№ 163
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000739 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Постъпила е въззивна жалба от Г. ПЛ. П., ЕГН **********, от гр. Варна
против решение № 382/20.10.2021 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №
269/2020 г., с което е отхвърлен предявеният от нея против "Застрахователно
акционерно дружество Армеец" АД - гр. София, ЕИК *********, иск с правно
основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както
следва: 200 000 лева за загубата на сестра й Л П Н; 100 000 лева за загубата на
племенника й В Н В; 100 000 лева за загубата на племенницата й П Н В 50 000
лева за загубата на съпруга на сестра й Н В Н, четиримата починали в
резултат на ПТП от 20.10.2019 г., причинено от А Д като водач на
застраховано при ответника МПС - лек автомобил „Рено Каджар“ с ДК № ХХ
ХХХХХ ХХ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 20.10.2019г. до
окончателното им изплащане. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго такова, с което се уважат изцяло предявените от Г. ПЛ. П. против
ЗАД „Армеец“ АД искови претенции, ведно с присъждане на съдебни
разноски, в т.ч. адвокатски хонорар по делото за двете инстанции.
1
Въззивницата моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на
жалбата й, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, вкл.
адвокатски хонорар по делото за двете инстанции.
Ответникът по жалбата – ЗАД „Армеец" АД - гр.София моли с писмен
отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на
решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната
инстанция.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Основният спорен въпрос по делото е дали ищцата, попадаща в
разширения кръг роднини на починалите при процесното ПТП нейни сестра,
племенници и зет, е доказала изключителност във връзката си с тях, за да има
право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на
смъртта им по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила, с който е бил блъснат управлявания от пострадалата сестра
автомобил, като в резултат на удара е причинена нейната смърт и смъртта на
децата и съпруга й – пътници в автомобила.
Въззивният съд намира, че по отношение на двете сестри тази
изключителност на връзката им, изразяваща се в особена близост и дълбока
емоционална и духовна връзка помежду им, е доказана. Те са били дотолкова
близки, че Л е напуснала работата, родителите и мъжа, за който по-късно се
жени, и се е преместила от гр.Смядово в гр.Варна, за да е близо до сестра си и
да са заедно с Г, която е дошла да учи тук. Във Варна двете сестри създават
семейства, двете сестри и семействата им общуват непрекъснато, самите те не
могат една без друга и разчитат, грижат се една за друга и си помагат
постоянно след раждането и при отглеждането на децата си, първо Г на Л,
после Л на Г, непрестанно са заедно, звънят си и се търсят по телефона по
няколко пъти на ден. Ищцата е по-близка със сестра си отколкото с
родителите и свекърите си, на нея звъни за всичко, дори и по нощите. По-
голямата Л е пример и опора за по-малката си сестра Г, непрекъснато изпитва
загриженост и нужда да я пази, подкрепя и съветва, тя е водещата фигура -
2
двигател, душа, сърце и морална подкрепа за нея, към която ищцата изпитва
силна обич, привързаност и безпрекословно доверие, след смъртта й се
чувства съсипана, изгубена и сама, въпреки семейството си, все едно част от
нея е умряла, скръбта й не я напуска, нормалният й живот е изцяло
преобърнат, не знае как да го продължи, при спомена за сестра си плачи
неудържимо, установено от показанията на свидетелите Д С, Д Р и А Т. Тези
свидетелски показания се подкрепят и от заключението и обясненията в с.з.
на вещите лица по КСППЕ Т А и Р Г, според които двете сестри са били
много близки, смъртта на пострадалата, която е имала ръководна роля и на
моменти е замествала майката, а ищцата й е подражавала и се е допитвала за
всичко до нея /дори са оприличени на близначки/, е била доминантна като
интензитет спрямо мъката от загубата на децата и съпруга й, с които също са
се разбирали много добре и са били в много близки отношения. Връзката им е
била много силна, което обяснява тежката продължителна реакция на скръб с
тежък депресивен епизод след смъртта на сестра й, отговарящи на критериите
за диагноза - смесено тревожно - депресивно разстройство, като изживяната
психотравма не е преработена към момента. Според вещото лице доц. С.В. по
допуснатата от въззивния съд СПЕ продължителната реакция на скръб -
повече от 2 години се дължи на повтарящо се изживяване на травмата от
ищцата, което постепенно преминава в етап на приемане на случилото се.
Независимо че при ищцата не се установява клинична проява на
посттравматично стресово разстройство всички факти по делото
свидетелстват за особена близост и дълбока емоционална и духовна връзка
между двете сестри, надхвърлящи нормалните отношения на обич,
привързаност и взаимопомощ между сестри.
Покрити са критериите на Тълкувателно решение №1/2016 г. от
21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ,
освен формалното родство да бъде установена изключителна близост в
отношенията между ищцата и пострадалата. Между тях е съществувала
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, характеризираща се с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, в резултат
на която ищцата е търпяла и продължава да търпи следствие на смъртта на
сестра си морални болки и страдания, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията, изживявани в подобни случаи от
лица от най-близкия кръг роднини - деца, родители и съпруг, което е
3
основание за правото на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди за
загубата на сестра й Л Н.
Съдът определя съобразно правилото по чл.52 ЗЗД - "по справедливост“
размер на обезщетението от 80000 лева, който приема за справедлив и
адекватен на преживените болки и страдания, както и на тези, които ищцата –
сестра на пострадалата ще търпи и за в бъдеще, като искът е основателен и
следва да се уважи за същата сума, предвид причиняване на ПТП от другия
починал водач А Д и при липса на доказателства за станало случайно събитие,
ведно с законната лихва от датата на заявлението на ищцата за щетата –
27.05.2020 г., която не се оспорва от застрахователя, потвърдена и с отказа му
на претенцията с писмо от 16.06.2020 г. – л.46, на основание чл. 429, ал.3 - КЗ.
Няма основание по новия КЗ за присъждане на законна лихва от датата на
деликта.
Лимитирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на разширения кръг лица с право на
обезщетение по ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. до размера на
5000 лева съгласно нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ,
бр.101/2018 г./ с придадено й с ал.3 на същия текст обратно действие към
21.06.2018 г., противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага. С тази
норма е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката
"Гражданска отговорност", чийто чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални
суми: в случай на телесно увреждане минимална застрахователна сума 1 000
000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Съгласно
Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts 3
(Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива
84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени
4
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската
отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която
е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното
европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в
страните членки, в т.ч.- РБългария съгласно чл.633 ГПК. При констатиране на
противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен в
рамките на своята компетентност да приложи общностното право в неговата
цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като
остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват
общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да
изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред.
По отношение на останалите пострадали – племенници и зет не е
доказана изключителност на връзката на ищцата с тях съобразно критериите
на Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ и ищцата няма основание да получи
обезщетение за неимуществени вреди следствие на смъртта им. Само фактът,
че тя е eдин от най-близките родственици на племенниците си – тяхна леля, а
починалият съпруг на сестра й е неин зет, както и фактът на станалата ужасна
трагедия с едновременна загуба при челна автомобилна катастрофа на
четирима от най-близките й роднини, които тя безспорно е обичала и към
които е била привързана много и завинаги ще й липсват, не е достатъчно за
уважаване на иска, в частта относно исканите обезщетения за тях.
Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в
отхвърлителната му част по иска на ищцата Г. ПЛ. П. срещу ЗАД „Армеец"
АД – гр.София до размера на сумата 80000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
следствие смъртта на сестра й Л П Н в резултат на ПТП от 20.10.2019 г., в
частта за законната лихва, считано от 27.05.2020 г., и в частта за разноските,
присъдени в полза на ответника, за разликата над сумата 1439 лева до 1750
лева, като искът за същата сума, ведно с лихви от 27.05.2020 г., се уважи, и е
5
правилно и следва да се потвърди в останалата му обжалвана отхвърлителна
част, като въззивният съд препраща по всички останали въпроси и към
мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
Съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата въззивницата има
право на съразмерни съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на
54.06 лева, а ответникът, на който съдът определя юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева за защитата пред въззивната инстанция, на
такива в размер на 246.64 лева, предвид което въззивницата се осъжда да
заплати на ответника разликата от 192.58 лева - съдебни разноски по
компенсация за въззивната инстанция. Съобразно уважената част от иска и
жалбата ответникът се осъжда да заплати на адвоката на въззивницата
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ по чл.38, ал.2
от ЗА за всяка от двете инстанции в минимален размер от 1872 лева
съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, или общо сумата 3744 лева.
Съобразно изхода на спора ответникът се осъжда да заплати сумата
4800 лева - държавна такса по исковата молба и по жалбата по сметката на АС
Варна, предвид освобождаването на ищцата от заплащане на такси.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 382/20.10.2021 г. на Окръжен съд Варна - ТО по
т.д. № 269/2020 г. в отхвърлителната му част по иска на Г. ПЛ. П., ЕГН
**********, от гр. Варна срещу ЗАД „Армеец" АД - гр.София до размера на
сумата 80000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания следствие смъртта на сестра й Л П Н в
резултат на ПТП от 20.10.2019 г., причинено от А Д като водач на
застраховано при ответника МПС - лек автомобил „Рено Каджар“ с ДК № ХХ
ХХХХХ ХХ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, в
частта за законната лихва върху същата сума, считано от 27.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, и в частта за разноските, присъдени в полза на
ответника, за разликата над сумата 1439 лева до 1750 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец" АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати на
Г. ПЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк „Възраждане“ №28, вх.4,
ет.8, ап.85, сумата 80000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания следствие смъртта на сестра й
Л П Н в резултат на ПТП от 20.10.2019 г., причинено от А Д като водач на
застраховано при ответника МПС - лек автомобил „Рено Каджар“ с ДК № ХХ
ХХХХХ ХХ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху същата сума, считано от 27.05.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Г. ПЛ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк
„Възраждане“ №28, вх.4, ет.8, ап.85, да заплати на ЗАД „Армеец" АД -
гр.София, ЕИК *********, сумата 192.58 лева - съдебни разноски по
компенсация за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец" АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати на
адв. Ж. К. К. от АК Варна, БУЛСТАТ **********, с адрес: гр.Варна,
ул.“Солун“ №8, сумата 3744 лева - адвокатско възнаграждение за първата и за
въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2 - ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец" АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна
сумата 4800 лева - държавна такса по исковата молба и по жалбата.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7