РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 6089 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 387456 от 17.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 15145/2016 г. по описа
на СРС, ГО, 78 с-в, поправено с
решение № 77941/28.03.2019 г., постановено по гр.дело № 15145/2016 г. по описа
на СРС, ГО, 78 с-в, ответникът С. ЕООД, ЕИК *******е осъден да заплати в полза
ищеца Г. ООД, ЕИК *******суми, както следва: 1/ на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 25 000
лева /частично претендирана от общо претендираната сума от 30 001,16 лв./,
представляваща възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване на
строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – договор № BG161PO001/1.1-07/2009/008,
съгласно
схема за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за
осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура на висшите училища в
градските агломерации“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013
г.“ по обособена позиция 1: „Ремонт и модернизация на книгохранилище централна
библиотека на Софийски университет Св. Климент Охридски“, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане; 2/ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3000 лева
/частично претендирана от общо претендираната сума от 13 460 лева/,
представляваща лихва за забава върху главницата от 25 000 лева, дължима за периода 01.09.2012 г. до 17.03.2016 г.; 3/ на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 10 265,38 лева, представляваща възнаграждение по Договор от 16.02.2012
г. за извършване на строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция,
модернизация и мерки за енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ –
договор № BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно схема за безвъзмездна финансова
помощ № BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за осигуряване на подходяща и
рентабилна инфраструктура на висшите училища в градските агломерации“ по
Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ по обособена позиция 2:
„Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски филологии“ на Софийски
университет Св. Климент Охридски“, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане; 4/ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1850 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 10265,38 лева, дължима за
периода 01.09.2012 г. до 17.03.2016 г.
С решение № 387456 от 17.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, поправено с решение №
77941/28.03.2019 г., постановено по гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 78 с-в е отхвърлен предявеният от Г. ООД, ЕИК *******против С. ЕООД, ЕИК *******осъдителен
иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 11 000 лева /частичен иск от общо претендираната сума
от 205 480,84 лева/, представляваща възнаграждение за допълнително
извършени, но недоговорени СМР по Договор от 16.02.2012 г. за извършване
на строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – договор №
BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно схема за безвъзмездна финансова помощ №
BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна
инфраструктура на висшите училища в градските агломерации“ по Оперативна
програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ по обособени позиции 1 и 2.
С решение № 387456 от 17.04.2018 г., постановено по гр.дело
№ 15145/2016 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, поправено с решение №
77941/28.03.2019 г., постановено по гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 78 с-в са отхвърлени предявените от С. ЕООД, ЕИК *******против Г. ООД, ЕИК *******насрещни
искове за осъждането на Г. ООД, ЕИК *******да заплати на С. ЕООД, ЕИК *******сумата
от 812,90 лева, представляваща надплатено възнаграждение по Договор от
16.02.2012 г. за извършване на строително-ремонтни работи по проект
„Реконструкция, модернизация и мерки за енергийна ефективност в комплекс
„Ректорат“ на Софийски университет „Св.
Климент Охридски“ – договор № BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно схема за
безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за осигуряване
на подходяща и рентабилна инфраструктура на висшите училища в градските
агломерации“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ по
обособена позиция 2: „Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски филологии“
на Софийски университет Св. Климент Охридски“, получена от Г. ООД, ЕИК *******без
основание, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 04.05.2016
г. /датата на предявяване на насрещния иск/ до окончателното ѝ изплащане
и сумата от 278,58 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.12.2012
г. – 03.05.2016 г. върху главницата от 812,90 лева.
С решение № 387456 от 17.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, поправено с решение №
77941/28.03.2019 г., постановено по гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 78 с-в и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. ЕООД, ЕИК *******е осъдено да
заплати в полза Г. ООД, ЕИК *******сумата от 5 706,08 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
С решение № 387456 от 17.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, поправено с решение №
77941/28.03.2019 г., постановено по гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 78 с-в и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. ООД, ЕИК *******е осъдено да
заплати на С. ЕООД, ЕИК *******, сумата от 1 429,01 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Срещу решението и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба, подадена от името на ответника С. ЕООД, ЕИК *******,
чрез адвокат М.Б., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с
която са уважени предявените от Г. ООД, ЕИК *******против С. ЕООД, ЕИК *******обективно кумулативно
съединени осъдителни искове и в частта, с която са отхвърлени предявените от С.
ЕООД, ЕИК *******против Г. ООД, ЕИК *******обективно кумулативно съединени
насрещни осъдителни искове. Излагат се съображения за недопустимост на
обжалваното решение в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил С. ЕООД,
ЕИК *******да заплати в полза на Г. ООД, ЕИК *******на основание чл. 266, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 265,38 лева, представляваща
възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване на строително-ремонтни
работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за енергийна ефективност
в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет
„Св. Климент Охридски“ – договор № BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно
схема за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за
осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура на висшите училища в
градските агломерации“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013
г.“ по обособена позиция 2: „Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски
филологии“ на Софийски университет Св. Климент Охридски“, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата от 1850 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 10265,38 лева, дължима за периода 01.09.2012 г. до
17.03.2016 г., тъй като в тези части, съдът се произнесъл по непредявени
искове. Алтернативно, в случай че въззивният съд счете първоинстанционното
решение в тези му обжалвани части за допустимо, се излагат подробни съображения
за неправилност на същото. Излагат се и съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в останалите обжалвани части.
Поддържа се, че направеното увеличение на иска с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД по обособена позиция 2: „Ремонт и модернизация на
библиотека „Славянски филологии“ на Софийски университет Св. Климент Охридски“
от процесния Договор от 16.02.2012 г. представлява предявен нов иск, което е
недопустимо да бъде извършено в същото производство.
Сочи се, че предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 1850 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
от 10265,38 лева, дължима за периода 01.09.2012 г. до 17.03.2016 г. неправилно
е уважен от първоинстанционният съд, доколкото увеличение на същия не е искано
и допускано, като същият е следвало да бъде разгледан, така както е предявен, а
именно като частичен иск в размер на 1000 лева, от пълния претендиран размер от
1850 лева. В тази връзка се излагат твърдения, че като се е произнесъл за
размер по-голям от заявения от ищеца, първоинстанционният съд се е произнесъл
свръхпетитум и решението е недопустимо в тази част. Сочи се, че от
първоинстанционният съд са допуснати нарушения при прилагането на чл. 214 ГПК.
Излагат се доводи, че за увеличената част от исковете, първоинстанционният съд
е следвало да приложи института на погасителната давност, като в тази връзка се
твърди, че при предявени частични искове давността се спира само за предявената
част. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно не е приел
възражението на ответника, че част от СМР по обособена позиция 1: „Ремонт и
модернизация на книгохранилище централна библиотека на Софийски университет Св.
Климент Охридски“ от договора от 16.02.2012 г. са извършени от С. ЕООД. Твърди
се, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява основателността на предявените от ответника в производството
насрещни осъдителни искове.
Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваните
части, като се твърди, че СРС се произнесъл по непредявени искове. Алтернативно
се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за
постановяване на друго, с което предявените от Г. ООД против С. ЕООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове бъдат изцяло отхвърлени и бъдат уважени
в цялост предявените от С. ЕООД против Г. ООД насрещни обективно кумулативно
съединени осъдителни искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от името
на въззиваемата страна Г. ООД, ЕИК *******, чрез адвокат М.Т. е депозиран
отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат съображения за
неоснователност на подадената въззивна жалба, като се поддържа, че
първоинстанционното решение в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно.
Излагат се съображения за правилно приложение, от страна на първоинстанционния
съд, на разпоредбата на чл. 214 ГПК, като в тази връзка се поддържа становище
за неоснователност на доводите на въззивника, развити във въззивната му жалба,
за неправилно приложение на процесуалния закон от страна на първоинстанционния
съд. Поддържа се становище за неоснователност на заявеното още пред
първоинстанционния съд и поддържано с въззивната жалба възражения за погасяване
по давност на част от претенциите на ищеца, касаеща предявените частични
искове. В тази връзка с поддържа становище за неотносимост на сочената от
въззивника в жалбата му съдебна практика. Счита предявените насрещни искове за
неоснователни и недоказани, като в тази връзка се поддържа, че съдът не следва
да базира изводите си на показанията на свидетелие Д.и Г., доколкото
първоинстанционният съд неправилно е допуснал събирането на тези гласни
доказателства.
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
респективно първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Решение № 387456 от 17.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, поправено с решение №
77941/28.03.2019 г., постановено по гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 78 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. ООД, ЕИК *******против
С. ЕООД, ЕИК *******осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 000 лева /частичен иск
от общо претендираната сума от 205 480,84 лева/, представляваща възнаграждение
за допълнително извършени, но недоговорени СМР по Договор от 16.02.2012 г. за
извършване на строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация
и мерки за енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – договор №
BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно схема за безвъзмездна финансова помощ №
BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна
инфраструктура на висшите училища в градските агломерации“ по Оперативна
програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ по обособени позиции 1 и 2, не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна и срещу акт на съда, който подлежи на инстанционен контрол,
поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно.
По отношение допустимостта му в обжалваната част, съдът
намира следното:
1/ Изложените във въззивната жалба съображения за
недопустимост на обжалваното решение в частта, с която първоинстанционният съд
е осъдил С. ЕООД, ЕИК *******да заплати в полза на Г. ООД, ЕИК *******на
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 265,38 лева,
представляваща възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване на
строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – договор №
BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно схема за безвъзмездна финансова помощ №
BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна
инфраструктура на висшите училища в градските агломерации“ по Оперативна
програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ по обособена позиция 2: „Ремонт и
модернизация на библиотека „Славянски филологии“ на Софийски университет Св.
Климент Охридски“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от датата на подаване на исковата молба
– 17.03.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, настоящият съдебен състав
намира за неоснователни. Действително с исковата молба този иск е предявен за
сумата от 5246,51 лева, като не е заявен като частичен. Впоследствие с искане,
направено в проведено по делото открито съдебно заседание на 05.12.2017 г.,
ищецът на основание чл. 214 ГПК е изменил така предявения първоначално иск,
като е увеличил размера на иска от 5246,51 лева на 10265,38 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, ищецът може да измени размера на предявения иск, както и да
премине от установителен иск към осъдителен и обратното. Счита се, че искът е
предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на
вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска
като частичен /какъвто е конкретния случай/. Ако от събраните по делото
доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер
от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод, че
предявеният иск е частичен. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза след изменение
на размера на иска спорното право продължава да се претендира на същото основание
и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера /в този
смисъл Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г., постановено по тълк.
дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, и доколкото изменението на
иска е направено в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК и са били налице предпоставките
предвидени в горепосочената разпоредба, първоинстанционният съд е действал
законосъобразно като е допуснал увеличение на предявения иск от 5246,51 лева на
10265,38 лева.
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав
намира, че в тази обжалвана част първоинстанционното решение е допустимо и не
са налице твърдените от въззивника в жалбата му пороци, които да доведат до
неговата недопустимост.
2/ Изложените във въззивната жалба съображения за
недопустимост на обжалваното решение в частта, с която първоинстанционният съд
е осъдил С. ЕООД, ЕИК *******да заплати в полза на Г. ООД, ЕИК *******на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1850 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 10265,38 лева, дължима за периода 01.09.2012 г. до
17.03.2016 г., са частично основателни.
Видно от документите по делото този иск е предявен с
исковата молба за сумата от 1000,00 лева, частичен от общо претендираната от
ищеца сума в размер на 1850 лева. Същевременно в хода на делото и до приключване
на съдебното дирене в първата инстанция ищецът не е изменял така предявения
иск, като същият е останал предявен, така както е заявен в исковата молба, а
именно за сумата от 1000 лева, частичен от общо претендираната сума от 1850
лева. Като се е произнесъл за частта над 1000 лева до 1850 лева, с която не е
бил сезиран от ищеца в производството първоинстанционният съд се е произнесъл
свръхпетитум и решението в тази част е недопустимо, респективно следва да бъде
обезсилено.
В останалите обжалвани части първоинстанционното решение
е допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1 във вр. чл.
266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, пред. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено
при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно
правоотношение, което да обвързва страните в настоящото производство,
изпълнение на задължението на ищеца по това облигационно правоотношение, а
именно, че е изработил поръчаното, и приемане на поръчката от възложителя, като
при проведено успешно доказване от страна на ищеца на горните факти, ответникът
следва да установи, че е изпълнил задължението си за заплащане на
възнаграждение.
Договорът за изработка е двустранен, консенсуален,
възмезден и неформален. За сключването на този договор законът не е предвидил
изрично форма за неговата валидност. Както беше посочено по-горе, договорът за
изработка е неформален договор и за неговата действителност, законът не е
предвидил изискване, същият да е сключен в определена форма за действителност,
от което следва, че такъв договор е действителен, дори и когато е сключен в
устна форма.
Не е спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства /Договор от 16.02.2012 г. за извършване на
строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – договор №
BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно схема за безвъзмездна финансова помощ №
BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна
инфраструктура на висшите училища в градските агломерации“ по Оперативна
програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ по обособена позиция 1: „Ремонт и
модернизация на книгохранилище централна библиотека на Софийски университет Св.
Климент Охридски“ и Договор от 16.02.2012 г. за извършване на
строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – договор №
BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно схема за безвъзмездна финансова помощ №
BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна
инфраструктура на висшите училища в градските агломерации“ по Оперативна
програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ по обособена позиция 2: „Ремонт и
модернизация на библиотека „Славянски филологии“ на Софийски университет Св.
Климент Охридски“/, че страните в настоящото производство са били обвързани от
валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, по
силата на което ответното дружество е имало качеството на възложител, а ищецът
– качеството изпълнител. Не е спорно между страните, че бенефициент по
програмата е бил Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а главен
изпълнител дружеството „АТ И.****“ ООД, че последното е възложило изпълнението
на подизпълнител, а именно ответникът „С.“ ЕООД, както и че последното от своя
страна и посредством горепосочените договори, сключени с ищцовото дружество, е
възложило на последното цялото изпълнение на всички покривни работи по
обектите.
Не е спорно между
страните и се установява от събраните писмени доказателства и заключението на
вещото лице по част съдебно-счетоводна от допуснатата и приета по делото
комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, че по двата
договора от 16.02.2012 г. /обособени позиции 1 и 2/ от страна ответника, в
качеството на възложител, е заплатено възнаграждение в полза на ищеца, в
качеството на изпълнител, в общ размер от 531 029,30 лева, от които по
обособена позиция 1 – сума в размер на 210 036,81 лева с ДДС и по
обособена позиция 2 – сума в размер на 320 992,49 лева с ДДС.
По делото са допуснати, изготвени и приети заключения на
вещи лица по комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза –
част техническа и повторна съдебно-техническа експертиза.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на
вещото лице по допусната, приета и неоспорена от страните в производството
повторна съдебно-техническа експертиза, доколкото същата е извършена след
запознаване от страна на вещото лице, както с документите представени по
делото, така и с такива представени от бенефициера по процесната оперативна
програма – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и след извършен оглед на
извършените СМР на място в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като
същевременно вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза е
отговорило в ясно, точно и в пълнота на поставените задачи и заключението му се
подкрепя от останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число
Приемо-предавателен протокол /Акт образец 19/ по обособена позиция 1: Ремонт и
модернизация книгохранилище централна библиотека Софийски университет „Св.
Климент Охридски“ и Приемо-предавателен протокол /Акт образец 19/ по обособена
позиция 2: Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски филологии“ на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“.
От заключението на вещото лице по повторната
съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на договорените
между страните СМР, съгласно Приемо-предавателен протокол /Акт образец 19/ по
обособена позиция 1: Ремонт и модернизация книгохранилище централна библиотека
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е в размер на 207 062,61 лева
без ДДС – 248 475,13 лева с ДДС, както и че стойността на договорените
между страните СМР, съгласно Приемо-предавателен протокол /Акт образец 19/ по
обособена позиция 2: Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски филологии“
на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е в размер на 285 381,48 лева
без ДДС – 342 457,78 лева с ДДС.
Установява се още, че реално възложените от ответника, в
качеството му на възложител, на ищеца, в качеството му на изпълнител, СМР по Договор
от 16.02.2012 г. за извършване на строително-ремонтни работи по проект
„Реконструкция, модернизация и мерки за енергийна ефективност в комплекс
„Ректорат“ на Софийски университет „Св.
Климент Охридски“, по обособена позиция 1: „Ремонт и модернизация на
книгохранилище централна библиотека на Софийски университет Св. Климент
Охридски“, са на обща стойност от 213 884,14 лева без ДДС – 256 660,97
лева с ДДС, както и че реално възложените от ответника, в качеството му на
възложител, на ищеца, в качеството му на изпълнител, СМР по Договор от
16.02.2012 г. за извършване на строително-ремонтни работи по проект
„Реконструкция, модернизация и мерки за енергийна ефективност в комплекс
„Ректорат“ на Софийски университет „Св.
Климент Охридски“, по обособена позиция 2: Ремонт и модернизация на библиотека
„Славянски филологии“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, са на
обща стойност от 276 555,21 лева без ДДС – 331 866,25 лева с ДДС.
Установява се също, че изпълнените СМР по договорените
между страните видове СМР по обособена позиция 1: „Ремонт и модернизация на
книгохранилище централна библиотека на Софийски университет Св. Климент
Охридски“ са на стойност 205 031,83 лева без ДДС – 246 038,20 лева с
ДДС, че изпълнените СМР по договорените между страните видове СМР по обособена
позиция 2: Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски филологии“ на
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ са на стойност 277 759,12 лева без
ДДС – 333 310,94 лева с ДДС, че анализните цени отговарят на показателите
заложени в договорите, сключени между ищеца и ответника, както и че
изпълнението на СМР, описани в Приемо-предавателен протокол /Акт образец 19/ по
обособена позиция 1: Ремонт и модернизация книгохранилище централна библиотека
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Приемо-предавателен протокол /Акт
образец 19/ по обособена позиция 2: Ремонт и модернизация на библиотека
„Славянски филологии“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ са
технологически необходими.
Предвид гореизложеното се налага извод, че по сключените
между страните в настоящото производство договори от 16.02.2012 г. от ответника
са възложени, респективно са изпълнени от ищеца СМР, договорени между страните
на стойност от 205 031,83 лева без ДДС – 246 038,20 лева с ДДС по обособена
позиция 1: „Ремонт и модернизация на книгохранилище централна библиотека на
Софийски университет Св. Климент Охридски“ и на стойност 277 759,12 лева без
ДДС – 333 310,94 лева с ДДС по обособена позиция 2: Ремонт и модернизация на
библиотека „Славянски филологии“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Действително съгласно заключението на вещото лице по изгответната и приета по
делото повторна съдебно-техническа експертиза се установи, че не са налични
законово необходимите актове и протоколи по Наредба № 3 за приемане и предаване
на извършени СМР между ищец и ответник, но от друга страна и въз основа на
приетите по делото и неоспорени от страните Констативен акт за установяване на
годността за приемане на строежа от 30.07.2012 г. по обособена позиция 1:
Ремонт и модернизация книгохранилище централна библиотека Софийски университет
„Св. Климент Охридски“ и Констативен акт за установяване на годността за
приемане на строежа от 30.07.2012 г. по обособена позиция 2: Ремонт и
модернизация на библиотека „Славянски филологии“ на Софийски университет „Св.
Климент Охридски“, се установи по делото, че работата е приета от бенефициера
по програмата Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на 30.07.2012 г., на
която дата, предвид липсата на други доказателства, следва да се приеме, че
извършената от ищеца по процесните договори работа, е била приета от ответното
дружество.
От страна на ответното дружество е направено възражение,
че предвид забавяне в извършването на възложената работа, от страна на ищеца,
част от дейностите възложени на последния по сключените между страните договори
от 16.02.2012 г. са изпълнени от работници на ответника с материали на
последния, поради което и на ищеца не се следва възнаграждение за тези
дейности. За установяване на горните обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите В.П., С.П.и А.Д., както и са
представени писмени доказателства /счетоводни документи и фискални бонове/, от
които се установява закупуването на строителни материали от страна на
ответника.
Разпитан по делото свидетелят П.заявява, че през периода
2007-2014 г. е бил управител на ответното дружество, че ищецът изпълнявал
възложените му по процесните договори работи със забавяне, поради което и по
нареждане на прокуриста на ответното дружество, на обекта били изпратени
работници на ответника. Заявява, че лично не е възприел, че работници на
ответника са извършвали работни дейности по процесния строителен обект, предмет
на процесните договори от 16.02.2012 г. Посочва, че е виждал фактури, на които
било отразено, че ответникът е закупувал строителни материали, в която връзка
заявява, че тези материали нямало къде да отидат, освен на процесния строителен
обект.
Разпитан по делото свидетелят С.П.заявява, че работил за
ответника през периода м. февруари 2012 г. – м. септември 2012 г. Заявява още,
че през този период е пращан от ответника да работи на обекта в Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, както и че е работил там няколко дни за по
няколко часа, заедно с други свои колеги. Посочва, че материалите, с които
работили, заедно с колегите му, били закупени от ответника, както и че шофьор
бил А.Д., който карал работниците на обекта.
Разпитан по делото свидетелят А.Д.заявява, че през периода
м. февруари 2012 г. – м. септември 2012 г. работил при ответника като работник
– шофьор. Заявява още, че през пролетта на 2012 г., той заедно със свои трима
колеги на обекта в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Сочи, че
основно къртели мазилка, шпакловали и боядисвали с латекс. Заявява, че на
обекта имало и други работници, като работниците изпратени от ответника ходили
да помагат. Посочва, че работили периодично на обекта, като понякога се
налагало да работят и по цял ден.
При преценка на свидетелските показания съдът следва да
обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки
данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в
показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои
свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе
тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите
доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът
следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на
показанията на част от свидетелите и защо. И само ако се приеме, че
свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и
непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани.
На основание чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля
в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други
данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Несъществува
забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована
с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че
данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е
повлияла на достоверността на показанията му.
Настоящият съдебен състав преценявайки свидетелските
показания на свидетелите намира, че в показанията на свидетелите П., П.и Д.се
установяват противоречия относно изложените от тях обстоятелства във връзка с
извършвани от служителя на ответника строителни дейности на процесния
строителен обект. В тази връзка следва да бъде посочено, че свидетелят П.изрично
заявява, че служители на ответника работили на процесния обект няколко дни за
по няколко часа, че работил на обекта, заедно с колегите си А., Б., Е.и К.,
както и че същите били транспортирани до обекта от шофьор на фирмата – А.Д.,
като същевременно свидетелят Д.заявява, че по същото време и той е работил на
обекта, както и че служителите на ответника работили по цял ден, особено в края
на посочения от свидетеля период. Същевременно свидетеля П.заявява, че лично не
е възприел служители на ответника да работят на процесния строителен обект.
Същевременно показанията на свидетелите П., П.и Д.са изолирани и не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Действително
от представените от ответника по делото и приети в производството писмени
доказателства /счетоводни документи и фискални бонове/, се установява
закупуването на строителни материали от страна на ответника през периода, за
които свидетелите заявяват, че са работили на процесния строителен обект, но
само на тази база не може да се направи категоричен извод, че закупените
строителни материали са били използвани именно на процесния строителен обект и именно
от служители на ответника, които са работили там по същото време. Още повече,
че видно от предмета на дейност на ответното дружество, заявен в Търговския
регистър, същото се занимава по занятие със строителство и ремонтни работи, от
което следва извод, че действително закупените от дружеството материали са
свързани с предмета на дейност на дружеството, но без да се установява по
безспорен и категоричен начин, от тях, че същите са закупени именно, за да
бъдат използвани и вложени в процесния строителен обект.
Следва да бъде посочено, че показанията на свидетелите П.,
П.и Д.се опровергават, както от събраните по делото писмени доказателства, така
и от останалите събрани гласни доказателства, чрез разпитите на свидетелите В.С.и
А.Т., които изрично заявяват, че работници на ответника не са били на процесния
строителен обект, към момента на извършване на строителните дейности и такива
не са участвали в извършването на същите.
Констатираните от настоящия съдебен състав противоречия
в показанията на свидетелите П., П.и Д.са индикация и предпоставка, съдът да
подходи с критичност към изложените от тези свидетели твърдения и към техните
свидетелски показания в цялост. Същевременно, предвид факта, че към периода, за
които свидетелстват, свидетелите П., П.и Д.са били служители на ответника,
предвид
установеното противоречие в показанията им по отношение на изложените от тях
обстоятелства, които са от значение за делото, както и предвид факта, че
показанията на тези свидетели не се подкрепят от останалите събрани в хода на
делото доказателства, съдът намира, че е налице заинтересованост на свидетелите
П., П.и Д., крайният изход на делото да бъде в полза на ответника. Предвид
гореизложените обстоятелства, съдът счита, че не следва да кредитира
показанията на тези свидетели, доколкото се установи, че същите са
противоречиви и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Следователно направеното пред първоинстанционния съд от
ответника, и поддържано във въззивната жалба, възражение, че част от дейностите
възложени на ищеца по сключените между страните договори от 16.02.2012 г. са
изпълнени от работници на ответника, с материали на последния, поради което и
на ищеца не се следва възнаграждение за тези дейности, се явява неоснователно,
доколкото горните обстоятелства не се установиха по безспорен и категоричен
начин в производството от събраните по делото доказателства.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав
намира за установено в производството, че 1/ по сключените между страните в
настоящото производство договори от 16.02.2012 г. от ответника са възложени,
респективно са изпълнени от ищеца СМР, договорени между страните на стойност от
205 031,83 лева без ДДС – 246 038,20 лева с ДДС по обособена позиция 1: „Ремонт
и модернизация на книгохранилище централна библиотека на Софийски университет
Св. Климент Охридски“ и на стойност 277 759,12 лева без ДДС – 333 310,94 лева с
ДДС по обособена позиция 2: Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски
филологии“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, че 2/ работата е
приета от възложителя-ответник на 30.07.2012 г. /доколкото няма събрани по
делото доказателства, че работата е била приета по-рано/, посредством Констативен
акт за установяване на годността за приемане на строежа от 30.07.2012 г. по
обособена позиция 1: Ремонт и модернизация книгохранилище централна библиотека
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Констативен акт за установяване
на годността за приемане на строежа от 30.07.2012 г. по обособена позиция 2:
Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски филологии“ на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, както и че 3/ от страна на ответното
дружество са заплатени възнаграждения в полза на ищеца по сключените процесни
договори от 16.02.2012 г., както следва: по по обособена позиция 1: „Ремонт и
модернизация на книгохранилище централна библиотека на Софийски университет Св.
Климент Охридски“ – сумата от 210 036,81 лева с ДДС и по обособена позиция
2: Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски филологии“ на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ – сумата от 320 992,49 лева.
Следователно предявените искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пред. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както следва: 1/ за сумата от
25 000 лева /частично претендирана от общо претендираната сума от 30 001,16
лв./, представляваща възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване
на строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – договор №
BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно схема за безвъзмездна финансова помощ №
BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна
инфраструктура на висшите училища в градските агломерации“ по Оперативна
програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ по обособена позиция 1: „Ремонт и
модернизация на книгохранилище централна библиотека на Софийски университет Св.
Климент Охридски“; и 2/ за сумата от 10 265,38 лева, представляваща
възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване на строително-ремонтни
работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за енергийна ефективност
в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет
„Св. Климент Охридски“ – договор № BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно
схема за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за
осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура на висшите училища в
градските агломерации“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013
г.“ по обособена позиция 2: „Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски
филологии“ на Софийски университет Св. Климент Охридски“, се явяват основателни
и доказани за пълните предявени размери. По отношение на възраженията на
въззивника /ответник в първоинстанционното производство/, относно неправилност
на първоинстанционното решение в частта по иска за сумата от 10 265,38
лева, поради допуснато процесуално нарушение, свързано с приложението на
разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, настоящият съдебен състав намира
същото за неоснователно, по изложени вече по-горе в мотивната част на
настоящото решение съображения.
Предвид основателността на претенциите с правно
основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, съдът следва да
разгледа направеното от ищеца пред първоинстанционния съд и поддържано във
въззивната жалба възражение за погасяване по давност на тези вземания на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че вземанията за
възнаграждение по договор за изработка се погасяват с обща петгодишна давност,
която започва да тече от настъпване изискуемостта на вземането. При вземанията
за възнаграждение, дължимо в полза на изпълнителя, по договор за изработка,
изискуемостта на същото не настъпва само с извършване на възложената работа от
изпълнителя, а е необходимо осъществяването и на допълнителен юридически факт,
а именно приемане на работата от страна на възложителя. В конкретния случай и
от събраните по делото доказателства се установи в производството, че работата
е приета от възложителя-ответник на 30.07.2012 г., посредством Констативен акт
за установяване на годността за приемане на строежа от 30.07.2012 г. по
обособена позиция 1: Ремонт и модернизация книгохранилище централна библиотека
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Констативен акт за установяване
на годността за приемане на строежа от 30.07.2012 г. по обособена позиция 2:
Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски филологии“ на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“. Следователно вземането на изпълнителя-ищец
за получаване на дължимото по договорите възнаграждение за извършената работа е
станало изискуемо на 30.07.2012 г.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира следното:
1/ по отношение на иска за сумата от 25 000 лева
/частично претендирана от общо претендираната сума от 30 001,16 лв./,
представляваща възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване на
строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ по обособена позиция
1: „Ремонт и модернизация на книгохранилище централна библиотека на Софийски
университет Св. Климент Охридски“: този иск е предявен от ищеца с исковата
молба за сумата от 5000 лева, частичен иск от общо претендираната сума от 38
217,76 лева. С молба от 27.07.2017 г., ищецът е изменил така предявения иск,
като е увеличил същия от размера 5000 лева на 10 000 лева, частичен иск от
общо претендираната сума от 38 217,76 лева. С определение от 19.10.2017 г.,
постановено в открито съдебно заседание от същата дата, първоинстанционният съд
е допуснал исканото с молбата от 27.07.2017 г. изменение на иска. С молба,
депозирана в проведеното по делото пред първоинстанционния съд открито съдебно
заседание на 05.12.2017 г., ищецът е изменил така предявения иск, като е
увеличил същия от размера 10 000 лева на 25 000 лева – частичен иск, като е
изменил и размера на общо претендираната сума по този иск, а именно в размер на
30 001,16 лева. С определение от 05.12.2017 г., постановено в открито
съдебно заседание от същата дата, първоинстанционният съд е допуснал исканото с
молбата от 05.12.2017 г. изменение на иска. Съдът намира, че направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца за
сумата, представляваща възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване
на строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ по обособена позиция
1: „Ремонт и модернизация на книгохранилище централна библиотека на Софийски
университет Св. Климент Охридски“ е направено своевременно и неправилно не е
разгледано по същество от районния съд. В тази връзка следва да бъде посочено,
че съгласно тълкувателните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016
г. от 22.04.2019 г., постановено по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС
с
увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата
му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения
размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1
изр. 3, предл. 1 ЗЗД. Следователно предвид обстоятелството, че с увеличаване на
исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която
до този момент не е била предмет на делото, то заявеното веднага след допускане
увеличаването на претенцията възражение за погасяване по давност на вземането
на ищеца, в увеличената част, се явява извършено своевременно и е следвало да
бъде разгледано по същество от първоинстанционния съд.
Разгледано по същество възражението в тази му част е и
частично основателно, поради следното:
За да се приеме, че искът е предявен като частичен, е
необходимо ищецът в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното
право, част от вземането. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като
предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при
парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума,
на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Следователно
при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част
от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е
уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за
нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Това се отнася
и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1,
изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява
за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на
делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с
подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД /в този смисъл са тълкувателните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г.,
постановено по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретения случай и
по отношение на изменението на иска, направено с молбата от 27.07.2017 г., с
което е увеличен размера на предявената частична претенция от 5000 лева на
10 000 лева възражението за погасяване по давност на допълнително въведената
с молба част от вземането в размер на 5000 лева се явява неоснователно,
доколкото с молбата от 27.07.2017 г. давността за увеличения размер се счита
прекъсната. Същевременно петгодишния давностен по отношение на увеличената част
е започнал да тече на 30.07.2012 г. /датата на приемане на работата по
процесните договори, от която вземането за възнаграждение в полза на ищеца е
станало изискуемо/ и към 27.07.2017 г. не е бил изтекъл.
Не такова е обаче положението по отношение на
увеличението, направено с депозираната в открито съдебно заседание от
05.12.2017 г., молба, изменение на предявения иск, с което е увеличен размера
на предявената частична претенция от 10 000 лева на 25 000 лева. Предявяването
на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на
погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. По отношение
на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл.
214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД. В конкретения случай, считано от 05.12.2017 г.
Към тази дата, обаче, е бил изтекъл петгодишния давностен срок /като възражение
за погасяване по давност на увеличената част е направено в съдебното заседание
на 05.12.2017 г., от страна на ответника/ за увеличената част от вземането, а
именно за сумата от 15 000 лева, доколко вземането за възнаграждение по
сключените между страните в настоящото производство договори от 16.02.2012 г. е
станало изискуемо на 30.07.2012 г., от който момент е започнал да тече
давностният срок.
Следователно възражението за погасяване по давност на
претенцията на ищеца за сумата, представляваща възнаграждение по Договор от
16.02.2012 г. за извършване на строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция,
модернизация и мерки за енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ по
обособена позиция 1: „Ремонт и модернизация на книгохранилище централна
библиотека на Софийски университет Св. Климент Охридски“ е основателно по
отношение на размера от 15 000 лева, с който, въз основа на молба от
05.12.2017 г., е изменен предявения иск, като е увеличен размера на предявената
частична претенция от 10 000 лева на 25 000 лева.
2/ по отношение на иска за сумата от 10 265,38 лева,
представляваща възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване на
строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ по обособена позиция
2: „Ремонт и модернизация на библиотека „Славянски филологии“ на Софийски
университет Св. Климент Охридски“: с исковата молба този иск е предявен за
сумата от 5246,51 лева, като не е заявен като частичен. Впоследствие с искане, направено
в проведено по делото открито съдебно заседание на 05.12.2017 г., ищецът на
основание чл. 214 ГПК е изменил така предявения първоначално иск, като е
увеличил размера на иска от 5246,51 лева на 10265,38 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, ищецът може да измени размера на предявения иск, както и да
премине от установителен иск към осъдителен и обратното. Счита се, че искът е
предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на
вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска
като частичен /какъвто е конкретния случай/. Ако от събраните по делото
доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер
от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод, че
предявеният иск е частичен. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза след изменение
на размера на иска спорното право продължава да се претендира на същото
основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на
размера, следователно с предяването на иска е прекъсната погасителната давност
по отношение на претендираното вземане по отношение и на увеличената,
впоследствие в хода на производството, част от вземането.
Предвид горните съображения възражението на ответника за
погасяване по давност на претенцията на ищеца за сумата, представляваща
възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване на строително-ремонтни
работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за енергийна ефективност
в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет
„Св. Климент Охридски“ по обособена позиция 2: „Ремонт и модернизация на
библиотека „Славянски филологии“ на Софийски университет Св. Климент Охридски“,
в увеличената с молбата от 05.12.2017 г. част, се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в допустимата обжалвана част от първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав намира, че предвид липсата на конкретни наведени във
въззивната жалба оплаквания от въззивника по отношение правилността на
първоинстанционното решение в тези му части и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, същото следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение предявените от ответника в производството
насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове, настоящият съдебен
състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението на СРС.
Предвид гореизложените съображения първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която С. ЕООД, ЕИК *******е осъдено
да заплати в полза ищеца Г. ООД, ЕИК *******на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
сума, представляваща възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване
на строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – договор №
BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно схема за безвъзмездна финансова помощ №
BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна
инфраструктура на висшите училища в градските агломерации“ по Оперативна
програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ по обособена позиция 1: „Ремонт и
модернизация на книгохранилище централна библиотека на Софийски университет Св.
Климент Охридски“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от датата на подаване на исковата молба
– 17.03.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, за разликата над
10 000 лева до пълния уважен от първоинстанционния съд размер от 25 000
лева.
В останалите допустими обжалвани части
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да
бъде отменено и в частта за разноските, а именно в частта, с която на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК С. ЕООД, ЕИК *******е осъдено да заплати в полза ищеца Г.
ООД, ЕИК *******разноски в исковото производството пред СРС за разликата над 3547,85
лева до пълния присъден размер от 5706,08 лева /или за сумата от 2158,23 лева/.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Г. ООД, ЕИК *******следва да бъде осъдено да заплати в полза на С. ЕООД, ЕИК *******сумата
от още 1929,37 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход на спора право на разноски във въззивното
производство имат и двете страни. Същите са поискали присъждането на такива до
приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и са
представили доказателства за тяхното извършване.
Въззивникът е представил доказателства за извършени
разноски в размер на 2352,31 лева за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
Предвид горното, при този изход на спора, и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК Г. ООД, ЕИК *******следва да бъде осъдено да
заплати в полза на С. ЕООД, ЕИК *******сумата от 904,80 лева, представляваща
разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Въззиваемата страна е представила доказателства за
извършени разноски в размер на 3864,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
От името на въззивника С. ЕООД, ЕИК *******, чрез
процесуалния му представител – адв. Вакрилова е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от въззиваемата
страна адвокатски хонорар. Съдът като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, извършените от процесуалния представител на въззиваемия
процесуални действия в настоящото производство и цената на предявените искове,
намира, че възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и
следва да бъде уважено, като претендираното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение в настоящото производство следва да бъде редуцирано до размера от
1500 лева.
Предвид горното, при този изход на спора, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК С. ЕООД, ЕИК *******следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Г. ООД, ЕИК *******сумата от 923,03 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СГС,
съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 387456 от 17.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, поправено с решение №
77941/28.03.2019 г., постановено по гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 78 с-в в частта, с която С. ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, офис 7 е осъдено да заплати в полза на Г.
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума, представляваща лихва за забава върху главницата от
10265,38 лева, дължима за периода 01.09.2012 г. до 17.03.2016 г. за разликата
над 1000 лева до уважения размер от 1850 лева, И ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 387456 от 17.04.2018 г., постановено по гр.дело № 15145/2016 г.
по описа на СРС, ГО, 78 с-в, поправено с решение № 77941/28.03.2019 г.,
постановено по гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в в частта, с
която С. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 7 е
осъдено да заплати в полза на Г. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, офис 4, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сума, представляваща
възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване на строително-ремонтни
работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за енергийна ефективност
в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет
„Св. Климент Охридски“ – договор № BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно
схема за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за
осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура на висшите училища в
градските агломерации“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013
г.“ по обособена позиция 1: „Ремонт и модернизация на книгохранилище централна
библиотека на Софийски университет Св. Климент Охридски“, за разликата над 10
000 лева до пълния уважен от първоинстанционния съд размер от 25 000 лева,както
и в частта за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. ЕООД, ЕИК *******е
осъдено да заплати в полза ищеца Г. ООД, ЕИК *******разноски в исковото
производството пред СРС за разликата над 3547,85 лева до пълния присъден размер
от 5706,08 лева /или за сумата от 2158,23 лева/, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г. ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, офис 4 против С. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, офис 7 иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл.
79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, за осъждането на С. ЕООД, ЕИК *******да заплати на Г.
ООД, ЕИК *******сумата от 15 000 лева
/частично предявена от общо претендираната сума от 30 001,16 лева/, представляваща
възнаграждение по Договор от 16.02.2012 г. за извършване на строително-ремонтни
работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за енергийна ефективност
в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет
„Св. Климент Охридски“ – договор № BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно
схема за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за
осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура на висшите училища в
градските агломерации“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013
г.“ по обособена позиция 1: „Ремонт и модернизация на книгохранилище централна
библиотека на Софийски университет Св. Климент Охридски“.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 387456 от 17.04.2018 г., постановено по гр.дело № 15145/2016
г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, поправено с решение № 77941/28.03.2019 г.,
постановено по гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Г. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 да
заплати в полза на С. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от още 1929,37 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 7 да
заплати в полза на „Г. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата от 923,03 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Г. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 да
заплати в полза на С. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата от 904,80 лева,
представляваща разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение
в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решение № 387456 от 17.04.2018 г., постановено по гр.дело № 15145/2016 г.
по описа на СРС, ГО, 78 с-в, поправено с решение № 77941/28.03.2019 г.,
постановено по гр.дело № 15145/2016 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Г. ООД, ЕИК *******против С. ЕООД, ЕИК *******осъдителен
иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 11 000 лева, представляваща възнаграждение за допълнително
извършени, но недоговорени СМР по Договор от 16.02.2012 г. за извършване на
строително-ремонтни работи по проект „Реконструкция, модернизация и мерки за
енергийна ефективност в комплекс „Ректорат“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – договор №
BG161PO001/1.1-07/2009/008, съгласно схема за безвъзмездна финансова помощ №
BG161PO001/1.1-07/2009/ „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна
инфраструктура на висшите училища в градските агломерации“ по Оперативна
програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“ по обособени позиции 1 и 2 не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.