Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.12.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

11.11.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

60

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от А.Ф.Б. от ***, действаща чрез пълномощника адв.С.М., против Решение № 2153-28-45/25.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-28-69/18.02.2021 г.  против Разпореждане № О-28-999-00-01400905/01.02.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Ямбол.

Въвежда доводи, че оспореното Решение № 2153-28-45/25.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Моли съда да отмени Решение № 2153-28-45/25.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-28-69/18.02.2021 г.  против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Ямбол.

В съдебно заседание чрез адв.С.М. поддържа жалбата, по изложените в нея доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт и присъди деловодни разноски.

В предоставения му срок за писмена защита, не представя такава.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на  НОИ – Ямбол, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт С. М. е постъпил писмен отговор, в който оспорва жалбата по основание. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение, аргументирани с твърдения, че А.Б. нямала качеството „осигурено лице” по смисъла на § 1, т. 3 от КСО, тъй като наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не било достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, с оглед липсата на идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Релевиран е довод, че наличието на трудово правоотношение в повечето от случаите води до възникване на осигурително правоотношение, но същото само по себе си не било достатъчно да установи това правоотношение. В тази връзка се твърди, че за да има качествата на „осигурено лице” по смисъла на КСО, следва лицето реално да упражнява трудова дейност въз основа на трудовото правоотношение.

Моли съда да постанови акт, с който да отхвърли жалбата на А.Ф.Б., като неоснователна и недоказана и да остави в сила Решение № 2153-28-45 от 25.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, като присъдени деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Делото е образувано в Административен съд – Кърджали, след изпращането му по подсъдност с Определение № 161/18.03.2021 г. по а.д. № 91/20201 г. по описа на Административен съд – Ямбол.

На 07.02.2020 г. между А.Ф.Б. от *** и ДЗЗД „***“ ***, с ЕИК ***, е сключен трудов договор, съгласно който Б. е приела да изпълнява длъжността *** в обект на дружеството в ***, при основно месечно възнаграждение в размер на *** лв.

На 29.01.2021 г. в ТП на НОИ – Ямбол е представено Удостоверение - приложение № 9/вх. № *** – л. 40/, съдържащо данни за А.Ф.Б., с ЕГН **********, относно правото й на парично обезщетение по Болничен лист № ***/*** г., за детето А. С. Б., род. на *** г.

На 08.01.2021 г. е съставен Констативен протокол № КП-5-28-00861339/л. 21 от а.д. № 91/2021 г./, материализиращ резултатите от извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ДЗЗД „***“ ***, с ЕИК ***. В протокол са изложени констатации, че осигурителят ДЗЗД „***” ***, с ЕИК ***, е регистриран на 15.11.2019 год., на основание ЗЗД, с управляващ осигурителя И.М.М., ЕГН **********. Дружеството е с предмет на дейност: „Търговия на дребно с мебели, осветителни тела и с други стоки за бита, некласифицирани другаде.” Посочено е, че при посещението на адреса се установило, че на посочения за седалище адрес няма длъжностни лица от осигурителя ДЗЗД „***” ***, с ЕИК *** като по данни на съседи никога не са чували за такава фирма и не им е известно да има такъв осигурител на адреса. След извършената справка в НДБ „Население” на ГД „ГРАО” било констатирано, че управителят на дружеството И.М.М., ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес ***. В заключение е отразено, че не е възможно да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен адрес и че дружеството е прекратено чрез споразумение от 06.11.2020 г. без да има правоприемник, поради което проверката не може да бъде извършена.

С Разпореждане № О-28-999-00-**********/01.02.2021 г./л. 15 от а.д. 91/2021 г.//, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Ямбол, е отказано отпускане/помощ за майчинство на А.Ф.Б., с ЕГН **********. В административния акт са изложени мотиви, че след направена проверка от сектор КР на ДОО при ТП на НОИ - Ямбол е бил съставен Констативен протокол № КВ-5-28-00861339 от 08.01.2021 г., от който било видно, че на посочения за седалище адрес не е открита фирма ДЗДД „***”, с ЕИК ***. Липсвали данни за внесени от осигурителя вноски във фондовете на ДОО и не било възможно да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен адрес на фирмата. Отразено е, че на основание чл. 29, ал. 5 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се извършвала въз основа на наличните редовни документи, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и данните от регистрите по чл. 1, ал. 2. Поради невъзможност да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен адрес на фирмата, преценка на правото не можела да бъде извършена.

А.Ф.Б. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, вследствие на което с Решение № 2153-28-45/25.02.2021 г./л. 8 – л. 10/, издадено от директор на ТП на НОИ – Ямбол, жалбата е оставена без уважение. Изложени са мотиви относно случаите, в които възниква временна неработоспособност, както и предназначението на обезщетението за този вид неработоспособност. Цитирани са разпоредби на КСО, в които се съдържа определение за понятието „осигурено лице“. Посочено е, че след обработване на данните в програмния продукт на НОИ, случаят е предаден за проверка към сектор „Контролна и ревизионна дейност“ с искане № Ц1056-28-208/11.09.2020 г. В тази връзка бил издаден Констативен протокол № КВ-5-28-00861339/08.01.2021 г. за извършена проверка по разходите на ДОО на ДЗЗД „***“, ЕИК ***, със седалище ***, ***. При извършената проверка на адреса на седалището на дружеството било установено, че няма съществуващ офис на дружеството.

Административният орган е посочил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от НПОПДОО, съгласно която осигурените лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО представят документите по чл. 3 — 5 на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник. Цитирана е нормата на чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, регламентираща, че за всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване. Отразено е, че по силата на чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО, за всеки документ по чл. 4 осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни относно правото на парично обезщетение.

След анализът на горепосочените норми е релевиран изводът, че за да се извърши преценка по същество и да се изплати на осигуреното лице съответно обезщетение – в случая за общо заболяване и майчинство, е необходимо активно съдействие на осигурителя, като същият е длъжен да предприеме активни действия, за да може осигуреното лице да получи полагащото му се обезщетение от НОИ за съответния осигурителен риск. Прието е, че работодателят – осигурител ДЗЗД „***”, ЕИК ***, е преустановил дейността си със споразумение от 06.10.2020 г. като нито представляващият осигурителя, нито друг представител на дружеството могат да бъдат намерени. Посочено е, че на основание чл. 29, ал. 5 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на обезщетението и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и данните от регистрите по чл. 1, ал. 2 от Наредбата.

В заключение са въведени доводи, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и обосновано, както и издадено от  компетентен орган, поради което депозираната против него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

От Писмо с изх. № Ц1029-40-6199/19.10.2020 г. от дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ в НОИ/л. 46/, се установява, че е получено писмо от ТП на НОИ – *** по подадени декларации за промяна на съответното ТП на НОИ по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО ( НБПОПДОО) от И.М.М. При извършената проверка от контролни органи на ТП на НОИ – *** се установило, че декларираното обстоятелство за промяна на съответното ТП на НОИ – упражняване на обособена търговска дейност, не се потвърждава. От справка в „Апис-регистър“ било ясно, че И.М. е собственик и управител на 10 еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД), от които три – регистрирани след 08.10.2020 г. и 96 дружества по Закона за задълженията и договорите, като всички те били закрити на 6.10.2020 г. Към 31.07.2020 г. дружествата били подали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 250 лица, като за 32 лица представили документи по реда на чл. 14 от НБПОПДОО в различни ТП на НОИ. С цел недопускане на неправомерни плащания и ограничаване щетите на ДОО, е изпратен списък с дружествата.

Видно от Констативен протокол № КП-5-03-00776556/30.06.2020 г./л. 49/, съставен от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- ***, на 13.05.2020 г. И.М. е декларирал в ТП на НОИ - ***, че ДЗЗД „***“ извършва на територията на *** обособена дейност – търговска, поради което ще представи документи за изплащане на парични обезщетения в ТП на НОИ – ***. С Писмо с изх. № Ц9101-03-559#1/ 20.05.2020 г. на ТД на НАП – ***, органите на ТП на НОИ били уведомени, че към 19.05.2020 г., ДЗЗД „***“ няма данни за въведени в експлоатация електронни фискални устройства за обекти на територията на ***, в това число – на ул. „***“ № ***. При посещение на този адрес не било констатирано да се извършва декларираната обособена търговска дейност. В писмени обяснения от 12.06.2020 г. И.М. е посочил, че: дружествата не разполагат с наети търговски помещения, офиси и складови помещения; не набират персонал, а тенденцията е към освобождаване на персонала; не се сключват трудови договори към момента, защото не се набира персонал.

От представеното и прието по делото Удостоверение с изх. № ***/*** г., издадено от ТД на НАП – Пловдив, *** и приложените към него справки, се установява, че А.Ф.Б. няма задължения. Преди извършени корекции, за лицето са подавани данни и внасяни ОВ за фонд ДОО, ДЗПО и ЗО от месец февруари до месец юли 2020 година. За месеците август и септември 2020 г. са внасяни вноски само за фонд ЗО. Осигурителният доход, върху който са внасяни тези вноски е, както следва: за месец февруари 2020 г. – *** лв.; март 2020 г. - *** лв.; април – *** лв.; май – *** лв.; юни – *** лв.; юли – *** лв., като е отразено, че за този месец се следва парично обезщетение в размер на *** лв.

По делото са разпитани свидетелите Л. Х. и А.Х. В показанията си св.Х. сочи, че през 2020 г. А.Б. работела в магазин за врати, намиращ се в ***. Жалбоподателката работела като ***, респ. приемала поръчки и продавала врати.  Б. осъществявала трудова дейност в периода м.02.2020 г. – м.05.2020 г.

Св. Х. твърди, че работила заедно от м.февруари 2020 г. до м.май 2020 г. с А. в магазин за врати, намиращ се в ***, между *** и ***. Двете изпълнявали длъжността ***. Приемали предоставените от клиентите суми, за което издавали касови бележки, след което им предавали документацията за вратите. Заплатите получавали чрез инкасо автомобил. Касовият апарат бил регистриран на различни дружества, като наименованието им непрекъснато се сменяло. Първоначално всички фирми били на името на С. А. Свидетелката работела за ДЗЗД „***“. Сочи конкретното работно време и ползваните от служителите почивки.

В съдебното производство са снети обяснения от А.Ф.Б. по реда на чл. 176 от АПК. На зададените й въпроси жалбоподателката излага следното: Договорът й бил донесен от *** Р. Х. от ***, която била служителката, която ги обучавала, като подписала договора пред нея. Трудовият договор с ДЗЗД „***” бил сключен в магазина за „***”, който се намирал в ***, след ***, до ***. Този магазин функционирал и към настоящия момент; Трудовият договор бил сключен на 10.02.2020 г. в ***, който подписала на място в магазина за врати в ***, в който работила до 07.07.2020 г.; Жалбоподателката изпратила трудовата си книжка по куриерска фирма „Спиди” до *** и същата й била върната оформена и попълнена, отново по същата куриерска фирма, след около две седмици; Всички документи се оформяли в *** и затова ги изпращали там; Започнала работа на 07.02.2020 г. и работила до 07.07.2020 г. Естеството на работа се състояло в продажба на вътрешни интериорни и външни входни врати. Запознавала клиентите със структурата на вратите. Приемала поръчки и ги обработвала. Имало фискален апарат в магазина и лично жалбоподателката издавала касови бележки, които прилагала към клиентската поръчка. В магазина се продавали *** врати. Входните врати били произведени в ***; Първоначално подала CV (автобиография) и след няколко месеца й и се обадили и й съобщили, че ще проведат интервю с нея. Интервюто се провело по телефона, чрез „Viber”, след което лично я поканили в магазина. В магазина провела разговор с М. Д., която била *** в ДЗЗД „***”. След няколко дни й се обадили по телефона и й казали, че е одобрена за работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е незаконосъобразен като издаден при нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на административно производствени правила и в противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и  т. 4 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

По силата на чл.48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО, а именно 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

В конкретния случай правото на парично обезщетение на А.Б., както в Разпореждане № О-28-999-00-**********/01.02.2021 г., така и в Решение № 2153-28-45/25.02.2021 г., е отказано с мотивите, че на посочения за седалище адрес не е открита представител на осигурителя ДЗДД „***”, с ЕИК ***. Липсвали данни за внесени от осигурителя вноски във фондовете на ДОО и не било възможно да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен адрес на фирмата. Посочено е, че на основание чл. 29, ал. 5 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се извършвала въз основа на наличните редовни документи, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и данните от регистрите по чл. 1, ал. 2. Поради невъзможност да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен адрес на фирмата, преценка на правото не можела да бъде извършена.

Така въведените от административния орган мотиви, според настоящия състав не изпълват изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за посочването на фактическите и правни основания за издаване на акта, респ. оспореното решение не отговаря на изискването за мотивираност на  административния акт. В този смисъл, съдържането на решението, а и на релевантното разпореждане, не аргументира извода, че компетентният орган е осъществил анализ на релевантните доказателства и въз основа на това е извършил преценка на правото на обезщетение за временна нетрудоспособност на А.Ф.Б., респ. съдът счита, че в случая изобщо не са въведени ясни и конкретни мотиви, от които да е видно, дали според органа жалбоподателката е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и дали за нея е възникнало осигуряване съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1 от КСО.

С други думи, неясно е, на какво е основан отказът, респ. дали е прието, че Б. не е имала валидно сключен и действащ трудов договор с посочения работодател и за посочения период, дали, защото е прието, че реално не е започнала да упражнява и не е упражнявала трудова дейност през релевантния период, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. Липсата на мотиви води до неяснота  относно волеизявлението на органа относно това, дали според него жалбоподателката няма качеството „осигурено лице” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и в случай, че тя няма такова качество, поради липсата на кое от двете кумулативно изискуеми условия по чл. 10, ал. 1 от КСО по отношение на нея, намира, че тя няма това качество.

Посочената от издателя на решението разпоредба на чл. 29, ал. 5 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/ не представлява годно правно основание за отказ на правото на парично обезщетение.  В тази връзка, видно от релевантните норми на цитираната Наредба, в същите не е предвидена възможността, респ. основание, на което компетентният орган да откаже изплащането на парично обезщетение поради обстоятелството, че преценка на правото на обезщетение не може да се извърши, тъй като не е възможно да се извърши проверка на осигурителя по регистрирания му адрес. В тази връзка съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата,  когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения и помощи се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените по чл. 19, ал. 1 лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата. Ал. 2 и ал. 3 от посочената разпоредба регламентират реда за уведомяването, а ал. 4 срока за представяне на документите в НОИ. По силата на чл. 29, ал. 5 от Наредбата, ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или на помощите се прави въз основа на наличните редовни документи, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните от регистрите по чл. 1, ал. 2. С други думи, неоткриването на представител на осигурителя, респ. на непредставянето на изисканите от НОИ документи не освобождава административния орган от задължението да извърши преценка на правото и определяне на размера на обезщетението и постанови мотивиран и обоснован на наличните доказателства и данни акт, а не както е извършено в конкретния случай, да постанови отказ, основан на горепосоченото основание и при липса на конкретни факти.

Предвид изложеното, съдът намира, че изложените от административния орган фактически и правни основания в оспореното уведомително писмо, не могат да изпълнят нормативното изискване, предвидено в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С оглед това следва да се приеме, че липсват посочени ясни и конкретни фактически и правни основания, които да обосноват волята на административния орган при издаването на акта му, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, относно изискванията за форма и съдържание на акта, обуславящо основание за отмяна на обжалвания отказ.

На следващо място съдът намира, че административният орган, в противоречие с изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, не е събрал и преценил, включително и по реда на чл. 41 и чл. 44 от АПК, всички факти и обстоятелства, явяващи се от важно значение за установяване наличието или не на правото на обезщетение на жалбоподателката, респ. и определяне на размера на обезщетението и/или помощите, което е довело като резултат до формиране на неправилни правни изводи, несъответни на действително фактическо положение и издаване на незаконосъобразен административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че на практика органът е приел, че обстоятелство на заличаването на подадените данни от осигурителя – ДЗЗД „***“ за жалбоподателката Б., е достатъчно да бъде постановен отказ. Липсва какъвто й да е анализ на това дали в случая е било реално осъществяване на трудова дейност от страна на А.Б. в полза на дружеството по релевантното трудово правоотношение в съответствие с представяния трудов договор, в кой обект на дружеството и в какво се е изразявала работата на лицето по правоотношението. В този смисъл органите на ТП на НОИ – Ямбол дори не се изискали обяснения от страна на жалбоподателката по релевантните за правото на обезщетение факти и обстоятелства. Най-малкото е следвало, освен даване на възможност на предоставяне на обяснения и доказателства във връзка с трудовата дейност, административният орган да извърши и справка чрез НАП относно това, било ли е регистрирано на името на ДЗЗД „***“ фискално устройство в *** за релевантния период, през който лицето е изпълнявало трудовата си дейност, да се осъществени проверка на относимите факти, относно съществуването на обект на дружеството в *** през посочения период, която няма пречка да бъде извършена по делегация от орган на ТП на НОИ – Кърджали.

От доказателствата, съдържащи се в административната преписка, се установява, че ответният административен орган не е извършил изискуемата проверка и съответно предоставяне на възможност на заинтересованато лице/жалбоподатеката/ да предостави обяснения и документи във връзка поисканото обезщетение, което в разрез с нормативно въведените задължения на органа. С това негово бездействие, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, изискваща административния акт да бъде издаден, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В резултат на това допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, относимите фактически обстоятелства за правилното произнасяне по искането за обезщетение са останали неизяснени и са довели в крайна сметка до формиране на неправилни изводи и постановяване на един незаконосъобразен акт.

С оглед горното, съдът приема, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като, ако същото не е било допуснато от административния орган, е щял да бъде постановен друг краен резултат.

Отделно от изложеното до тук, според настоящия съдебен състав е налице и материална незаконосъобразност на оспорения акт, което е основание за отмяната му съгласно чл. 146, т. 4 от АПК.

Видно от приетите по делото доказателства, от ДЗЗД „***“ са подавани данни за жалбоподателката с декларация, образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ по Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за периода от 10.02.2020 г. до 31.07.2020 г. за фонд ДОО, ДЗПО и ЗО, като за периода 01.08.2020 г.- 30.09.2020 г. са подавани данни само за фонд ЗО. Без значение е обстоятелството, че ДЗЗД „***“ е подал „заличаване“ на приложение № 9 в ТП на НОИ – ***.

Релевантно за делото е дали жалбоподателката е осъществявала трудова дейност в полза на горепосоченото дружество по трудово правоотношение и дали има изискуемия осигурителен стаж. В този смисъл, безспорно е в производството, че още преди сключване на трудовия договор с ДЗЗД „***“ А.Б. е притежавала повече от 3 години осигурителен стаж.

Приетите по делото писмени доказателства и приобщените такива, обосновават извода за наличие на валидно трудово правоотношение между А.Ф.Б. и ДЗЗД „***“, ЕИК ***. В този смисъл видно от представения трудов договор 07.02.2020 г. между А.Ф.Б. *** и ДЗЗД „***“ ***, с ЕИК ***, е сключен трудов договор, съгласно който Б. е приела да изпълнява длъжността *** в обект на дружеството в ***. Наличието на трудово правоотношение е отразено надлежно и в трудовата книжка на жалбоподателката, в която на страница 13 е отбелязана дата на постъпване на работа – 10.02.2020 г., размер на възнаграждението, наименование на длъжността и данни за раблотодателя, с поставен печат на дружеството и подпис на негов служител. Това взето в съвкупност с предоставените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения от жалбоподателката и показанията на свидетелите Л. Х. и А.Х., които са логични, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи, както по между си така и с наличните писмени доказателства, аргументира извода, че А.Б. е започнала реално да осъществява трудова дейност в полза на работодателя и е осъществявала такава до излизането си в отпуск поради бременност и раждане. В тази връзка по делото се установява, че Б. е започнала реално да осъществява трудова дейност на 10.02.2020 г. като *** в магазин за продажба на врати в ***, в съответствие с отразеното в релевантния трудов договор, сключен между нея и ДЗЗД „***“. Свидетелските показания и дадените обяснения от жалбоподателката предоставят данни в детайли относно релевантните за делото факти, свързани с извършваната от А.Б. трудова дейности, а именно: осъществяваната в обекта на дружеството търговска дейност; точното местонахождение на магазина;  имената на лицето, което е провело обучението й; лицата, с които е контактувала при започване на работа и по време на реалното престиране на труд; специфичните дейности при осъществяване на трудовата дейност; останалите лица, които са работили в обекта; работното време; начина на получаване на трудовото възнаграждение и др. Всичко това взето поотделно и в съвкупност с отразяването в трудовата книжка на жалбоподателката, която по силата на чл. 347 от Кодекса на труда е официален удостоверителен  документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и като такава се ползва с формална доказателствена сила относно същите, обвързваща съда до опровергаването им по надлежния ред, аргументира единствения извод, че на 10.02.2020 г. А.Ф.Б. е започнала реално да осъществява трудова дейност в полза на работодателя ДЗЗД „***“ ***, с ЕИК ***, съгласно сключения между тях трудов договор от 07.02.2020 г.

Горните обстоятелства, установени по делото и фактът на внасянето на дължимите осигурителни вноски, обосновава обстоятелството, че А.Ф.Б. е  осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и за нея е възникнало осигурително правоотношение съгласно чл. 10 от КСО, респ. жалбоподателката отговаря на условията по чл. 40, ал. 1 и сл. от КСО. Като е приел обратното, административният орган е постановил материално незаконосъобразен акт.

По изложените съображения съдът намира, че в настоящия процес ответникът не е провел при условията на главно и пълно доказване в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК,  да докаже съществуването на фактическите и правни основания, въз основа на които е постановен оспореният административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, поради което следва обжалваното Решение № 2153-28-45/25.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Ямбол.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Ямбол за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на А.Ф.Б. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка, съгласно договор за правна и защита и съдействие от 28.04.2021 г./л. 34/ жалбоподателката е заплатила в брой възнаграждение на адвоката пълномощник в размер на 500 лв. с ДДС, който договор служи като разписка за заплащането на сумата. Така заплатения размер на възнаграждение е над посочения минимален размер в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, но предвид липсата на надлежно релевираното възражение за прекомерност от страна на пълномощника на ответника, то разноски от такъв характер следва да бъдат присъден в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-45/25.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № О-28-999-00-01400905/01.02.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Ямбол.

ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния орган при ТП на НОИ – Ямбол, за ново произнасяне, в едномесечен срок, считаното от получаването й, при спазване на въведените в мотивите на настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.  

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол, с административен адрес: ***, да заплати на А.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ***, деловодни разноски в размер на 500 лв. 

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/чл. 119 от КСО/.

 

                                                                              Председател: