№ 235
гр. Панагюрище, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилиан Бл. Венчев
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Гражданско дело №
20255230100095 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 238 ГПК и чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на В. В. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ул. „********“ № 22, чрез адв. М. Д., ЕГН **********, със
служебен адрес гр. Пловдив, ул. „******” 11, ет. мансарден, срещу П. Г. М. е ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. „***********“ № 54,
ет. 2, ап. 2, с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата П. Г. М. да
възстанови на ищеца всички получени сума в размер на 13 483 лв,, ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със сторените в производството
разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди, че той и Г А М, ЕГН **********, се запознали преди години. Станали
приятели и с течение на времето започнали да мислят за общ бизнес. Имали доста идеи и се
разбрали, че Г М ще поеме част от изпълнението на бизнес начинанието им, а той - ищецът
ще поема финансирането му. Тъй, като част от плановете им били свързани с развиване на
бизнес в родния град на Г М и имал нужда от помощ, се разбрали в реализирането на
общите идеи да се включи и майката на Г - П. М.. Ищецът твърди, че нямал възможност да
участва пряко в процеса, но спазвал уговорката им да финансира регулярно начинанието,
като регулярно, по сметката на майката на Г М - П. М., изпращал парите, за да може Г М да
се фокусира изцяло в работата, а майка му да се занимава с ходенето по банки и институции.
Ищецът сочи, че при всеки контакт с Г М, последният го уверявал, че всичко върви по план
и той – ищецът следва единствено да финансира идеята с пари. В исковата молба се твърди,
че по лична сметка на П. М. във Fibank , **********************, на 12.03.2024 г. ищецът е
превел левовата равностойност на изпратените евро в размер на 873,00 лева. На 02.04.2024
г., след обаждане на Г М, че са нужни още средства превевел отново по лична сметка на П.
М. във Fibank левовата равностойност на изпратените евро в размер на 1 050,00 лева. На
19.04.2024г. изпратил левовата равностойност на изпратените евро в размер на 300,00 лева.
Ha 09.05.2024 г. изпратил по сметката на П. М. левовата равностойност на изпратените евра
в размер на 200,00 лева. На 21.05.2024г. след уверението на Г М, че всичко върви по план и
1
трябват още пари, превел по сметката на П. М. левовата равностойност на изпратените евра
в размер на 1 360.00 лева. На 11.06.2024г. по искане на Г М превел два пъти по сметката на
П. М. ********************** във Fibank, съответно левовата равностойност на
изпратените от мен евра в размер на 1 400.00 лева и левовата равностойност на 2.000.00
лева. На 18.07.2024г., отново след уверение от Г М, че всичко върви много добре и скоро ще
се види резултата от вложените средства, ищецът превел два пъти по сметката на П. М.
********************** във Fibank, съответно левовата равностойност на изпратените от
мен евра в размер на 1 100.00 лева и левовата равностойност на 5 200.00 лева. В исковата си
молба В. Г. твърди, че през цялото време в периода от началото на месец март 2024г. до
последния превод на 18.07.2024г. е вярвал на Г М и неговата майка, че парите се влагат в
общия им бизнес и за развитието му. В края на месец юли 2024г. ищецът решил да провери
на място какво се случва и как са вложени преведените от него пари. След, като пристигнал
на място в гр. Панагюрище се оказало, че бизнес няма. Ищецът нямал и информация какво
се случва с парите му, превеждани по сметката на майката на Г, П. М.. След, като разбрал,
че всичко е било измама и нищо от уговорките за общ бизнес с Г М не се е осъществило,
ищецът поискал да му бъдат възстановени средствата, които е дал. Г М и майка му П. М.
отказали.
Моли се за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В проведеното съдебно заседание е направено искане от процесуалния представител
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че ответникът е редовно призован, при условията на чл. 41,
ал.2 от ГПК за първото по делото съдебно заседание, получил е разпореждане №
110/13.02.2025 г. и в призовката изрично са указани неблагоприятните за ответника
последици от неспазването на срока за разменя на книжа и за неявяването в съдебно
заседание. Предвид неявяването на ответника в първото по делото съдебно заседание, както
и липсата на направено изявление за разглеждане на делото в отсъствие на ответника и
неподаване на отговор на исковата молба, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
извода за вероятната основателност на предявения иск.
Относно вероятната основателност на предявения иск, съдът намира следното:
От приетите като писмени доказателства 9 броя платежни нареждания за кредитен
превод се установява, че посочените в исковата молба суми са преведени от В. Г. по сметка с
получател П. М..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства следва да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са налице всички законово установени
предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение в полза на ищеца В. В. Г., като следва да бъде осъдена ответницата
П. Г. М. да заплати сумата 13 483,00 лв, ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 07.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат разноски в полза
на ищеца. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски за исковото
производство, които са в размер на 539,40 лв. – заплатена държавна такса, като са
представени и доказателства, че същите са реално сторени (л. 13 от първоинстанционното
дело).
2
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд - Панагюрище
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, П. Г. М. е ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. „***********“ № 54, ет. 2, ап. 2, да
заплати на В. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „********“ № 22,
сума в размер на 13 483,00 лв, (тринадесет хиляди четиристотин осемдесет и три лева),
ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2025 г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. Г. М. е ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. „***********“ № 54, ет. 2, ап. 2, да заплати на В.
В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „********“ № 22, сумата в размер
на 539,40 лв. (петстотин тридесет и девет лева и четиридесет стотинки) - разноски
направени пред настоящата инстанция за държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
3