О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№389/9.5.2019г. 2019 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 09.05.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВЧНД № 534 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ-ра от НПК.
С определение от 18.04.2019 г.,
постановено в разпоредително заседание по НОХД № 451/2019 г. по описа на ВРС,
при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК е отхвърлено искането на
защитата на подс.Л. за прекратяване на съдебното производство по делото и
връщане на същото на ВРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемия.
Срещу определението е постъпила
частна жалба от адв.A., защитник на подс.Л.. В частната жалба се развиват
съображения за незаконосъобразно и неправилност на атакуваното определение.
Твърди се, че на подс.Л. е предявено неясно обвинение, тъй като фактичаската
обстановка не е изяснена, не е изяснен „механизма на щетите по така
повдигнатото обвинение“, което е квалифицирано като процесуални пропуски.
Наведени са и оплаквания за нарушаване на чл.55, ал.3 от НПК – „липса на
преводач от руски език, липса на повдигнато обвинение на руски език, както и на
обвинителен акт на руски език, липса на мед.доказателства от прегледа на
подсъдимия в Спешна помощ, както и вида и размера на щетата и формата на вината
на подс. и т.н.“ Иска се отмяна на атакуваното определение като неправилно и
незаконосъобразно и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите
процесуални нарушения в досъдебното производство.
Съдът,
след като се запозна с доводите, изтъкнати в частната жалба и като прецени
материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл.342, ал.1 вр. чл.249, ал.3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е частично неоснователна.
С обвинителния акт, поставил началото
на първоинстанционното съдебно производство подс.Л. е обвинен в извършването на
две престъпления - едното по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК и
второто – по чл.325, ал.1 от НК.
Прочитът
на частната жалба, а и на застъпеното становище от защитника в хода на
разпоредителното заседание изяснява недоволството й относно вида и обема на
събраните доказателствени средства в хода на ДП, но аргументирането на нуждата
от събирането на нови следва да се развие в същинския доказателствен процес, и
не е обвързано с твърдения процесуален пропуск – неизяснена фактическа
обстановка. Нещо повече доколко са събрани доказателства в подкрепа и/или
оборващи обвинението е въпрос, който се решава с окончателния съдебен акт и не
би могъл да бъде изследван на етапа на разпоредителното заседание по чл.249 от НПК.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира
частната жалба, в частта й касаеща доказателствената съвкупност за
неоснователна.
Различна е ситуацията по отношение на
частта от частната жалба, касаеща оплакването за допуснато в хода на ДП
отстранимо съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
обвиняемия /вече подсъдим/ Л..
Настоящият въззивен състав намира това оплакване за
основателно.
ЕКПЧОС в своя чл.6 и Хартата за основните права на ЕС,
в чл.47 прогласяват правото на справедлив процес. За постигането му едно от
минималните права, регламентирани в тези международни актове, което всяко
обвинено в извършване на престъпление лице следва да има, е правото на защита.
За да гарантира по-последователното прилагане на правата и гаранциите,
предвидени в чл.6 от ЕКПЧОС, европейският законодател предприел мерки за
допълнително развитие в рамките на ЕС на минималните стандарти, определени в
конвенцията и хартата, основавайки се на разпоредбата на чл.82 § 2, ал.2, б.“б“
от ДФЕС, която позволява установяването на минимални правила в областта на
правата на лицата в наказателното производство. Такива общи минимални правила
са въведени в областта на устния и писмен превод в наказателното производство
чрез Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г.
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, а по
отношение на информираността на обвиняемия относно обвинението срещу него –
чрез Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г.
относно правото на информация в наказателното производство.
В изпълнение на задължението си като държава-член на
ЕС, Република България е транспонирала Директива 2010/64/ЕС в националното си
законодателство чрез ЗИДНПК (ДВ бр. 21 от 8.03.2014 г.), с който е изменена и
допълнена разпоредбата на чл.53, ал.4 от НПК и е създадена новата Глава ХХХа от
НПК "Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от
лица, които не владеят български език". Чрез тези промени като императивно
задължение за съда и органите на досъдебното производство е въведено
изискването на обвиняемия, който не владее български език да се предоставя
писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на
съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената
присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната
инстанция.
Отклонение от изпълнение на това задължение е
допустимо единствено когато обвиняемият изрично откаже писмен превод, но
също не безусловно, а само когато има защитник и не се нарушават процесуалните
му права. Текстът на чл.55, ал.4 от НПК съответства на разпоредбата на чл.3, §
2 от Директивата, въвеждаща видовете документи, които винаги се считат от
съществено значение за гарантиране на справедливо производство - всяко решение
за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко
съдебно решение. Съдът и органите на досъдебното производство са овластени по
свой почин или по искане на обвиняемия или неговия защитник да предоставят
писмен превод и на други документи по делото, когато са от съществено значение
за упражняване правото на защита (чл.395а, ал.2 от НПК и чл.3 § 3 от
Директивата), но не могат да се отклоняват от задължението си да връчат изрично
посочените документи, считани винаги за съществени с оглед гарантиране на
справедлив процес.
След като не е надлежно установено, че обвиняемият Л. владее български език и след като не е
направил изричен отказ да получи преведени документи от ДП, които са от
съществено значение за гарантиране на справедливо производство -
постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане
на мярка за неотклонение и на обвинителния акт, то за органите на ДП и за съда
е задължително да предоставят такъв превод.
Именно задължението за предоставяне на превод на изрично посочените в
чл.55, ал.4 от НПК документи не е било изпълнено от органите на ДП, а по-късно
и от съда.
Липсата на превод от своя страна е довела до нарушаване правата на обв.Л. по чл.55,
ал.1 от НПК.
Заявеното
при разпитите на Л. като обвиняем на 30.10.2018 г и на 7.11.2018 т., че разбира
обвинението не е достатъчно за да се приеме, че същият владее бълг. език и че
се отказва от правото на писмен превод на постановлението за привличане на
обвиняем, на постановлението за вземане на мярка за неотклонение или на
обвинителния акт. Това изявление не
преодолява съществения характер на допуснатото процесуално нарушение, защото не
съдържа изричен отказ от писмен превод на процесуалните документи.
Такова изявление за отказ от страна на
обв.Л. въобще не е било правено, видно от документираното в протоколите от
двата разпита като обвиняем, а тези протоколи са доказателствено средство, чрез
което се установяват отбелязаните в него изявления. Те служат както на съда,
който решава делото, така и на горните инстанции за проверка дали са спазени
всички процесуални правила, гарантиращи правата на страните в процеса. Видно от
посочените по-горе протоколи Л. е бил лишен от превод на разбираем за него език
по време на ДП, не е декларирал, че се отказва от правото на писмен превод,
поради което и правото му да се защитава лично е било нарушено.
Първоинстанционният съд е приел, че
„Г-н Л. е имал възможността да заяви ясно и недвусмислено, че не владее
български език, което обстоятелство би довело разследващите органи до
задължението да назначат на същия преводач, респ. при негова изрична молба да
осигурят преведени копия на основните документи в наказателното производство.
Такава молба нито устно нито писмено е постъпвала от страна на подсъдимото
лице…“ Неправилно съдът е обърнал неизпълнението на задължението от страна на
разследващия орган да установи дали обвиняемия владее бълг.език и ако не владее
да му предостави преведени „основните документи в нак.пр-во“, в пропуск на
обвиняемия да афишира невладеенето на езика и изрично да моли за превод…
Както беше отбелязано по-горе
заявеното разбиране на обвинението при разпитите като обвиняем на Л. не може да преодолее естеството на това
нарушение като съществено по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, пряко
засягащо правото му на защита.
Не може да бъде споделен и доводът, че липсата на
изрично искане до компетентния орган от страна на обвиняемия да му бъде
предоставен писмен превод на документите следва да се възприема като знак за
яснота у него за повдигнатото му обвинение. Както беше подчертано по-горе в
настоящото изложение, нито Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, нито разпоредбите на НПК, чрез
които същата е транспонирана, не поставят изпълнението на това задължение от
страна на съда и органите на досъдебното производство в зависимост от
демонстрирано активно поведение от страна на обвиняемия (подсъдимия). Тъкмо
обратното, освобождаването от това задължение е обусловено от изричен отказ от
страна последния да получи писмен превод или съгласие за замяната му с устен.
Съобразно изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че Варненският районен съд е постановил
незаконосъобразно определение, с което е оставил без уважение възраженията на
защитата относно допуснато в хода на ДП съществено нарушение на процесуалните
права на подсъдимия Л., а и сам е допуснал такова нарушение като не е връчил на
Л. преведен на руски език обвинителния акт. Тези нарушения на процесуалните
правила са отстраними и са пряко рефлектиращи върху правото му на защита, а
именно след като е установено, че обвиняемото лице не е български гражданин не
е установено дали същото владее българския език, съгласно изискването на чл.395б
от НПК, то органите на ДП, респ. съда са били длъжни да осигурят превод – съответно писмен на документите и
устен по време на разпитите, освен ако обвиняемото лице изрично не се откаже
съгл.чл.395в от НПК.
При осъществената от
първоинстанционния съд проверка за допуснати процесуални нарушения по време на
ДП, ВРС не е отстранил посоченото нарушение /катото прекрати съд.пр-во и върне
делото на ВРП за отстраняването на нарушението/, а се е опитал да обоснове
неговата формалност и липса на неблагоприятен ефект върху пълноценното
упражняване правото на защита.
Тези изводи на ВРС са неправилни,
поради което определението в тази част следва да бъде отменено.
Допуснатите нарушения са от
категорията на неотстранимите от съда, но отстраними на досъдебното
производство чрез предоставяне на превод на постановлението за привличане на
обв., разпит чрез преводач или изрично заявление от страна на Л., че не желае
получаването на превод на постановлението за привличане на обвиняем, респ. на
обв. акт.
Водим
от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 18.04.2019 г.,
постановено в разпоредително заседание по НОХД № 451/2019 г. по описа на ВРС, с
което при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК е отхвърлено искането
на защитата на подс.Л. за прекратяване на съдебното производство по делото и
връщане на същото на ВРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемия и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД
№ 451/2019 г. по описа на ВРС.
ВРЪЩА
делото на ВРП за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила, подробно описани в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: