Р Е Ш Е Н И Е № 301
гр. Сливен, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение, І-ви наказателен състав, в публично заседание на тринадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. МАНЧЕВ
при секретаря
РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа
докладваното от районния съдия АНД № 576 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. З.К. в
качеството му на пълномощник на И.Д.И. срещу НП № 22 - 0000059/02.03.2020 г. на и.д.
директор РД „АА“ Бургас, с което на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, за
нарушение на чл. 31 ал.1 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. Иска НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят лично и чрез своя
пълномощник, иска НП да бъде отменено,
алтернативно да бъде изменено. Претендират за разноските по делото.
В с.з. въззиваемата страна – наказващият
орган, не изпраща представител.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни
и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 11.02.2020 г. жалбоподателят
управлявал л.а. Шевролет Авего с рег. № СН 2153 АР, който бил оборудван като
таксиметров автомобил с включен ЕТАФП в гр. Сливен по бул. Стефан Караджа. Около
09:50 ч. до ДКЦ-2 служители на ОД МВР – Сливен му извършили проверка. Установило
се, че жалбоподателят извършва таксиметрова дейност, но не могъл да представи
пътната книжка издадена от превозващия орган.
За извършеното нарушение на
жалбоподателя бил съставен АУАН № 289389 от 11.02.2020 г., с който деянието било
квалифицирано като нарушение по чл. 31 ал. 1 т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999г.
на МТ за таксиметров превоз на пътници. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който се е запознал със съдържанието му и не е отразил има ли възражения.
На основание така съставения АУАН
е издадено и обжалваното НП № 22 - 0000059/02.03.2020 г.
В с.з. на 13.07.2020 г. бе
представено ксерокопие от пътна книжка и
пътен лист.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин
от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН и НП, т.к.
няма основание да се съмнява в тяхната достоверност. Кредитира показанията на разпитаните
по делото актосъставител Г.Г. и
свидетеля И.М..
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
По делото по безспорен и категоричен начин
е установено и доказано, че жалбоподателя виновно е извършил нарушение по ЗАвП.
Според чл.7,ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки
процесното нарушение, е действал умишлено, при което е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е
искал настъпването му. По делото безспорно е установено и доказано, че на 11.02.2020
г. бил спрян от пътни полицаи и при извършената проверка се установило, че
управлява МПС оборудвано като таксиметров автомобил и не може да представи
пътна книжка изискуема съгласно Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. За констатираното актосъставителя
му съставил акт, по късно АНО без да провери констатираното вменил във вина на
жалбоподателя описаното по горе нарушение и му наложил неправилно санкция по
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП. Видно от представеното по делото ксерокопие от пътна
книжка допуснатото от жалбопод. нарушение следвало да бъде квалифицирано по чл.93
ал.2, т.к. той е имал издаден превозен документ но явно не го е носил към
момента на проверката. Двете нарушения са съвсем различни, както от фактически
състав, така и от обективна страна, различна е и тежестта на санкциите- Глоба в
размер на 2000 лв. и Глоба в размер на 100лв.
Съдът следва да измени НП и да приложи
правилната материална норма.
Относно наведените в жалбата твърдения, че
имало допуснати съществени нарушения при издаване на НП съда следва да посочи,
че не е съгласен с тях. и това бе коментирано по горе. Не е вярно, че НП било
издадено от некомпетентен орган и това е
видно от представената по делото заповед.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 22 - 0000059/02.03.2020 г. г. на
и.д. директор РД „АА“ Бургас,, с което на И.Д.И. с ЕГН ********** ***, съдебен
адрес:***, чрез адв. З.К. му е наложено административно наказание от ГЛОБА в
размер на 2000 лв. на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр в ГЛОБА в размер на 100
лв. на основание чл. 93 ал.2 от ЗАвПр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ