РЕШЕНИЕ
№ 896
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110202283 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.
АТ. СТ. с ЕГН********** , гр. Варна, ул. „Чавдар Войвода“бл.2, вх.2, ет.8, ап.112,
срещу Наказателно постановление № 222/16.05.2022 год. издадено от Зам. -кмет на
Община Варна, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20/двадесет/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Твърди се, че нарушение не е извършено от
възз..
В съдебно заседание въззивницата се не явява, тъй като не е намерен на
посочения от него адрес за призоваване в страната.
Възиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител в лицето на
ю.к.Д., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Депозира писмено
становище по делото и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 12.04.2022г. около 12,25 часа служители на „Общинска полиция” към ОД
МВР – Варна, свидетелите Ж.К. и ЕЛ. АНГ. извършили проверка на ул. „Чавдар
Войвода“, гр.Варна по сигнал на граждани за неправилно паркирани автомобили. На
място те установили, че улицата е двупосочна, като в единия край е без изход, а в
другия край има изход на две други улици. Служителите на реда констатирали, че в
лявата страна на пътното платно, срещу посоката за движение, непосредствено срещу
входа на жилищна кооперация има паркирани автомобили. Преценили, че същите са
паркирани неправилно, като за констатираното съставили фишове. Един от
установените от тях автомобили бил л.а.“Фолксваген“ с рег.№ В4785РА, който бил
собственост на въззивника. Поради това св.К. съставил глоба с фиш на собственика
на автомобила за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП,, като преди това извършил
проверка относно собствеността на лек автомобил „л.а.“Фолксваген“ с рег.№
В4785РА. На 15.04.2022г. възз. подал възражение срещу съставения фиш, като оспорил
нарушението. Затова на 04.05.2022г. св.Н.К., работеща като старши полицай в
Общинска полиция съставила срещу въззивника АУАН, в който описала допуснатото
от него на 12.04.2022г. нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно , че паркирал
лекия автомобил в гр.Варна, „Чавдар Войвода“, бл.2, вх.2, на място където превозното
средство създава преча или опасност за движението.
АУАН бил съставен в присъствието на въззивника и свидетел на неговото
съставяне, предявен и връчен, като същия го подписал с отбелязване, че има
възражение, които е входирал в Община Варна.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като
преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от същия закон определил на С. административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за това че „На 12.04.2022 год., около 12.25 часа
в гр. Варна, като водач на МПС - лек автомобил Тойота с рег. № А4817НВ, при
обстоятелства: гр. Варна, на ул. „Чавдар Войвода" бл.2, вх.2 е паркирал л
.а.“Фолксваген“ с рег.№ В4785РА на място, където създава пречка за движението на
останалите ППС, с което виновно е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /Престоят и
паркирането са забранени на място където превозното средство създава опасност
или е пречка за движението ши закрива от други участници в движението пътен знак
или сигнал“.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 14.06.2022г..
В хода на съдебното следствие съдът разпита свидетелите Н.К., Ж.К. и ЕЛ. АНГ..
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
2
вкл.АУАН, заповеди, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на свидетелите К. и
А.- очевидци на нарушението, тъй като същите са в пълен унисон със събраните по
делото писмени доказателства. Кредитирани, като кореспондиращи с останалите
гласни и писмени доказателства бяха и показанията на св.Н.К..
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства приложени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34
от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.
В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек
автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивника.
Съдът констатира допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне на
АУАН, но по разбиране на настоящия състав, макар формално да е допуснато такова
нарушение, същото не влече след себе си абсолютно основание за отмяна на НП. Това
нарушение по никакъв начин не се отразява и не води до нарушаване правото на
защита на въззивника (не го лишава от възможността да разбере в извършване на какво
нарушение е обвинен) съответно не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила водещо до отмяна на НП.
На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него административно
нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази разпоредба е предвидена забрана за
престой и паркиране в няколко алтернативни хипотези:
"на място, където превозното средство: 1. създава опасност или 2. е пречка за
движението или 3. закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал".
С АУАН на същия е предявено обвинение, затова, че е паркирал лек автомобил на
3
място, където превозното средство създава преча или опасност за движението. С НП тя
е обвинена, в това че е паркирал на място, където създава пречка за движението на
останалите ППС.
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на проведеното срещу
въззивника административно – наказателно производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението, дадено както в АУАН,
така и в обжалваното наказателно постановление. За да гарантират в пълна степен
правото на нарушителя на защита, както актосъставителя, така и административно –
наказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание на
допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна правна
норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече - законосъобразното издаване на
наказателното постановление изисква пълно съответствие между описанието на
нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Цитираната като нарушена
законова забрана обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова
може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява няколко
забрани за водачите. Наличието на такива алтернативни хипотези изисква при
квалификация на деянието да се навлезе в конкретика от една страна, по отношение на
предложението от закона, което се сочи за нарушено. И доколкото подобно нарушение
на материалния закон би било отстранимо посредством обстоятелствената част на
наказателното постановление и АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата
акта да е налице коректно изписан фактически състав на нарушението.
В настоящия казус на първо място не е посочена конкретната нарушена правна
норма, а е визиран чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДП, където се съдържат съставите на няколко
отделни забрани за водачите на МПС.
На следващо място е посочено, че е водачът е паркирал лек автомобил на място
където създава пречки за движението на останалите ППС , без да е посочено какво
точно е това място/пътно платно, кръстовище и прочие/, има ли наличие на пътни
знаци и прочие.
Горното е необходимо, с оглед реализиране правото на защита на санкционираното
лице.
Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и
юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не само за
пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната преценка за
неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание липсва в процесните
АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в невъзможност да разбере ясно, по какъв
начин се твърди, че е извършено съответното нарушение, а това реално и съществено е
ограничило възможността да реализира пълноценно правото си на защита. В случая
нито в акта, нито в НП е посочено къде е паркирал водачът, за да се прецени наруши ли
4
е законовите забрани на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Действително в с.з. св.К. и св.А.
конкретизират, че автомобилът е бил паркиран в лявата част на пътното платно, при
двупосочно движение в този участък, но това не може да компенсира липсата на
описание в АУАН и НП, тъй като е недопустимо съставомерни факти да бъдат
установявани едва в с.з. Съгласно константната съдебна практика, за да е налице
описание на нарушението следва в обстоятелствената част да се съдържат
обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни
признаци.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН
представляват основание за отмяна на обжалваното НП поради процесуална
незаконосъобразност.
С оглед всичко горепосочено, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които изцяло опорочават издаденото НП.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
5
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 222/16.05.2022 год. издадено от Зам. -
кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП на К. АТ. СТ. с
ЕГН********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
20/двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6