Р  Е  Ш  Е  Н  И  E    

 

№ 106

 

гр. А., 25.10.2019 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 237 по описа  за 2 019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на Д.З.З., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление (НП) № 19-0237-000109/19.07.2018 год. на Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ - А., с което на жалбоподателя са наложени следните санкции:

- за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 50,00 (петдесет) лева;

- за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 10,00 (десет) лева;

Към така определените глоби с обжалваното НП е постановено на осн. Наредба № Із-2539 на МВР отнемане на общо 6 (шест) контролни точки.

Жалбоподателят оспорва верността на установената в наказателното постановление фактическа обстановка, поради което моли за отмяна на наложените му наказания. Позовава на допуснати от страна на административнонаказващия орган нарушения на процесуалните правила, както и на несъобразяване с липсата на умисъл от страна на дееца. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си  адв.Д.З. *** поддържа оплакванията си. Не ангажира доказателства.

 

Въззиваемата страна не се представлява пред съда, не излага мнение  по повод основателността на жалбата. Не представя доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното производство.

 

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено, поради следните съображения :

 

Според обжалваното НП на 26.03.2019 г. около 10,25 часа в гр.А., на  ул.“А.“ в близост до кръстовище с ул.„***“  жалбоподателят Д.З. паркира л.а.***, с рег.№ *** (собственост на съпругата му  З. З.) на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека тип М8.1 и не носи  следните документи: СУМПС и контролен талон към него.

За констатираните нарушения, след отказ на З. да подпише съставения фиш, бил издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА №1432897/26.03.2019 г., който нарушителят отказал да подпише. Отказът бил надлежно оформен в присъствието на св.И.Р.Т., което обстоятелство е удостоверено с подписа му и се признава пред съда посредством личното изявление направено от Д.З. в съдебно заседание на 05.09.2019г.

Административнонаказващият орган е приел, че всяко от нарушенията е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя З. две административни наказания „глоба“, съответно в размер на 50,00 лв. – по чл.183, ал.4, т.8, ЗДвП и от 10,00 лв. – по чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП. Към така определените глоби с обжалваното НП е постановено на осн. Наредба № Із-2539 на МВР отнемане на общо 6 (шест) контролни точки.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя И.В.И., свидетелите по акта В.В.В. и Г.Ч.Д., както и от приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка се направиха следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена всяка от санкциите. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП в цялост, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По повод спорното между страните санкциониране следва да се отбележи следното:

Разпоредбата на  чл.183, ал.3, т.8 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба 50,00 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище; Санкционирането е във връзка със забраната, въведена в чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, за престой и паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях.

Установените с акта фактически обстоятелства в посочената част кореспондират изцяло с показанията на актосъставителя и свидетелите по акта и то при положение, че двамата свидетели Д. и В. са преки очевидци, т.е. възприятията им са на база лични впечатления досежно обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркирал в непосредствено близост, на сантименти от пешеходна пътека, т.е. в нарушение на разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8  вр. с чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП. Предвид изложеното съдът приема, че в посочената част правилно е ангажирана административно отговорност на З., както и правилно е определено съответстващото наказание – глоба от 50,00лв., фиксирано от законодателя в кореспондиращата с нарушението санкционна разпоредба от ЗДвП. 

 

Фактическата обстановка в АУАН се оспорва отчасти от жалбоподателя, като последния излага довода, че към момента на проверката всъщност не е управлявал МПС. В  тежест на АНО е да ангажира доказателства за виновното му поведение за непредставяне (неносене) на СУМПС и контролен талон към него.

Настоящият състав, с оглед липсата на доказателства в насока установяване на такова нарушение по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП – за непредставяне/неносене на посочените документи, доколкото никой от разпитаните свидетели не го твърди преценя, че не се установи по категоричен начин процесното нарушение да е било изобщо извършено, а още по-малко да е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Никой  от разпитаните трима свидетели – полицейски служители и не твърди да е възприел З. да е управлява автомобила, т.е. при спиране да е субект на задължението да представи СУМПС и контролен талон, а тъкмо напротив – споде св. Д., макар З. да нямал такова задължение, предоставил  съответните документи, заедно с личната си карта. Ето защо и обжалваното НП в посочената част следва да бъде отменено, при липса на виновно поведение на жалбоподателя за извършена нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на постановеното на осн. Наредба № Із-2539 на МВР отнеман на общо 6 (шест) контролни точки, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 6, ал.1 от Наредба № Із-2539 на МВР (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2017 г., в сила от 04.04.2017 г.) за нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки в посочения в обжалваното НП размер, а именно  6 точки, както следва: - по т.9 - за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му (чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП); по т.10 - за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) и по т.11 - за превозване на деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV от ЗДвП (чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП).

При съпоставка както със словесното описание, така и с дадената правна квалификация е видно, че нито едно от горепосочените и изчерпателно изброени нарушения на ЗДвП в наредбата не съответства с това, за което е санкциониран Д.З.. Ето защо и оплакването му за липсата на законосъобразност на постановеното с НП отнемане на 6 контролни точки е основателно и следва да бъде уважено, като постановлението в посочената му част бъде отменено.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0237-000109/19.07.2018 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което на Д.З.З., ЕГН **********,*** , са наложени следните санкции:

- за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 50,00 (петдесет) лева;

- за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 10,00 (десет) лева;

- На осн. Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 (шест) контролни точки;

като ОТМЕНЯ НП в частта, с която е определено наказание за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)  и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 10,00 (десет) лева и на осн. Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 6 (шест) контролни точки  и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, с която е наложена глоба от 50,00 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

   

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: