РЕШЕНИЕ

№ ……..

гр. София, 10.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 952 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.Ц.Д. против П.НА Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

            Ищецът В.Ц.Д. твърди, че на 09.11.2014 г. му е повдигнато обвинение по д.п. № 2781/2014 г. за лека телесна повреда (престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК). По същото обвинение след внесен обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 9008/2015 г., НО, СРС, 15 състав, по което бил оправдан с влязла в сила на 09.11.2018 г. присъда след три проведени заседания. По време на горното процесуалноправно качество се чувствал депресиран, уплашен. Приятелите му се одръпнали от него, не могъл да си намери работа, работел в тренировъчен център при брат му, но впоследствие брат му бил помолен да се дистанцира от него с оглед клиентелата, влошили се взаимоотношенията им. Приятелката му се разделила с него. Въз основа на изложеното претендира от ответника обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, ведно със законна лихва от 09.11.2018 г. (датата на влизане в сила на присъдата) до окончателното плащане. Претендира разноски. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за незаконно повдигнато и поддържано обвинение в размер на 30 000 лева, ведно със законна лихва от 09.11.2018 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане.

            Ответникът П.НА Р.Б.оспорва исковете по основание и размер. Счита за неосъществили се елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Сочи, че привличането на ищеца в качеството на обвиняем е било за леко престъпление. Счита, че няма законово основание да носи отговорност за съдебната фаза на производството. Посочва, че датата на постановяване на присъдата е 27.10.2018 г. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

            С писмо изх. № ЗМ-2781/2014 от 09.11.2014 г. разследващ полицай е уведомил СРП за започнато досъдебно производство № 2781/2014 г. по описа на 5 РУ на СДВР срещу неизвестен извършител за това, че за времето около 04.00 часа на 09.11.2014 г. в гр. София, ул. „*********на третия етаж в кафе „Терасата“ е нанесъл на Г.Г.Г.телесна повреда, като му е нанесъл удари и удар с нож в областта на бедрото на крака, като извършеното е по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.

            С Постановление от 09.11.2014 г. на разследващ полицай по ДП № ЗМ 2781/2014  г. по описа на 5 РУ на СДВР, В.Ц.Д. е привречен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Взета е мярка за неотклонение „подписка“.         С Постановление от 20.03.2015 г. В.Ц.Д. е привлечен като обвиняем, за това, че на 09.11.2014 г. около 4 часа в гр. София, ул. „*********в заведение „Терасата“ чрез нанасяне на удари с нож в лявата тазобедрена става, причинил на Г.Г.Г.лека телесна повреда, изразяваща се в три броя порезни рани в областта на лявата тазобедрена става и  чрез нанасяне на удари с твърд тъп предмет в областта на лявата вежда е причинил на Г.Г.Г.лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда на главата,  които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ като телесните повреди са причинени по хулигански подбуди (деянието е извършено на обществено място, при демонстрирано пренебрежение на общоприетите норми и правила на поведение, без основателни причини и без наличие на  мотив във взаимоотношенията, без зачитане на достойнството и телесната неприкосновеност на пострадалияГ.– престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.1 от НК.

            На 03.06.2015 г. СРП е внесла обвинителен акт против В.  Ц.Д. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.1 от НК. С Решение от 24.10.2017 г. по НОХД № 9008/2015 г. по описа на СРС, 20 състав, Д. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Против решението е постъпил протест на 25.10.2017 г. Протестът е оттеглен на 15.05.2018 г.

            Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Г.Д.. В показанията си свидетелят заявява, че познава ищеца от деца. Били приятели и колеги. В. му казал, че от 2014 до 2018 г. е бил обвиняем за това, че бил наръгал някакъв човек. Преди това свидетелят знаел за делото, но не и подробности. Делото се отразило на В.. Затворил се в къщи, приятелката му го оставила. Не можел да си намери работа. Никъде не го взимали. Искал да започне като охрана. Брат му го изгонил от боксовата зала. В. бил боксьор и като станало това се скарали с брат си, който му забранил да стъпва в залата. Скарал се с приятелите си. В. не бил лош човек, но когато приятелите му разбрали, започнали да го избягват. За него било важно да се боксира. Тренирал професионално. След случилото се не бил тренирал 4-5 години. Споделил, че приятелката му го напуснала заради делото, защото не му повярвала.  Скарал се и с техните и с всички заради това. През тези години започнал работа като охрана, но когато разбрали за делото, го съкратили. Вторият опит също бил да работи като охрана, но работил само два месеца. След делото започнал да работи заедно със свидетеля. Отношенията с брат му се подобрили. Тренирал, но вече не професионално. По време на делото, баща му му изпращал пари. Свидетелят заявява, че в този период ходил при баща си в Англия.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

            Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.НА Р.Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П.НА Р.Б. (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).

            Основателността на предявения иск се  предпоставя от това по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато  обвинение в извършване на престъпление от общ характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.

            От събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от СРП обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила решение. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването на оправдателна присъда/решение, обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

            Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, обстоятелството, продължителността на наказателното производство около 2 години, като прокуратурата е поддържала обвинението. Отчитайки посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 2000 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен в  този размер.

Отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган- влизане в сила на присъдата – 15.05.2018. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. С оглед направеното искане, обаче, законната лихва следва да бъде присъдена от датата, посочена в  исковата молба – 09.11.2018 г.

По разноските

            На основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева и 330 лева, платено адвокатско възнаграждение.

            Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на В.Ц.Д., ЕГН-**********, гр. София, кв. *********сумата от 2000  лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал.1 от НК  в хода на ДП № ЗМ 2781/2014  г. по описа на 5 РУ на СДВР, пр.пр. 46607/2014 г. по описа на СРП, по което обвинение ищецът е признат за невиновен и оправдан по НОХД № 9008/2015 г. по описа на СРС, 20 състав, ведно със законната лихва от 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля иска за разликата над сумата от 2000 лева до предявения размер от 30000 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на В.Ц.Д., ЕГН-**********, гр. София, кв. *********сумата от 340 лева, представляващи направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                           

СЪДИЯ: