Решение по дело №130/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на З. Б. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. * против Решение № 670531**** от 05.02.2024 година, издадено от директора на Териториално поделение Перник към Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-1 от 03.01.2024 година срещу разпореждане [номер]**** на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорваното решение. Твърди, че е полагал труд при условията на първа категория в периода от 01.09.1985 година до 01.01.1992 година, поради което има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли оспореното решение да бъде отменено, като съда отпусне исканата пенсия или делото да се върне на административния орган за ново произнасяне.

В проведеното съдебно заседание на 29.04.2024 година жалбоподателя редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М. Г. от АК Перник, който моли съда да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 29.04.2024 година ответникът по жалбата – директора на Териториално поделение Перник на НОИ редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Е. С., която моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в обжалвания административен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Настоящият жалбоподател З. Б. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. **, вх. „**“, ет. *, ап. * е подал заявление вх. № 2113-13-883 на 25.08.2023 година до директора на ТП на НОИ Перник с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за ранно пенсиониране, като е приложил по опис документи удостоверяващи осигурителен стаж.

По така подаденото заявление длъжностното лице по пенсионно осигуряване с разпореждане [номер]**** от 21.12.2023 година е отказало да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, поради неизпълнение на една от предпоставките – наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, за да и бъде наличен общ сбор от 94 точки, а има само 04години, 05 месеца и 29 дни стаж от първа категория труд.

Това разпореждане е обжалвано пред по – горестоящия административен орган, който с Решение № 670531**** от 05.02.2024 година е отхвърлил жалбата против разпореждане [номер]**** от 21.12.2023 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Н. Л. И. и О. М. А., водени от страна на жалбоподателя. От показанията на свидетелите се установява, че познават жалбоподателя от 1985 година, когато е довела майка й да работи в завод за специални стоманени профили „Благой Попов“ [населено място], а по – късно „Камет“ Е.. Свидетелите заявяват, че от постъпването на работа до напускането й през 1997 година е работила като контрольор в отдел „качествен контрол“ в „Пресов цех“. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза от вещото лице В. Ж. П.. От заключението на вещото лице се установява, че регистър на осигурените лица се води от 1997 година насам, а за периода преди това не се пазят документи относими за жалбоподателят, съответно в личното трудово досие не се съдържа информация за изпълняваната длъжност от жалбоподателя и тежестта на положения труд. Установено е, че в периода от 1985 година до 1992 година З. Б. Н. е работила в НПП „*“, с работно място „Пресов цех“, контрольор ОТКК, лаборатории, контрольор инструментален цех, ремонтно – механичен цех, които не са били първа категория труд, но от 1992 година при правоприемника „**“ АД е заемала длъжността „контрольор изправни преси“, която длъжност е била първа категория труд. Вещото лице е установило, че има положен трудов стаж при условията на І – ва категория труд 04 години 05 месеца и 29 дни и положен трудов стаж ІІІ – та категория труд 27 години 02 месеца и 03 дни или превърнат в ІІІ – та категория труд 34 години 08 месеца и 01 ден, т.е. не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО, защото няма изискуемият се общ трудов стаж за І – ва категория труд от 10 години, а има 4 години 05 месеца и 29 дни зачетен осигурителен стаж за първа категория труд. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно, обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на А. съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. „а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е Решение № 670531**** от 05.02.2024 година на ръководителя на Териториално поделение – Перник на Национален осигурителен институт, което е издадено от компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазени са и административно производствените правила. С оглед на това не се налага отмяната му на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

С. З. с вх. № 2113-13-883 от 25.08.2023 година пенсионния орган е сезиран от настоящия жалбоподател с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно пенсиониране. Въз основа на доказателствата в пенсионното досие е приел, че сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е 94 точки, тьй като няма изискуемите 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, а има 04 години 05 месеца и 29 дни, поради което заявителят няма право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Постановеното решение, с което е потвърденото издаденото разпореждане са в съответствие с материалноправните разпоредби. Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, при посочени условия.

В случая спорът между страните е относно наличието на право на жалбоподателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, а именно наличието на 10 години положен труд при условията на първа категория. Конкретно спорът е за времето от 01.09.1985 година до 01.01.1992 година, който е признат за положен труд при условията на трета категория труд, а не за първа. От събраните по административната преписка доказателства е установено, че жалбоподателя има положен труд при условията на първа категория 04 години 05 месеца и 29 дни, а именно за времето от 01.01.1992 година до 30.06.1996 година.

При извършената в хода на административното производство проверка на съхраняваните в „Обединен осигурителен архив“ на НОИ в [населено място] е установено, че липсват разплащателни ведомости на осигурителя „Благой Попов“ /“Камет“ АД Перник/ за жалбоподателя, в периода от 01.09.1985 година до 01.01.1992 година, съответно няма предадени трудови договори, анекси към тях, заповеди и други документи.

В хода на съдебното производство са представени документи, които не са били представени при административната проверка, като в случая се установяват редица несъответствия и нередовности, тьй като същите не са предадени в „Обединен осигурителен архив“ на НОИ в [населено място] от една страна, а от друга не съответстват на издадените удостоверения – образци, съответно обосновано разколебават доказателствената им сила.

За изясняване последното обстоятелство по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е извършена съдебно – икономическа експертиза, от което заключение се установява, че регистър на осигурените лица се води от 1997 година, а за периода преди това не се пазят документи относими за жалбоподателят, съответно в личното трудово досие не се съдържа информация за изпълняваната длъжност от жалбоподателя и тежестта на положения труд. Установено е, че в периода от 1985 година до 1992 година З. Б. Н. е работила в НПП „Благой Попов“, с работно място „Пресов цех“, контрольор ОТКК, лаборатории, контрольор инструментален цех, ремонтно – механичен цех, които не са били първа категория труд, но от 1992 година при правоприемника „Камет“ АД е заемала длъжността „контрольор изправни преси“, която длъжност е била първа категория труд. Вещото лице е установило, че има положен трудов стаж при условията на І – ва категория труд 04 години 05 месеца и 29 дни и положен трудов стаж ІІІ – та категория труд 27 години 02 месеца и 03 дни или превърнат в ІІІ – та категория труд 34 години 08 месеца и 01 ден, т.е. не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО, защото няма изискуемият се общ трудов стаж за І – ва категория труд от 10 години, а има само 04 години 05 месеца и 29 дни зачетен осигурителен стаж за първа категория труд.

С оглед на така събраните доказателства настоящия съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че не са установени предпоставки за отпускане на претендираната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Правилно длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че спорния трудов стаж е придобит при условията на ІІІ – та категория труд, с оглед на събраните доказателства.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по ал. 1, съгласно ал. 3, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП - 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. Предвидените за целта документи следва да отговарят на съдържание и форма за да имат удостоверителен характер. При липса на елементите от формата и съдържанието правилно административния орган не е зачел удостоверителната им сила. Административният орган в случая не може да бъде задължен да проверява и да удостоверява съдържанието в представените изначално явно нередовни по форма и съдържание документи по чл. 40 от НПОС. За заявителя съществуват други възможности за установяване на стаж и доход по съдебен ред, но не и да доказва в административното производство, че представените от него нередовни документи по чл. 40 от НПОС са редовни, което е в явно противоречие със законовата разпоредба на чл. 40 от НПОС, че документите имат формална доказателствена сила след като са съставени по предвидения ред за издаването им.

В случая и в хода на съдебната проверка се установяват редица несъответствия и нередовности от външна страна на представените от жалбоподателя документи, поради което обосновано и правилно административния орган е отказал да ги цени с такава цел за реализиране на право на пенсия.

По делото липсват други първични документи, които да съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и които съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС да могат да послужат за удостоверяване на осигурителния стаж. По отношение на представените в съдебно заседание писмени доказателства, следва да бъде посочено, че разгледани в съвкупност с останалите доказателства дискредитират тяхната доказателствената сила и пораждат обосновани съмнения относно тяхната истинност и истинността на фактите, които се обективират, имащи отношение към нормативните изисквания за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 – ал. 2 от КСО.

По силата на чл. 40, ал. 3 от АПК административният орган преценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството. Изясняването на фактическата обстановка се явява законово изискуема предпоставка за издаването на акта (чл. 35 от АПК), като всички събрани доказателства следва да се ценят в тяхното единство и взаимовръзка. От посоченото следва, че пенсионният орган не е излязъл извън компетентността си, преценявайки депозираните от жалбоподателя документи с оглед всички установени по случая обстоятелства, а е изпълнил вмененото му от закона задължение. При обсъждане на представените документи и на служебно събраните доказателства административният орган правилно е приел, че съществуват редица нередовности и несъответствия, водещи до извода за недоказаност на положен стаж от жалбоподателя за процесния период при условията на І – ва категория труд. При условията на пълно и главно доказване от страна на жалбоподателя, не се представиха доказателства, които да опровергават установеното от пенсионния орган и съответно на директора на ТП на НОИ Перник.

По изложените в настоящето решение мотиви жалбата на З. Б. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. 22, вх. „А“, ет. 1, ап. 3 против Решение № 670531**** от 05.02.2024 година, издадено от директора на Териториално поделение Перник към Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-1 от 03.01.2024 година срещу разпореждане [номер]**** на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО следва да се отхвърли като неоснователна.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти и жалбата.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на ответника юрисконсулт Е. С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като З. Б. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл.**, вх. „*“, ет. *, ап.** заплати направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Зоя Борисова Николова, с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. ** вх. „*“, ет. *, ап. * против Решение № 670531**** от 05.02.2024 година, издадено от директора на Териториално поделение Перник към Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-1 от 03.01.2024 година срещу разпореждане [номер]**** на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като неоснователна.

ОСЪЖДА Зоя Борисова Николова, с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. * да заплати на Националния осигурителен институт направените съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.