РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. гр. Димитровград, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20235610100096 по описа за 2023 година
Производството е по обективно съединени регресен иск на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на пострадало лице,
срещу застрахования за изплащане на платената като обезщетение сума, с
правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ във връзка с чл. 45 ЗЗД и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди следното: На 09.07.2014г. в землището на с.
**, на главен път I-8, км „271" лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег ***,
управляван от *** навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
пътно -транспортно с автомобил „Тойота Корола" с рег. № ***, управляван от
***, при което са загинали двамата водачи, както и ***, която пътувала в
Тойота Корола на задна седалка зад шофьора, а пътуващият на предна дясна
седanка в автомобил „Тойота Корола" *** е получил телесни увреждания. С
Постановление от 03.06.2015г. на РП-Пловдив по np.np. 4787/2014г.,
досъдебно производство № 237/2014г., е прекратено тъй като виновният за
настьпилото ПТП *** е починал. С протокол от химическа експертиза № А-
272/ 24.07.2014г, съставев от химик в специализирана лабораторня при МБАЛ
1
„Пловдив"АД, се установява, че *** е бил с 2,01 промила алкохол в кръвта
при изследването на пробата. Към датата на събитието отговорностга на
водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. ***, е застрахована по
застраховка "Гражданска отговорност в ЗК „**" АД, обективирана в
застрахователна полица №22114001551614 със срок на валидност от
06.006.2014г. до 06.06.2015г. На осн. чл. 226 от КЗ /отм/ вр. с чл. 45 ЗЗД ***,
като наследници на починалия в процесното ПТП *** са предявили иск ло
съдебен ред за заплащане на обезщетение за лричинени неимуществени вреди
от смъртга на техния син. Установено е, че причината за смъртга на *** са
получените при процесното ПТП тежка несъвместима с живота множествена
черепно - мозъчна, гръдно-коремна, гръбначно-мозъчна и на опорно
двигетелен апарат травма и съпътстващата я остра масивна външна и
вътрешна кръвозагуба. При извършената аутопсия на пострадалия били
установени следните увреждания: тежка черепно-мозъчна и лицева травма,
изразяваща се в контузия с охлузвания на челно[1]теменната област на
главата и лицето; счупване на кости от черепния локрив и основа; контузия на
мозъка с кръвоизлив под меки мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета и
развит мозъчен оток; гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се с луксация
довела до „разкачване" на атланто-окципиталното-съчленение и ,,сплескване
на междупрешлени дискова на ниво 2 -ри и 3-ти шийни прешлени и увреда на
гръбначен мозък; тежка гръдно-коремна травма изразяваща се в контузия на
гръден кош и корем, двустранно счупване на ребра и гръдна кост, контузия на
бели дробове, разкъсване на пристенна ллевра и началната част на
нисходящата аорта с масивен кръвоизлив в гръдната кухина; разкъсвания на
слезката, диафрагмата и черния дроб с масивен излив на кръв в коремната
кухина; контузия на бъбреците с кръвонасядане на мастните капсули; травма
на опорно-двигателен апрат изрязяваща се в контузии и охлузвания и
разкъсно-контузни рани на крайниците; счупване на тялото на дясна раменна
кост в долна трета; счупване на лакетната и лъчевата кости на лява
предраменница в лакетната става; пълно счупване на тялото на лява бедрена
кост в долната му трета. С Решение от 30.03.2017г. на Софийски Градски Съд
по гр.д.№ 9401/2015г., 1-21 състав, ЗК ** АД е осъдена да заплати на осн. чл.
226 от КЗ /отм/ на *** сумата от по 120 ОООлв., (сто и двадесет хиляди лева)
на всеки от ищците, ведно със законната лихва от 09.07.2014г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
2
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния син *** като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата над 120 ОООлв. до
предявения размер от 150 ОООлв. Решението на СГС е постановено при
участието на Ц. К. П. - трето лмце помагач на страната на ответника и
съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК, установеното в мотивите има обвързваща сила за
тях в отношенията им сьс страната която ги е привлякла ЗК ** АД досежно
фактическите констатации на съда и правните му изводи, доколкото те
обуславят изводите относно слорното право. Решението на Софийски Градски
Съд е обжалвано пред Софийски Апелативен Съд. С Решение №
2678/20.12.2017г. по въззивно гр.д № 4261/2017г., 7 състав на САС, ОТМЕНЯ
решение от 30.03.2017г. по гр.д.№ 9401/2015 г. по олиса на Софийски градски
съд, Гражданска колегия, I-21 състав, в чаrгга, с която е отхвърлен иска по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ на *** за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртга на сина им *** при
ПТП на 09.07.2014г., като вместо това ОСЪЖДА, 3К ** АД да заллати на ***
сумите от по още 30 ООО.ООлв. за всеки един от тях. Решението на САС е
постановено при участието на Ц. К. П. - трето лице помагач на страната на
ответиика. Въз основа на издаден изпълнителеи лист от 12.01.2018г на САС
по гр.д. № 4261/2017г е образувано излълнително дело № 20188600400123 по
описа на ЧСИ ***, район на действие СГС. На основание получена покана за
доброволно изпълнение изх.№ 3149/17.01.2018г., ЗК ** АД е изплатила на
дата 22.02.2018с с банково бордеро № BORD08693647 по сметка на ЧСИ
сумата в размер на 407512.35лв. включваща главница, законни лихви и
разноски. Във връзка с изплатеиото обезщетение по задължителна
засграховка "Гражданска отroворност", на основание чл. 274, ал. 1, т 1 от КЗ
/отм/ във вр. с чл. 45 от З3Д с изплащане на заrграхователното обезщетение
по задължителна засграховка "Гражданска отговорност", ЗК "**" АД
придобива право на регрес срещу виновния водач *** управлявал със
съдържание на етилов алкохол в кръвта над допусгимото по закон, за сумата
от 300 ООО.ООлв. /триста хиляди лева/ изплатено застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди на наследниците на ***,
починал в процесното ПТП от дата 09.07.2014г., включващо: сумата от 150
ООО.ООлв главница на *** и сумата от 150 ООО.ООлв. главница на ***.
Предвид изложените обстоятелства, Молим да ни призовете на Съд и след
като се запознаете с доказателствата по делото и изтъкнатите от нас
3
аргументи, да постановите решение, с което да ОСЪДИТЕ ответника Ц. К. **
ETH **********, като законен насдедник на ***, починал на 10.07.2014г., да
заплати на ЗК ** АД с ЕИК ** и адрес по седалище: гр. София, бул. ***,
сумата от 2 ООО.ООлв. /две хиляди лева/ - главница, частично предявена от
общо изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 300 ООО.ООлв.
/триста хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
всички направене съдебно - деловодни разноскн и юрисконсултско
възнаграждение в исково производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ответника
възражения: оспорвам изцяло исковата претенция по основание и по размер,
като неоснователна, недоказана, и недопустима. оспорвам всички
доказателства, представени от ищеца по делото. Оспорвам Протокол № А-
272/24.07.2014г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина на ***, направен по ДП № 237/2014г. по описа на оСо
при оП-Пловдив (ДП № 180/2014г. по описа на РУП - Първомай), като
неверен и незаконосъобразен, отразяващ факти и обстоятелства в него, които
са неверни. Считам, че ответницата не дължи плащане по предяваната
претенция. Правя възражсние за изтскла погасителна давност по отношение
на нспредявсната останала част от вземането от 2000 лсва до 300 000 лева, тьй
като плащането е направено на 22.02.2018 г., и исковата прстенция над 2000
лсва до 300 000 лева считаме, че не е дължима и нсоснователна и се погасява
правото на принудително изпълненис на вземането поради изтеклата
погасителиа давност на осн. чл. 110 вр. чл. 1 lба ЗЗД и Тълкуватслно решсние
№ З от 22.04.2016 г. по тълк. дело № 3 от 2016 г. на ОСГТК на BkC.
Съображениита ми за това са следнвте: I. Считам, че елементите на
фактическия състав на чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането (отм.)
не са изпълнени, поради следното: 1. По делото ияма установен алкохол в
кръвта на водача ***. Оспорваме твърдението, че възниква право на регрес за
застрахователя. Правото на рсгрес на застрахователя възниква в посочената
хипотеза на чл. 274, ап. 1, т. 1 от К3 (отм.) или чл. 500, ап. 1, т. 1 от КЗ,
единствено когато в кръвта на виновння водач е установен алкохол. По
настоящото дело, единствените доказателства за наличие на алкохол в кръвта
на виновния водач са: 1) Протокол № А-272/24.07.2014г. за химическа
експертиза за определяне на концснтрацията на алкохол в кръв и урина на
4
***, и 2) 2) Съдебномедицииска експертиза на труп № 190/2014г. от
10.07.2014г. (Изх.№ 683/12.08.2014г.). на лицето ***, сьбрани като
доказатслства по Прокурорска прсписка № 4787/2014r. на ОП — Пповдив и
ДП № 237/2014г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив (или ДП № 180/2014г. по
описа на РУП — Първомай). Инцидентьт е станап на 09.07.2014г., когато е
настьпила и смъртга на ***, наследодател на ищцата. Видно от
Съдебномедицинска експертиза на труп № 190/2014г., направсна на
10.07.2014г. в 12:ООч., т.е. непосредствено след пътнотранспоргното
произшествие, и извършена по ДП № 237/2014г. по описа на ОСО при ОП-
Пловдив (ДП № 180/2014г. по описа на РУП — Първомай), съдебният лекар
д[1]р *** е взел кръв за хзслсдване на етилов алкохол (стр. 8 от скспертизата
—„Доirьлнителни изследвания"), или кръвта за изследване от *** е взета на
10.07.2014г. в 12:ООч. Видно от представсният от ищеца Протокол № А-
272/24.07.2014г. за химическа експертиза за определяне на кояцентрацията на
алкохол в кръв и урина, същата кръв е донесеха от лицето ** на 18.07.2014г. в
специализираната хУtмическа лаборатория при „МБАЛ - Пловдив" АД, гр.
Пловдив, т.е. кръвта е донесена на 18.07.20 14г. или 7 дена след като е взета
пробата. Този протокол е представен от ищеца като доказателство, че са
изпълнсни предпоставките на чл. 274, an. 1 К3 /отм./ - „е управлявал
моторното превозно средство след упоп:реба на алкохол с концентрация на
апкохола в кръвта над допустимата по закон норма ". Но, спорсд
разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установиване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни г 1 средства (Обн. - ДВ, бр. 63 от 17.07.2001г., и отменсна с бр. 61
от 28.07.2017г., в сила от 30.09.2017г.), която е дсйствапа по врсмето на
инцидснта (09.07.2014 г.), и същата с отбе.пязана като приложима в
протокола за химическа скспертиза, посочен по-горе, и по-конкрстно според
чл. 15, ап. 1 от тази нарсдба: кръвта за изследване следва да се занесе за
изследване до 72 часа от rьбярането 'и, а именно: „Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр.
23 от 2006 г.) Пробите от кръв заедно с талона и протокола за медицинско
изоледване се изпращат за анапиз в специализираните химически
лаборатории в градовете София, Пловдив, Варна и Плевен хли в
научно[1]техническа лаборатория при Столичната или съответната
регионапна дирекция на вътрешните работи. Пробвте се изпращат не по-
кьсыо от 72 часа след вземането им в хладилни чанти с транспорт на
5
лечебнитс заведения по чл. 7. „ Слсдоватслио от горното, нямаме събрано по
реда на НПК годно доказателство по ДП № 237/2014г. по описа на ОСО при
ОП-Пловдив (ДП № 180/2014г. по описа на РУП - Първомай), тьй като
посоченият в чл. 1 от наредбата ред не е спазен, и не прсдполага
разширително и произволно или евснтуапно тьлкуване. Вследствие на което
съставеният протокол за химическа експертиза с изготвен в противоречис със
закона и не по надлсжния ред, като не са спазени предвидснитс хзисквания за
такъв вид химическо изследване в наказатслния процсс, и поради което
протоколът удостоверява нсвсрни факги и обстоятелства, а имснно -
наличието на алкохол в кръвта на ***. Ето защо т0зи протокол с неверен,
нсзаконосъобразен, нсправилсн и нищожен, отразяващ факти и обстоятелства
и констатации в нсго, които са нсверни, и не се ползва с матсриалиа
доказатслствена сила, която да обвързва съд или прокуратура. За да бъде
годно за ползванс в процсса сдно доказатслотвено срсдство си има предвиден
съотвстен ред за събирансто му, който в настоящия случай не е спазен. В
противен случай, би нямало значсние кога би се прсдоставила пробата с кръв
за установяване наличието на алкохол и съотвстно дори след 2-3 или повсче
мессца установявансто на кръвта би било годно доказатслствено срсдство и
не би било опорочено, което е в противоречис с разпорсдбитс на
горепосочената Наредба и предвидсхия срок от 72 часа от събираисто на
пробата би бил препоръчителен, което не е така. Твърдим, чс след тсзи 72
часа кръвната проба с компромстирана и негодна, а фиксираните резултати от
изследването в протокола са неверни, произволни, негодни, нсправилни
(Решсние от 07.01.2009 г. по гр. д. № 752/2008 г. на Окръжсн съд - Сливсн).
От друга страна, по отношенис на това доказатепство и наличието на алиохол
в кръвта на водача, нямаме задължителиата сила на присьдата по чл. 300 от
ГПК, тьй като досъдебното производство с приключило с постановленис за
прекратяване на прокурора, и не може да се присме за установено наличието
на алкохол в кръвта, ако същото би било направено с присъда. Твърдим, че в
кръвта на ***, наследодател на ищцата, с нямало алкохол, и правото на рсгрес
на застраховатепя по чл. 274 от КД (отм.) не е възникнало, поради което
искът с нсдопустим. Оспорваме твърденията в исковата молба за наличието
на алкохол в кръвта на ***, наследодател на ицпlата, като нсверни и
неосноватслии. Оспорваме Протокол № А-272/24.07.2014г. за химическа
експертиза за опрсдсляне на концснтрацията на алкохол в кръв и урина на
6
***, направен по ДП № 237/2014г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив (ДП №
180/2014г. по описа на РУП - Първомай), като неверен и нсзаконосъобразсн,
съставен по нснадлсжния ред в протхворсчие сьс законовитс изисквания, и
отразяващ факти и обстоятелства в нсго, които са хеверни. Този протокол
няма обвързваща доказателствена сила относно фактите и обстоятедствата,
изложени в нсго, като 3 . ~ оспорваме направените констатации в него.
Ищецът е представил този протокол като доказателство за наличие на
предпоставката по чл. 274, an. 1 К3 /отм./, но считамс този протокол за
нищожен, като оспорвамс верността на удостоверените в него фактх. С оглед
горепосоченото, считаме, че след като Протокол .№ А-272/24.07.2014г. за
химическа експертиза той не се ползва с материална доказателствена сила,
която да обвързва съда, и след като по категоричен начин не е установсио, че
водачът на увреждащото МПС с имап в кръвта си концентрация на алкохол
над допустимата по закон норма, застрахователят няма възникнапо право на
регрсс на основание разпоредбата на чл. 274, ап. 1, т. 1 от КЗ (отм.) или чл.
500, ап. 1, т. 1 от КЗ. 2. Фактическият състав на чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса
на застрановането (отм.) не е изпълнен. 2.1. Видио от приложимият по време
на инцядеита КЗ, а вменио: „Право нарегрес цл. 274. (1) Освен в слуцаите по
чл. 227, застрахователят има право да получи от застраховання платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованыят при настъпването на
пътнотранспортното произшествие: 1. е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на апкохола в кръвта над
допустимата по закон норма иrш под въздействието на наркотично вещество
или негов анаяог, или е отказал да се подложи, или виновно.се е bтклонwг от
проверка за апкохол, наркотично вещество или негов анааог; " Ищецът
тьлкува разширително и произволно разпоредбата на чл. 274 от Кодекса на
застраховансто (отм.), което е в противоречие със закона. Иикъде в
посоченхте разпоредби не се упоменават наследници. Видна е волята на
законодателя за прецизно тъJиуване и още повече липсата на разширително
тъпкуване и в чл. 500 от сега действащият Кодскс на застраховането, където
отново не се говори за наследници, а за „виновния водач": „Право нарегрес
Чл. 500. (Изм. -ДВ, бр. 101 от f018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) (Изм. -ДВ,
бр. 101 от 2018 г., в сипа от 0712.2018 г.) Освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновнив водац ппатеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
7
виновният водач: 1. npu настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по 3акона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказап да
се подложи, ипи виновно се е отклонил от проверка за апкохол, наркотици
ипи други упойващи вещества; " Твърдим,че наследникът ** К. П. не попада в
посочената категория „застракован". Същата не е страна по договора за
гражданска отговорност, не с „застрахованият", нито с титуляр по договора за
33 „Гражданска отговорност", нито с приела да вотьпи като страна по този
договор, нито се с съгласявала с условията в този договор, нито е
„управлявапа моторното превозно средство след употреба на авкохол", нито е
,,виновннят водач", нито е собственик на автомобила. 4 , Твърдим, че
материалното правоотношение между застраховател и застрахован относно
застрахователния договор — задължителна застраховка за „Гражданска
отговорност" е погасено със смъртга на водача ***, и ответницата няма как да
отговаря по това правоотношение. Също така, към момента на смъртта
(09.07.2014г.) на *** не е съществувало задължение за плащане на парична
сума към застрахователя. То възниква едва няколио години по-късно с
Решение от 30.03.2017 г. на СГС по гр.д.№ 9401/2015г., и с Решение №
2678/20.12.2017г. по въззивно гр.д № 4261/2017г., 7 състав на САС, но към
момента на смъртга тези задължения не са съществували. Няма как
наследницата да наследи нещо, което не е съществувало към момента на
смъртта (чл. 1, вр. чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството), въпреки, че
наследникът наследява всички права и задължения на наследодателя. Ищецът
не е разграничил три основни неща, а именно: 1. правоотношението, което
възниква въз основа на деликт за наследниците на другия шофьор и починали
лица намиращи се в другата кола, които имат право да съдят виновния за
смърrга на блиsките им водач; 2. правоотношението, по което възниква
задължение за изплащане на обезщетение по застрахователния договор по
застраховка „ГО" от застрахователното дружество по отношение на
пострацалите и наследниците на починапите — каквито са били делата в СГС
и САС; 3. правото на регрес, което възниква едва след изплащане на
застраасователната премия от застрахователя, по силата на закона — чл. 274,
ал. 1 от КЗ (отм.) или чл. 500 от КЗ, и то при определени условия - ако
8
застрахованият е виновен, и ако е управлявап МПС след употреба на алкохол,
с концентрация на апкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Считаме, че няма трансформация или правоприемство при тези отношения.
Задължението на застрахователното дружество да плаща обезщетение е по
договор, по които то е приело да изплати посочените суми, а посладйащото
право на регрес следва от закона, но е изискуемо само при спазване на
императивните разпоредби на закона - срещу виновния водач, а не
разширителио срещу всички наслёдници, които според ищеца отговарят
солидарно с водача, и само ако е управпявано моторното превозно средство
след употреба на алкохол. Нямаме и солидарност на задълженията на
наследник и наследодател, тьй като чл. 121, ал. 1 от ЗЗД казва, че освен в
определени от закона случан, солидарност между двама или повече длъжници
възниква само когато е уговорено, а такова няма налравено до момента. От
горепосоченото спедва, че поне 2 от елементите на фактическия състав на чл.
274, ал. 1 от КС (отм.), или от сега действащия чл. 500 от КЗ не са налице —
ответницата не попада в приложението на посочените разпоредби, водачът не
е виновен, тьй като не е доказано по несъмнен начин това със сила на
присъдено нещо, и трето — водачът не е употребил алкохол, поради което
искът е неправилио насочен към ответницата. 2.2. Не сме и в хипотезата на
,;приемство в процеса", а именно: „Лривмство в процвси Ул. 227. Когапю
страната умрв или юридическото лиув првстане да съи{вствува,
производството по двлото продължава с участието на правоприемника. „ 5 г
Нямаме възникнапо производство по дело (особено гражданско), което да е
започнапо с водача *** преди момента на смъртга (10.07.2014г.), за да
продължава с правоприемника- ответник Ц. К. П. (настоящото дело е
започнато 2022г.). Както и не сме и в хипотезата на чл. 298, ал. 2 и 3 от ГПК,
тьй като е нямало процес, който да е воден срещу *** като страна по дело,
което решение да е задължително и за наследниците му.Правото на регрес не
е възникнало. Регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и
ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 К3 представлява право на застрахователя
да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно
увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в
посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу
застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на
9
суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 213 КЗ /отм./ и чл. 410 КЗ. То
не е част от застрахователното прав0отношение, а възниква по силата на
закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна
уредба основания (Решение № 20 от 02.04.2021 г. по т. д. № 2695 / 2019 г. на
ВКС, 2-ро ТО). Според разпоредбата на чп: 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.)
правото на регрес на застрахователя срещу виновния шофьор възниква
единствено, ако е управлявал МПС след употреба на алкохол, като това е
императивно условие за възникване на правото на регрес на застрахователя.
То не се презюмира (Решение от 30.0 1.2019г. по № 390 1/20 1 8г. на Районен
съд - Стара 3атора, Решение № 30/25.04.2014г. по гр .дело № 206 по описа за
2013г. на Окръжен съд - Сливен). В производствата пред СГС и cAC, правото
на регрес срещу нея все още не е възникнало и няма как ответницата, тогава
трето подпомагащо лице, да се защитава срещу един невъзникнал евентуален
бъдещ предполагаем иск по чл. 274, ал. 1 К3 /отм./ и да знае, дали би бил
осъден ищеца и дали бил платил, след което би възникнало право на регрес. В
тези производства по исковете на постраделите лица срещу застрахователя за
заплащане на обезщетение, където ответницата е привлечена като трето
подпомагагцо лице, дали водачът е имап алкохол или не в кръвта си н е от
значение по отношение на осъдителното решение за затиащането на
обезщетение от застрахователя на пострадалите лица. Тези дела са на други
правни• основания, и не е и от знанение за осъдителните решения,
включващи третото лице - помагач, тьй като то би било осъдено, ако би бил
осъден застрахователя, независимо дали има или няма алкохол в кръвта.
Въпреки това, ответницата е направила оспорване на наличието на б алкохол
в кръвта - стр. 2, абзац 4, от Решение от 30.03.2017 г. на СГС по гр.д. №
9401/2015 г., представено от ищеца по делото. От друга страна, регресното
право възниква едва тогава, когато застрахователят се освобождава от
отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания,
посочени в закона - умисъл, употрсба на алкохол, наркотици и др. То
възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тьй като
законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ
/отм./ и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност за
управление и др./ именно с този момент (отново Решение № 20 от 02.04.2021
г. по т. д. № 2695 / 2019 г. на ВКС, 2-ро ТО). Като право да предяви регрессн
иск на застраховатсля-ищец срещу виновния шофьор, употребил алкохол
10
възниква за застрахователя едва след като същия заплати обезщетении на
пострадалите лица, не и предн това (Решение № 130 от 03.05.2012 г. по тьрг.
д. № 244/2010 г. на Върховен касационен съд). Също така, това обстоятелство
- наличисто на алкохол в кръвта е една от императивните прсдпоставки, част
от фактическия ъстав на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), за да възниине право
на регрсс и именно по тази разпоредба, като такова не възниква, ако ищецът-
застраховател не докаже, че в кръвта на виновния водач е имало наличие на
алкохол, дори да има осъдително решение срещу виновния водач, в противсн
случай разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от К3 (отм.) би била излишна и
заотраховатслят би се ползвал за рсгресния си иск единствено само от
решенията на СГС и САС. Искът по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КД (отм.) е на друго,
разли~шо основание от исковетс пред СГС и САС и съответно в настоящото
производство трябва да се докаже, че водачът е имал алкохол в кръвта, за да
възниине правото на регрес. Само при нагппше на данин за предприети мсрки
за извършване на проверка за алиохол на участник в ПТП, от която виновно
да се е отклонил влв е безспорно установена употребата на алкохол ще е
налице осиование за ангажиране на регресната отговорвост на застрахования.
В този смисъл са: Решение № 113 от 1 1 .0 1.20 12г. на ВКС по т.д.№
741/2010г. I т.о., Решение № 183 от 22.11.2010г. на ВКС по т.д. № 30/2010г. II
т.о., Решение № 16 от 02.02.201 lг. на ВКС по т.д. № 374/2010г. II т.о.). Затова
и твърдението на ищеца, че е напицс виновно противоправио поведение от
страна на водача е недоказано (Решение № 385 от 13.5.2015г. по гр.д. № 2267
по описа за 2014г. на Районен съд - Шумен, Решение № 164 от 05.12.2019г. по
т.д.№ 28/2019г.по описа на Окръжен съд - Добрич, Решение от 28. 10.20 10г.
по гр.д. № 444/20 10г. по описа на РС- Лом). В настоящия случай, поради
липсата на алкохол, и поради недоказана вина на водача (липсва присъда)
такова право твърдим, че не е възникнапо. Оспорваме механизма на
пътнотранспортното местопроизпгествие. Оспорваме твърдснията в исковата
молба, че водачът *** е виновен за настъпването на процесното ПТП.
Твърдим, че водачът *** не е виновен, при никаква форма на вина, още
повече и същия не е употребил алкохол, за настъпване на процесното ПТП, и
поради което не съществува право на рсгрес и задължение за плащане към
застрахователя. Оспорваме описания механизъм на настьпване на ПТП и
вменяването на вина за това на ***. Считаме, че същия почива на факти и
обстоятелства, събрани по друго производство хзвън настоящото и същите са
11
недоказани и противоречиви. Твърдим, че виновен за настьпване на ПТП е
другият водач поради наличието на алкохол в кръвта му, видно от протокола
за химическо изслсдване по производство, както и най-малкото има
съпричиняване на настьпването на вредоносния резултат от процесното ПТП.
Считаме разпоредбите на 33Д за неприложими по отношение на ищцата.
Предявената от ищеца вскова претенция е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.)
във вр. с чл. 45 от 33Д. Считаме, че не е изпълиен фактнческия състав и
нямаме приложение на разпоредбата на чл. 45 от 33Д спрямо ищцата.
Доколкото вината като елемент на фактическия състав се предполага до
доказване на противното, то нито един от останалите елементи не е приложим
относно ответницата, тьй като тя нито е извърпшла някакво деяние, което да е
противоправно, нито е причинила някакви вреди на някой, още по-мапко на
юридическото лице ЗК „**" АД, нито има причинна връзка между
несъществуващото деяние и въображаемите причинени вредн. Възможно е
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД да бъде приложима по отношение на водача
***, но същата е неприложима по отношение на ищцата. Също така,
изготвените в хода на досъдебното производство актове не представляват
доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участнидите в него,
поради което нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието. Те не могат да спужат като източник на
доказателствени и правни изводи относно авторството на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца. Поради което считаме, че предпоставките
за носене на деликтната отговорност по чл. 45, an. 1 ЗЗД трябва да бъдат
доказани по настоящото производство с доказатепства и доказателствени
средства, събрани в хода на делото, съобразно принципите на
непосредственост и равехство на страните. Оспорваме твърдението водачът
*** да е имал вина за настьпвахе на процесното ПТП, както и да е управлявал
автомобила при наличие на апкохол в кръвта. Не оспорваме направевото
плащане от 3К „ЛЕВ ИHC АД. Считаме, че платените от застрахователя суми
не касаят по никакъв начин водача *** и наследниците му и са израз на добра
воля и прсцснка на застрахователя дали и на кого да плати, както и
същевременно са израз на изпълиснис на задълженията и отговорностrа на
застрахователя по договор за задължителиа застраховка „Гражданска
отговорност". Но, също така, тьй като ищецът в исковата молба с искането за
назначаване на ССчЕ, ако оспорваме нanравехото от нсго плащанс, всъщност
12
извършва доказванс на една от предпоставките по чл. 274, вп. 1 от К3 /отм./ за
възникване на правото на рсгрес, имснно - извършвансто на „платвното от
застрахователя обвзиfвтвние ", то считаме, че също така ищецът трябвв да
извърши и доказване на другата прсдпоставка по чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./, че
„застрахованият при настъпванвто на пътнотранспортното произшествив в
управлявая моторното прввозно средство слвд употрвба на алкохол с
концентрация на аnкохола в кръвта над допустимата по закон норма".
Оспорваме представеният Протокол № А-272/24.07.2014г. за химическа
експсртиза за опредсляне на концентрацията на алкохол в кръв и урина на
***, като нсверен, нищожен, негодсн като доказателствено средство, изготвен
по ненадлсжния ред, като констатациитс в него са невсрни, погрешни и не
съответстват на истината. Правя възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на непредявената останала част от вземането от 2000 лева до
300 000 лева, тъй като плащането е направено на 22.02.2018 г., и исковата
претенция над 2000 лева до 300 000 лева считаме, че не с дължима и
неосноватслна и се погасява правото на принудителио изпълнсние на
вземането пордци изтеклата погаситслна давност на осн. чл. 110 вр. чл. 1 1 ба
ЗЗД и Тълкувателно рсшение № 3 от 22.04.2016 г. по тълк. дсло № 3 от 2016 г.
на ОСГТК на BkC.
Фактическа искова претенция: Съдът да постанови решение, с което да
ОСЪДИ ответника Ц. К. П.EГH **********, като законен наследник на ***,
починал на 10.07.2014г., да заплати на ЗК ** АД с ЕИК ** и адрес по
седалище: гр. София, бул. ***, сумата от 2 ООО.ООлв. /две хиляди лева/ -
главница, частично предявена от общо изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 300 ООО.ООлв. /триста хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и всички направене съдебно -
деловодни разноскн и юрисконсултско възнаграждение в исково
производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: По
описа на РУМВР Първомай е образувано досъдебно производство №
237/2014г. за това, че на 09.07.2014г. в землището на с. **, на главен път I-8,
км „271" лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег ***, управляван от ***
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал пътно -транспортно
13
произшествие с автомобил „Тойота Корола" с рег. № ***, управляван от ***,
при което са загинали двамата водачи, както и ***, която пътувала в Тойота
Корола на задна седалка зад шофьора, а пътуващият на предна дясна седaлка
в автомобил „Тойота Корола" *** е получил телесни увреждания. С
Постановление от 03.06.2015г. на РП-Пловдив по np.np. 4787/2014г.,
досъдебно производство № 237/2014г., е прекратено тъй като виновният за
настьпилото ПТП *** е починал. С протокол от химическа експертиза № А-
272/ 24.07.2014г, съставев от химик в специализирана лабораторня при МБАЛ
„Пловдив"АД, се установява, че *** е бил с 2,01 промила алкохол в кръвта
при изследването на пробата. Към датата на събитието отговорностга на
водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. ***, е застрахована по
застраховка "Гражданска отговорност в ЗК „**" АД, обективирана в
застрахователна полица №22114001551614 със срок на валидност от
06.006.2014г. до 06.06.2015г. На осн. чл. 226 от КЗ /отм/ вр. с чл. 45 ЗЗД ***,
като наследници на починалия в процесното ПТП *** са предявили иск по
съдебен ред за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
от смъртга на техния син. Установено е, че причината за смъртта на **** са
получените при процесното ПТП тежка несъвместима с живота множествена
черепно - мозъчна, гръдно-коремна, гръбначно-мозъчна и на опорно
двигетелен апарат травма и съпътстващата я остра масивна външна и
вътрешна кръвозагуба. При извършената аутопсия на пострадалия били
установени следните увреждания: тежка черепно-мозъчна и лицева травма,
изразяваща се в контузия с охлузвания на челно[1]теменната област на
главата и лицето; счупване на кости от черепния локрив и основа; контузия на
мозъка с кръвоизлив под меки мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета и
развит мозъчен оток; гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се с луксация
довела до „разкачване" на атланто-окципиталното-съчленение и ,,сплескване
на междупрешлени дискова на ниво 2 -ри и 3-ти шийни прешлени и увреда на
гръбначен мозък; тежка гръдно-коремна травма изразяваща се в контузия на
гръден кош и корем, двустранно счупване на ребра и гръдна кост, контузия на
бели дробове, разкъсване на пристенна плевра и началната част на
нисходящата аорта с масивен кръвоизлив в гръдната кухина; разкъсвания на
слезката, диафрагмата и черния дроб с масивен излив на кръв в коремната
кухина; контузия на бъбреците с кръвонасядане на мастните капсули; травма
на опорно-двигателен апрат изрязяваща се в контузии и охлузвания и
14
разкъсно-контузни рани на крайниците; счупване на тялото на дясна раменна
кост в долна трета; счупване на лакетната и лъчевата кости на лява
предраменница в лакетната става; пълно счупване на тялото на лява бедрена
кост в долната му трета.
С Решение от 30.03.2017г. на Софийски Градски Съд по гр.д.№ 9401/2015г.,
1-21 състав, ЗК ** АД е осъдена да заплати на осн. чл. 226 от КЗ /отм/ на ***
сумата от по 120 ОООлв., (сто и двадесет хиляди лева) на всеки от ищците,
ведно със законната лихва от 09.07.2014г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на техния син *** като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за горницата над 120 ОООлв. до предявения размер от 150 ОООлв.
Решението на СГС е постановено при участието на Ц. К. П. - трето лице
помагач на страната на ответника. Решението на Софийски Градски Съд е
обжалвано пред Софийски Апелативен Съд. С Решение № 2678/20.12.2017г.
по въззивно гр.д № 4261/2017г., 7 състав на САС, ОТМЕНЯ решение от
30.03.2017г. по гр.д.№ 9401/2015 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданска колегия, I-21 състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ на *** за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/лева обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина им *** при
ПТП на 09.07.2014г., като вместо това ОСЪЖДА, 3К ** АД да заплати на ***
сумите от по още 30 ООО.ООлв. за всеки един от тях. Решението на САС е
постановено при участието на Ц. К. П. - трето лице помагач на страната на
ответиика. Въз основа на издаден изпълнителеи лист от 12.01.2018г на САС
по гр.д. № 4261/2017г е образувано излълнително дело № 20188600400123 по
описа на ЧСИ ***, район на действие СГС. Ответникът не оспорва, а това се
установява и от приетото писмено доказателство, че ЗК ** АД е изплатила на
дата 22.02.2018г. с банково бордеро № BORD08693647 по сметка на ЧСИ
сумата в размер на 407 512.35лв. включваща главница, законни лихви и
разноски.
На основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, това, което съдът е установил в
мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го
оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната
умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни
на третото лице обстоятелства или доказателства. Следователно, съдът не
15
може да обсъжда възраженията, релевирани в отговора на
ответника.Следователно са налице всички елементи на фактическия състав
на регресния иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), като се установи по
делото наличието на влязло в сила решение по иск за заплащане на
обезщетение на наследниците на починало в случая от пътнотранспортното
произшествие лице, постановено при участието на ответника, като трето лице
помагач, както и плащане на присъденото обезщетение. Предявеният иск е
изцяло основателен и следва да бъде уважен изцяло. Възражението за
погасяване на част от иска поради изтекла погасителна давност по отношение
на непредявената останала част от вземането от 2000 лева до 300 000 лева,
тъй като плащането било направено на 22.02.2018 г., и исковата претенция
над 2000 лева до 300 000 лева е недължима и неосноватслна и се погасява
правото на принудително изпълнение на вземането, поради изтеклата
погаситслна давност е неоснователно. Погасителната давност за
претендираните чрез регресния иск вземания на ищеца против ответника
започва да тече от плащането на обезщетенията на увреденото лице, от който
момент стават изискуеми (в този смисъл е задължителната съдебна практика-
т. 14 ППВС № 7/1977 г.). В същия смисъл са постановени по реда на чл. 290
от ГПК Решение №2/02.02.2011 г. по т.д.№ 206/2010 г., II т.о., Решение №
53/16.07.2009 г., по т. д. № 356/2008 г., I т. о., Решение № 667/09.10.2008 г. по
т.д.№ 295/2008 г., II т.о. ППВС приема, че за регресните искове на
застрахователя важи общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Преди да е
възникнало вземането-предмет на регресния иск, не може да тече давност
(арг. от чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД е неприложима,
тъй като не се касае за пряк иск на увредените лица срещу деликвента. В
случая плащането на обезщетение на увреденото лице е извършено от ищеца
на 22.2.2018 г., а исковата молба е депозирана на 27.01.2023 г., тоест преди да
изтече давностният срок по чл. 110 ЗЗД. Той важи и за вземанията,
произтичащи от платени лихви върху обезщетенията за вреди от непозволено
увреждане. Не се прилага 3 -годишният давностен срок по чл. 111 б. "в" ЗЗД,
тъй като основанието за регресния иск не е застрахователното
правоотношение, нито непозволеното увреждане, а фактът на изплащане на
обезщетенията, вкл. с лихвите, на правоимащите лица.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разно
в размер на 80 лв., сумата от 150 лв. за възнаграждение за юрисконсулт и 25
16
лева-внесени ДТ за 5 бр.съдебни удостоверения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. К. П., ЕГН **********, като законен наследник на ***,
починал на 10.07.2014г. с адрес: гр. Димитровград, бул. „***, да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "**" АД с адрес: гр. София,
бул. ***, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК **,
представлявано от *** - изпълнителни директори, сумата от 2 ООО.ООлв.
/две хиляди лева/ - главница, частично предявена от общо изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 300 ООО.ООлв. /триста хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба 27.1.2023г. до окончателното изплащане на
главницата, която сума представлява общ размер на изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение на наследниците на ***, починал в ПТП от дата
09.07.2014г., включващо: сумата от 150 ООО.ООлв главница на *** и сумата
от 150 ООО.ООлв. главница на ***, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски по делото в общ размер на 255/двеста петдесет и пет/ лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Хасково, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
17