ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1109
гр. Бургас, 10.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радослава Н. Маждракова
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Румяна Ив. Славова
като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Частно наказателно
дело № 20242100201314 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.437 и сл.от НПК вр. с чл.70 от НК, като
е образувано по молба на ос.Й. С. М.,чрез неговия защитник - адв.Г. К. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
общо определеното му наказание лишаване от свобода, наложено му по
н.о.х.д.№ 1637/23г. по описа на ОС-Бургас в размер на две години лишаване от
свобода,при първоначален строг режим.
В с.з. представителят на Началника на Затвора-Бургас, пледира молбата
на ос.М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част от наказанието „лишаване от свобода“ да не бъде уважена,тъй като
целите на наказанието спрямо осъдения не били изпълнени в пълна степен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира молбата на
осъдения за неоснователна.Счита, че не са налице достатъчно доказателства
за поправянето на ос.М.,като моли същата да бъде оставена без уважение.
Адв.Г. К. от АК-Бургас като защитник на осъдения, взема становище,че
са налице всички законови предпоставки за условно предсрочно
освобождаване на М. от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“.
Счита,че М. е с добро поведение,ползва се с уважението на затворническата
администрация, като е приел наложеното му наказание и ще води
законосъобразен начин на живот.Освен това в затвора на практика не била
провеждана корекционна работа с осъдения.
Осъденият М. моли съда да уважи молбата и да го освободи условно
предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от
свобода“.Твърди,че след като излезе от затвора ще продължи трудовата си
дейност и ще полага грижи за децата си.
Съдът след като се запозна със становищата на страните по делото и
приложените писмени доказателства,приема за установено следното :
1
Лишеният от свобода Й. С. М. е роден на **г. в гр.** и с постоянен адрес
с.**,община *.
С определение от 20.02.2024г. е било одобрено споразумение по н.о.х.д.
№1637/23г. по описа на ОС-Бургас, с което на ос.М. за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, изречение първо, предложение
четвърто, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1
и ал. 2 от НК, са определени наказания в размер на 2 години „лишаване от
свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „строг“ режим ,както и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева. За извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 1, изречение второ вр.
изречение първо, вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК,
на осъдения М. е определено наказание в размер на 2 години „лишаване от
свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „строг“ режим и наказание „глоба“ в размер на 10 000 /десет
хиляди /лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М. е определено
ОБЩО наказание, а именно: ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода“ , което на
основание чл. 57, ал.1, т.2,б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
„строг“ режим и наказание глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
Определението е влязло в законна сила на 20.02.2024г.
Ос.Й. М. е с начало на наказанието - 06.04.2023г.,когато е бил задържан
под стража в хода на досъдебното производство.Същият за пореден път е в
местата за лишаване от свобода - преди това е осъждан за престъпления по
чл.198, ал.1 от НК, чл.194, ал.1 от НК и чл.195 от НК.
Към датата на откритото съдебно заседание ос.М. ще е изтърпял
фактически една година,шест месеца и четири дни и от работа - един
месец и шест дни.
Първоначалната оценка на риска от рецидив за лишеният от свобода М.
датира от 01.03.2024г. и е с високи стойности - 82точки, като били
констатирани следните проблемни зони - отношение към правонарушението,
управление на финансите,начин на живот и обкръжение, злоупотреба с
наркотици, умения за мислене.Рискът от вреди бил в средни нива спрямо
обществото и в ниски нива спрямо него самия и околните в условията на
местата на лишаване от свобода.
Проблемната зона - отношение към правонарушението се изразявала в
това,че М. омаловажавал деянието си,не демонстрирал съжаление за
поведението си,не осъзнавал факторите довели до криминалното му
поведение,липсвала мотивация за промяна,като считал наказанието за
несправедливо.Основният източник на доходи на осъдения бил от извършени
престъпни деяния,като същият не разполагал с достатъчно средства и
употребявал наркотични вещества извън затвора.Що се касаело до
проблемната зона умения за мислене,същият не разпознавал проблемите и
липсвала способност за решаването им по законосъобразен ред.
Видно от изготвената понастоящем оценка на риска от рецидив се
2
забелязва понижение на общите стойности от 82 на 74 точки, като се
наблюдавало минимално понижение в отношението към правонарушението,
трудова заетост,управление на финансови доходи, начин на живот и
обкръжение,злоупотреба с наркотици и умение за мислене.Констатирано е,че
при критерия отношение към правонарушението, понижаването е свързано с
отношението на лишения от свобода към администрацията,а не с
отношението към самото престъпление.Установено е също така подобряване
на критерия - начин на живот и обкръжение-относителна интеграция в
обществото и коректно поведение в местата за лишаване от свобода.
Процесът на първоначална адаптация към условията на живот в
затвора,осъденият М. е преминал нормално,като демонстрирал добро
поведение.Стремял се активно да участва в провежданите пенитенциарни
мероприятия /участвал в турнир по футбол и се включил в трудовия
процес/.Не се отчитали нагласи към употреба на алкохол и наркотични
вещества на територията на затвора.Към затворническия персонал осъдения
се отнасял съобразно съществуващите изисквания,като поддържал
взаимоотношения с лишените от свобода,с които бил разпределен на работен
обект.Осъденият М. заемал средно ниво в затворническата общност.Към
момента бил трудово ангажиран в бригада “Пропак“,като отзивите за работата
му били положителни.Умеел да владее поведението си спрямо
авторитети,което предполагало безпроблемно изпълнение на трудовите
ангажименти.Същият не бил наказван дисциплинарно и не бил поощряван.
От работата по индивидуалния план за изпълнение на наказанието,
съгласно чл.156 от ЗИНЗС и анализът на разделите в оценка на риск от
рецидив,били постигнати в някаква степен планираните цели и задачи. Според
становището на ИСДВР обаче,осъдения М. бил личност с утвърдени
криминални нагласи и липса на мотивация за промяна на криминалното
поведение,като при живот на свобода,доходите на л.св.М. били от
криминалната му активност.В условията на Затвора,М. полагал труд с цел
редуциране на наказанието и относителна финансова стабилност,като
настъпилите положителни промени не били устойчиво изградени. В този
смисъл корекционната работа спрямо М. следвало да продължи в насока
изграждане на способности за вземане на своевременни адекватни решения в
конкретни житейски ситуации,като корекционната му дейност да се определя
и съобразно осем часовата му трудова ангажираност като работник в бригада
„Пропак“.
С оглед на така установеното от фактическа страна ,съдът установи,че
не са налице всички предпоставки на чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно
освобождаване на ос.М.. Налице е първата предпоставка, визирана в
закона,тъй като относно престъплението за което М. е осъден в условията на
опасен рецидив и за приложение на института на условното предсрочно
освобождаване е необходимо осъденият фактически да е изтърпял не по-малко
от 2/3 от наложеното наказание. В конкретният случай тази предпоставка е
налице,тъй като остатъкът за изтърпяване на наказанието е 4 месеца и 20
3
дни.
Втората предпоставка за предсрочно освобождаване е осъденият да е
дал доказателства за своето поправяне,като в конкретния случай не са налице
достатъчно убедителни такива.От материалите в затворническото досие се
установява,че по време на престоя си в затвора,М. е спазвал режимните
изисквания, престирал е работна сила, отнасял се уважително както към
затворническата администрация,така и към другите лишени от свобода.
Проблемните зони според съда,предвид и престъпленията за които е
осъден,остават : отношение към правонарушението и начина на живот и
обкръжение на свобода.Следва да се има предвид и високата степен на
обществена опасност на престъпленията за които изтърпява наказанието
осъдения - държал високорискови наркотични вещества, както и
прекурсори,материали и съоръжения с цел разпространение, която престъпна
дейност се е превърнала в източник на доходи.Съдът намира,че за постигане в
пълнота на личната превенция на наказанието спрямо осъдения, ще следва
корекционната дейност в МЛС да продължи.Установи се,че в Затвора-
Бургас,М. е трудово ангажиран,като трудовата му дейност следва да
продължи ,с цел постигане на максимална корекционна промяна в начина му
на мислене и след като излезе на свобода да се утвърди стремежа му за
придобиване на парични средства от трудова дейност,а не от престъпна
такава.
Не на последно място, съдът намира,че корекционната работа в насока
отношение към правонарушението следва да продължи активно,тъй като
видно от доклада за пробационен надзор, М. при беседата е отрекъл да е
извършил престъплението,като е заявил,че е сключил споразумение по
делото, за да приключи по-бързо съдебният процес.Това обстоятелство налага
извода,че същият формално изразява критичност към извършеното престъпно
деяние,като съществува опасност при преждевременното си излизане на
свобода да продължи да извършва престъпна дейност насочена към живота и
здравето на широк кръг от лица.
При осъденият действително са налице част от обстоятелствата, които
сочат на положителна промяна като добро поведение /отнася се към
надзорно-охранителния състав съобразно съществуващите правила, трудово
ангажиран е /,но съдебния състав приема,че набелязаните като план на
присъдата цели все още не могат да се приемат за изцяло постигнати, което
налага извод към този момент за неоснователност на молбата за условно
предсрочно освобождаване,поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното и на осн.чл.440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Й. С. М., с
4
ЕГН:********** за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
от наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца и двадесет
дни, наложено по н.о.х.д. № 1637/23г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен срок от
днес пред Апелативен съд- Бургас по реда на гл.22 от НПК.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5