Решение по дело №565/2018 на Районен съд - Ботевград

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 103

гр. Ботевград, 24.04.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. НЕНОВА

 

при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 565 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба от „А.С.В.“ ЕАД, чрез пълномощник юриск. К.Б., срещу Н.Г.Г. - Ш.са предявени обективно кумулативно съединени искове, всеки с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, съответно за сумите предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 106/2018 г. по описа на РС - Ботевград: 1.) главница в размер на 9891,48 лв. – частично претендирана по договор за потребителски кредит № *******за периода от 01.06.2017 г. до 01.12.2020 г.; 2.) договорна лихва в размер на 1 454,86 лв. – за периода от 01.10.2016 г. до 20.06.2017 г.; както и 3.) иск за мораторна лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в размер на 503,82 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 30.11.2017 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 19.02.2016 г. ответникът Н.Г.Г. - Ш.е сключила Договор за потребителски паричен кредит № *******с „У.К.Ф.“ ЕАД, като приела Общите условия към договора. Сумата по кредита в размер на 31 000 лв. била предоставена по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***. Погасяването следвало да се извърши на 120 бр. равни месечни вноски, всяка с размер от 399,01 лв., които да покрият общата сума за връщане в размер на 47 881,44 лв. В тази сума се включвала и възнаградителната лихва по договора, изначално уговорена в размер на 14 579,84 лв. Първата погасителна вноска следвало да се извърши на 01.03.2016 г., а последната – на 01.02.2026 г. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си за заплащане. На основание чл. 12, ал. 1 ОУ на ответника било начислено обезщетение за забава в размер на 503,82 лв. за периода от 01.06.2017 г. до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Погашенията, постъпили по кредита, са в общ размер на 4471,52 лв.

На 20.06.2017 г., по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 към същия, „А.С.В.“ ЕАД придобила от „У.К.Ф.“ ЕАД вземането срещу Н.Г.Г. - Ш.с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с всички лихви. Цесията била съобщена на длъжника от „У.К.Ф.“ ЕАД чрез „А.С.В.“ ЕАД на 30.06.2017 г.      

По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи гореописаните процесни суми. Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание ищецът поддържа доводите и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Договор № *******/19.02.2016 г. за потребителски кредит се установява, че ответницата е уговорила с „У.К.Ф.“ ЕАД получаване на кредит в размер на 31 000 лв., при такса за разглеждане на кредита – 930 лв. и плаваща лихва при ГЛП – 7,99 %. В договора е индивидуално уговорено, че общо дължимата сума по кредита е 47881,44 лв., като следва да се погаси на 120 месечни вноски от по 399,01 лв. всяка, като падежът на всяка вноска настъпва на 1-во число от месеца. Неразделна част от договора са представените общи условия, изрично приети от кредитополучателя чрез полагане на подпис върху всяка страница от ОУ. Неразделна част от договора е погасителният план, също подписан от ответника при сключването на сделката.

Съгласно Рамков договор за продажба на вземания от 20.12.2016 г.  „У.К.Ф.“ ЕАД е цедирало на ищеца „А.С.В.“ ЕАД ежемесечно свои просрочени вземания срещу длъжници по различни видове кредити, в т. ч. потребителски, съгласно Приложение 1. Конкретно процесните вземания са прехвърлени на „А.С.В.“ ЕАД с Индивидуален договор за цесия от 20.06.2017 г., ведно с Приложение 1, в което вземанията към ответника са индивидуализирани в позиция № 137. Към индивидуалния договор за цесия е приложено и изрично писмено потвърждение от името на цедента.

Видно от Пълномощно от 20.12.2016 г., цедентът е делегирал на цесионера правото от негово име да уведомява длъжниците за извършената цесия.

С Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-УКФ/*******от 27.06.2017 г. ищецът е съобщил на ответника за прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит, посочил е общия размер на остатъчното задължение и е поставил срок за доброволно изпълнение. Със същото писмо ответникът е известен за това, че кредиторът се възползва от правото си да обяви целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, поради забавени плащания. Писмото е получено от ответника на 30.06.2017 г., видно от приложеното известие за доставяне.

Според заключението на ССчЕ дължимата главница за процесния период от 01.06.2017 г. до 01.12.2020 г. е в размер малко по – голям от претендирания,  именно 9 985,20 лв. Мораторната лихва за периода от 01.06.2017 г. до 30.11.2017г. възлиза на 504,81 лв., т.е. с около 1 лв. повече от претендираното. Вещото лице изключително подробно и в табличен вид е аргументирало калкулациите си. Заключението е прието без възражения и оспорвания от страните и съдът му дава вяра, като единствено не се съгласява с изводите досежно договорната лихва. По – конкретно съдът не споделя извода на вещото лице, че размерът на договорната лихва се влияе от това дали кредитът е отнесен в просрочие или не, и след като е настъпила предсрочната изискуемост този размер следва да е непроменен. Напротив, страните изначално са уговорили, че размерът на договорната лихва е плаващ, т. е. променлив и се формира от тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 7,56 %. Възнаградителната лихва представлява предварително уговорената цена на услугата, която се предоставя от кредитните институции, т. е. цената за предоставянето на кредита. Тази цена се дължи независимо дали задълженията по главницата се погасяват в срок или не. Същата се уговаря изначално при сключване на договора и се включва в месечните анюитетни вноски. Изложените изводи имат правен, а не експертен характер. Заключението на вещото лице относно възнаградителната лихва е следвало да се ограничи до калкулиране на размера на договорната лихва и в рамките на процесния период, а не да навлиза в правни изводи. В случая страните предварително са уговорили възнаградителна лихва в общ размер на 14 579,84 лв. за целия срок на договора, като съобразно тази сума по месечни разбивки в погасителния план е предвидена конкретна част от анюитетната вноска, която ще покрива задължението за договорна лихва. Погасителният план е подписан от ответника, респективно същият се е съгласил с тези размери на възнаградителната лихва по месеци. Ответникът освен това, не оспорва вземането за възнаградителна лихва нито по основание, нито по размер. При сумиране на съответните пера от анюитетните вноски за периода от 01.06.2017 г. до 30.11.2017 г. се получава сума, надхвърляща претендираната от ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „У.К.Ф.“ ЕАД по договор за кредит; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита на ответника (усвояване на кредита); 3.) основание и размер на всяко от претендираните вземания; 4.) настъпила изискуемост на всяко от претендираните вземания; 5.) придобиване на вземането от ищеца (цесия) и 6.) съобщаване на цесията на длъжника.

Отв. Н.Г.Г. – Ш.е страна по договорно правоотношение с „У.К.Ф.“ ЕАД по силата на сключения процесен договор № *******от 19.02.2016 г.

Кредиторът е бил изправна страна, като е предоставил сумата по кредита, поради което и ответникът до определен момент е изпълнявал насрещните си задължения, като е извършвал погашения. Изпълнението на длъжника, макар и частично, представлява извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на съществуването на договорно правоотношение и на изпълнението на задълженията на насрещната страна по договора.

Изискуемостта на задълженията за процесния период е била настъпила към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, като част от месечните вноски са били дължими поради настъпилия си падеж, а останалите поради предсрочната изискуемост, надлежно съобщена на длъжника на 30.06.2017 г.

Вземанията, предмет на настоящото производство, са валидно цедирани на ищцовото дружество, като същото от името на цедента е довело до знанието на длъжника факта на извършеното прехвърляне на вземанията.

Размерите на задълженията се доказват от заключението на ССчЕ, съвкупно разгледано с писмените доказателства по делото.

Претенциите на ищеца са заявени в размери, съвсем малко по – ниски от доказаните по делото, поради което и с оглед диспозитивното начало следва да се уважат, така както са предявени.

По иска с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва

Предвид основателността и обуславящия характер на главните искове, следва да бъде уважен и акцесорният иск за мораторна лихва.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в заповедното и в исковото производство има ищецът. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на същия сумата от 816,84 лв. (осемстотин и шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 266,84 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за вещо лице и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 237,00 лв. (двеста тридесет и седем лева), представляваща разноски в заповедното производство, от които 237 лв. - държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш      И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, от „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК: *********против Н.Г.Г. - Ш.с ЕГН: **********, че Н.Г.Г. - Ш.дължи на „А.С.В.“ ЕАД сумите: 9891,48 лв. (девет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща частично претендирана главница по договор за потребителски кредит № *******за периода от 01.06.2017 г. до 01.12.2020 г.; 1 454,86 лв. (хиляда четиристотин петдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2016 г. до 20.06.2017 г.; 503,82 лв. (петстотин и три лева и осемдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2017 г. до 30.11.2017 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2017 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 308/10.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 106/2018 г. по описа на РС - Ботевград

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Г.Г. - Ш.с ЕГН: ********** да заплати на „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК: *********сумата от 816,84 лв. (осемстотин и шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 266,84 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за вещо лице и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 237,00 лв. (двеста тридесет и седем лева), представляваща разноски в заповедното производство, от които 237 лв. - държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на преписи на страните!

 

Преписи от решението да се изпратят на страните!

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :