и за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск .На първо място според ответницата искът е недопустим, т.к. бил предявен при липса на правен интерес. В случая, възразява ответницата не били налице предпоставките, визирани в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което се приемало, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Нито една от тези предпоставки- твърди отв. Н.Д. не била налице. Видно било от исковата молба и от уточнителната молба на ищеца,че същият имал косвени твърдения имащи отношение към последната от изброените предпоставки, а именно - че имал възможност да придобие права, ако отречал правата на ответника, но настъпването трябвало да е несъмнено обусловено с оглед евентуално уважаване на иска, а не да бъдело обусловено от евентуален акт в реституционно производство. 3атова ответницата смята, че от твърдяните фактически обстоятелства в исковата молба и от представените от ищеца доказателства по нея било видно, че това не било така ,респ. исковата молба се явявала  недопустима. Съображенията на ответницата за недопустимост на иска  са следните: 1/. На стр.5-та от исковата си молба ищецът сочел, че по плана на новообразуваните имоти (одобрен със Заповед на Областния управител от *2 г.) процесния имот бил записан в регистъра на плана на името на Н. Н. Д., която обаче не била пряка праводателка на ответницата. Т.е. дори с евентуално уважаване на предявения отрицателен установителен иск срещу Н.Д. - ищецът нямало да постигне целеният правен резултат, а именно да отрече съществуването на някакви права на собственост на друго лице, различно от себе си и своите праводатели, което според него препятствало завършването на реституционната процедура. Евентуалното уважаване на този иск, твърди ответницата, не би могло да съставлява основание за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Според ответницата следвало и да се отбележи и че срещу одобрения план за новообразуваните имоти не била подавана жалба от страна на ищеца или негови праводатели и в този смисъл планът бил влязъл в сила и има силата на закон. 2/.На следващо място, ответницата счита, че изобщо не е налице визираното от ищеца основание, а именно, че правният му интерес бил обусловен  /цитат/ :  „от необходимостта да се защити правото на собственост, признато като право на поземлен имот, включен в ПНИ /респ.КК/, като се преодолее в спора за конкуренция на права, за финализиране на административната процедура чрез издаване на заповедта на кмета в лицето на бившия собственик или се стигне до изменение на вече издадена такава заповед...” . Евентуалното отричане на правата на Н.Д. , твърди същата, в настоящото производство, нямало да доведе до защита правото на собственост на ищеца, доколкото нямало да могат да бъдат отречени правата на праводателите на ответницата, които също били противопоставими на ищеца. На следващо място, липсвало изобщо основание за отричане на правата на Д., за да можело да бъдела финализирана административната процедура, както се твърдяло от ищеца. Не било посочено нито едно законово основание, нито отказ от страна на административния орган, което да сочело, че процедурата би могла да бъде финализирана единствено при отричане на правата на ответницата. Напротив, твърди ответницата - именно финализирането на една такава процедура би била евентуално някакво основание за предявяване на претенции спрямо нея по отношение на притежавания от нея недвижим имот. И по –конкретно ответницата счита, че ако наистина били налице предпоставките за възстановяване на собствеността на ищеца , то административната процедура отдавна щяла да приключи. Отделно от горното ответницата заявява, че липсвали доказателства ищецът да бил подал молба за издаване на скица за имота, по която да имало постановен отказ с каквито и да било мотиви. Липсвали доказателства и да била подадена молба за издаване на заповед на кмета на Община *, по която да има постановен изричен или мълчалив отказ. На следващо място, ответницата счита, че в настоящия случай, реституционната процедура била приключила, макар и по нейно мнение с неправилно решение на ПК, което изобщо не било в състояние да направи ищеца собственик, като счита, че изложените от ищеца на стр.5, §3 от исковата му молба тълкувания относно приложимите редакции на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ били неправилни. Видно било от представените от ищеца доказателства, че първоначално решението по ПК-* за възстановяване на собствеността, а именно Решение №510/27.5.1998г. било постановено при действие на старата редакция на чл.14. ал.1 от ЗСПЗЗ. Към този момент , твърди отв.Д., липсвало изискване за извършване на някакви допълнителни действия или издаване на допълнителни актове, които да сложат край на процедурата. Към този момент не съществувала и разпоредбата на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. предвиждаща издаване на заповед на кмета на общината. Ето защо това решение имало конститутивно действие. Едва осем години по-късно, заявява ответницата, ищецът предприел действия, като подал искане за поправка на очевидна фактическа грешка в така постановеното решение, но постановеното решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 07.07.2011 г., по същество не било самостоятелно. Както и ищецът посочил в т.4 на стр.2 от уточнителна молба по Разпореждане от 13.03.2018г., Решение №1774/07.07.2011г. на ОСЗ-* /цитат /: „не представлява самостоятелен титул, а правната му последица е да поправи допусната в предходното решение очевидна Фактическа грешка". Ето защо, според ответницата, приложимите законови разпоредби, в това число и на разпоредбата на чл.14, ал.1. т.З от ЗСПЗЗ, съгласно които следвало да се прецени дали е приключила или не реституционната процедура били тези, действали към момента на постановяване на поправеното решение на поземлена комисия. Съгласно действалата редакция на чл.14, ал.1. т.З към ДВ. бр. 88 от 31.07.1998 г., решението на ПК, подчертава ответницата, имало конститутивно действие. Т.е. в конкретният случай липсвало основание за издаване на заповед на кмета на общината. Действалата към момента на постановяване на решението на поземлена комисия от 1998г. разпоредба на §4к от ПЗР ЗСПЗЗ (Редакция към ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г.) също не предвиждала издаването на такава заповед. Цитираното от ищеца решение по гр.д.1230/2011 г. по описа на ВКС, I г.о., отново според ответницата Д. било неотносимо. тъй като не било постановено по идентичен правен спор. Видно било от изложените от ищеца твърдения по отношение на придобивното основание на ответницата това на нейните праводатели, че разпоредбата на чл.18 з, ал.З от ПП ЗСПЗЗ (по приложението на която е постановеното цитираното от ищеца решение на ВКС) била неприложима в процесния случай. Второто цитирано решение по гр.д.1*5/*9г. на ВКС, II г.о. също според ответницата било неприложимо, доколкото касаело хипотеза на неприключила реституционна процедура, каквато в случая не била налице, на основанията които ответницата е посочила и по-горе.В т.4 от отговора на искова молба ответницата отново се спира на фактическите твърдения  на ищеца, като намира, че неправилно същият на стр.З от исковата молба, твърдял, че право на възстановяване било при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ, визиращ право на възстановяване върху земеделски земи, одържавени по отменения чл.12 от ЗСГ, след връщане на полученото парично обезщетение. Според ответницата било видно от представеното като доказателство решение по гр.д. 3355/1993г. по описа на ВРС, че правото на възстановяване било при условията на чл.10 а, ал.2 от ЗСПЗЗ, а именно - собствеността върху земите, чиито граници не съществуват, се възстановява в реални граници върху равностойни по количество земи.... Т.е. очевидно било, че съдът приел, че не е възможно възстановяване в стари (възстановими) реални граници, тъй като са били с обезличени граници,/ което било видно и  от заключението на вещото лице/. 5. Ответницата също се спира на мотивите на решението, позоваващо се на заключението на вещото лице, като сочи,че  върху имота в м.*била изградена постройка.От представените доказателства било видно, че прекият праводател на ищеца в хода на реституционната процедура пред поземлена комисия отправил искане от 3.2.1995г.„ в което по отношение на земеделски земи в размер на З.6 дка било заявено да бъдат възстановени по качество от държавния или общински поземлен фонд. С молба на С.П. от 21.7.1998г. до председателя на Поземлена комисия при Община *, П. била посочила, че поради невъзможност да получи въвод във владение по отношение на нива с площ от 3,756дка в местност *, молела за замяна на този имот да й се дадяла друга земя, равностойна по качество, количество и отстояние от автобусна спирка. Със заявление от 22.2.1999г.било  потвърдено искането за замяна на нива от 3,756дка с друг подходящ имот. Липсвали според ответницата  представени доказателства за отговорите на поземлена комисия по така отправените искания, поради което и ответницата прави извода, че било налице  извънсъдебно признание за невъзможност за възстановяване на собствеността в стари (възстановими) реални граници и отправена претенция за обезщетяване чрез равностойни по количество и качество земи.

В раздел II от отговора на искова молба ответницата изразява Становище по основателността на иска и обстоятелствата, на които той се основава: На първо място ответницата счита, че отрицателният установителен иск е изцяло неоснователен като навежда следните твърдения и правни доводи:По отношение на претендираните от ищеца права се твърди следното:

На стр. 1-ва от исковата молба ищецът твърдял, че наследодателят му придобил по силата на нотариален акт от 1942г. земеделски имот, представляващ нива с площ от 3,6дка, в местността „*" в землището на с.*. Видно било от представеното копие от нотариален акт, че Г. П.придобил част от нива с площ от 10,8дка, а именно 1/3, равняваща се на З.6 дка от нива в землището на с.*, местността „*” - т.е. според отв.Д. била закупена неиндивидуализирана идеална част нива.

По отношение твърденията за изселване на наследодателя на ищеца през 1949г. в с.*, *и преместване през 1951 г. в гр.*, считано до 1954г., отв.Д. счита, че от представените доказателства не се установявало Г. П.да бил преместван в гр.*. Следвало да бъдело отчетено и разминаването в имената на изселения по заповед от 1949г. Г. И. П. и името на наследодателя на ищеца, което на всички останали места - вкл.нотариален акт от 1942г., извлечения от регистри на населението и др.представени документи било отразено като Г. П..

Налице било разминаване и в посочените адреси на изселване - в Заповед № 191/14.6.1949г. било посочено, че Г. П.бил изселен в с.*. В постановление за откриване на отчетно дело от 17.12.1954г. било посочено, че същото касаело Г. И. П., роден на *** г. в с.*, *, изселен в с.Видно, *. Видно било от  удостоверение за наследници, че наследодателя на ищеца бил роден на *** г. В представеното копие от стар семеен регистър том *, стр.*, като родно място не било посочено с.*. В представеното копие от стар семеен регистър том *, стр.* пък била посочена като дата на раждане *** г., същата била  посочена и в копие от стар семеен регистър том Г-7, стр.186.

В решенията на РКПГР - гр.* било признато, че Г. П.бил бил репресиран по политически причини, като репресията се изразявала в изселване по политически причини в с.Видно.

Т.е. от всички представени документи, целящи да удостоверели извършената спрямо наследодателя на ищеца репресия,според ответницата не можело да бъде направен обоснован и еднозначен извод дали лицето, спрямо което била упражнена тази репресия, изразяваща се в изселване от гр.*. Едното твърдение в исковата молба било, че с изселването през 1949 г. земеделските имоти на Г. П.фактически му били отнети, без да му бъдели земенени впоследствие.

Ответницата намира,че дори и да се приемело, че именно наследодателят на ищеца бил изселен през 1949г., то самото изселване не било лишило и не е отнело собствеността на същия. Изселеното лице,твърди ответницата, било фактически лишено от възможността да упражнява владение върху имотите си, но не  било лишено от собствеността върху тях. Напълно логично именно в този момент, според ответницата било върху земите да бъдело започнало упражняването на владение от страна на трети лица.

В тази връзка ответницата сочи ,че било видно е от представеното писмо рег.№АУ068766ВНI004ВН от 12.08.2016г. на Община *, че от предадените за съхранение в общински архив емлячни регистри за 1949г. не се установявали документи, удостоверяващи деклариране и отнемане на земеделски земи в землището на кв.* на името на Г. П.. Т.е.- твърдението на ищеца, че земеделските имоти били отнети от наследодателя на ищеца при изселване били неоснователни.Липсвали доказателства за отчуждаване на земята по реда на ЗТПС. Ето защо и твърдението на ищеца, че след завръщането на наследодателя му във *, имотите не му били възвърнати се явявало неоснователно. Не били представени и доказателства да били предявявани искания към държавата или общината за връщане на имотите.Липсвало основание за връщане на имотите, тъй като същите не били отнемани или отчуждавани.

На следващо място на стр.2, параграф последен от исковата молба, се сочело, че на основание чл.12, ал.2 от ЗСГ земеделските имоти на Г. П.станали държавна собственост по силата на закона, и за които той не  бил обезщетен.

Според ответницата,било налице противоречие в твърденията, доколкото в предходния параграф били изложени твърдения, че собствеността била загубена при изселването през 1949г., а на следващо място се твърдяло, че била изгубена през 1973 г. по силата на ЗСГ.

Ако наистина имотите били отнети от изселеното лице, за което се претендирало че имало право да му бъдат заменени впоследствие или върнати, то нямало как това лице да било загубило собствеността през 1973г.. тъй като вече не притежавало такава.

Все във връзка с гореизложеното ответницата счита, че собствеността върху имотите не била загубена от страна на наследодателя на ищеца нито вследствие на изселването, нито по силата на чл.12, ал.2 от ЗСГ. Цитат: „Собствеността върху тези имоти е загубена, защото друг я е придобил“, но това не е била държавата.“Приетият през 1973г. ЗСГ предвиждал специален ред за отчуждаване на собственост, както и специални предпоставки за извършването на това отчуждаване. Вярно било, че съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗСГ само лица, занимаващи се със селскостопанска дейност можели да притежават селскостопански имоти и то в определени размери. Но, за да се преценяло дали земите подлежали на отчуждаване, подчертава ответницата, следвало да се съобразят редица условия, които били предоставени в компетентност на специални комисии. От своя страна и ответницата в отговора си се позовава на съдебна практика, като сочи, че според съдебната практика по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗСПЗЗ се възстановяват само реално отнетите по чл. 12 от ЗСГ земеделски земи, за които е било платено парично обезщетение. Останалите имоти, които не са били отнемани от собственика, въпреки забраната на чл. 12 от ЗСГ за притежаването им, не следва задължително да бъдат възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, тъй като с отмяната на ЗСГ забраната отпада -/в този см.отв.Д. цитира Решение № *0 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/*9 г, Г. К., I г. о. на ВКС. От мотивите на решението било видно, че въпреки законовата забрана въведена с чл.12 от ЗСГ било възможно земите да не са реално отнети от собственика. В процесния случай липсвали доказателства процесния имот да е бил отчужден по реда на чл.12 от ЗСГ.

Отделно от горното ответницата сочи, че с Решение № 341 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 4723/*8 г, ГК., I –во г. о. на ВКС ,било  прието, че: „Дали земята, обявена със закона за държавна собственост, е била иззета от собственика й, подлежи на фактическо установяване, а в случая данните за спорния имот от 1.400 дка са, че той не е бил отнет фактически нито от собственика, нито от наследодателя на ищците, който го закупил с писмен договор през 19*г. Затова от гледна точка на реституционното законодателство не може да се обоснове отнемане от държавата и съответно - основание за включване на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ.".

В процесния случай,твърди ответницата, не били налице доказателства, че недвижимият имот, заявен за възстановяване действително и фактически е бил отнет от лицето, което се претендирало, че било негов собственик, а именно от Г. П.. За сметка на това, обаче , били  налице доказателства, че имотът бил владян от друго лице, чието владение продължило най-рано до 1981 г. и не било загубвано до смъртта му, като през 1991 г. имотът  бил предмет на съдебна делба.

С отмяната на глави първа и втора на закона през 1990 г. /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г. /отпадала забраната за притежаване на такива имоти, а с това ставало възможно и придобиването им по давност. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСНОИ, въвеждаща ограничение за приложението на посочения оригинерен придобивен способ, според ответницата , била  неприложима по причина, че имотът не подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ./ така,цитира ответницата било и Решение № 341/ 04.08.2010 г. – посочено по-горе/.

С оглед противоречивите твърдения, че собствеността  била отнета от праводателя на ищеца първо вследствие на изселване през 1949г., и второ - по силата на закона през 1973г., ищецът твърди ответницата, претендирал, че имал право на възстановяване на собствеността на основание чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ.На следващо място, на стр.З – та от исковата молба, конкретизира ответницата, се въвеждало ново основание от страна на ищеца, а именно, че имотът подлежал на възстановяване по реда на чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като, цитат: „дори и да не е бил внесен в ТКЗС, имотът очевидно е бил отнет от неговия бивш собственик", заключение което се правело, само защото се твърдяло, че било извършвано обобществяване на земеделските земи в ТКЗС (без доказателства процесния имот да бил включван в ТКЗС), а по-късно (без да се сочело и кога) бил включен в територия, имотите в която били предоставяни за ползване на граждани.

На първо място, счита ответницата,че се явявало недопустимо да се въвеждат противоречиви основания за възстановяване на собствеността. Това, че законът  въвеждал различни основания, не означавало че правоимащото лице имало правото да избира на кое от тях да се позовава. За да било налице правото на възстановяване по реда на някоя от хипотезите, предвидени в ЗСПЗЗ, то следвало да са изпълнени конкретните законови предпоставки за това, като ищецът следвало категорично да посочи кои именно са тези предпоставки. В конкретния случай -  нито една от тях не била налице. За да бъдело налице право на възстановяване на собствеността, същата следвало да е била отнета не само правно, но и фактически, и то от страна на държавата. Не съществувало право на възстановяване, ако собствеността била загубена, тъй като била придобита от друг - в процесния случай, твърди ответницата , друго физическо лице. Ето защо,според отв.Д. не можело да бъдело споделено твърдението, което противоречало както на закона, така и на възприетото становище в съдебната практика, изразено на стр.З от исковата молба, че цитат: „Земеделската земя, независимо от начина на отнемането й, подлежи на възстановяване в полза на правоимащите или техните наследници, чрез процедура по чл.11 и сл. от ЗСПЗЗ.” За да подлежала на възстановяване земеделската земя, то следвло да са налице необходимите предпоставки за това, като от съществено значение бил начина на отнемането й, както и от кого е придобита.На стр.З от исковата молба ,сочи ответницата, била допусната и друга съществена неточност, като било посочено от ищеца, че с Решение от 13.10.1994г. по гр.д.3355/1993г. по описа на ВРС, 20с-в. било прието за установено, че наследниците на Г. П.имали право да възстановяват правото си на собственост върху земеделски имоти при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ. Както посочила и по-горе ответницата, видно било и от представеното Решение по гр.д.3355/1993г. по описа на ВРС, че съдът приел че наследниците на Г. П.имали право да възстановяват собствеността си при условията на чл.10 а, ал.2 от ЗСПЗЗ - предвиждаща възстановяване върху равностойни по количество земи. Следвало и да се отбележи и че така постановеното решение по същество не разпростирало СПН спрямо ответницата, тъй като не била страна в това производство и същото не можело да бъде годно основание за противопоставими права спрямо нея.

Видно било от заключението на вещото лице и приложените окомерни скици, че в имот пл. № *(върху част от който се намирал процесния имот) имал изградена постройка, което съставлявало пречка за възстановяване на собствеността в стари реални граници върху този имот.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е оспорила представеното Решение № 510/27.05.1998 г. на ПК-*, като счита, че същото е незаконосъобразно и постановено в нарушение на цитираното по-горе съдебно решение, в което изрично било посочено че възстановяването на собствеността не можело да се извърши в стари (възстановими) реални граници, така и в противоречие на закона, без да са налице материално правните предпоставки изобщо за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ.В него като основание за издаването му били посочени чл.18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, но същото не отговаряло на условията, а именно не съдържало граници, съседи; Чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ препращал към няколко разпоредби на чл. 10 от ЗСПЗЗ, но не било посочено която точно била основанието за възстановяване, не бил посочен номер на протокол по чл.18г ППЗСПЗЗ, нито номер на протокол по чл.18д от ППЗСПЗЗ, като бил цитиран протокол №6 от 04.01.1993г. по чл.18е от ППЗСПЗЗ, но същият не бил представен като доказателство по делото. Неправилно според ответницата била посочена и датата на заявлението, по което била образувана преписката – посочен бил вх.№50608/21.11.1994г. Видно било ,сочи ответницата, от представените доказателства, че действително имало подадена молба от наследниците на Г. П., но тя била с вх.№802/21.11.1994г., а изискуемото заявление по образец за възстановяване на собственост било с вх.№50608, но от дата 03.2.1995г. Т.е. според ответницата липсвало основание за признаване на собственост върху нива с площ от 3,756дка, след като от заявителя било поискано и били представени доказателства за нива с площ от 3,6дка. Липсвало основание изобщо за възстановяване на собственост, тъй като не били  налице материално правните предпоставки за това, още по-малко за възстановяване на собствеността в стари (възстановими) реални граници .Видно било и че още преди подаване на заявлението за възстановяване в имота съществувала постройка, освен това старите реални граници били заличени и не можело да бъдат възстановени./.Самото решение не било и подписано от един от членовете на комисията. В същото било  посочено, че имот представляващ нива с площ от 3,350дка в м.*, представлявал част от пл.№*- /като в тази част не се  твърдяло да има допусната фактическа грешка/. Т.е. налице били твърдения, че един и същ имот - пл.№ *(част от който се твърдяло, че бил и процесния имот в местност „*"), попадал в две местности - „*" и „*".

Според ответницата дори да се приемело за законосъобразно, това решение било сложило край на реституционната процедура, тъй като последвалото го Решение №1774/07.07.2011 г. на ОСЗ-* съставлявало решение за поправка на очевидна фактическа грешка, а не самостоятелно решение. Ето защо и административната процедура била приключила с решението от 1998г.Безспорно според отв. Д., към настоящия момент процесния имот попадал в урбанизирана територия, което било видно и от представената от ищеца скица на имота. На следващо място се сочи в отговора на искова молба, че в съдебната практика се приема, че: цитат: „ЗСПЗЗ и правилника за приложението му не предвиждат двуфазна процедура за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, попадащи в строителни граници на населените места, какъвто е конкретния случай, за да е необходимо издаване на заповед на кмета на община *, така както е предвидено за земеделски земи попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /§4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ/. Поради горното, съдът не споделя доводите на ответната страна за незавършеност на реституционната процедура.” / Решение № 1861 от 11.6.*9 г. по гр. д. № 9394/*7 г. на VIII –ми състав на Районен съд - *./.Видно било от представените копия на документи от административната преписка, водена от ПК-*, че след постановяване на решението на ПК от 27.05.1998г. от страна на праводателите на ищеца не били предприемани действия по неговото оспорване, а напротив - претендирано било неговото изпълнение, като по отношение на имот, представляващ нива с площ от 3,6дка още със заявлението вх.№50608/3.2.1995г., въз основа на което била образувана административната преписка,като било отправено искане за възстановяване по качество от държавния или общински поземлен фонд - а не в стари реални граници

Ответницата възразява срещу твърдението на стр.5 от исковата молба, че процесната част от притежавания от нея недвижим имот без правно основание е записан в регистъра на плана на новообразуваните имоти на името на Н. Н. Д.. Към момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти, именно това било лицето, което се легитимирало като собственик по силата на нотариален акт за покупко-продажба.За напълно необосновани твърденията на стр.5, от исковата молба , ответницата намира, като сочи, че решение №510/27.5.1998г. на ПК не възстановявало правото на собственост по изложените от ищеца основания, а именно защото не били индивидуализирани частите от имота, които оставали след приложението на §4а, и §46 от ЗСПЗЗ. Това решение не възстановявало правото на собственост, защото било незаконосъобразно и защото не били налице предпоставките за това, но не и поради изложените от ищеца основания.

В процесния случай липсвали доказателства върху процесния имот да били заявени права по реда на §4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ от страна на ползватели.

Следвало да се има предвид, че към момента на постановяване на решението на ПК през 1998г. действащата редакция на чл.14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ предвиждала конститутивно действие на решението. Към момента на постановяване на решението по ПК през 1998г., цитираната от ищеца разпоредба на §4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ изобщо не съществувала, за да можела да отложи възстановяването на собствеността, призната с решението на ПК. Следвало да се отчете и че решението за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по реда на чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ било постановено след включване на местността в строителните граници през 1999г. и признаване статут на урбанизирана територия и след одобряване на плана на новообразуваните имоти през *3г., поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.14, ал.8, изр.2 от ЗСПЗЗ, като собствениците бъдат обезщетени по реда на чл.10 б от същия закон

По отношение правото на собственост на ответника, ответницата навежда следните доводи : На стр.7 от исковата си молба ищецът бил описал подробно промяната в собствеността върху процесния имот.Така по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №*, том *, дело №*1 г. В. С. М. бил признат за собственик по давност на недвижим имот: лозе-овощна градина от 2 дка, находящо се в землището на гр.*, кв.*, местност „*", при граници: дере, Д. К. Г., Н. Я. Н.и Х. М. Х..С решение от 27.11.1989г. по гр.д.2729/1989г. по описа на Районен съд -*, 12с. била допусната делба на недвижим имот в местността „*", зона за здравни и курортни нужди с пространство *0кв.м. между съсобственици при части 6/12 за държавата, 4/12 за В. Д. М.и по 1/12 за Ж. В. С.и Д-В.М., а с Решение от 12.02.1990г. по същото гр.д.2729/1989г. по описа на ВРС на основание чл.288, ал.2 от ГПК в дял на В. Д. М.бил поставен недвижим имот в местността „*", зона за здравни и курортни нужди на *, с пространство 760кв.м., при граници Н. П., наследници на Й. Й., Д-М., Я. Я. и път, представляващ дял II по заключението на в.л.В-.

След влизане в сила на решението за делба, В. Д. М.се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание съдебно решение по чл.288, ал.2 от ГПК, №*, том I*I, дело №*г., с който била призната за собственик на недвижим имот: лозе-овощна градина в землището на гр.*, местността „*", с пространство от 760 кв.м., при граници: път, Я. Я., Н. Я., Д. М., Н. П.и н-ци на Й. Й..С нотариален акт за продажба на недвижим имот №*, том * рег.№*, дело №* от *г., вх.рег.№* от *г., акт №*, том №* дело * на Служба по вписванията, В. Д. М.продала на Н. Н. Д. следния свой собствен недвижим имот, представляващ лично имущество, а именно :  Лозе-овощна градина с площ от 760кв.м., находящо се в гр.*, в землището на кв.*, местността „*", представляващо парцел пл.№65* при граници за целия имот: имоти пл.№*, №*, №*, №*, №* и път.Видно било от удостоверение за наследници №9049/17.02.2012г. , че Н. Н. Д. починала на 29.01.2012г., оставяйки като наследници Н. Д. Д.и А. Й.Д. (майка на Н.Д.).С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том II*I, рег.№*, дело №* от *. на нотариус А. Г., дв.вх.рег.№*, вх.рег.№*, акт №*, том *, дело №* на Служба по вписванията, наследниците Н. Д.и А.Д. продали на Н.Д. придобития по наследство от Н. Н. Д. недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *по КККР на гр.*, находящ се в гр.*, община *, район *, землището на кв.*, местност „*", с площ по акт за собственост 760 кв.м., а съгласно скица на СГКК - 653кв.м.с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: *, при съседи *, *,*,*,*,*,*.Ответницата счита за напълно неоснователни твърденията на ищеца, че собствеността върху имота не можела да се придобие по давност от страна на В. С. М., поради наличие на законови пречки, свързани с цитираните от ищеца разпоредби на ЗСГ, ЗРПВПВННИ и Указа за регулиране на правните сделки с някои недвижими имоти. Счита, че ЗРПВПВННИ, съгласно който закон сделките за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти незастроени или застроени с малоценни постройки се извършват по реда на чл. 1 от закона - не намирала приложение в процесния случай, тъй като касаела само деривативните придобивни основания, но не и възможността за придобиване на чужд недвижим имот на оригинерното основание / в този смисъл ответницата сочи Решение № 85/14.07.2011г. по гр.д.635/2010г, ГК, г.о., ВКС. Освен това, счита и че имотът попадал извън предметния и териториален обхват на цитирания закон, поради което не съществувала пречка за придобиването му по давност. Указа за регулиране на правните сделки с някои недвижими имоти, които  разширил в известна степен имотите, спрямо които се е прилагал ЗРПВПВННИ бил отменен през 1969г., ето защо не можело да се приеме, че посочената в чл.29, ал.1 от ЗСГ (1973г.) забрана, препращала конкретно към имоти, спрямо които се е прилагал и ЗРПВПВННИ, обхващал и имотите, спрямо които се разширило действието на закона съобразно отменения към този момент указ. Ето защо липсвали /според ответницата/ пречки имотът да бъдел придобит по давност от В. М., а впоследствие неговата собственост  преминала към наследниците му, които надлежно се разпоредили с нея, като ответницата  придобила имота от собственик. Следвало да се отчете и обстоятелството, че установяването на правото на собственост на В.М.било предмет на съдебно производство по гр.д.2729/1989г. по описа на ВРС, участие в което е взела и държавата, като съделител с 6/12 идеални части - т.е. една втора  от целия имот, за който В.М.се  снабдил с нотариален акт - за което макар и да не  получила дял в натура,  получила парично уравнение. Т.е. правото на собственост на държавата  било установено, признато и прекратено с приключване на производството по делба.

За напълно необосновано ответницата намира твърдението на стр.8 от исковата молба за липса на идентичност между процесния имот и имота, предмет на констативния нотариален акт от 1981 г. Напротив- Н.Д. твърди,  че не е налице идентичност между процесния имот и който и да било от имотите, за които се твърдяло, че били придобити от праводателя на ищеца през 1942г. Счита, че в конкретния случай разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ не била приложима, тъй като по подробно изложените по-горе съображения имотът не подлежал на възстановяване.

Освен това тази разпоредба изрично предвиждала, че придобивната давност дори ако се приемело, че имотът подлежал на възстановяване, започвала да тече от влизане в сила на разпоредбата, а именно 23.11.1997г. и към настоящия момент бил  изтекъл достатъчно дълъг период от време, за да се приемело, че имотът е придобит по давност.

Реституционната процедура, повтаря ответницата, била приключила, поради което не съществувала пречка придобивната давност да се противопоставя на лицата, в полза на които е възстановен имота. Решението на ПК, с което била възстановена собственост било взето на 27.05.1998г., към която дата имотът се  владеел от В. Д. М., придобила собствеността по силата на съдебно решение, което безспорно било правно основание, годно да я направи собственик. Същата  прехвърлила собствеността си с нотариален акт за покупко-продажба от * г., от който момент владението било предадено на Н. Н. Д. и същата продължила да го упражнява да смъртта си през 2012г., също на правно основание, годно да я направи собственик. Междувременно наследниците на Г. П., в полза на които било постановено решение на ПК-* от 27.05.1998г. за възстановяване правото на собственост ,твърди ответницата, водели някаква кореспондеция с административния орган , но липсвали доказателства за водени дела и др., с предявяване на собственически претенции. Едва на 15.02.*6г., от страна на ищеца била подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка на решението на ПК. Но към този момент, при изтекли почти 8 години от постановяване на решението на ПК, което сложило край на реституционната процедура, Н. Н. Д. безспорно вече била придобила собствеността върху имота, ако не по силата на договора за покупко-продажба от *1 г., то по силата на придобивна давност, прибавяйки към собственото си владение, владението на нейната праводателка - и двете, упражняващи го на годно правно основание. Т.е. следвало да бъде приложена кратката петгодишна придобивна давност. В допълнение следвало и да бъде посочено, че след придобиване на имота от Н. Н. Д. (баба на ответницата), владението се упражнявало от нея, впоследствие от праводателите на ответницата (майка й и леля й), а от 2016г. - лично от ответницата.Т.е. дори да се приемело, че имотът не  бил придобит по давност от страна на В.М.през 1981 г., което можело да опорочи извършените впоследствие разпоредителни сделки, то безспорно бил придобит по силата на упражнявано непрекъснато, несмущавано, явно владение. От датата на придобиване на имота от страна на бабата на ответницата - Н. Д. през *1 г., същата била заплащала данъци за него, впоследствие заплащани от наследниците й, а от 2016г. - от ответницата.

Ищецът, констатира ответницата, не бил навел твърдения, оспорващи че към настоящия момент имотът се владеел от нея, нито такива свързани с оспорване на осъществявано от страна на някои от нейните праводатели владение. Единствените възражения били свързани с правните последици на така осъществяваното владение и дали то би могло да направи владелците собственици, срещу което е изложила по-горе своето становище.

При всичко по-горе изложено и анализирано ответницата обобщава, че искът освен,че бил недопустим бил  и неоснователен и недоказан, освен по изложените по-горе съображения, но и защото липсвали доказателства, индивидуализиращи процесната реална част от имота. Ето защо желае ВРС да прекрати настоящото производство, поради недопустимост на иска, а в условията на алтернативност да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като недоказан и неоснователен.Като последица от изхода на спора ответницата желае да й бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, за които представя списък на разноските.В раздел III от отговора на искова молба ответницата изразява становище по доказателствата , доказателствените искания на ищеца и прави свои искания за събиране на доказателства .

В проведеното по делото открито съдебно заседание  от 25.10.2019 год.ищецът, представляван от адв.Д. желае ВРС да уважи предявения отрицателен установителен иск с присъждане на разноските по делото .

В същото съдебно заседание ответницата по иска, представлявана от адвокат Д.поддържа становище за неоснователност на иска, препращайки към отговора на искова молба,  като обективира и искане за присъждане на разноските по делото .

Двете страни по спора ,чрез процесуалните си представители в рамките на предоставения от съда срок са депозирали писмени защити .От приложените по делото писмени защити може да бъде установено ,че процесуалните представители на страните са се спрели подробно на фактическата и правна страна на спора , анализ на материалната база и практиката на ВКС .В писмената защита на адв.Д.се установява,че по друг вече решен със СПН подобен спор е налице и произнасяне и на ВРС и на ОС * . В писмената защита на адв.Д., така както и в отговора на искова молба е застъпено становището за липса на правен интерес на ищеца за отричане на правото на ответницата както и за неоснователност и недоказаност на иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се по делото по несъмнен начин от приложеното на л. 18-ти заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници № 9112 от 7.10,2015 г. на Р-н Одесос, община *, че Г. И. П., ЕГН **********  б.ж. на гр.* е починал на * г., за което е съставен акт за смърт № I – 1453 / 30,12,1986 г.От цитирания заверен за вярност с оригинала препис на удостоверение за наследници се установява, че след откриване на наследството на Г. П., призовани към наследяване лица, съгласно правните норми на чл. 1; чл. 5 - 9 ЗН са : Л. С.П. – съпруга – починала на 17.6.1997 г.; * Г. П.- дъщеря – починала на 10.11.*3 г. П; авел С.П. – съпруг /на Св.П./– поч.на 16.12.*4 г.и Е.П.П., ЕГН **********- ищеца по делото.

Приобщените на л.19-21 по делото удостоверения за наследници на лицата Л.П., С.П. и П.П. удостоверяват още веднъж факта, че единственият жив наследник на Г. П.е само ищецът – син на П.П. и С.П. , внук на Г.П..

Приобщения по делото в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за покупко - продажба / л. 23/ отразява факта, че на дата 30.12.1942 год. пред Варненски нотариус при тогава Варненски областен съд е била изповядана възмездна правна сделка покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № * том * регистър * дело * от * г.От вписаното в нотариалния акт се установява, че  Е./Л. / П. Д. , по мъж – Й.е продала на Г. И. П. собствените си ниви а именно : 1 . НИВА в землището  на с. *, местност „*”  която по крепостен акт № 889 от 21,10,1904 г. е 12,7 декара – само 4,2 /1/3 / - четири декара и два ара, при граници при подялбата : *, *И., * , * С.* а според удостоверението № * от 26.12.1942 г. на Варненската градска община при сегашни съседи – *, * Н.И.  и от две страни път ; 2.НИВА в същото землище местност „* „ която по крепостен акт № * от * г. е 9,1 девет декара и един ара  само 4,5 четири декара и пет ара /1/2 / при граници от делбата * , *, * и Е. С. а според удостоверението № 39534 от 26,12,1942 на Варненската градска община при сегашни съседи -  *, * , * и път; 3.НИВА в същото землище в местността”*” която според крепостен акт № 88 от 21,10,1904 г.е 6,7 дка , шест декара и седем ара , само 3,3 дка- три декара и  три ара / 1/2/ при граници – при подялбата – гора , * и Е. С. а по според удостоверението № 39534 от 26,12,1942 г. на Варненска градска община при сегашни съседи – * ,*, * и път . 4.НИВА в същото землище в местността „*” която според крепостен акт № 881 от 21,10,1904 г. е 14,2 дка – четиринадесет декара и два ара а според подебителния протокол  10,8 дка – десет декара и осем ара - само 3,6 дка  - три декара и шест ара / - 1/3 – при граници -  гора, * и Е. С. а според удостоверението № 39534 от 26,12,1942 г.  на Варненската градска община  при сегашни съседи- от две страни *, и дере  за 11 775 лева – единадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет лева , която сума продавачът заявил че  получил напълно . /От цитирания нотариален акт на л. 22 –ри, втора страница и на л. 23 – може да бъде установено при извършване на покупко –продажбата какви документ са били представени / .

Т.е. от цитирания нотариален акт се установя и доказва твръдението на ищеца че неговия дядо Г. П.е придобил по надлежния ред вещното правото на собственост върху общо четири ниви ,всички в село * в посочените местности, площи и съседи и за цитираната продажна цена по силата на правна сделка –покупко продажба от 1942 год.

Установени и доказани съдът намира твърденията на ищеца касещи самоличността на праводателя му – негов дядо и миналото на дядо му Г.П.. В тази връзка са представени и писмени доказателства а именно представените още с исковата молба и приложени по делото заверени за вярност с оригинала копия на : писмо изх. № КИ-Ч-16-10103/14.09.2016 г. от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с приложени към него: Заповед № 191/14.06.1949 г. на Министъра на вътрешните работи; Постановление от 17.12.1954 г. за откриване на отчетно дело; Заповед № И-302/29.04.1954 г. на Министъра на вътрешните работи; писмо от Министерство на вътрешните работи - Служба „Архив БИУД” № 27436/20.09.1994 г.; молба от Л.П. до Служба „Архиви” при МВР от 07.07.1993 г.; удостоверение от Община * рег. № АУ068781ВН/03.08.2016 г., с приложени 7 листа регистри; писмо от Община * изх. № 94-00-925, с приложен към него семеен регистър на лицето Г. И. П.; писмо от Отдел „Държавен архив” – * към Дирекция „Регионален държавен архив” – * до адв. М.Д., с копие до г-н Е.П.;*** _002ВН/10.08.2016 г.; писмо от Община *  рег. № АУ068766ВН _004ВН/12.08.2016 г.; писмо от Община *  рег. № АУ068766ВН _005ВН/19.08.2016 г.; протокол № 41/25.11.1994 г. от заседание на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. *; Решение № М-1610-1/25.11.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. *; Решение № М-1610-2/25.11.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. *; Решение № М-1610-3/25.11.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. *; молба до Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. * вх. № М-1610-1/16.11.1994 г.; молба до Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. * вх. № М-1610-2/16.11.1994 г.; уведомление изх. № 821/24.10.1994 г. от Териториално данъчно управление – *, Правен отдел; писмо от Министерство на вътрешните работи - Служба „Архив БИУД” № 27436/20.09.1994 г.

От цитираните писмени доказателства, в частност приложеното на л. 24 -ти уведомително писмо на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби към българската народна армия от 14.9.16 адресирано до адв.Д. се констатира следното : От текста и приложенията на цитираното писмо се доказва твърдението на ищеца, че със Заповед № 191 от 14.06.1949 г. Г. И. П. е бил заселен в село *, *.С Постановление  от 17.12.1954 г. за откриване на отчетно дело е било записано , че Г. И. П. е бил изселен в село Видно *откъдето се бил завърнал  през 1954 г. От останалата част на цитираното писмо се вижда, че Комисията не разполага с административни документи за презаселване  и за край на заселването и че не са били намерени  документи за заселване в гр.*, като са приложени Заповед № 302 от 29,04,1954 г. за вдигане на изселнически режим / л.29/ и Постановление от 17.12.1954 г. / л.27-28/.

В останалите писмени доказателства изброени по-горе се съдържат данни затова ,че Г.П.е бил адвокат , който е бил” шкартиран „ и спрямо него е било образувано и водено отчетническо дело поради твърдяна принадлежност към БЗНС Н.П., вражески връзки  и именно поради това е бил обявен за народен враг,изселен от с.* * и заселен принудително в с. * *.След  промените в социално политическия режим в страната ни е било издадено Решение № М-1610-2/25.11.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. *  както и Решение № М-1610-3/25.11.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. *.

Анализа на посочените писмени доказателства безспорно за настоящия състав би могъл да бъде далеч по –подробен и обстоен , но за нуждите на предявения отрицателен установителен иск следва да бъде отговорено само на въпроса имотите закупени през 1942 г. от Г.П.били ли са отнемани,обобществявани, реституирани и налице ли и идентичност между процесната реална част от спорния имот по делото с част от имота, който е записан в КККР на името на ответницата .

Отговорът на този въпрос се съдържа сред писмените доказателства по делото – ангажирания многоброен писмен доказателствен материал и от двете страни по спора и най – вече заключението по допусната съдебно техническа експертиза – основна и допълнителна .

С оглед яснота на мотивите и излагане на фактическата страна по спора по хронология,при изясняване на фактическата страна на спора настоящият състав намира за нужно да подчертае,че така както в исковата си молба ищецът, така и в отговора ответницата са описали подробно и последователно писмените доказателства на които основават своите твърдения и черпят за себе си положителни права а ищецът доказва и твърдяния правен интерес за да бъде допустимо производство.

Правото на ищеца се установява и доказва от анализа на писмени доказателства касаещи придобиването на вещното право на собственост на Г.П.върху четири отделни ниви в с.*, данните за проведена реституция и влезлите в сила Решения. За доказано по делото съдът намира,че наследниците на Г. П.са били предявили иск по чл.11 , ал.2 ЗСПЗЗ / иск , който тогава е бил свързан с определен срок /  като е било образувано и приключено гр.д. №  3355/1993 г. по описа на ВРС ХХ –ти състав.Влязлото в сила Решение по цитираното  дело е постановено по отношение на Община * спрямо която е признато за установено,че Л.П. и С.П. / насл.на Г.П./ имат право на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти  находящи се  в землището на кв.*,а именно : нива от 4,* дка в м-ст *, нива от 4,500 дка в м- *,  нива от 3,3—дка в м-ст * и нива от 3,6 дка в м-ст *, съгласно окомерна скица, приоложена към заключение на вещото лице, при условията на чл.10, ал.2 ЗСПЗЗ.

По делото е приобщена и реституционна преписка  от която се констатира, че по Заявление с вх.№  50 608/21.11.94 г., депозирано пред тогава компетентната ПК *,въз основа на Решението на ВРС постановено по иск с правно осн. чл.11 , ал.2 ЗСПЗЗ , с Решение № 510/27.5.1998 г., ПК * е било признато правото на собственост на насл. на Г.П.в съществуващи / възстановими / стари реални граници на имот описан в т.2 - НИВА с площ от 3,756 дка, шеста категория, находяща се в терен по § 4 на * местност * , съставляваща  по плана  на стари имотни  граници на местност * /* / 1997 г. имот с планоснимачен номер *, заявен с пореден номер 4 от заявлението и установен с нотариален акт  № * год./ При издаването на Решението на ПК изрично е било  вписано като забележка  необходимостта при издаване на КНА и сделки с имота за представяне на скица  с точните размери на и граници на имота. Доказано е твърдението на ищеца, че в последствие с влязло в з.с. Решение на Административен съд * по к.адм.д. № 2076/ 2010 г. от 30.9.2010 г. е било отменено друго Решение на ВРС по гр.д.№ 9401/09 г. с което  не е била оставена без уважение жалбата на ищеца против ОТКАЗА на ОСЗ * да извърши поправка на ОФГ , в Решение №  510/27.5.98г., като делото е било върнато за ново разглеждане на въззивния РС * . В последствие е било постановено и влязло в сила на 29.4.2011 г. Решение № 1501 / 11.4.2011 г. на ВРС  по гр.д. №  16 220/2011 г. по описа на ХХI- ви състав, с който съдебен акт отказът на ОСЗ * да допусне поправка на ОФГ  в Решението на ПК * е бил обявен  за нищожен по отношение на номера  на възстановения по т. 2 от същото имот и административната преписка е била върната  на ОСЗ *  за постановяване на Решение  по искането за допускане на поправка на ОФГ по отношение на номера на имота по т.2 . След връщането на делото в ОСЗ * като адм. Преписка е било постановено Решение №  1774 / 7.7.2011 г.на ОСЗ *  с което е приднато правото на собственост на наследниците на Г. П.в съществуващи /възстановими / стари  реални  граници на имот – нива  с площ от 3,756 дка, шеста категория,  находящ се в терен по § 4 на * , м-ст *, като признатите имоти с пл.номера * и *по ПКП на местност * подадат върху части от стари имоти с пл. номера * , *и * .В същото решение е било вписано ,че е постановено въз основа на влязлото  в з.с. Решение №  1501/11.4.2011 г. по гр.д. № 16 220        /11 по описа на ВРС и че същото това решение изменя Решение № 510/27.5.1998 г. само по точка 2 –ра – касаеща имота с площ от 3,756 декара в местността *  , имот заявен с поред номер * от заявлението и установен с нотариален акт № 35/1942 .

         По делото са представени и други писмени доказателства от ищеца касещи трети на спора лица и придобиване на право на собственост не върху спорния имот и по-точно част от имота а върху съседни .Макар и относими към предмета на спора , на този етап,при представени от двете страни писмени доказателства за доказване на твърденията на всяка една страна за принадлежност на правото на собственост и изготвената по делото обективна и обстоятелствена СТЕ ,съдът не ги коментира .

         От съществено значение за правилното решаване на спора е анализа на писмените доказателства ангажирани от ответницата .

Хнорологично,във времето назад ответницата оспорва иска като сочи, че на база валидна правна сделка е придобила вещното право на собственост върху имота ,както и че праводателите й са били собственици на закупения от нея имот. Ето защо съдът се спира върху титулите за собственост на които ответницата се позовава  а именно :         

На дата 22 март 2011 г., пред нот.О.Ш.е била изповядана възмездна правна сделка, обективирана в нот.акт №  *, том * , рег.–№ *,дело *.

От приложеното на л. 224 –ти заверено за вярност с оригинала копие на цитиарния нот.акт се вижда,че на посочената дата и място В. Д. М.е продала на Н. Н. Д. свой собствен имот, представляващ лично имущество – ЛОЗЕ от 760 кв.м.  в землището на кв.*, м-ст * ,представляващо имот с пл. № *, при граници на целия имот - имоти с номера *,*, * и * за цена от 6 437 ,20 лв.

Видно от л. 227-ми на дата 29.1.2012 г. Н. Д. е починала като е оставила за свои наследници двете си дъщери- А. Й.Д. и *.

Установява се ,че след смъртта на праводателката си, лицата - А.Д. и *, в качеството си на продавачи и насл.на Н. Д., са продали на отв.Н.Д. имот, който представлява имот с идентификатор *по КККР на гр.* кв.*, местност * с площ по акт за собственост 760 кв.м а по скица 653кв.м. , при трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване на имота- за ниско застрояване / до 10 ет метра / ,при граници имоти с номера*; * ; *; *, * ,*,* за сумата 9000 лв. , при стар номер на имота по предходен план *. Самата сделка покупко –продажба е била обективирана в нот.акт *, том *, рег.№ *, ДЕЛО № * г. на нот. Ал.Г./ л. 228,229/ .Спорен по делото при така изложеното по-горе е въпросът дали Н.Д. има противопоставимо на ищеца право на собственост върху целия процеснен имот или част от него.За да бъде даден отговор на този въпрос следва да се вземат предвид предходните правни сделки с процесния имот и да се зачете доказателствената стойност на КНА и Решения, приложени по делото в заверени за вярност с оригинала копия на л 220 – 223 .

От цитираните писмени доказателства се изяснява, че с Решение постановено от РС * по гр.дело № 2729/1989 г. от дата 12.2.1990 г.е приключила делба ,като на осн. чл.288,ал.2 ГПК в дял на съделителката В. Д. М.е бил поставен недвижим имот, находящ се в м-ст *, с пространство от 760 кв.м. , при граници :Н. П., наследници на Й. Й., Д-М., Я. Я. и път, представляващ дял Втори по заключението на в.л.,изготвило СТЕ по делбеното дело. С влязло в законна сила от 27.11.1989 г.по гр.д. № 2729/1989 г. по описа на ВРС, 12 –ти състав е бил допуснат до делба  недвижим имот  в местността  „ * „, с пространство от *0 кв.м., между съсобствениците /съделителите / и при следните квоти : за Държавата  6/12 ид.ч., за В. Д. М.4/12 ид.ч., за Ж. В. С.1/12 ид.ч. и за Д-В.М. също 1/12 ид.ч.

Установено е още, че през 1991 година е бил съставен КНА № *, том * , дело * г. по силата на който В. Д. М.е призната за собственик на основание съдебно Решение по чл.288,ал.2 ГПК на имот, представляващ лозе – овощна градина,находящ се в Гр.*, м-ст *, с площ от 760 кв.м.,при граници : път, Я. Я., Н. Я., Д.М., Н. П.и насл.на Й. Й. .

Т.е. от изложеното по-горе е видно че основния правопораждащ факт за придобаване на имота описан в КНА от 1991 г. е бил давностно владение а след това е била допусната и извършена дела като в дял на  В.М.  е бил възложен недвижим имот лозе –овощна градина с площ от 760 кв.м. , като на 22.3.2011 г. В.М. е продала на Н. Д. своя имот-лозе от 760 кв.м.имот№ *а след това насл. на Н.Д.- А.Д.и Н. Д.са продали същия имот на ответницата Н.Д., като имота е посочен с новия идентификатор по действащата КККР .

По делото в полза на ответницата са допуснати и гласни доказателства чрез показанията на двама свидетели при режим на водене за доказване на възраженията на ответницата за придобиване на имота на оригинерно правно основание. В о.с.з.,проведено на дата 26.10.2018 г. са разпитани водените от ответницата свидетели  Р. Т. Н.и Д. Г. Д– и двамата без дела и родствени връзки със страните .

Св.Д.Д.е род.през 1948 г. и обяснява пред съда,че Н. е взела имота, като фактически този имот бил на майка й на Н., която го купила от баба В.а последната свидетеля познавал от 60 –те години някъде., понеже били комшии .Св.Д.твърди че живеел там и това било 60 - те години първо баба В.била там, направили си лозенце, една къщичка а като починал дядото,починал и сина й и тогава * го купили,направили егрек, имали животни –първо прасета после крави а от къщата надолу било пущинак.Самият свидетел, воден от ответницата казва буквално : „ Никой не е стъпал на това място, там е все едно си на морето на пясъка – същата работа. Там беше пущинак, змиярник – от змии не можеше да стъпиш.”След това обаче свидетелят разказва ,че през 75,76 г., когато започнали да раздават от Заводите места, това място престанало да бъде пущинак, но *били последните – от там надолу било змиярник а хората  му казвали *, *, там и зайци даже нямало  и ако не били животните свидетелят твърди че може би нямало мястото да бъде взето .На конкретно поставени от съда въпроси свидетелят отговора, че *имали доста кравички – от началото почнали с 2, някъде към 20 свършили, Н. починала, тя била ортак с още един човек и продавали, разделяли си всичко. Сега имало един дядо на 92 години там, той бил като пазач и там си живеел, имал и 2 кучета и 2 котки – това било а пък змии -  казва свидетеля „ колкото искаш, те са наследство „ ..Св.Д.сочи още , че Н.като починала дъщеря й и сестра и се появявали на това място, нямало чужди хора.За собственото си място свидетелят твърди че е в „*” с  № *,  и до там пуснали автобус № 46, към тях било по-оживено, водело се „*”, мястото на свидетеля било близо до асфалта, до пътя, там направили един-два магазина. Добре било завършва показанията си свидетеля, че * носели ядене на дядото с кучето, нямал си никого човекът.

Вторият воден от ответницата свидетел е Р. Т. Н., роден пред 1927 година. Св.Н.разказва пред съда, че с майката на Н. работили бизнес – гледали прасета, като това било от 91-ва до 93-та година. Не можели да издържат прасетата и ги заменили с крави, имали 35-36 крави, хващали работници да ги гледат.Същият свидетел казва, че майката на Н.  се казвала Н., като св.Н.и Н. гледали кравите и прасетата до тяхното място на „*”, в гр. *. Свидетелят сочи, че е на „*” от 87-ма година, обаче през 91-ва година го извикали да помага, да работи на прасетата и от тогава се запознали и започнали да ги гледат заедно животните. Тогава свидетелят живеел в една баракичка, после, след като започнали да гледат прасетата, направили място, където да може свидетелят „ да ги варди, да ги гледа „животните и като ги ликвириали, се оказало една фирма, която продава крави и ги заменили с прасета, защото прасетата искали много да ядат, а кравите били по-доходни, но и те се завъдили много. После подобрили малко стаичката и там си живеел свидетеля. Мястото на Н. го купили казва свидетеля , после разширили за фураж на кравите, за телетата. Мястото на Н. мисля същия свидетел ,че е 500-600 квадрата, всичко било празно през 95-та година, сега Н. пак нямала комшии – настрани  били другите хора. Сега там нямало животни, бабата на Н.– Н., починала. Когато купили това място, твърди свидетелят Н., гледали добитъците и като ликвидирали добитъците, когато тя починала, го обработвали, сеели фиданки, овощна градина. Това място сега го поддържали, като лично свидетелят имал  още работа за прибиране – по покривите керемиди, ламарини, всичко това, което построили, трябвашло да го развалят.В заключение св.Н.заявява пред съда, че живее на „*”, пази местата там, не гледа зайци там, имал 2 котета и 2 кучета.

При така изложеното до тук следва да бъде съобразено безспорно установеното по делото не само на база на писмения доказателствен материал и на гласния такъв, а и на база заключението по допуснатата Съдебно техническа експертиза. Ето защо и да не се налага повторно позоваване на едно и също доказателство съдът счита,че най –ясно и в пълнота фактическата страна по спора се разкрива както на база прочита на всяко едно писмено доказателство поотделно,така и в съвкупност с прочита на необходимата съдено техническа експертиза .И в тази връзка именно защото СТЕ  се спира на анализ на отразените имоти във всеки един документ правещ възможно придобиването на вещни права на собственост съдът анализа  установеното от фактическа страна въз основа на заключението на вещото лице- вещото лице ,приело да изпълни и изпълнило възложената задача- инж. Л.И. . / л. 559 -579 /.

От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява и изяснява в пълнота следното :На първо място вещото лице дава отговор на поставения основен въпрос : Имотът подлежащ на възстановяване - НИВА от 3.600 дка в м. *, отразен по кадастрален план на местността под пл. № № * и *, съгласно окомерна скица приложена към заключението на вещото лице към Решение от 13.10.1994г. на Варненски районен съд по гр. д. №3355/1993г. по описа на ВРС -XX състав в кои стари имоти по ПКП/ПСИГ попада и с каква площ, като посочи данни за посоченият в окомерната скица план с имотите по ПКП на местността, ако такова има, като отрази резултатите на комбинирана скица.

Отговорът който дава в.л.е, че имоти  с пл.номера * и *по кадастрален план на местността попадат в части от стари имоти с пл.номера *, * и *по ПКП/ПСИГ и съответно - имот пл.№* попада в стар имот №* с площ 2015 кв.м-оцветен на скицата в син цвят; имот пл.№*попада в стар имот №* с площ 329 кв.м-оцветен на скицата в лилав цвят, в стар №*-15кв.м - оцветен на скицата в светло син цвят и в стар *с площ 849 кв.м - оцветен на скицата в оранжев цвят. Окомерната скица (стр.64) сочи изрично вещото лице, че може да послужи само за ориентиране и в отразяване на местоположението на имотите и техните съседи, така както са вписани в същата, но не и за точно определяне на площи. В графичен вид установеното от в.л.е отразено на Приложение 1 към СТЕ.

На второ място вещото лице е изпълнило задача да установи всички налични за местността планове, като посочи данни за приемането им, като отговора на поставения въпрос съдържа следните данни :

От заключението на в.л. по СТЕ се изяснява ,че за някогашното село *, сега кв.* е имало действали във времето планове както следва: Кадастрален план 1960 г. на *, който обхваща част от м-ст *и част от м-ст *, но не стига до *.; Кадастрален план от 1979г , картони в 1:500( със забележка : няма заповед).и изрично отразено от в.л., че този план не стига до процесиите имоти.; Кадастрален план от 09.1991г., на картони в М 1:1000 ( със забележка : няма заповед), с основно попълване от септември 1995г. също без  заповед.;Кадастрален план одобрен със Заповед Р-359/29.10.1996г.(копие на част от плана стр.85), издадена от Район * с изх.№272/03.08.*0г.-при изрично записаното от в.л., че тази заповед намира само на тази скица приложена към делото.; ПНИ одобрен със заповед на Областния Управител №РД-1-7706/467/04.12.*2г. и РД-1-7706/68/11.03.*3г.; Кадастрална карта одобрена със Заповед на ИД на АК №РД-18-73/23.06.*8г.

Третия спорен по делото въпрос поставен на вещото лице касае идентичността на процесния ПИ с ид. №*по КККР на гр. * и ПИ *, к.р. *по ПНИ на м. „*” с имоти със стари планоснимачни номера №*, *, *и * по плана на стари имотни граници на местността.

Заключението на вещото лице е че имоти с пл.№*, к.р.503 по ПНИ и ПИ *по КККР попадат в стар имот с номер * - площ 55кв.м -оцветени на скицата / комбинирана скица приложение 2 към СТЕ /  в оранжев цвят, стар имот с номер * - 15кв.м- оцветени на скицата в син цвят и стар имот с номер *-583кв.м-оцветен на скицата в лилав цвят.

Даден е отговор и на въпроса идентични ли са ПИ с ид. №*по КККР на гр. * и ПИ № *, к.р. *по ПНИ на м. „*", като задачата е поставена на в.л. така,че при даване на отговора вещото лице да изследва и предостави данни за площта и вписванията в регистрите на собствениците за горепосочените имоти по ПКП, ПСИГ, ПНИ и КК, както и за всички предходни планове. От тази част на СТЕ става ясно, че имот пл.№*, к.р. *по ПНИ е идентичен с ПИ *по КККР.

ПКП-плана на ползвателите имота е с пл.№*и е с площ 1193кв.м , като е вписан за собственик В.Ст.М..В кадастралния план от 1991г. (картони в М 1:1000) за първи път, констатира в.л., че  се вижда имот с пл.номер *и вписване в разписната книга на н-ци на В.Ст.М.с предназначение „нива”. Основното попълване на този кадастрален план,заключава в.л., че е  завършено през месец септември 1995г., като до   влизането в сила на ПНИ всяко изменение на плана се  е попълвало в тези картони. Тук, подчертава в.л., че  се появява имот с пл.номер *, който според  в.л. е част от имот пл.номер *. За този имот в.л. сочи ,че не е открило  вписване в разписна книга, досие кога е попълнен и на какво основание./ в тази насока е съставено  Приложение 3 къв СТЕ / . Заключението на в.л. е че ПСИГ не изследва имоти с номера * к.р.*и ПИ*.*.

На следващо място от заключението на в.л. се установява ,че по ПНИ в имот пл.№* с площ 653 кв.м е вписан собственик В. Д. М., документ за собственост Протокол от 12.02.1990г., дело 2729, а също така и видно от стр.77 от делото данни от таблица за обещетенията към ПНИ .В КККР в ПИ *, сочи в.л., че е вписана Н. Н. Д. с площ 653 кв.м и документ за собственост н.а.№*, т.*, рег.3474, д.*. СВ * (стр. 176 - скица).

На вещото лице е поставена задача : да установи с каква част всеки от ПИ с ид. № *по КККР на гр. *, ПИ №*, к.р. *по ПНИ на м. „*”, попада в имот в пл. №*по ПКП на местността (имота подлежащ на възстановяване), като определи площта и покаже на комбинирана скица, вкл. като покаже и ситуирането им спрямо стари имот №*, *и * по ПСИГ с посочване на площите включени в тях.

Заключението на вещото лице е ,че имот с пл.номер *, к.р.*и ПИ *са напълно идентични.

Имот пл.№*, к.р. *, сочи в.л., че попада в имот пл.№*по ПКП с площ 596 кв.м- на скицата оцветени в оранжев цвят и означени с букви А, Б В, Г, Д, Е, Ж, 3, И, И, К, а. останалите 57кв.м попадат в имот пл.№* по ПКП. Тази част от 596 кв.м., заключава в.л., че се разпределя в стари имотни граници както следва - в стар имот * - площ 55кв.м; в стар имот * - 15кв.м и в стар имот *- площ 526кв.м.При тези данни в.л.заключава, че ПИ *попада в имот пл.№*по ПКП -596кв.м-,- на скицата оцветени в оранжев цвят и означени с букви А, Б В, Г, Д, Е, Ж, 3, И, Й, К а останалите 57 кв.м попадат в имот пл.№ * по ПКП. Тази част от 596 кв.м се разпределя в стари имотни граници както следва - в стар имот * - площ 55кв.м; в стар имот * -15кв.м и в стар имот *- площ 526кв.м.   / Видно и от Приложение 4 към СТЕ / .

Дадено е заключението от в.л.,че имот пл.№* по ПКП е с площ *4кв.м и попада в стар имот с номер *с площ 2013кв.м - оцветен на приложението в светло жълт цвят./ Приложение 1./.

Извън всички ,ясни за съда отговори дадени от в.л., от СТЕ се установява още ,че съгласно Решение на ПК-* №510/27.05.1998г. и Решение на ОСЗ-* №1774/07.07.2011г. имотите са били признати, като ниви (стр.65-68), така са и заявени със заявление с вх.№50608 към ПК-* (стр.147), като ниви. В заявлението под №4 е заявена нива с площ З.6 дка в местността ,*”  с н.а. №*г. с пояснение, че същата попада в терен по параграф 4.

В.л.е цитирало и нормативната база а именно- Министерските постановления за предоставяне на имоти за ползване : § 63. Права по § 4а и 46 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г.

При тези данни по делото и запознаване с действалите планове и регистри,в.л. обобщава, че след като са заявени имотите като ниви, те са били извън строителните граници на населеното място, в случая с.*. Имотите по пар.4  пояснява /макар и това да е правен по-скоро въпрос /, че са били  предоставяни с различни министерски постановления и в различни части на територията, като има и такива които никога не са предоставяни за ползване (с правилното пояснения, че се водят имоти в съществуващи граници в територии по пар.4).Със решение на Общински съвет на гр.* от *0г.,сочи в.л., че са се приели тези територии, които са дадени по министерските постановления за ползване да станат селищни образувания.Категорично в тази връзка е установеното от в.л., че процесния имот  попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, като за територията има Решение на Общинския съвет гр.* от *0 г.Процесният имот съгласно всички предоставени по делото нотариални актове и документи удостоверяващи собственост , заключава в.л., че не е предоставян за ползване.В копието (скица) от кадастрален план одобрен със Заповед №Р-359/29.10.1996г. с изх.№272/03.08.*0г. на Район *, отдел ТСУ (стр.85 от делото) препраща в.л., че се вижда, че в имот пл.№*е вписана за собственик В. Д. М.с документ Решение на ВРС от 1990г. за 760 кв.м площ.Отговорът на вещото лице и на друг спорен въпрос : Включван ли е имотът в ТКЗС или друга форма на обобществяване- също е обоснован и категоричен, като изводите си вещото лице прави на следните данни по делото : В експертизата на вещото лице (стр.64) по гр.д.3355/93г. процесният имот, както и другите имоти на П.не са били внасяни в ТКЗС, същите са били включени в блок на ТКЗС през 60-те години. Друго изследване няма по този въпрос.

От СТЕ се установява, че за имота са действали : Кадастрален план от 1979г., на картони в М 1:500 (без заповед.- план който не стига до процесиите имоти ; Кадастрален план одобрен със Заповед Р-359/29.10.1996г.(копие на част от плана стр.85), издадена от Район * с изх.№272/03.08.*0г. - за имот пл.№*.  заповед намерена само на тази скица приложена към делото.; Кадастрален план от 09.1991г., на картони в М 1:1000 (без заповед), с основно попълване от септември 1995г. също без заповед ; ПНИ одобрен със заповед на Областния Управител №РД-1-7706/467/04.12.*2г. и РД-1-7706/68/11.03.*3г.- имот пл.№*, к.р.403.Кадастрална карта одобрена със Заповед на ИД на АК №РД-18-73/23.06.*8г. - ПИ *.*.ПУР  на  СО  „*"  одобрен  с  решение  №2134-8, протокол 21/24.03.2010г. на ОС *.

Отговор е даден от вещото лице и на въпроса : съобразно отразеното в нотариален акт №* от *. – в.л. може ли да определи какви са били реалните граници на имота по нотариален акт №* от *. към датата на придобиването на имота през 1942г., респективно тези реални граници припокриват ли се с част или части от процесния имот с идентификатор *. За отговора на този въпрос в.л.е е изготвило комбинирани скици на КП , ПКП/ПСИГ, ПНИ и КК. Комбинирана скица с план 1942г. и останалите действали и действащи планове.Според вещото лице границите на нивите през 1942г. са показани такива каквито са били в Плана на старите имотни граници, одобрени с ПНИ на СО. „*”. Същият този план ,заключава в.л., че е бил изработен от обучени инженер-геодезисти в областта на фотограметрията, като са  били ползвани аерофото снимки от 1942г. на цяла България и специализиран софтуер. Вписването на собствеността е станала с анкета.В комбинираните скици са показани границите на имотите от ПСИГ и останалите действащи планове, като на основание съдебно решение е издадено Решение на ОСЗ * №1774/07.07.2011г. за признато правото на собственос на Г. П..

На вещото лице са поставени и въпросите : Претендираният за възстановяване имот - НИВА с площ 3,6дка в местността * в кои имоти по ПКП/ПСИГ попада и с каква площ, както и в кои имоти с кадастрални номера попада и с каква площ?Какви записи има за тези имоти в регистрите на собствениците към различните планове за местността - ПКП, ПСИГ, ПНИ, КК.НИВАТА с площ от З.6 дка попада в части от стари имоти по ПСИГ с номера *, * и *(описано е в Решение 1774/07.07.2011г. на ОСЗ-*). В Плана на старите имотни граници няма отразен индивидуален имот с площ З.6 дка.; Имоти с пл.номера 30 и *по кадастрален план на местността попадат в части от стари имоти с пл.номера *, * и *по ПКП/ПСИГ и съответно- имот пл.№* попада в стар имот №* с площ 2015кв.м; имот пл.№*попада в стар имот №* с площ 329кв.м, в стар №*-15кв.м и стар *с площ 849кв.м.ПКП стар имот пл.№* е на неидентифициран собственик; стар имот пл.№* също е на неидентифициран собственик, а стар имот пл.№*е на н-ци на Й. М. Ф.(стр. 470 - Решение на ОСЗ-* №1657/02.07.*9г.)Даден е отговор от СТЕ и на въпроса : Възстановими ли са на терена старите реални граници на имот представляващ нива с площ 3,6дка в местността * по н.а. 35 от 1942г. -налице ли са предпоставките по чл. 18 б от ППЗСПЗЗ. Заключението на в.л. е че са налице предпоставките на чл.18 б от ППЗСПЗЗ, изработва се ПСИГ.

На предпоследно място следва да бъде отчетено и съобразено,че в.л.отговоря точно и ясно и на въпроса : Какъв е статутът на процесния имот към настоящия момент? Към настоящия момент статутът на процесния имот е имот в Урбанизирана територия, в селищно образувание „*". Справка в КАИС.

Според в.л. Л.И. - Поземлен имот *.*, област *, община *, гр. *, район *, кв. "*", местност "*", м. *, е със статут статутът -  имот в Урбанизирана територия, в селищно образувание „*". Справка в КАИС- Поземлен имот *.*, област *, община *, гр. *, район *, кв. "*", местност "*", м. *, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 653 кв.м., стар номер *, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.*8 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК,Заповед за изменение на КККР № 18-3715-Ш5.2015/14.05.2015 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК –*.

На последно място , на допълнителния въпрос - /стр. *8;/ - Налице ли е идентичност на имота на наследодателя по нотариален акт за покупко-продажба №35, том *, регистър *, дело № *г. на нотариус при Варненски областен съд - описан по т. 4, с реституираните в полза на наследниците имоти по Решенията на ПК и ОСЗ и процесния имот?Вещото лице, след посочване на документите по делото сочи че намира идентичност по три граници –север, юг и изток / л. 574 . /

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Предявеният от ищеца отрицател установителен иск е с правно основание чл. 124 , ал.1 ГПК и е процесуално допустим .

Преди да се произнесе по основателността на иска, съдът дължи изрично произнасяне по допустимостта на точно тази форма на установителна защита .

Спор не е имало нито в съдебната практика нито в доктрината ,че за допутимостта на един иск определящи са не доказателствата а твърденията на ищеца .Ето защо, след като ищецът твърди,че отричайки правата на ответницата ще може да защити в пълна степен накърненото си вещно правно на собственост то само на това основание искът е напълно допустим.Допълнителен правен довод в подкрепа на извода на съда за допустимост на иска е даденото задължително за всички съдилища разрешение на въпроса кога и в кои хипотези е допустим отрицателен установителен иск в Тълкувателно решение №  8 / 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС , представляващо актуална и задължителна съдебна практика .

Приемайки че предявения отрицанелен установителен иск  е допустим, ВРС дължи произнасяне по същество на спора .

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства , включително и от заключението на вещото лице Л.И. по СТЕ, което съдът кредитира напълно като обективно и компетентно дадено, настоящият съдебен състав намира иска и за основателен и за доказан .В подкрепа на извода за основателност и доказаност на иска с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК съдът излага  само следните мотиви :

С доклада по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между ищеца и ответницата, водим от общата норма на чл.154 ГПК и спецификата на самия казус, респ. възраженията и твърденията на страните.

Съдът намира за несъмнено установено и доказано по делото че ищецът Е.П. е единственият наследник на Г.П.и негов внук, т.к. и съпругата  на П.и дъщеря му са починали и едниственият призован към наследяване е внукът на Г.П..

За ищеца Е.П. е налице правен интерес да отрече правата на ответницата върху спорната реална част 596 кв.м. от процесния имот , имот представляващ към момента поземлен имот с идентификатор *.* по действащата КККР целият с площ 653 кв.м. , очертана в червен цвят на л.181 –ви по делото на копие от актуална скица на имота.

Ответницата е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже че е надлежен носител на вещното право на собственост, доказване каквото въпреки всички предприети процесуални действия според ВРС не е извършено .

Споровете между страните по-скоро се отличават с правна сложност и засягат реституцията като възможен придобивен способ на вещни права, действието на констативни нотариални актове, възможност за  отчуждаване на недвижим имот при действието на редица нормативни актове.

За настощият състав е установено и доказано по делото,че ответницата като купувач по сделка покупко продажба черпи права от своите праводатели като първият от тях е лицето  В. М., признат за собственик  на основание давностно владение съгласно нотариален акт 13 дело 1440/ 23.4.1981 г.по силата на който КНА В.М.е бил признат за собственик  на лозе –овощна градина от 2 декара  в землището  на гр.*, местност * при граници – дере, Д. К. Г., Н. Я. Н.и Х. М. Х. .

Няма спор че към 1981 година в страната ни е действал Закона за собствеността на гражданите / ЗСГ обн.1973 г./ и Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти / обн. 1958 г. / .

В действителност, както сочи адв.Д. в писмената си защита с УКАЗА  за регулиране на правните сделки с някои недвижими имоти/ обн.1962 г./ е прието ,че прехвърлянето на незастроени или застроени с малоценни постройки парцели и неурегулирани имоти / ниви, ливади, овощни градини и др./ в страната може да става чрез НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ по реда на ЗРПВПНИ .

Видно от нотариалния акт от който ищецът черпи права още през 1942 г. е бил нива / л. 23,22 от делото /,поради което и към 70 –те години имотът не е можело да се придобива по давност.Изключването на възможността имот като процесния да се свои и придобива по давност произтича от разпоредбата на чл. 29 ал.1 т.1 ЗСГ съгласно която е била въведена законодателна забрана имоти за които се прилага ЗРПВПНИ да бъдат придобити на оригинерно основание ако давността не е изтекла до влизане в сила на закона. При така даденото законодателно разрешение се налага и извода,че давността за В.М.не е била изтекла и същият не е могъл да придобие по давност имота за който с КНА е бил признат за собственик – КНА от 1981 г. .Отделно от горното се налага извод, че при действието на чл.12 ЗСГ не друг а Държавата е станала собственик на имотите на праводателя на ищеца Г.П.ех lege .Нещо повече :съгл. Закона за собствеността /чл.86/ до 1.6.1996 г. давността за държавни имоти се оказва неприложима, поради което и извода от правна страна е, че В.М.като несобственик не е могъл да прехвърли вещно право на собственост на лицата черпещи правата си от М.като техен праводател,  вкл.и за ответницата,която се легитимира в правния мир с титул за собственост последна .

По делото съдът намира, че възведените в отговора на искова молба възражения че имотът описан от ищеца в петитума на иска не е идентичен с имота за който ответницата твърди, че го е придобила по силата на покупко продажба , също са останали недоказани .

От анализа и на писмените и на гласните доказателства се налага извод,че така както ответницата, така и праводателите й не са могли да придобият имота описан в нот.акт № * г./л.228/.Този извод следва дори и само на база действието по време на материалния закон ЗСГ съгласно който  в периода 30.3.1973 – 13.3.1990 г. давност за държавни имоти не тече .Имотът който е бил придобит от Г.П.през 1942 г. и процесен такъв /един измежду всички общо четири ниви / за ВРС е имал статут на държавен имот съгл. Чл.12, ал.2 ЗСГ .

От писмените доказателства представени с исковата молба е доказано че още през 1954 г. е било открито отчетническо дело против Г. П.,взет на първичен отчет като бивш Н.* ,изселен в с.Видно *.След промените в страната ни  Г.П.по надлежния ред  на 25-11-1994 г.е бил признат за репресиран по политически причини / л. 50/ .

Въпросът с имотите на П.е в основата и на рестиуционната преписка приобщена по делото.От цялата преписка и от СТЕ се установява,че Поземлената комисия и издала Решение постановено на 27.5.1998 г. за което в хода на съдебното дирене се е породил спор – относно неправилността му твърдяна от ответника и относно приключването на реституцията.

На първо място ВРС следва да даде отговор цитираното Решение имала конститутивен ефект или само признавателен характер .Решението е било издадено при действието на реституционните закони ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ .

Спорния имот е безспорно установено от заключението на вещото лице че попада точно в терен по § 4 . От тук следва да бъде изведен правилен отговор с цитгираното Решение приключила ли е реституцията за единствения наследник по закон на Г. П.–неговия внук Е.П. и ищец по делото и ако тази реституция е приключена – има ли някакъв правен интерес ищеца да води отрицателната установителна защита .

Ответницата в тази връзка се спира на възражения касаещи на първо и основно място действието по време на нормата на § 4 К ,които са частично верни.

Законодателно в страната ни съгласно ЗСПЗЗ и ПП ЗСПЗЗ са били реституирани редица недвижими имоти ,които са били масовизирани след което възстановени на гражданите .Практиката показва ,че при имоти за които е имало предоставено право на ползване на граждани съгласно актове на МС  в последващи периоди от време възниква колизия на права между лицата ползватели и лицата заявили имотите за възстановяване . Казусът отнесен за решаване пред РС * обаче се различава от обичайните спорове между двете групи лица претендиращи взаимоизключващи се права на собственост основно върху ниви и лозя . В конкретното производство е доказано че още към 1945 г. процесния имот е бил нива и а сега по действащата КККР се намира в урбанизирана територия и според СТЕ  попада в терен по параграф 4 .

Всичко това ,обобщено от фактическа и от правна страна мотивира настоящия състав да приеме,че точно в случая Решението на ПК * от 27.5.1998 г. не се ползва с конститутивен ефект . За ВРС с това Решение реституцията за ищеца не е завършила а и не може да бъде завършена докато не  бъде решено със СПН,че ответницата не е собственик  на имота . Едва при положително произнасяне на съда точно по предявения иск ищеца би могъл да се снабди със Заповед по § 4 К,ал.7 ЗСПЗЗ и точно в това е смисъла на цялото исково производство .

Спор не е имало в съдебната практика ,че тогава когато бъде издадена Заповед по § 4 К ЗСПЗЗ реституцията приключва за имоти за които Решенията на ПК/ ОЗСГ / имат признавателен характер, но не и конститутивен ефект. Фактът ,че процесния имот попада в терен по § 4 ЗСПЗЗ ,установен чрез СТЕ, обосновава и правния извод че реституцията за ищеца не е приключила с издаденото му Решение на ПК * от 27.5.1998г. а би могла да приключи с издаването на ЗАПОВЕД по § 4 К, ал. 7 ЗСПЗЗ . Ето защо ,в съответствие с писмените данни по делото ,действието на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ не е небходимо да се прави правен анализ и на събраните гасни доказателства,допуснати в полза на ответницата за доказване на твърдението че имотът е бил владян с намерение за своене от праводателите й .При така изложеното до тук и в съответствие с трайната съдебна практика / част от която подробно цитирана от адв.Девеждива на стр.предпоследна от писмената защита /  съдът в настоящия му състав извежда извод,че така както от 2016 г. – началния момент от който ответницата притежава титул за собственост , така и преди това праводателите й не са могли да придобият процесния имот по давност ,като в идентичен смисъл са и мотивите на ВКС обективирани в Решение №  30/27.6.2017 г. по гр.д.№  3352/2016 г. по описа на Второ г.о. , ГК.

При всичко изложено доказана идентичност на имота заявен за реституция ,вписан в заявлението ,установен на база НА от 1945 г. с почти целия имот за който ответницата се легитимира като собственик, след като назад във времето давност не е могла да тече ,съдът намира че предявеният от ищеца е на първо място допустим ,заявен при ясен правен интерес а на второ място изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен именно по начина по който е отправено искането до съда по смисъла на чл.127,ал.1 т.5 ГПК .

При този изход на спора съдът на основание чл. 78 , ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца всички сторени от него съдебно деловодни разноски от които само за адвокатски хонорар 3 180 лева а за такси и депозити 495,88лв.или общо

3 675,88 лв.Съдът намира,че възражението на адв.Д.по чл. 78, ал.5 ГПК не следва да бъде уважавано, не само защото адвокатския хонорар е бил договорен и платен, но и видимо е около 500 лева по-висок от насрещния хонорар / 2 600 лв./.

Двете страни по спора, според ВРС, са изхождали от действителната фактическа и правна сложност на делото, неминуемо положения от всеки от адвокатите труд по настоящото дело,поради което в случая Наредба 1/*4 г. служеща в подобни случаи за база за определяне на минимума на адвокатско възнаграждение не следва да бъде единствено съображение за намаляване на договорен и платен адвокатски хонорар.

Споровете развили се по делото обуславят извод, че делото  както от фактическа страна , така и от правна изключително сложно и именно поради това съдът не счита,че следва да намаля хонорара претендиран от ищеца.

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Е.П.П., ЕГН **********,*** А и ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********,*** , че ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********,***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на процесния недвижим имот, а именно на:

РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 596 кв.м., очертана с червен цвят на скица Приложение № 1 от поземлен имот с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.*8 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 653 кв.м., находящ се в град *, община *, област *, кв. *, местност „*”, трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при съседи на целия имот: *, *, *, *, *, *и *, при съседи на частта: *, *, *, *, *, * и останалата част от *.,която реалната част от процесния недвижим имот е повдигната в червен цвят на приложената към последната уточнителна молба актуална скица-ПРИЛОЖЕНИЕ № 1, приподписана от съда на л.181-ви по делото–неразделна част от Решението , на осн. чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П., ЕГН **********,*** А СУМАТА от общо 3 675,88 лв ( три хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки ) – сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция,  на основание чл.78,ал.1 ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото- чрез процесуалните йм представители.

 

 

 

 

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: