Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4126 30.11.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1243 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове са обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация 422, ал. 1 вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
240 ЗЗД и чл. 86, ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „4финанс"
ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, ул. „Никола Габровски"
№ 79, ет. 2, представлявано от у. З.Р., чрез юрк. Х.Г. против Е.В.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с която се иска да се признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на дружеството - ищец главница по договор
за кредит № *** в размер на 350,00 лв. и мораторна лихва в размер на 326,34
лв., начислена за периода от 14.10.2015г. до 09.08.2017г., които суми са присъдените
по частно гр. дело № 12662/ 2017 г. на
ПдРС, 6-ти гр. с-в, със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 14.09.2015г.
между „4финанс" ЕООД, в качеството му на кредитодател и Е.В.К. в
качеството й на кредитополучател бил сключен Договор за кредит по Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сключеният договор за
кредит бил оформен под формата на pdf файл, изготвен съгласно нормите на ЗЕДЕП.
Отпуснатата сума по кредита била в размер на 350 лева, със срок за погасяване
30 дни, до 14.10.2015г.
Ищецът твърди, че на 14.09.2015г. ответницата била
подала заявление за кредит чрез интернет сайта на ищеца - www.vivus.bg. В
заявлението ответницата е посочила, че желае да получи сума в размер на 350,00
лв., за периода от 30 дни, като отпуснатата сума следвало да бъде усвоена от
кредитополучателя посредством касите на „Изипей" АД. Ответницата била
посочила следната контактна информация - актуален телефон: ****, актуален
e-mail (електронна поща): ****
Сочи се, че след като ответницата подала своето
заявление за кредит, тя се била свързала с представител на „4финанс" ЕООД
да получи информация. Телефонният разговор бил запазен под формата на аудио
файл и записан под формата на аудио файл на диск. На 14.09.2015г., в 12.53ч.
служител на „4финанс" ЕООД се свързал с ответницата и бил проведен
телефонен разговор във връзка с подаденото Заявление за кредит. Посочва, че този разговор играел важна роля в
комуникацията с потенциалният кредитополучател, тъй като последният може да
поиска информация относно своя кредит - да попита за кредитните лимити, лихви,
дължими суми /което ответницата била направила/, както и провеждането на
разговора представлявало възможност кредитополучателя да се откаже от кредита.
Сочи, че след като е бил проведен телефонният разговор и била установена волята
за встъпването на ответницата в договорни отношения договорът за кредит е бил
валидно сключен. Твърди се, че ответницата посочила, че желае да получи заявената
сума посредством касите на „Изипей" АД. Сумата била преведена с основание
ЕГН-то на кредитополучателя и номера на кредита. Сочи се, че когато сумата бъде
преведена на касите на „Изипей" АД с основание бърз кредит, тя ще бъде
изплатена на кредитополучателя след като кредитополучателят се легитимира с
валидна лична карта.
Посочва се, че на 14.10.2015г. била настъпила
падежната дата на задълженията по договора за кредит, след което длъжникът
изпаднал в забава и започнала да се начислява мораторна лихва. На 15.10.2015г.,
бил проведен телефонен разговор с ответницата, която не оспорвала своето
задължение, като изявила желание да се ползва от правото си да плати такса
удължаване и да получи нова падежна дата по своя кредит. Впоследствие дните просрочие продължили да се
трупат. На 19.10.2015г. отново бил проведен телефонен разговор с ответницата и
отново потвърдила своето намерение да се ползва от правото си да получи нова
падежна дата срещу плащане на такса.
Поради липсата на плащане и липсата на комуникация
на 14.08.2017г. „4финанс" ЕООД е депозирало Заявление по чл. 410 ГПК. Въз
основа на депозираното Заявление било образувало частно гр. дело № 12662/2017г.
по описа на ПдРС и била издадена в полза на „4финанс" ЕООД Заповед за
изпълнение, срещу която ответницата депозирала възражение, поради което и в
изпълнение на дадените указания „4финанс" ЕООД депозирало настоящата
искова молба.
По изложените в исковата молба съображения моли за
уважаване на предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала
отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск по основание и
размер.
Ответницата твърди, че никога не била подавала
заявление за бърз кредит до дружеството - ищец, не се била регистрирала на
електронната му страница, не била попълвала онлайн форми и не била
осъществявала телефонни разговори с негови
представители. Оспорва съществуването на валидно правоотношение по договор
за кредит, както и твърдението, че й е била предадена реално сумата от 350
лева. Посочва, че приложение спрямо твърдения от ищеца договор намирали
разпоредбите на ЗПФУР. Преди обаче потребителят да бъде обвързан с предложение
или договор, в закона било предвидено изискване към доставчика на финансови
услуги за предоставяне на опредЕ.по вид и обем в чл. 8 - чл. 10 от ЗПФУР
информация, а съгласно глава IV на същия закон били уредени и правата на
потребителя да се откаже или да прекрати договора. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът бил
длъжен да докаже изпълнението за задълженията си за представяне на тази
информация на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. Посочва се, че законът не допуска съгласието на
потребителя да бъде изразено чрез активиране на линк, чрез бутони „продължи“ и
„подпиши“ за потвърждение, тъй като това действие не можело да се определи като
словесно или писмено изявление. Излага подробни съображения в отговора в тази
насока.
Ответницата възразява за нищожност на клаузите на
договора, представени с исковата молба на ищеца, посочени в т.1.1, 1.3, 1.4,
1.8 като неравноправни, както и като нищожни поради противоречие със закона –
ЗПФУР, ЗЕДЕП, както и с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Посочва, че представените от
ищеца на хартиен носител Договор за кредит от 14.09.2015г. и ОУ към същия били
неподписани, а само заверени от ищеца и не съставлявали електронен документ,
представляващ електронно изявление, което да е представено в цифрова форма
словесно изявление на неговия автор, тъй като не била спазена предвидената от
закона форма. Посочва, че съгласно чл. 5 от ЗЕДЕП адресатът на електронното
изявление може да бъде лице, което по силата на закона е длъжно да получава
електронни изявления, или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства
може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в ел. форма. Твърди,
че никога не била създавала и не била ползвала посочената от ищеца електронна
поща.
В отговора на исковата молба се твърди, че
ответницата никога не била разговаряла по телефона с представител на
дружеството. Оспорва всички аудио записи на твърдените от ищеца проведени
телефонни разговори. Твърди, че не й е била предадена сума от 350 лева. Оспорва
представения от ищеца документ „Разписка за извършено плащане“ Твърди, че
посоченият документ представлявал разписка за превод към Изипей, а не разписка,
удостоверяваща получени пари от ответницата.
Ответницата оспорва дължимостта на лихва за забава
в размер на 326,34 лева. Същата била изчислена на базата на формула, съставена
от ищеца на основание на клаузи от договора – т.6-6.1, 6.2 и 6.3, както и
т.13-13.1, 13.2 и 13.3, които оспорва и прави възражение, че същите са
неравноправни поради противоречие с добрите нрави, поради което били нищожни.
По изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения моли за
цялостно отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложено ч.гр.дело № 12662/2017 г.
на Пловдивски Районен съд, се установява, че в полза на ищеца в настоящото
производство е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК
от 23.08.2017г. против ответника за следните суми: 350 лева, представляваща
главница, дължима по договор от 14.09.2015г., сумата от 326,34 лева наказателна
лихва за периода от 14.10.2015г. – 09.08.2017г., сумата от 30 лева такса, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.08.2017г. до окончателното погасяване на вземането,
както и разноски по делото в размер на 25 лева за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Срещу заповедта е постъпило
възражение от длъжника, подадено в законоустановения срок, след което ищецът е
предявил вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. Искът е предявен в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото са представени писмени
доказателства и от двете страни. Ищецът представя заверено копие от Договор за
кредит № ****/14.09.2015г., както и Общи условия към договора – и двете
неподписани от страните в процеса. Представена е разписка за извършено плащане
№ ****/14.09.2015г. в полза на Е.В.К.. Ищецът представя и уведомителни писма,
които твърди да са изпращани до адреса на ответницата, за които обаче липсват
данни действително да са били изпращани – в т.ч. обратни разписки,
товарителници и други документи. От ищеца е представена разписка, издадена от
Изипей, която не е подписана нито от представител на Изипей, нито от
ответницата.
В открито съдебно заседание бяха
събрани и гласни доказателства, а именно показания на св. Н.М. – с. на б. на Е.К..
Свидетелката заявява, че не знае ответницата да е имала финансови затруднения
през процесния период и съответно да й се е налагало да взима кредити. Твърди,
че не знае ответницата да е имала имейл адрес като ***, като в разменяната между тях
кореспонденция, са контактували чрез други имейл адреси. Съдът намира дадените
свидетелски показания за обективни, поради което изцяло ги кредитира.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпределението на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че между него и ответницата
е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, въз основа на което заемодателят – ищец е предоставил на
ответницата сумата от 350 лева, като същата се е задължила да върне сумата в
посочения срок, както и че в договора страните са уговорили задължение за
заплащане на мораторна лихва.
Процесният договор за кредит № *** представлява
договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл.9 от ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно член 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно член 7 от
ЗПФУР страни по договора са доставчикът и потребителят, а в алинея 2 на същия
член е разписано, че потребител е всяко физическо лице, което като страна по
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност. С оглед изложеното,
правоотношението между страните попада изцяло в обхвата на ЗПФУР.
Разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР
предвижда, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информацията по чл. 8 от същия закон на потребителя, както и че е получил
неговото съгласие за сключване на договора. За доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите с електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронен подпис (сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги).
При твърдени от ищеца
облигационно правоотношение възникнало от вид договор за заем, в който случай
потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на
кредити е основният му предмет на търговска дейност, следва да се
прилагат изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът
трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият
договор се твърди, че е сключен от разстояние, което според настоящият съдебен
състав е допустимо съгласно ЗПФУР.
По делото липсват електронни
записи, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че
волеизявленията на страните са насочени към сключване на договор, чието
изпълнение се претендира от ищеца. Съгласно чл.2 и чл.3 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ ЗЕДЕУУ/, електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август
2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014. Посочения
регламент определя електронният документ като всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален
запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление.
Съгласно Решение № 70/19.02.2014
г. на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, електронното
изявление, се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ -
електронен подпис е електронен подпис по смисъла
на чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014
Според посочената разпоредба „електронен
подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва.
Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила
е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае
за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл. 180 ГПК).
Във връзка с изложеното дотук, съобразявайки
се и с практиката на ВКС по този въпрос, съдът намира, че не е
налице валидно сключен договор за заем. Всички доказателства, в своята
съвкупност сочат на този извод на съда, че ответницата по никакъв начин не е
сключвала договор за заем с ищцовото дружество.
От събраните по делото доказателства
не се установи да е налице валидно правоотношение между страните. Представените
писмени доказателства, в които са обективирани условията за сключване на
договора, не съдържат подписи на нито една от страните, поради което не може да
се приеме, че е налице връзка между тях.
Освен изложеното, следва да се има
предвид, че договорът за заем е реален договор, поради което елемент от
фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата.
По делото е представена разписка, с която ищецът твърди, че е бил извършен
паричен превод в полза на ответницата и в което като основание е посочен
номерът на договора за паричен заем. Тази разписка обаче не може да установи по
един безспорен начин, че заеманата сума действително е получила от ответницата,
тъй като не съдържа никакви подписи, дори и такива на служители на дружеството
издател - Изипей. В този смисъл, съдът не може да приеме, че е налице предаване
на процесната сума.
С оглед изложеното, съдът намира, че
ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване съществуването на
сключен между страните договор за заем при посочените условия, респективно и
наличието на акцесорни вземания, каквото е претендираното обезщетение за
заплащане на мораторна лихва. Ето защо предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3
и с оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени изцяло
направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „4финанс"
ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола
Габровски" № 79, ет. 2, представлявано от у. З.Р. иск, с който се иска да
се признае за установено, че Е.В.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи сумата
от 350,00 лв. - главница дължима по договор за кредит № ****, мораторна лихва в
размер на 326,34 лв., начислена за периода от 14.10.2015г. до 09.08.2017г., които
суми са присъдени по ч.гр. дело № 12662/2017 г. на Пловдивски Районен съд, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА „4финанс” ЕООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София, ул. „Никола Габровски" № 79, ет.
2, представлявано от у. З.Р., да заплати на Е.В.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ