Решение по дело №6830/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264042
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20201100506830
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 17.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б състав, в публичното заседание на тринадесети май, две хиляди и двадесет  и първа година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ

мл.с.         ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА                  

при секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  6830 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 18066/08.11.2016г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 84317/04.04.2019г.  по гр.д. № 61239 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 85-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Р.Й.И., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане  на сумите, както следва:  сумата от  2014,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -18.03.2015г., . до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 84 гр. София, ж.к. „********за периода от 18.03.2012г. до  април 2014г.; сумата 304,94лв., , представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 18.03.2012г. до 29.01.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 14027/2015г. на Софийски районен съд, като неоснователен е отхвърлен иска за горница над 2014,95лв. до 2376,45лв. главница и за горница над 304,94лв.   до 435,23лв. , Р.Й.И., ЕГН **********  е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски от 317,36лв. по заповедно дело и 650,85лв. по исково дело, Т.С.“ЕАД е осъдено да заплати на Р.Й.И. съдебни разноски от 75,21лв.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.въззивна жалба вх. № 1182013/05.12.2016г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца „Т.С.”ЕАД по исковете в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че  ОУ сочели падеж на задълженията и той бил настъпил,  сумата за връщане по изравнителните сметки била ползвана за приспадане на задължения от предходни периоди съгласно ОУ. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски по делото.

Въззиваемият- ответник по исковете Р.Й.И., ЕГН **********  е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в тази част е правилно. Претендирал е разноски.

2.въззивна жалба вх.№ 1195463/30.12.2016г.  по регистъра на СРС от ответник по исковете Р.Й.И., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението не е валидно, е недопустимо, по нищожна заповед, а и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че заповедта за изпълнение е нищожна, постановена при липса на компетентност,   в противоречие с чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК за вземане  по нищожен договор, по неиндивидуализирани вземания, заповедта не съответствала на заявлението. Навел е твърдения, че събраните доказателства не установяват, че е потребил енергия в количества и на стойност, за които са уважени исковете, че доставена енергия съответства на необходимото качество, нямало валидно облигационно правоотношение между страните, не бил искал доставката на енергията, поради което и не дължи плащането й. Посочил е, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им били неравноправни, нарушават правилата на Конституцията, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване,  придобиването на правото на ползване върху имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между страните, ОУ не можело да се приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следва да се прилага.  Измервателният уред не бил поставен на границата на етажната собственост, технологични разходи не били отчиславяни коректно, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода, както и за сградната инсталация противоречал на физическите закони. Абонатната станция не отговаряла на технически изисквания, не се дължали лихви върху прогнозни суми, счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД не били редовни и не можели да служат като годни доказателства за установяване на вземанията. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД , не можело да се начсляват суми по прогнозни сметки. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищецТ.С.”ЕАД, ЕИК ******** е оспорил жалбата, претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца – П.И.“ООД, ЕИК ******** не е изразило становище по жалбите.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№  19460/12.10.2015г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу Р.Й.И., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от  2376,45лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -18.03.2015г., . до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 84 гр. София, ж.к. „********за периода от 01.01.2012г. до   30.04.2014г.; сумата 435,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от  29.02.2012г. до 29.01.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 14027/2015г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на топлинна енергия, потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, изпаднал в забава на плащането й, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Р.Й.И., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор  е оспорил исковете. Посочил е, че заповедта за изпълнение е нищожна, постановена при липса на компетентност,   в противоречие с чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК за вземане  по нищожен договор, по неиндивидуализирани вземания, заповедта не съответствала на заявлението. Навел е твърдения, че събраните доказателства не установяват, че е потребил енергия в количества и на стойност, за които са уважени исковете, че доставена енергия съответства на необходимото качество, нямало валидно облигационно правоотношение между страните, не бил искал доставката на енергията, поради което и не дължи плащането й. Посочил е, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им били неравноправни, нарушават правилата на Конституцията, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване,  придобиването на правото на ползване върху имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между страните, ОУ не можело да се приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следва да се прилага.  Сумите били завишени и монополни, а и задълженията били погасени по давност срок на която била 3 години. Измервателният уред не бил поставен на границата на етажната собственост, технологични разходи не били отчиславяни коректно, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода, както и за сградната инсталация противоречал на физическите закони. Абонатната станция не отговаряла на технически изисквания, не се дължали лихви върху прогнозни суми, счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД не били редовни и не можели да служат като годни доказателства за установяване на вземанията. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца- П.И.“ООД, ЕИК ******** е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 14027 по описа за 2015г. на СРС, 85-ти състав, съгласно което по заявление вх. №  3015863/18.03.2015г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Р.Й.И., ЕГН ********** да заплати  на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** сумата от 2376,45лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -18.03.2015г., . до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 84 гр. София, ж.к. „********за периода от 01.01.2012г. до   30.04.2014г.; сумата 435,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от  29.02.2012г. до 29.01.2015г и съдебни разноски от 384,64лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 11.08.2015г., на 14.08.2015г.  длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на 12.09.2015г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива  е представил на 12.10.2015г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 61/30.06.1998г. съставен от нотариус П., съгласно който съпрузите К. и П.И.са продали на Р.Й.И. ***.

Приета е молба- декларация носеща подпис за ответника, съгласно която на 07.07.1998г. ответникът е поискал от ищеца да открие на негово име партида за апартамент № 84 гр. София, ж.к. „*******, вх.*******, като е посочил че този имот ще се ползва от 3-членното му семейство

Прието е постановление от 04.06.2013г. по изпълнително дело 20138460400420 съгласно окето върху апартамент № 84 гр. София, ж.к. „********е наложена възбрана , изпълнително дело е образувано за събиране на суми за погасяване дълг на Р.И..

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2008г. съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.

 

Приет  е документ без подпис, озаглавен „Постановление“ от 22.06.2015г. на СРП с което е отказано да се образува досъдебно производство по сигнал на М.Г..

Приети са протоколи съгласно които общият топломер в абонатната станция е проверяван  на 28.01.2013г., на юни 2010.,  и е бил годен.

Приети са извлечения от сметки, съобщения към фактури, съгласно които ответникът дължи на ищеца процесните суми.

По делото са приети отчети за уреди в имота, съгласно които  уреди в имота са реално отчетени на 24.05.2012г., на 11.05.2013г., на 25.04.2014г., установено е потребление на топлинна енергия за отопление  с 4 отоплителни тела с монтирани уреди, една щранг-лира без уред, както и за горещо битово водоснабдяване, отчитана по показания на водомер.

Приети са изравнителни сметка, съгласно която реално потребена енергия в имота за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2012г. е  605,10лв.; за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2013г. е 814,23лв.; за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. е 725,17лв..

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза,  вещото лице е посочило, че в абонатната станция има общ топломер, ежемесечно са снемани показания по него, както и ежемесечно са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца, общият топломер е преминавал периодично през метрологични проверки и е бил годен. Посочило е, че в имота радиатори с уреди, щранг-лира без уред,   има водомер, по който е отчитано потребление на енергия за БГВ, осигурен  е достъп за отчитането на уредите, топлинния счетоводител бил определил дължимите суми съобразно нормативно разписаните правила на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване, реално потребената енергия била на стойност от 2116,99лв. за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г. За януари,  февруари и март  2012г. по фактури била начислена съответно 174,12лв. и 187,38лв., 116,03лв.

С приетото  по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че нямало данни по записвания на ищеца процесни задължения да са платени, по фактури начисления били по- високи от реално потребеното по изравнителната сметка  Лихва била в размер на претендираната сума.  По записвания на ищеца ответникът му дължал 2376,45лв., от които 65лв. били дялово разпределение на енергията. Със сумите за връщане по изравнителните сметки били приспадани задължения на ответника за предходни периоди. Лихвата върху сумите, при съобразяване на сметки и ако се приемало за начален момент на начисляването 18.03.2012г. била 304,94лв. Изравнителни сметки били въвеждани в системата на ищеца през юли месец на съответната година.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема  от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. То е постановено по иск, предявен в законовия срок за установяване на вземания по заповед за изпълнение, която е валидна – постановена от компетентен орган за вземания, за които същото е предвидено като възможност в ГПК.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за  имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответник  да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД  и длъжникът  е осъден да му заплати стойностт на доставена топлинна енергия за  процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил настоящия иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

 Неоснователни са доводите на ответника, че разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, Решенията на ДКЕВР противоречат на Конституцията и на общностното право. Регламентацията на отношенията е направена с нормативни актове с ранг, съответстващ на изискванията на основния закон, същите са приети от компетентен орган, съобразени са с Конституцията и с общностното право.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които  се одобряват от КЕВР  и са задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период  Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че приетия по делото нотариален акт , заявление установява,  че ответникът е  потребител на топлинна енергия, съответно  клиент на топлинна енергия   в имота- физическото лице , носител на вещно право на ползване върху имота, в сграда, в която се  ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Правоотношението възниква без да се подписва писмен договор. То възниква от момента в който се придобие вещното право на ползване върху имот, който отговаря на изискванията по чл. 153 от ЗЕ от ЗЕ. В случая ответникът е придобил имота на 30.06.1998г., на 07.07.1998г. е поискал от ищеца да открие партида на негово име за имота, заявявайки, че ще го ползва за задоволяване на жилищните нужди на 3 –членното си семейство-. По делото не се твърди и не се установява в последствие 3-то лице да е придобило вещното право на ползване върху имота или да е сключило с ищеца договор за доставка на топлинна енергия, поради което и съдът приема за установено по делото, че за процесния период страните са били обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота.

Доколкото по делото се установи, че КЕВР  е одобрило общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия одобрени от ДКЕВР на 03.02.2008г.,  както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно  наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно:  Наредба №16-334 от 06.04.2007 г.,  сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата.  С клаузата на Общите условия  е вменено  задължение за  ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.

Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно  - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ.  са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.

Съдът приема, че от събраните по делото  изравнителни сметки, заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото доказателства, по делото е установено, че през процесния период за имота потребената енергия  е на стойност от общо  2116,99лв., поради което и съдът приема, че за тази сума е установено валидно възникнало задължение на  ответника за заплащането й на ищеца .  Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, проверило протоколите за проверка и за отчет на топломери, отчисления на технологични загуби. Установява се, че  разпределението е направено  от третото лице помагач по правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване, коректността на дялово разпределение е било изследвано по делото от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, установило, че дялово разпределение е съобразно нормативни изисквания. При така установеното съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към  ответника за процесния период за заплащане на сумата от  2116,99лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имота през процесния период. Релевантно за делото е стойността на реално потребената енергия през процесния период, задължения за предходни периоди не са установени, поради което и неоснователни са доводите на ищеца, че има право  суми по изравнителни сметки да отнася към задължения за предходни периоди.

По иска за лихва:

Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни съобразно посоченото по-горе. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. В забава за изпълнение може да се изпадне едва тогава, когато вземането е ликвидно, тоест установено по основание и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 155  ал.1 от ЗЕ вр. с чл. 33 от ОУ от 2014г.,  потребителите на топлинна енергия заплащат стойността на доставената им енергия по някой от предвидените в чл. 155 от ЗЕ начини, като в случай на избор за плащане по прогнозни суми, плащането следва да се извършва до  30 дни след изтичане на срока за който е з издадена фактурата.

По делото не е установено  плащане на тези задължения. СРС е приел, че погасени по давност са част от  процесните задължения – тези възникнали за периода до 18.03.2012г. Страните не са въвели с жалбите си оплаквания срещу този извод на  СРС, нито срещу извода за размер на вземанията за периода до 18.03.2012г.,  поради  което и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема , че  изводите на районния съд в частта за неоснователност на иска за главница за горница над 2014,95лв. до предявен размер от 2376,45лв.  и за лихва горница над 304,94лв.  до предявен размер от 435,23лв. са правилни.

Изложеното от ответника по исковете във въззивната жалба твърдение, че лихва за забава върху прогнозни суми не се дължи са правилни. Същото обаче не променя в случая изхода на делото по  иска за забава. Това е така, защото при начисляване на лихва за забава от 01-во число на месеца следващ този на стабилизиране на съответната изравнителна сметка, тоест 01.08. на съответната година от края на съответния отчетния период / в случая 01.08.2012г.; 01.08. 2013г., 01.08.2014г./, до края на процесния период – 29.01.2015г., съдът определя на основание на чл. 162 от ГПК, че лихвата за забава е 350,44лв., тоест повече от  присъдения от СРС размер.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се разпределят съобразно уважената част от исковете,

Нито една от страните няма право на разноски за производство пред СГС за държавна такса, защото жалбите им са неоснователни.

Въззивната жалба на ищеца не е уважена в нито една част, поради което и разноски не му се следват по нея. На ищеца не следват и разноски по въззивната жалба на ответника по исковете. Това е така, защото отговор на тази жалба не е депозиран, ищецът не е изпратил представител по делото пред СГС, депозираните молби  преди съдебните заседания са бланкетни, не съдържа конкретни изявления по делото и не обосновават присъждане на възнаграждение юрисконсулт.

Ответникът по исковете не е ангажирал доказателства, че е направил разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СГС и присъждане на такива не му се следват.

На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал.10 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18066/08.11.2016г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 84317/04.04.2019г.  по гр.д. № 61239 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 85-ти състав в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – П.И.“ООД, ЕИК ********

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.