Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 39-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при участието на секретаря Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15194 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
„А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***срещу С.И.С., ЕГН **********,
адрес: *** обективно кумулативно
съединени
искове с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 491.08 лева,
представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 31.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; 96.87 лева -
договорна лихва за периода 22.09.2016г. до 22.07.2017г.; 22.17лева - такса за оценка на досие за периода от 29.12.2016г. до
22.07.2017г.; 421.26 лева - такса за услуга „кредит у дома“ за периода
08.12.2016г. до 22.07.2017г.; 55.86лева -
лихва за забава за периода 19.05.2017г. до 30.05.2018г. вкл., представляващи задължение по Договор за
потребителски паричен кредит № *********, сключен на
26.05.2016г. между „П.Ф.Б.” ООД, ЕИК *** и С.И.С., вземането по който е прехвърлено от страна на „П.Ф.Б.” ООД ЕИК *** в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, по силата
на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 19.05.2017г.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен Договор
за потребителски паричен кредит № *********/26.05.2016г., „П.Ф.Б.” ООД предоставило на С.И.С. сума в размер на 900 лева при лихва и други условия, подробно уговорени
с договора за заем и ОУ. Ответникът се задължил да върне сумата в общ
размер от 1077.53 лв., включваща заетата сума в размер на 900 лева и 177.53
лева договорна лихва на 60 броя равни седмични вноски, всяка в размер на 17.96
лв.. Падежът на задължението бил 22.07.2017г.. Преди сключване на договора, на
кредитополучателят бил предоставен стандартен европейски формуляр описващ вида
на кредита, вкл. преддоговорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита. За оценка
досието на кредитополучателя се дължала такса в размер на 45 лева.
Кредитополучателят поискал услуги доставка на заетата сума и седмично събиране
на вноските в брой по негово местоживеене, за което дължал такса 767.67 лева
общо. Така сумата която следвало да върне възлизала на 1890.20 лева, в която се
включвали 900 лева – главница, 177.53 лева - договорна лихва, 45 лева – такса
оценка досие и 767.67 лева – такса услуга кредит у дома. Размерът на седмичната
погасителна вноска възлизал на 31.51 лева, в която освен главницата и
договорната лихва, се включвали и седмичните вноски за такса оценка досие в
размер на 0.75 лева и 12.79 лева такса услуга кредит у дома. Кредитодателят е изпълнявал задълженията си по договора,
като е предоставил на заемополучателя посочената сума
и е извършвал възложените услуги. Заемът бил усвоен изцяло от титуляра. За погасяване на задълженията по договора,
ответникът платил сума от 702 лева, с която били погасени следните задължения:
189.59 лева – такса услуга кредит у дома, 22.83 лева – такса оценка досие,
80.66 лева – договорна лихва и 408.92
лева – главница. Понастоящем, непогасената сума по кредита е в исковия размер.
Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение, изпълнение от страна на
ответника не е последвало. Междувременно е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г.
между „П.Ф.Б.” ООД
и „А.з.с.н.в.” ООД, включително на вземането срещу С.И.С., който е уведомен за цесията. От тази
дата, ответникът дължи обезщетение за забава, което до датата на заявлението
възлиза на 53.74 лева. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения,
по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д.
№ 8501/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била
връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК, поради което
за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова
защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките
на срока по чл. 131 ГПК, ответникът излага съображения за допустимост и
неоснователност на предявените срещу него искове по същество. Оспорва
дължимостта на сумите. Счита, че договорът е сключен в нарушение на
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и 12 ЗПК, при липса на изискуемото по закон
съдържание, доколкото липсвал погасителен план, поради което е нищожен по арг. на чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК се дължала само
чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по кредита. Навежда
доводи, че клаузите за допълнителни такси и услуги „Кредит у дома“ са в
нарушение на разпоредбите на чл.19, ал.1 ЗПК, тъй като не са включени в
годишния процент на разходите. Същите, заедно с общия размер на фиксираната
лихва и такса оценка досие, надвишават максимално допустимия ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК, поради което договорката за заплащането им е нищожна по арг. на чл.21, ал.1 ЗПК. Твърди, че липсват доказателства,
че услугата „Кредит у дома“ е изпълняване. Договорената такса оценка на досие
противоречи на чл.10 а, ал.2 ЗПК. Счита, че следва да заплати само сумата 198
лева, тъй като на редуциране подлежат плащанията отнесени от кредитора за
задължения основани на б. Б,В и Д от договора. Моли за постановяване на решение, с което насочените
срещу него искове в останалата част бъдат отхвърлени като неоснователни.
След
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Положителните установителни искове, с които
съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки
за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните
такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани
с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК. Последните се установяват от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 8501/2018
г. по описа на Районен съд – Варна, от които е видно, че въз основа на подадено
на 31.05.2018 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу С.И.С. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните
суми. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство.
Основателността
на
предявените искове е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „П.Ф.Б.“ ООД и ответника по
договор за кредит, изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора,
тоест предоставянето на заемната сума и допълнителните услуги, настъпила
изискуемост на задълженията в претендирания размер и неизпълнение на същите,
както и сключването на договор за цесия между „П.Ф.Б.“ ООД и ищеца и
уведомяването на длъжника за това. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна легитимация от договор за цесия, съдът
намира, че на първо място следва да обсъди събраните в тази връзка
доказателства, респективно да се произнесе по наведените от ответната страна
възражения, касаещи валидността на прехвърлянето и неговото действие по
отношение на длъжника.
От
съдържанието на представения договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017
г. (л. 12 и сл.) се установява, че цедентът - „П.Ф.Б.“
ООД, е прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.“
ЕАД, вземанията, произтичащи от договорите за кредит, заедно с всички привилегии, начислени лихви и
други принадлежности, ако има такива, индивидуализирани в приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора (арг. от
чл. 1, ал. 2, т. 1 от договора). По делото е представено въпросното приложение
№ 1 (л. 22), в което под № 3481 е посочен договор № *********/26.05.2016г. с длъжник
С.И.С. и са описани всички вземания за
непогасена главница, договорна лихва и такси по кредита.
Съдът намира, че така описаният договор е
валиден и същият е породил правно действие между съконтрагентите.
На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съдебната практика по нейното
приложение, която настоящият съдебен състав напълно споделя (напр. решение №
137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС),
уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента,
като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера
за това действие. Освен това, доколкото законът не поставя специални изисквания
за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.
№ 1711/2013 г. на ВКС и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер) е упълномощен от цедента
да уведоми длъжника за извършената цесия с изрично писмено пълномощно (л. 25).
В същото е посочено, че „П.Ф.Б.“ ООД упълномощава „А.з.с.н.в.“ ЕАД да го
представлява, като уведоми по законовоустановения ред
длъжниците за сключения на 19.05.2017 г. договор за
прехвърляне на вземанията, с право да извърши всички необходими правни и
фактически действия във връзка с уведомяването.
Ищецът, действащ в качеството му на
пълномощник на кредитора, е изпратил до ответника два броя уведомителни писма
(л. 26 и 27) за извършеното прехвърляне на вземанията. Във връзка тяхното
връчване по делото са представени известие за доставяне (л. 28), ведно с
отбелязване, че пратката е непотърсена, както и обратна разписка към
товарителница № 67991430 (л. 29), в която е отразено, че на посочения адрес не
е открит никой. От тези документи не може да бъде направен обоснован извод за
получаването на съобщението от длъжника преди завеждане на делото, поради което
и с оглед цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че уведомяването е
надлежно осъществено с получаването на препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея, тоест на 25.02.2019 г. (л. 71).
Отделно от гореизложените съображения, според
съдебната практика длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода
на процеса, нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът
счита за неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Посочените аргументи налагат извод, че
прехвърлянето на вземанията – предмет на производството, е породило действие по
отношение на длъжника (ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът (ищец) се явява негов кредитор за вземанията,
предмет на процесния договор за потребителски кредит № *********/26.05.2016г.
От съдържанието на посочения договор (л. 4 и
сл.) се
установява, че „П.Ф.Б.“ ООД, в качеството му на кредитор, е предоставило в заем
на С.И.С. – потребител, сумата от 900 лв.,
срещу насрещното задължение на потребителя да върне заетата сума, заедно с
фиксирана възнаградителна лихва в размер на 177.53
лв. при годишен лихвен процент (ГЛП) от 31.82 % и годишен процент на разходите
(ГПР) - 48 %. Наред с това, потребителят се е задължил да заплати на кредитора
такса за оценка на досие в размер на 45 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“
от 767.67 лв. Общата дължима сума по договора е отразена в размер на 1890.20
лв., платима на 60 седмични вноски, първите 59 от които в размер на 31.51 лв.,
а последната – в размер на 31.11 лв., с падеж на първата вноска 02.06.2016 г. и
посочен ден от седмицата, в който се дължат плащанията – четвъртък. На л.7 е
приложен и погасителен план.
Според чл. 27 от договора с
подписване на същия клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на
уговорения кредит. Предвид цитираната клауза и доколкото договорът е подписан
от ответника и подписът му не е оспорен в настоящото производство, съдът
приема, че сумата от 900 лв. е изцяло усвоена. Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че са
извършени частични плащания по кредита.
Прието по
делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза, в което се сочи, че
ответникът е заплатил общо 702 лева в периода 02.06.2016г.-25.08.2016г., които
ищецът е отнесъл както следва 408.92 лева – главница, 75.84 лева – лихва, 11.58
лева - такса оценка на досие и 205.66 лева – такса услуга „кредит у дома“. При
тези данни посочва, че размерът на дължимата главница възлиза на 491.08 лева,
дължимата договорна лихва на 96.87 лева, такса оценка на досие в размер на 22.17 лева и такса услуга „кредит
у дома“ 421.54 лева. Изискуемостта
на тези вземанията е настъпила с изтичане крайния срок на договора.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение,
че договорът за потребителски кредит е недействителен, като противоречащ на
ЗПК.
В договора за потребителски кредит следва да се
съдържа и погасителен план, на осн.чл.11, т.11 и
т.12, вр. чл. 22 ЗПК. Погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е
императивна, като същата постановява, че щом не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
За да бъде прието, че определена уговорка между
страните представлява погасителен план по см. на цитираните правни норми,
следва да се съдържа на първо време информация за съответните плащания и
срокове за това. Това изискване съдът намира, че е спазено, доколкото ясно е
посочено, че общия размер на дължимата по договора сума от 1890.20 лева следва
да бъде заплатена на 60 седмични вноски, 59 от които на стойност от 31.51 лева
и последна погасителна вноска в размер на 31.11 лева. Уговорено е падеж на
първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една последваща
такава. При това положение съдът намира, че първата предпоставка е спазена. На
следващо място се поставя въпросът, дали се съдържат съответните реквизити на
погасителни план посочи в т.12 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на цитираната норма на
ЗПК предпоставя две изисквания, за да бъде приета
една уговорка за погасителен план, а именно от една страна да е ясен размерът
на съответните плащания и срокове за това, а от друга да е осъществено
разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е
задължението за главница, за лихви и допълнителни разходи по договора за
кредит, като такива се предвиждат. Във втората хипотеза на правната норма,
съдът намира, че уговорката обективирана в процесния договор за потребителски
кредит не отговаря на императивните изисквания за закона, доколкото липсва
разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се формира сумата от 31.51
лева съставляваща размер на седмична погасителна вноска с изключение на
последната, съответно как се формира сумата от 31.11 лева – последна
погасителна вноска. Задълженото произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи
разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка
една отделна погасителна вноска. В случая става ясно, че сумата от 1890.20 лева
е съвкупност от сумата от 900 лева – главница по договора, сумата от 45 лева
такса за оценка на досие, 177.53 лева – общ размер на фиксираната лихва, както
и сумата от 767.67 лева – такса за услугата „кредит у дома“, но не е посочено
как се определя погасителната седмична вноска, т.е. в стойността на всяка една какъв е размера на главницата, на
лихвите и на допълнителните разходи. За пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че дори и таксата „кредит у дома” следва да намери разбивка в
погасителен план, доколкото на осн. чл. 25 от Общите
условия, същата е платима на равни седмични вноски за срока на договора, а не
еднократно удържана.
При изложените съображения възражението на ответника
за нищожност поради противоречие със закона, на осн.
чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 ЗПК се явява
основателно, като следва да бъде прието от съда, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради което и на осн. чл.
23 ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи
по кредита.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав
намира клаузите за дължими от ответника такси „кредит у дома“ и такса за оценка
на досие за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата на
чл. 25 от договора потребителски кредит само 30 % от общия размер на таксите
„кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно
останалата част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин
така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор спорните такси не
са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно ще надхвърли
лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането им се
явява нищожна – арг. от 21,
ал. 1 ЗПК. Освен това не са ангажирани доказателства за изпълнението на
услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за
да обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната
стойност. По отношение на таксата за оценка на досие, която по своята правна
същност представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на
кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
С оглед
на гореизложеното, исковете с предмет такси, начислени въз основа на нищожни
клаузи са неоснователни.
От
заключението на вещото лице Е. Т., което се кредитира от съда, като обективно и
компетентно дадено се установява, че общият размер на заплатеното от ответника
по процесния договор възлиза на 702 лева. При така приетото от съда заключение
по съдебно – счетоводната експертиза и при приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответникът следва да заплати разликата между чистата стойност на кредита и
заплатената от него сума по същия договор. Чистата стойност на договора за
кредит съставлява главницата по същия или сумата от 900 лева, при което
след приспадане на плащанията по договора в размер на 702 лева, то задължението
възлиза на 198 лева. Върху тази сума
под формата на уважена главница следва да бъде присъдена и законна лихва
считано от депозиране на заявлението в съда – 31.05.2018г. до окончателно
изплащане на задължението. За разликата над уважения размер от 198 лева до
пълно предявения размер от 491.08 лв. предявеният иск за главница следва
да бъде отхвърлен.
На осн. чл.99, ал.2 ЗЗС при прехвърлянето на вземането, новия
кредитор придобива и всички изтекли лихви. В случая се претендира и сумата от
55.86 лева – мораторна лихва за забава върху
търсената главница. Съдът прие, че задължението по договора за кредит е станала
изискуемо с настъпване падежа на последната погасителна вноска по договора,
уговорена на 22.07.2017г. В разпоредбата на чл. 28 от договора за кредит
страните са уговорили плащане на точно определен падеж, поради което след
настъпване на крайния срок за изпълнение - 22.07.2017г., длъжникът изпада в
забава. Не се установява по делото предсрочна изискуемост на задължението,
която да обоснове начален период на задълженото за мораторна
лихва в момент по-ранен от падежиране на задължението,
доколкото съобразно трайната съдебна практика кредиторът следва да се позове на
предсрочна изискуемост на вземането си, което намерение да доведе до знанието
на длъжника и то преди да депозира заявлението в съда. С оглед изложеното и
предвид частичната основателност на вземането за главница и установената от
съда забава, считано от 22.07.2017г., то в полза на ищеца се дължи и мораторна лихва върху уважения размер от 198 лева, за
периода 22.07.2017г. – 30.05.2018г., което задължение изчислено служебно от
съда с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“
възлиза в размер на 17.28 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен в размер на 17.28 лева, като за разликата над уважения
размер до пълно предявения от 55.86 лв. и за периода от 19.05.2017 год. до 22.07.2017г. следва да бъде отхвърлен.
Подлежат на отхвърляне и претенциите за сумите
96.87
лева - договорна лихва за периода 22.09.2016г. до 22.07.2017г.; 22.17лева -
такса за оценка на досие за периода от 29.12.2016г. до 22.07.2017г.; 421.26
лева - такса за услуга „кредит у
дома“ за периода 08.12.2016г. до 22.07.2017г.
Относно разноските:
Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната
част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
който да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само
частично уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от
заявителя за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, също следва да
се присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по-малко от
претендираната сума. Изчислени съобразно уважените вземания за главница и
лихва, разноските в полза на ищеца-заявител следва да възлизат на сумата от 14.85
лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от
75 лева, остава за сметка на страната, която неоснователно е претендирала
установяване на суми в по-висок от реалния им размер.
Предвид
изхода на делото-частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл.
78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски
по съразмерност. Ответникът не претендира разноски, доколкото се представлява
от особен представител. Ищецът претендира разноски, а са налице доказателства
за действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в
размер на 225 лева; депозит за особен представител – 300 лв.; депозит за вещо
лице по ССчЕ – 200 лева, като се претендира още и
юрисконсултско възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в
процеса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така по съразмерност, разноските в
полза на ищеца се определят на сумата от 163.35 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД
в отношенията между „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, от
една страна и ответника С.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, от друга, че В ПОЛЗА Н.А.з.с.н.в.” EАД СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.8501/2018г. на ВРС, произтичащи
от Договор за потребителски паричен кредит № *********, сключен на 26.05.2016г. между „П.Ф.Б.” ООД, ЕИК *** и С.И.С., вземането по който е прехвърлено от страна на „П.Ф.Б.” ООД ЕИК *** в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, по силата
на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 19.05.2017г. в
следните размери: 198 лева /сто деветдесет и осем/ представляващи дължима главница,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 год. до окончателното изплащане на вземането; обезщетение за забава в размер на 17.28 лева /седемнадесет
лева и 0.28 ст./, дължимо за периода от 22.07.2017г. – 30.05.2018г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за
разликата над 198 лева до претендирания
размер от 491.08 лева; за обезщетение за забава за сумата над 17.28 лева до предявения размер от 55.86 лева и за периода от
19.05.2017
год. до 22.07.2017г.,
както и за
сумата от 96.87 лева - договорна лихва за периода 22.09.2016г. до 22.07.2017г.;
сумата от 22.17лева - такса за оценка на досие за периода от 29.12.2016г. до
22.07.2017г. и сумата от 421.26 лева -
такса за услуга „кредит у дома“ за периода 08.12.2016г. до 22.07.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.И.С.,
ЕГН ********** , адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” EАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***сумата 14.85 лева /четиринадесет лева и 0.85 ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.8501/2018г. на ВРС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********
, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” EАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***сумата от 163.35 лева (сто шестнадесет и
три лева и 0.35 ст.), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена държавна
такса, депозити за особен представител и вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: