Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 02.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1166 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0906-001454
от 02.10.2018 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч са
наложени на А. М. И. ***, административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП
– глоба в размер на 20 лева и на основание чл.178, ал.1, т.2, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 2 000 лева, за
нарушения на чл.150а, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат Х.Н. ***
го е обжалвал. В жалбата си твърди, че наказателното постановление е издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са доводи
касаещи несъответствия между описаната в НП фактическа обстановка с дадената
квалификация на нарушенията, за неправилна и неточна такава. Счита и че не е
ясно въз основа на какво актосъставителят и наказващия орган са приели, че се
касае за мотопед „Б.”, който е с променена конструкция. Сочи също така и че при
издаването на наказателното постановление не е била съобразена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат Н. от ЛАК,
който пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно
издадено. Излага подробни доводи, с които доразвива изложените в този смисъл в
жалбата. Акцентира на обстоятелството, че не е била посочена пълната
квалификация на вмененото нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е
посочено в НП кои текстове от Наредба № Н-3/18.02.2013 г. са били нарушени и по
какъв начин от жалбоподателя. Счита, че по този начин е била нарушена
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Развива аргументи и сочи, че
въпросното МПС е било регистрирано при други собственици и че липсват каквито и
да било доказателства за твърдяното в обжалваното НП, че превозното средство е
било бракувано и регистрацията му е отпаднала. Развива подробни доводи и
относно тезата си за наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка се позовава на постановлението на прокурор при РП Ловеч, с
което е било прекратено наказателното производство срещу И. поради маловажност
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства и от показанията на свидетелите И.И.Т., П.П.П., както
и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 17.09.2018 г. свидетелите И.Т.
и П.П. – служители при РУ на МВР Ловеч се намирали в с.Г.С., област Ловеч.
Около 15:00 часа забелязали, че по ул.”Г. Д.”*** се движи мотопед марка „Б.”.
Спрели го за проверка до дом № 9 на улицата. Установили, че мотопеда се
управлява от жалбоподателя А. М. И. ***. При проверката констатирали, че
мотопеда няма поставени регистрационни табели, а номера на рамата му бил ***.
Направили справка при дежурния ОДЧ в гр.Ловеч и от там констатирали, че под
този номер на рама в базата данни фигурира лек автомобил „М.” с рег. № ***,
собственост на М. С. Л., ЕГН : **********. Водачът И. не представил никакви
документи, а от справката в ОДЧ се установило, че имал СУМПС с изтекъл на
19.08.2018 г. срок на валидност. При огледа на превозното средство свидетелите
констатирали и че същото е с променена конструкция, като е било изменено в
предната си част, където бил поставен метален кош с монтирани на него две капли с гуми.
С оглед на констатираното, свидетелят
Т. съставил на жалбоподателя А. М. И. АУАН бланков № 984208/17.09.2018 година /л.9/,
на който като свидетел очевидец и при установяване на нарушението се подписал П.П..
Актосъставителят Т. приел, че с действията си
жалбоподателят И. нарушил разпоредбите на чл.150а, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗДвП.
В графата „възражения” по акта,
жалбоподателят И. вписал, че няма такива. Подписал акта и получил препис от
него.
Няма данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят И. да е подавал писмени възражения.
Обжалваното наказателно
постановление било издадено на 02.10.2018 г., като наказващият орган възприел
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и приел, че с действията си по
управление на мотопеда „Б.”, със заводски № на рама *** жалбоподателят Станчев
е нарушил разпоредбите на чл.150а, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗДвП, като го
управлявал със СУМПС с изтекъл срок на валидност, както и без да спазва
установения ред комплектувал с основни агрегати от различни модели или изменя
конструкцията на моторното превозно средство. Наложил му предвидените в чл.185
и чл.178, ал.1, т.2, предл.2-ро от ЗДвП санкции
„глоба”, в размери съответно на 20 и 2 000 лева.
От прокурорска преписка №
2120/2018 г на РП Ловеч става ясно, че с постановление от 15.11.2018 г. на
зам.районния прокурор на Районна прокуратура гр.Ловеч е било образувано
досъдебно производство № 680/2018 г. по описа на РУ на МВР Ловеч, по което с
постановление от 15.01.2019 г. А. М. И. е бил привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. С
постановление от 18.01.2019 г. на наблюдаващия прокурор по делото,
наказателното производство срещу А. М. било прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1, предл.2-ро от НПК, във връзка с чл.9, ал.2
от НК. Постановлението е влязло в сила на 30.01.2019 година.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.10-11/.
Настоящата инстанция намира за
неоснователно наведеното с жалбата възражение, че в обжалваното НП не е
посочено кога и къде са извършени нарушенията. Ясно, както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП е отразено, че нарушението е извършено на
17.09.2018 г., при управление на превозното средство по ул.”Г. Д.”***. Така
даденото описание е достатъчно конкретно и по еднозначен начин индивидуализира
времето и мястото на извършването му. В случая следва да бъде уточнено, че така
посочената дата и място на извършване касаят нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, докато вмененото на И. деяние по комплектуване с различни агрегати и
изменяне на конструкцията на превозното средство не по установения ред,
обективно не може с категоричност да бъде установена както датата, така и
мястото на извършването му, освен ако самият нарушител не заяви това. Но дори и
в последната хипотеза, такова „самопризнание” не би било достатъчно да установи
по безспорен начин тези обстоятелства, тъй като изводът за виновността на едно
лице в извършването на административно нарушение не може да почива само на
негови заявления, имащи характера на самопризнания – аргумент от разпоредбите
на чл.116, ал.1 и чл.279, ал.4 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН. Затова и
съдът счита за правилно, че по отношение на нарушението по т.2) от НП, като
дата и място на извършването му са посечени мястото и времето, когато същото е
било установено и в този смисъл не намира да е било допуснато съществено
процесуално нарушение.
Не се спори от страните по
делото, а и от доказателствата безспорно се установи, че жалбоподателят е
управлявал посоченото по-горе МПС, когато е бил спрян за проверка от служители
на РУ на МВР Ловеч и от която проверка се е установило, че свидетелството му за
управление на МПС е било изтекло на 19.08.2018 година. Това обстоятелство се
потвърждава, както от показанията на свидетелите Т. и П., така и от приложената
по делото справка за нарушител/водач /л.24-25/. От същата става ясно, че И. е
притежавал свидетелство за управление на МПС № *********, което е било със срок
на валидност до 13.08.2018 година. Действия по подновяване на същото той е
предприел на 19.09.2018 г., т.е. два дни след като е бил спрян за проверка и
новото му СУМПС е било издадено на 08.10.2018 година. Управлението на МПС със
свидетелство с изтекъл срок на валидност е приравнено от ЗДвП на липсата на
свидетелство за управление, удостоверяващо правоспособността за управление –
аргумент от разпоредбата на § 1, т.2, б.”ж” от ЗБЛД. В този си извод и
съдебната практика е последователна, напр. Решение № 7071 от 27.05.2014 г. на
ВАС по адм.д.№ 337/2014 г.; Решение № 223 от
09.01.2015 г. на ВАС по адм.д.№ 3037/2014 г. и др. Стабилността
на тази практика е намерила отражение и чрез законодателната промяна с ДВ, бр.2
от
Ето защо, въз основа на тези
съображения, настоящият състав приема за безспорно установено от обективна
страна нарушението на разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението
е било извършено при пряк умисъл, като жалбоподателят е бил напълно наясно, че
свидетелството му за управление на МПС към 17.09.2018 г. е било с изтекъл срок
на валидност, но въпреки това е управлявал мотопеда.
При пълната проверка на
обжалваното наказателно постановление в тази му част обаче, съдът констатира,
че е издадено в нарушение на процесуалните правила, като не е приложена
съответната санкционна разпоредба от ЗДвП, която е предвидена за описаното в
обстоятелствената част на постановлението нарушение. За нарушението на нормата
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП жалбоподателят И. е бил санкциониран на основание разпоредбата
на чл.185 от ЗДвП, която гласи, че „За нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лева”. Ясно е, че така формулирана, тази санкционна
норма се прилага само в случаите, когато за нарушение по ЗДвП и подзаконовите
актове по прилагането му не е изрично предвидена съответна административнонаказателна
норма от Глава седма „Административнонаказателна
отговорност” на ЗДвП. Не такъв обаче е настоящия случай. Изрично разпоредбата
на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП визира наказание глоба от 100 до 300 лева, като във
втората хипотеза на този текст към кръга на лицата подлежащи на тази санкция
попадат тези, които управляват МПС, без да притежават свидетелства за
управление, валидни за категорията, към която спада управляваното от него МПС. А
както се посочи по-горе в изложението, управлението на МПС със СУМПС с изтекъл
срок на валидност е равнозначно на липсата на свидетелство за управление,
удостоверяващо правоспособността за управление.
Между словесното описание на обстоятелствата
по извършеното нарушение, нарушената норма от закона и приложимата санкционна
норма, следва да е налице пълно единство и съответствие в издаденото
наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да знае точно
какво нарушение му се вменява като извършено и при какви обстоятелства, за да
може да организира адекватно защитата си. В разглеждания казус, с оглед
приетата за установена фактическа обстановка по случая, наказващият орган
правилно е квалифицирал като нарушена нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, но приложената
санкционна норма е съвсем различна от тази, която е предвидена от закона за
това нарушение. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Това във всички
случаи като последица води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и съответно следва отмяната му единствено на формално основание. И
доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното
постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на
ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който
очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на
правото на защита на жалбоподателя.
Предвид така изложените
съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление по т.1) е
незаконосъобразно издадено, поради което следва да бъде отменено в тази му
част.
По отношение на санкцията по
т.2) от наказателното постановление.
Както в АУАН, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението с всичките
му съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да
бъдат посочени точно и законовите разпоредби, които са били нарушени и съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН задължително е да има единство
между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени. В разглеждания случай
жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП,
съгласно който текст, изменение в конструкцията на регистрирани пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението
за Европейско икономическо пространство, се извършват по условия и по ред,
определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Ясно личи от текста на цитираната норма, че същата е бланкетна такава. Понятието „изменение в конструкцията” е
дефинирано в разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуалното одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите–членки
на Европейския съюз или друга държава – страна по Споразумението за Европейско
икономическо пространство, издадена от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
В конкретния случай, нито в
АУАН, нито в обжалваното НП е посочена съответната нарушена норма от Наредба №
Н-3/18.02.2013 година. Липсата на правна норма, съдържаща изискване за
конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като
същото е лишено от възможността да разбере кое законово изискване е нарушило и
съответно при несъгласие да организира адекватно защитата си. В тази връзка,
необходимо е да се отбележи, че управляваното от жалбоподателя в момента на
проверката превозно средство мотопед „Б.” с номер на рама *** е било регистрирано,
видно от приложения по досъдебно производство № 680/2018 г. на РУ на МВР Ловеч
регистрационен талон серия С, № 249866 от 19.03.1978 г. /л.26 от дос.п-во/, т.е. същото попада в обхвата на Наредбата.
Посоченото в наказателното постановление обстоятелство, че със същият номер на
рама (***) е бил регистриран лек автомобил марка „М.
Отделно от това в процесното НП
е посочено, че жалбоподателят е управлявал мотопеда, който не е бил регистриран
по надлежния ред и комплектувал с основни агрегати от различни модели или
изменил конструкцията на МПС, без да спазва установения ред. Така формулирани
обстоятелствата при извършване на нарушението взаимно си противоречат, тъй като
от една страна наказващият орган е приел, че МПС не е било регистрирано по
надлежния ред (погрешно приемайки поради съвпадението в номера на рамите на
мотопеда и лекия автомобил, че мотопеда не е бил регистриран), което само по
себе си представлява отделно нарушение, а от друга страна му е вменил действия
по изменения в конструкцията на мотопеда, което като нарушение може да бъде
осъществено само спрямо вече регистрирани МПС – аргумент от приета от
наказващия орган като нарушена норма на чл.146, ал.1 от ЗДвП.
На следващо място – така изписан
словесно състава на нарушението, представлява дословно цитиране текста на
приложената санкционна разпоредба на чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП, който предвижда
две хипотези – комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на МПС, които
хипотези реално могат да са проявят като нарушение отделно една от друга или
заедно. Същевременно, вече в диспозитива на наказателното постановление е
посочено, че жалбоподателят е санкциониран по предл.2-ро
на чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.е. възприето е нарушение в хипотезата на
извършени изменения в конструкцията на МПС. Този факт също сам по себе си
препятства наказаното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява, с
какви съставомерни признаци, за да може пълноценно да упражни правото си на
защита.
Така посочените разминавания в
описаната в постановлението фактическа обстановка и правна квалификация,
липсата на посочване на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение,
както и неясно наложената санкция (предвид разминаването в словесното изписване
състава на нарушението и посочената хипотеза на чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП),
водят като последица до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като
е лишен от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не на последно
място, препятства и съда в преценката му по същество на спора, а именно : има
ли извършено административно нарушение, автор ли е на същото привлеченото към
отговорност лице и виновно ли е извършено.
Липсата на ясно, точно и пълно
описание на нарушението от обективна страна, както и допуснатите нарушения
относно правната квалификация на деянието и приложимата санкционна норма, прави
обжалваното НП незаконосъобразно издадено, като постановено в несъответствие с
процесуалния закон, поради което същото следва да бъде отменено и в тази му
част.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001454 от 02.10.2018 г. на Началник
на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което са наложени на А. М. И. от с.Г.С., област Ловеч,
ул.”Р. Д.” № ***, ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.185
от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева и на основание чл.178, ал.1, т.2, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 2 000 лева, за
нарушения на чл.150а, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :